Съчинение Книгата „Малкият принц
Изтегляне 13.44 Kb.
|
|
„ ПУСТИНЯТА Е ХУБАВА – КАЗА МАЛКИЯТ ПРИНЦ - ЗАЩОТО КРИЕ НЯКЪДЕ КЛАДЕНЕЦ…“ Съчинение Книгата „Малкият принц“ трябва да бъде четена от хора, които са запазили в себе си чисто човешките отношения и ценности. Другите хора според мен, за които живота е „само цифри“ не биха разбрали смисъла на книгата. Когато четох романа за първи път не разбрах истинското послание на „Малкият принц“. Но при втория прочит успях да осмисля думите на лисицата и въпросите на златокосото момче, защото направих асоциация с хората участващи е моя живот. Разбра, че в живота ми има и „лисица“ и „роза“. Срещата с лисицата в моя живот настъпи също толкова внезапно, колкото настъпва и срещата на Малкият принц с лисицата в романа. За мен тя е моят класен ръководител-разбирам как тя ме е „опитомила“ с нейното познание, приятелство, търпение, внимание и обич. Тя е винаги до мен и отговаря на всички въпроси, които ме вълнуват, точно както лисицата отговаря на въпросите на Малкият принц. Всеки ден се виждаме в един и същи час, както са се виждали героите в романа и се вълнувам за срещата с нея, защото тя е важна и специална за мен и не искам да я разочаровам. За това аз много добре разбирам Малкият принц, чувствата и въпросите, които извират от него. Моята роза е такава като на златокосото момче, не прилича на другите рози и я има само на моята планета. За мен тя е единствена и неповторима. Единствената разлика между моята роза и тази на Малкият принц е, че той се е грижил за своята роза, а моята роза се грижи за мен – моята майка. Радостта в живота ми е близостта и обичта с тях – приятелството между нас. Изградили сме това приятелство с търпение и внимание. Те са моя „кладенец в пустинята“ – вдъхват ми сили и надежда, че ще се справя с всичко. Не знам само дали аз съм „опитомила“ лисицата и розата или те са „опитомили“ мен. Знам, че както постепенно момчето в романа разбра, така разбрах и аз, че времето, което отделяш за любимия го прави толкова важен и специален. За приятелството са нужни търпение, грижи, „ритуали“. Романът е написан, за всеки, който иска да го прочете без значение от възрастта му, но може да бъде разбран само от човек, който „..истински може да вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“ Чувствата на Малкият принц може да бъдат разбрани от човек запазил в себе си най-важните ценности, невидими за очите. Само душевно човек може да преживее това щастие. Мария Койчева Петрова Изтегляне 13.44 Kb. Сподели с приятели:
|