Съдържание увод закон №1

в състояние да изг-
ризе сто тона же-
лязо. Нима това не е
по-голямо чудо от
бухал, който може
да вдигне във въздуха
дете, те- , жащо над
петдесет фунта?"
Домакинът се сепнал
от
подигравателните
думи на търговеца и
мигом проумял, че
онзи не бил чак
такъв голям глупак,
за какъвто го мислел
само допреди малко.
Помолил го за
прошка за номера,
който му извъртял,
измъкнал от
ковчежето си
парите, които дъл-
жал на търговеца от
продаденото желязо
и само след час
получил изгубеното
си дете живо и
здраво.
„БАСНИ“, ПИЛПАЙ,
ИНДИЯ, IV ВЕК
Когато не може да
се избегне борбата с
някой враг на живот
и смърт, но
предварително е
ясно, че не можете
да го победите в
открит двубой,
трябва да „проник-
нете" в него и да
станете едно цяло с
вашия враг. Тогава
ще можете да го
победите чрез
зва от преподавателите и психолозите, както и от всички, които са принудени да контактуват с лица с неприятно или неосъзнато поведение. Това е любим похват на учителите.
Няма значение дали вашите опоненти или противници наистина са се държали толкова зле с вас, колкото вие ще го представите пред обществото. По-важно е другото - вие можете да получите сериозни предимства в проти- вопоставянето ви срещу техните стремежи да наложат властта си, като ги изобличите пред всички и ги принудите да се почувстват виновни.
Халюцинаторен ефект.
Огледалата са страхотни измамници, защото създават в нас усещането, че през тях надникваме в реалния свят.
Всъщност вие само се взирате в едно парче стъкло, което, както знаят дори и децата, не може да отразява света точно такъв, какъвто е. Всичко в огледалото е обърнато. Когато
Алиса преминава през огледалото в огледалния свят в прекрасната книга на Луис Карол, тя попада в един чуден свят, в който всичко е обратно, при това не само визуално.
Ефектът, основаващ се на халюцинациите, възниква, когато се създава съвършено копие на някакъв обект, място или личност. Това копие ще действа като манекен - хората започват да го възприемат като нещо реално, защото поне външно изглежда на-
1
истина като реален обект. Това е любим похват на опитните мошеници и на най-даровитите измамници, които не пестят усилия да имитират ловко реалния свят, за да ви вкарат в своето обкръжение, където всичко е подправено и фалшиво, макар на наивниците да им се струва като истинско. Този метод може да се прилага също и в случаите, където се изисква сполучлив камуфлаж - съществен атрибут, без който не може нито един измамник.
ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
През февруари 1815 г. император Наполеон I избягал от остров Елба, където бил въдворен от съ-
658

юзниците. Върнал се в Париж след триумфален преход, който развълнувал цяла Франция, съпровождан от войската и от гражданите от всички съсловия. Кралят Луи
XVIII панически изоставил трона, столицата и кралството.
Но през март, след като стабилизирал властта си,
Наполеон бил принуден да признае, че ситуацията в страната се е променила значително. Стопанският живот бил замрял, било невъзможно да намери съюзници сред останалите европейски нации, досегашните министри дезертирали от него или били напуснали Франция. От стария режим останал само един министър
-
вездесъщият, несменяем Жозеф Фуше, министър на полицията при Директорията, при Наполеон и при Луи
XVIII.
Наполеон разчитал на Фуше отново да подеме своята мръсна работа както при предишния режим, но както преди да бъде заточен на о-в Елба, така и сега, след бягството от заточението, императорът не бил наясно с тайната стратегия на Фуше. Наполеон винаги поддържал специална мрежа от шпиони да следят всички негови министри, обаче никога не узнал нещо компрометиращо за
Фуше. Ако все пак възниквали подозрения за нещо съмнително, ловкият министър никога не избухвал гневно, нито приемал упреците на императора като лични обиди
-
напротив, Фуше само се покланял вежливо, понякога си позволявал да се усмихне, приемал упреците и се приспособявал гъвкаво, като хамелеон към конкретната ситуация. Отначало тази игра забавлявала Наполеон, но с течение на времето го дразнела все повече и повече, защото се чувствал изигран от този неимоверно хлъзгав министър. Понякога императорът изпадал в неистов гняв и на бърза ръка уволнявал този или онзи министър, включително и най-умният от тях - маркиз Дьо Талейран, ала никога не посегнал на Фуше. И така през 1815 г. импе- раторът отново си възвърнал властта и понеже се нуждаел от подкрепа, нямал друг избор, освен отново да предложи на Фуше министерството на полицията.
Изминали няколко седмици от възстановяването на империята. Шпионите на Наполеон му докладвали, че
Фуше тайно си кореспондирал с минис-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: