К. (плахо.) Да...
Д-р Н. Стигни до момента, в който нещата започват да се променят, и опиши какво точно става.
К. (цялото тяло на клиентката затреперва.) Рик е пил твърде много, а завоите по пътя са все повече и по-резки. Той държи волана само с една ръка. Наближаваме хълмист участък... Близо до океана... Има скала... Колата се понася на зигзаг по шосето. (изкрещява.) Рик, по-бавно!
Д-р Н. Вслушва ли се в думите ти?
К. (проплака.) О, господи, не. Не ме слуша! Смее се и гледа мен вместо пътя.
Д-р Н. Сега избързай, Сам, продължавай.
К. (хлипайки.) Не успява да вземе следващия завой... Колата полита... падаме в океана... умирам... водата... толкова е студена... Не мога да дишам... О, Рик... Рик... Спираме и започвам бърза десенситизация на този мъчителен спомен, като същевременно помагам на душата на Сам да напусне тялото. Напомням й, че много пъти е преживявала физическа смърт и че всичко ще бъде наред. Саманта споделя, че не иска да тръгне, защото младият й живот едва е започнал. Не желае да се раздели с Рик, но чувството, което я тегли нагоре, е „твърде непреодолимо".
Започвайки изследванията си за душите, предполагах, че когато смъртта на двама души като Рик и Саманта е настъпила едновременно, ще влязат заедно в духовния свят. Открих, че не е така, с едно-единствено изключение. Дете, загинало с някого, когото обича, се издига с него. За това ще стане дума в девета глава, в раздела „душите на младите". Обикновено дори вечни партньори, умрели заедно, се възнасят по различен вибрационен път. Тази раздяла ми се струваше доста тъжна, докато разбрах, че душите се посрещат от своите водачи и приятели в духовния свят в подходящ момент и обстановка. Всички души преминават през етапите на ориентация и енергийно възстановяване с различна бързина, дори ако са от една и съща духовна група. Така беше с Рик и Саманта.
Сподели с приятели: |