Л ЯН властно вдигнал ръка - знак към стражата а доведе окования във вериги Мен Гу-о. „Ако за- овядам на тези стражи да свалят оковите ти - за- очнал Чу Хо Лян, - какво ще сториш със свобода- а си?“ „Отново ще тръгна на бой с теб! - изкрещял ърдито окованият Мен Гу-о. - Не ме е страх да ръстосам меча си с теб в двубой на живот и смърт! [о ако за втори път ме пленищ, ще ти се поклоня оземи, защото ще повярвам тогава, че наистина е превъзхождаш...“ Тогава Чу Хо Лян се замислил накрая махнал с ръка. Заповядал не само да осво- бодят непримиримия Мен Гу-о, но дори се погри- ил да му осигурят кон и седло. Изумените офице- и от армията на Чу Хо Лян се втурнали към палат- 1 та на своя главнокомандващ с тревожния въпрос, 1 що постъпва тъй лекомислено, ала той ги успоко- т с думите: „Този негодник мога да пленя още ;днъж така лесно, както да измъкна тази кърпа от коба си. Но искам да пленя не него, а сърцето му. когато постигна тази много по-трудна победа, гкъм юг наистина ще се радваме на вечен мир.“ Точно както се бил заканил пред превъзхожда- ия го враг, Мен Гу-о отново нападнал лагера на ЖИВОТЪТ НА АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ Преследването на персийския цар Дарий се оказало много продължително и непоносимо мъчително - за единадесет деноно- щия конницата на Александър Велики изминала тридесет и три хиляди фурлонга (660 км). Войниците били дотолкова изтощени, че повечето от тях вече били готови да се откажат от преследването и да поемат по обратния път. Особено ги измъчвала жаждата. Докато се колебаели по кой път да поемат,
Сподели с приятели: |