Списание „Прозорец”1/08

Иван Попов

http://www.sf-sofia.com/fenternet.php?rid=11&mesec=11&godina=2002&menu=4&id=1
Това са извънредно важни въпроси не само защото са цивилизационен фактор в нашия дигитален ХХІ век, но и защото променят нас, нашето мислене, начина, по който общуваме и говорим, а за младите – начина, по който споделят душите си. Дори любовта им днес придобива виртуални измерения и като че ли се препокрива с тяхната идея за реално. А това вече е сериозна промяна. В следващите редове ще се опитам да посоча поне няколко сериозни причини да мисля така.

Чували ли сте за YOUTUBE, FLICKR, SECOND LIFE¹, SIMS²? Отзад напред това е най-продаваната компютърна игра на всички времена, виртуална платформа “втори живот” със сериозно българско участие в нея, най-популярната виртуална галерия с изображения (притежание на американския гигант Yahoo) и най-голямата видеогалерия за клипове на различни теми (собственост на интернет търсачката GOOGLE). Това е ежедневието на поколението на digitally born - цифровото поколение на ХХІ в., което се научава да борави с клавишите, преди да се научи да се изразява грамотно на родния си език. Амбицията ни тук е да се опитаме да проникнем в техния компютъризиран свят с цел не отричане и назидание, а диалог и чуваемост.

Човешкото общуване никога не може да бъде изместено от общуване между машини. Със или без компютри, мобилни телефони и интернет хората копнеят да споделят един с друг и единственото същество, способно да анализира и дава морални оценки за своето общуване, е човекът. Нашият стремеж е в следването на естествения копнеж за комуникация, опосреден от технологиите, които приемаме за даденост, да търсим баланса и да не останем загубени... в превода.

Е, нека преводът да започне... с малко история.

За по-малко от 50 години станахме свидетели на един съдбовен сблъсък между две галактики - Гутенберговата на печатаното слово и интернет галактиката на информационните мрежи. В резултат нашите времево-пространствени ограничения отпаднаха и днес можем да говорим и да се виждаме с хора от другия край на планетата в реално време и абсолютно безплатно, само чрез персоналния си компютър, свързан с интернет. Но тук се ражда и опасността от един нов тип болест – пристрастяване към виртуалната реалност, интернет и компютъра, които вече се лекуват медикаментозно в профилирани лечебни заведения, точно както се лекуват наркотична, алкохолна и хазартна зависимост. Затова, когато говорим за информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и човешко общуване, фокусът трябва да е върху реалността - не виртуалната, а истинската.

Промяната в мисленето, в дефиницията на това, какво означава смислено общуване и къде се случва то днес, е факт. Нашите деца отдавна не правят разлика между реално и виртуално. Те общуват по-искрено скрити зад компютърния екран, отколкото очи в очи. Ето това е истинският проблем. Защо не са научени да общуват и на двете места еднакво добре или поне еднакво искрено? Не ни трябва виновник, а решение, но къде да го търсим? Интернет определено не дава отговор, въпреки че може да предложи много правилни насоки за мислене и действие.

И още нещо важно. Технологично опосредстваното общуване никога няма да измести живото общуване, но днес то е изключително важно за хора в неравностойно положение, за които се оказва единственият поглед навън както като източник на актуална информация за техния проблем, така и като начин за общуване и споделяне.

Благодарение на интернет можем да приемаме и изпращаме съобщения по електронната поща мигновено. Благодарение на науката и технологиите можем да се виждаме и да говорим напълно безплатно по SKYPE. С търсачката GOOGLE (или която и да е било друга) можем да намерим по ключова дума на избран от нас език темата, която ни интересува - като текст или като образ. Мобилните телефони отдавна са станали необходимост дори за българския пенсионер. Във всеки момент с помощта на GPS система, вградена във вашата кола, или мобилния ви апарат, може да разберете в коя точка на света се намирате. В света на компютрите само през последните пет години промените са толкова много и толкова значими, че персоналният ви компютър, който се задейства с пръстов отпечатък и изпълнява гласови команди, започва да придобива статут на ваша визитка, асистент и календар. До такава степен всекидневието ни е повлияно от технологиите, че те не могат да бъдат пренебрегвани, а и не трябва. Е, има успешни опити за анатемосване на съвременните постижения на ИКТ, когато електричеството, автомобилът и компютърът се забраняват и изолацията се смята за най-добрия начин да следваш Бога на Библията.

Технологията може да бъде много добър посредник и много лош заместител на истинските неща в живота. Но тя по дефиниция е неутрална и понятия като “добър” и “лош” не й прилягат. Нейният създател и ползвател обаче не е неутрален, защото е човек. Въпросът, който по човешки си задаваме е как ползването на интернет базирани приложения за интерактивно общуване в реално време ни е променило и ще продължава да променя начина, по който общуваме. Имам предвид приложения като SKYPE, ICQ, TRILLIAN, YOUTUBE, E-MAIL, FACEBOOK, BEBO, MYSPACE…

Какъв е изводът? Светът навлиза в църквите и хората далеч не само от интернет, а чрез сърца, жадни за консумация. Консумира се всичко - компютърни игри, жълти новини, човешки души. И всичко това е достъпно онлайн. Безплатно. Християнските семейства и църкви, които забраняват на децата си да се докосват до компютър, защото не е “от Бога”, не са имунизирани срещу “интернет отровата”. С подобни забрани те обричат своя авторитет на провал, а децата принуждават да научат за нещата от живта по трудния начин. Говорих с един баща на 4 деца, който често сърфира в мрежата с тях. Той ми каза: “Най-добрият родител не е съвършеният родител, а този, който е добър, който обича и се учи от тях.” От интернет едно дете може да погълне колкото добри, толкова и лоши семена. И това ще стане независимо от вашето предпазване и забрани. Правилният подход е вие да сте там, защото интернет е занимание за цялото семейство. Прекарвайте повече време с младежите около вас, за да разберете какво ги кара да престояват толкова пред компютъра, вместо да излязат навън и да се видят с приятели. Обмислете заедно какво ги вълнува, какво теглят, споделят и гледат в мрежата. Нито църквата, нито училището може да запълни липсата на тези реални, не виртуални разговори у дома. Интернет донякъде успява да запълни тази липса, но илюзорно и при това на много висока цена, като изолация, пристрастяване, влизане в криминални среди и в края на краищата оформяне на един социално неприспособим инвалид, за когото виртуалното е 100 процента реално.

Да бъдеш онлайн е лесно, ако те мързи. “Това го знае всяко хлапе”, всеки съвременен ученик и студент. Той пише домашното или курсовите работи в университета на принципа copy/paste от интернет източници и, за съжаление, рядко проверява тяхната достоверност. Като се добави и тъжният факт, че постепенно забравяме да пишем на ръка, а когато го правим, използваме арабски цифри за някои български букви, вече имаме реална представа за особения “чар” на неграмотността на младия българин в цифровата епоха.

56 процента от българите не купуват книги - казва поредното социологическо проучване от февруари 2008 г. Дали интернет достъпа до електронни читални може да замести четенето с книга в ръка и да провокира желание за знание? Не се наемам да отговоря на този въпрос. Едно обаче е ясно - в интернет не се чете, а се сърфира. Човешкото око буквално сканира за секунди съдържанието на една страница, ако, разбира се, тя се е заредила на екрана на компютъра за по-малко от 15 секунди. Ако не – просто минава нататък. Българите ползват интернет, за да четат новини, да слушат радио, да плащат сметките си, да теглят нелегален софтуер, филми и музика, да следят прогнозата за времето и мачовете...

“Подводната археология”, т.е. задълбоченото четене, не е интернет базирано занимание по дефиниция. От интернет можем да получим всякаква информация, докато сърфираме, но не можем да придобием знания, нито самостоятелност. А обществото, което политиците ни твърдят, че градим днес, не е общество на информацията - това беше ХХ век, - а общество на знанието. Това е ХХІ век. За съжаление, децата на ХХI век не са научени да филтрират информацията в мрежата, а само да я попиват като сух пясък. Това не се учи в училище, нито зад компютъра. Това е примерът на родителите и на прекараното лично време в храмовете на знанието – библиотеки, читалище, училище, музей, галерия.

Лъжата винаги е атрактивна, особено в интернет, където е представена лъскаво и красиво. Истината най-често боли, не е лъскава и рядко се среща онлайн. Със знанието е същото. Който трупа знание, трупа печал – казва Еклисиаст. Предизвиквам те, читателю, да направиш истината и знанието по-често срещани в мрежата. Това зависи и от теб.

«Проклятието» или благословението на свободната воля ни обрича винаги да слагаме нещо на везни. Своите пари. Своята работа. Своята душа. Своята любов или това, което наричаме любов. И религията (вярата) в един момент застава там, на везните. Същото е със съвременните технологии. Всичко това може да бъде добро или лошо, включително религията.

Изборът е в очите и сърцето на този, който избира. Тим Бърнърс Лий изобрети WWW и го даде на хората безвъзмездно... Създателите на Creative Commons & Open Source Software направиха същото. За да могат и бедните държави и хора да се възползват от постиженията на новите технологии, за да улеснят комуникацията помежду си. Това няма да ги нахрани, разбира се, но дава мечти, възможност за творчество, достъп до информация, макар че не е панацея за болното ни общество.

Ако Господ Иисус се появи днес, как би ползвал интернет? Би ли го заклеймил, или би разказвал Своите притчи с YOUTUBE, за да достигнат те мигновено от Аляска до Нова Зеландия? Какъв е твоят отговор?

• 
  Инициатива “Отворен Изходен Код” http://opensource-bulgaria.org/file
  
• 
  Криейтив Комънс България http://cc.isoc.bg
  
• 
  Свободен софтуер и софтуер с отворен код http://www.foss.bg
  
• 
  Твори свободно и споделяй http://simplestudio.org
  
• 
  Първото българско е-читалище: http://www.futurenow.bg
  
• 
  Фондация “Отворени проекти” http://www.openprojectsfoundation.org и техният проект за отворена култура, насочен към талантливите C3 --- http://openprojectsfoundation.org/c3
  
• 
  БЪЛГАРСКИЯТ ПОРТАЛ НА ЗНАНИЕТО http://www.znam.bg
  
• 
  ИНТЕРНЕТ РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ http://www.studio865.org ; http://www.joost.com
  
• 
  Проект ГУТЕНБЕРГ: http://www.promo.net/pg
  

• 
  Основни правила за безопасност в интернет: http://www.lib.bg/prevodi/Pravila.htm
  
• 
  Помощ при търсене в Мрежата: http://www.google.com/support
  
• 
  Българският “чат” форум: http://www.lafche.net
  
• 
  Форум на българските майки: http://forum.bg-mamma.com
  
• 
  Second Life® Втори Живот: http://www.vtorizhivot.com И http://secondlife.com
  

• 
  Моето пространство. http://www.myspace.com
  
• 
  Бебо. http://www.bebo.com
  
• 
  Фейсбук. http://www.facebook.com
  

http://www.youtube.com

• 
  Следващия път, когато се оплачете от тежкия си живот, вижте тук:http://www.youtube.com/watch?v=LnLVRQCjh8c
  
• 
  Или се посмейте над родната действителност тук: http://www.youtube.com/watch?v=uZ_u4QuiZxA
  
• 
  Или си припомнете за Димитър Пешев от Кюстендил и борбата му за спасяването на 50 000 български евреи (за сравнение - Шиндлер успява да спаси около 1200):
  

• 
  Или чуйте една интересна проповед на английски език от март 2006 г., която започва с историята за митрополит Кирил и спасяването на българските евреи в малка България, тук: http://www.youtube.com/watch?v=xxKDWChiqoM
  
• 
  Или “Открий България” тук: http://www.youtube.com/watch?v=nt8QVYUakUY&feature=related
  
• 
  Или виж “Де е България” тук: http://www.youtube.com/watch?v=qv0LTJjwi8k
  
• 
  Или се запознай с “24-те чудеса на България” тук: http://www.youtube.com/watch?v=QgAo3BgeEgM