Всеки символ, първо, е живо отражение на действителността, второ, той се подлагана една или друга мисловна обработка и трето, той се превръща в изключително полезно оръдие за преобразуване на самата действителност (Лосев). П. Флоренски твърди, че символът това е битие, което е по-го- лямо от себе си Изкуството е закодирано знание в символна форма. Символът е синтезирано познание в стилизиран вид. Той е свързан
както със съвременността, така и с историята както с религията и митологията, така и с магията и фолклора както със словото, така и с пластиката, музиката, архитектурата и всичко, което в днешно време наричаме изкуство. Символът е посредник
между видимия и невидимия свят, смята сече е универсален духовен език и вечна истина. Той е начин за запазване и предаване на знанието за просветените умове на бъдещето.
Всяка ритмична последователност от изразни елементи на кое ида е изкуство би могла да се разглежда в два аспекта. Първата е свързана с ритмичния модели повторението на елементите в самия него, както и повторението на този модел в артефакта. Вторият е числото и неговото явно проявление, както и геометричните фигури и символите с конкретен брой елементи и др. Повечето изследователи се обединяват в разбирането, че числото представлява абстрактно математическо понятие за означаване на количество, броене и измерване. Като математически обект то изразява идеята за брой и ред в зависимост от контекста му на употреба. Символите, с
които се изписват числата, се наричат цифри. С числа се изразяват бройна предмети, явления, съотношения, жизнени цикли и др. И в двата случая може да се направи извод, че математическата връзка с изкуството е много по-силна и важна, отколкото изглежда. За последователите на Питагор числата са ключ към хармоничните закони на Всемира, символи на божествен ред в света. Всяка форма
може да се изрази с числа, които като божествени архетипове“ са скрити в света и могат да се проявяват при проницателно осветляване на Вселената. Според Питагор числата са основата на всичко живо, а всеки човек е свещена единица и притежава собствена индивидуалност, изразена чрез Вселенския Език. Според него всичко в природата се измерва и се подчинявана числото, защото в числото е същината на всички неща да познаем света, неговата закономерност, неговия строеж – това значи да познаем управляващите го числа.
Това са основните положения, характерни за философията на питагорейците, а мистиката на числата е сърцевината на питагорейския идеализъм.
Общуването като взаимодействие между хората, както и между хората и природата, създават различни по своята форма и съдържание културни видове човешка дейност. Това са наука, религия и изкуство. Теса трите стълба на познанието,
трите кита, върху които е стъпило човешкото развитие. Всяко едно от тях изявява с помощта на своите средства знанието за света и хората, които имат и потребяват това знание.
Сподели с приятели: