Решение на Висшия съдебен съвет
Изтегляне 45.22 Kb.
|
| Висш съдебен съвет - функции и правомощия
Съдебната власт в България е независима. Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, които формират тази власт, се подчиняват само на закона. Този принцип насочва системата към една самостоятелна дейност, неповлияна от външно организационно въздействие. Гаранциите за тази независимост са осигурени от самата Конституцията. Определящата между тях се явява принципа на несменяемостта на съдиите, прокурорите и следователите, която се осъществява след навършване на тригодишен стаж на длъжността, която заемат. Гаранция за независимостта се явява и имунитетът на тези кадри, равен на този на народните представители. Той може да бъде свален при определени от закона случаи, с решение на Висшия съдебен съвет. Независимостта се осигурява и с това, че съдебните актове не подлежат на отмяна от други звена на държавната власт, освен по реда на инстанционността и на извънредните способи за отмяна от самите органи на правосъдието. Независимостта на съдебната власт се изразява още и с правото й на самостоятелен бюджет, който се изготвя от Висшия съдебен съвет и се предлага на Народното събрание за одобряване в рамките на общия бюджет на държавата, без да подлежи на предварителен контрол от Министерския съвет или друг държавен орган. Правосъдието се осъществява в името на народа. С този израз се подчертава принципът на народния суверенитет. Конституцията установява принципа на публичността при разглеждане на делата. Отклоненията от този принцип се определят от закона и те произтичат от две основания - общественият интерес и личните интереси на страните в процеса. Ограниченията в наказателния процес са свързани с необходимостта от запазване на държавната тайна и с нравствеността, за да се предотврати разгласяване на факта от интимния живот на гражданите. Висшият съдебен съвет (ВСС) е висш административен орган на съдебната власт, установен с чл.130- чл.133 от Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 година. Законът за Висшия съдебен съвет, в сила от 13.07.1991 г., за пръв път регламентира организацията и дейността на съвета и в съответствие с него на 27.09.1991 г. е конституиран първият му състав. Тази нормативна уредба по-късно е отменена с §14 от преходни и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт (ЗСВ ), в сила от 25.07.1994 г., който действа и до сега с множество изменения и допълнения. ВСС се състои от 25 члена, юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко 15 години стаж по специалността, от които минимум пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран учен по право. От този състав на съвета членове по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор, назначени с указ на президента на републиката. Единадесет члена на съвета се избират от Парламента и единадесет члена се избират от органите на съдебната власт. Мандатът на изборните членове на ВСС е пет годишен и те не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата. Към съвета са създадени и функционират помощни органи: комисии и администрация. Сериозните изменения в ЗСВ през 2002 г. дават отражение, както върху обема на работа на съвета, така и върху необходимостта от развитие на помощните му структури. Администрацията на ВСС се ръководи от Главен секретар и се назначава след провеждане на конкурс. ВСС заседава най-малко веднъж на три месеца и се свиква от министъра на правосъдието или по искане на 1/5 от неговите членове. Заседанията на съвета се председателстват от министъра на правосъдието, а в негово отсъствие се председателстват последователно от Председателя на Върховния касационен съд, Председателя на Върховния административен съд и Главния прокурор. Съветът взима решения с явно гласуване и обикновено мнозинство, ако присъствуват най-малко 2/3 от неговите членове на заседанието, освен ако законът не изисква друго. Решенията на съвета са особен вид индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол от Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност. Съветът изготвя проектобюджета на съдебната власт и го контролира след приемането му от Парламента и провежда кадровата политика в съдилищата, прокуратурите и следствените служби. Състави, избрани от съвета, провеждат дисциплинарни производства срещу магистрати по ред и с последици, предвидени от ЗСВ. При достатъчно данни за извършени престъпления от съдии, прокурори и следователи ВСС взема решения за снемане на техния имунитет и отстраняването им от длъжност. Именно, организацията на съдебната власт се осъществява от Висш съдебен съвет. Той е нов държавен орган. Преди 9.ІХ.1944 г. е съществувал такъв орган, но със съвещателни функции при Министъра на правосъдието. Съветът се формира като колегиален, централен и със специална компетентност държавен орган. Висшият съдебен съвет е мандатен орган. Срокът му на действие е пет години и членовете не могат да се преизбират в два последователни мандата. Предсрочното освобождаване на изборен член става с решение на органа, който го е избрал, по негово искане; при наличие на влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление; при фактическа трайна невъзможност да изпълнява задължението си повече от шест месеца; при поставяне под пълно или ограничено запрещение. Освобождаването става по предложение на Висшия съдебен съвет, по искане на една пета от народните представители за квотата, избрана от Народното събрание или на една пета от състава на съда, съответно на прокуратурата и следствието - за членовете, избрани от квотата на съдебната власт. Изборът на нов член става по реда, по който е избран освободеният и е до края на неговия мандат. Висшият съдебен съвет има кадрови, организаторски и контролни функции. Той назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност кадрите на съдебната власт; определя техните възнаграждения, щата им, съдебните райони и седалищата на съдилищата. Той изготвя проектобюджета на съдебната власт и контролира изпълнението му; произнася се по решения по дисциплинарни дела срещу кадрите на съдебната власт; изслушва ежегодно информация за дейността на ведомствата на тази власт. Съветът установява основанията за предсрочно освобождаване на председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и Главния прокурор, след което предлага на президента тяхното освобождаване. Тези основания са: подаване на оставка; трайна фактическа невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване; влизане на присъда в сила, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер; несъвместимост с длъжности и дейности, посочени в закона, която се отнася за всички членове на Съвета: народни представители, кметове или общински съветници; членове на политически партии и организации, както и членове на синдикални организации извън системата на съдебната власт. Източници:
Изтегляне 45.22 Kb. Сподели с приятели:
|