Стопански факултет

Географското положение на страната е един от важните фактори, които влияят върху нейното икономическо развитие, история, култура и манталитет на хората в тази страна.

Географското положение на Япония само по себе си е доста специфично, което не на последно място определя спецификата на нейната култура.

Япония, разположена на островите на Японския архипелаг (общо 6852) в северозападната част на Тихия океан, в източния край на Евразия, е изолирана от континента по морета. На юг и изток е Тихият океан (част от Тихия океан на запад от островите Огасавара се нарича още Филипинско море), на северозапад - Японско море, което разделя Япония от Корейския полуостров, на запад - Източнокитайско море, разделящо архипелага от Китай и Тайван, на североизток - Охотско море. Чрез него Япония граничи с Русия. По този начин Япония няма сухопътни граници с други страни. Най-близката морска граница е с Русия.

Япония е една от най-гъсто населените страни в света. Средната гъстота на населението е 340 души / км 2. Населението е изключително неравномерно разпределено на цялата територия.

В Япония са се образували няколко основни агломерации. Най-мощният от тях - Кейхин (с население 30 милиона души), който включва Токио (13 милиона души) , Йокохама (3,6 милиона), Кавасаки (1,4 милиона); Ханшин (повече от 16 милиона души) - около градовете Осака (2,6 милиона), Кобе (1,5 милиона), Киото (1,4 милиона). Тези три агломерации образуват един от най-големите мегаполиси в света - Токайдо (повече от 60 милиона души), концентрирайки 48% от населението на страната.

Япония е втората държава в света по икономическо развитие. Минералните природни ресурси за развитието на промишлеността практически липсват. Страната има благоприятни природни условия и ресурси за развитие на селското стопанство, добре е снабдена с водни ресурси (най-голямата река е Синако (367 км)) и има благоприятни условия за развитие на морския транспорт и риболова.

Страна, която заема само 0,3% от цялата земна земя, произвежда феноменално количество висококачествен брутен вътрешен продукт за целия свят. По този показател източният щат изпреварва само САЩ. Точно това е акцентът на икономическите и географските характеристики на Япония. 

За последните четиридесет години на XX век тази азиатска империя има най-високите темпове на икономически растеж от 9,8% годишно. И само през последните години тя леко закалява своята пъргавина по този въпрос. Причините за тази икономическа и географска характеристика на Япония е съзнателната политика на държавата през 50-те години на миналия век. Традиционната, патриархална, аграрна империя започва активно да развива индустрията, купувайки най-модерните технологии и оборудване.

Селското стопанство осигурява по-голямата част от хранителните нужди на страната. Основната му индустрия е растениевъдството, а основната му култура е оризът. Напоследък основните отрасли на животновъдството получават голямо развитие. Важен сектор в икономиката е риболовът. Япония е на първо място в света по улов на риба.

Страната е развила всички видове транспорт, с изключение на речния и тръбопроводния, има най-големия и най-модерен морски търговски флот в света.

Япония е на 2-ро място в света по външна търговия и е един от най-големите износители на капитал.

Страната заема водеща позиция в производството на автомобили, електроника и електротехника, редица видове химически продукти, автомобилната индустрия, стопяването на стомана и др. По индустриално производство Япония се нарежда на трето място в света, след САЩ и Китай .

Един от плановете за бъдещото развитие на Япония предвижда използването на понятието "технополис", което предполага създаване на индустрии, базирани на използването на модерни технологии в центрове, които имат университети със съвременни изследователски лаборатории и висококвалифициран персонал.

Огромният икономически растеж има, за съжаление, и обратна, негативна страна. Той се превръща в основен фактор за унищожаването и замърсяването на околната среда. Това не е изненадващо развитие с оглед на бума в тежката промишленост, рязко нарастващите нива на урбанизация и разположението на индустрията и населението по протежението на японските брегове, особено по Източното крайбрежие и Вътрешно море. Мегаградовете в пояса Токио – Нагоя – Осака – Кобе се разрастват с нарастване на автомобилното производство и потребление, допринасяйки за сериозното екологично замърсяване. Водните пътища и океани, близки до големите градове, са пълни с отпадъчни води. Правителството предприема действия чак след провеждането на демонстрации, придружени от усилен медиен натиск и чуждестранна намеса. Дори тогава обширният Закон за мерките срещу замърсяването, приет през 1967 г. (предшестван от редица по-специфични мерки от края на 50-те и началото на 60-те години) е сравнително мек. това означава, че японците плащат висока цена за тяхното икономическо чудо. Едва през 70-те години са взети съществени мерки по проблемите със замърсяването в Япония.

Основна насока във външноикономическата политика на Япония е поддържането и разширяването на системата за свободна търговия на базата на многостранните договорености в рамките на СТО. В последните години Япония насочи вниманието си към сключването на двустранни договори за свободна търговия и за икономическо сътрудничество (FTA/EPA). За да защити интересите на своите фирми на външните пазари Япония има изработена стратегия за сключване на двустранни FTA/EPA, като преценява внимателно от гледна точка на своята икономическа полза, с кои страни да започне преговори. Много важен момент във външноикономическата стратегия на страната е как да защити своите неконкурентни производства, като например селското стопанство и също както и осигуряването на стабилни енергийни източници, предвид факта, че Япония е силно зависима от доставки на петрол и природен газ от чужбина.

Япония е вторият по обем търговски партньор на ЕС в Азия след Китай, като общият търговски обмен между двете страни възлезе на 135 милиарда евро през 2018 г. Износът на ЕС за Япония възлиза на 65 милиарда евро. Япония има търговски излишък на стоки в размер на 5,6 милиарда евро. Що се отнася до търговията с услуги, през ЕС изнесе услуги в размер на 35 милиарда евро за Япония и внесе услуги в размер на 18 милиарда евро от Япония, което представлява търговски излишък за ЕС в размер на 16,3 милиарда евро.

Като стратегически партньори от 2003 г. насам ЕС и Япония споделят основни ценности като зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, както и твърд ангажимент за устойчиво развитие, многостранно сътрудничество и основана на правила система на СТО. Япония е поела ангажимент за ефективно прилагане на Парижкото споразумение за борба с изменението на климата и на други многостранни споразумения в областта на околната среда. Съществуват обаче някои въпроси, които предизвикват загриженост у ЕС: Продължаващото прилагане от страна на Япония на смъртното наказание, китолова и отвличането на деца от ЕС в Япония.

През февруари 2019 г. ЕС и Япония задълбочават двустранните си стратегически отношения с временното прилагане на Споразумението за стратегическо партньорство (ССП) и с влизането в сила на Споразумението за икономическо партньорство (СИП). СИП е най-важното двустранно търговско споразумение, сключвано някога от ЕС, тъй като то обхваща почти една трета от световния БВП, почти 40 % от световната търговия и над 600 милиона души.

В резултат на COVID-19 срещата на върха през 2020 г. в Токио е трансформирана в среща на лидерите на ЕС и Япония чрез видеоконферентна връзка на 26 май 2020 г. Лидерите потвърдиха отново своя ангажимент за стратегическото партньорство между ЕС и Япония и за обединяване на усилията за справяне с последиците от пандемията от COVID-19, като работят заедно за разработването на ваксини.

Независимо от трудностите, произтичащи от принадлежността на България и Япония към различни обществено-икономически системи, редица японски фирми откриват свои представителства в София и през 80-те години на XX-ти в. икономическите отношения между, двете страни достигат своя връх. Япония оказва практическа подкрепа на усилията на България за постигането на по-конкурентноспособна пазарна икономика и присъединяване към ЕС,чрез предоставяне на заеми и помощи в различни области,като приоритет имат опазването на околната среда и икономическата инфраструктура.

Икономическата обвързаност на Република България с Япония като цяло е слаба, предопределена от малките обеми търгувани стоки и услуги,като водеща е тенденцията за размяна на суровини и изделия с ниска степен на обработка от България срещу високотехнологични и с голяма добавена стойност машини и апаратура. Високите митнически тарифи,прилагани по отношение на японския внос са непреодолима пречка той да е по-активен,а що се отнася до българския продукт,то той в много голям % би бил неконкурентноспособен на японския пазар. Важна роля играе и географската отдалеченост, която е неотменна даденост. Като реална перспектива все пак може да бъде разглеждано разширяването на стоковата структура в търговията,както с вино,така също и с някои други продукти, които могат да намерят добър прием на японския пазар- пчелен мед, розово масло, сирене,семена за цветя и храсти, както и ризи, панталони,мъжки и дамски костюми, кожени изделия,порцелан и керамика. Икономическите отношения между България и Япония имат потенциал за развитие в посока към засилване на присъствието на японски компании в страната,в области, представляващи инвеститорски интерес като енергетика, информационни технологии и машиностроене.

Развитието на туризма допълнително се усложнява от социално-културните и религиозни различия, както и от липсата на директни полети от и за Япония.

 Япония започва активно да оказва помощ на България след рухването на комунистическия режим в страните от Източна Европа през 1989 г. и с постепенното въвеждане на принципите на пазарната икономика. Важно значение за това оказва и включването на България през Юни 1990 г. в списъка на страните, подпомагани от държавите от Г24.

Правителството на Япония отпуска финансова помощ на България за нейното по-нататъшно икономическо и социално развитие под формата на нисколихвени  заеми в японски йени с дълъг гратисен период; безвъзмездна помощ по проекти в защита на социално слаби групи от населението, както и такива, които се нуждаят от спешна помощ; техническа помощ, която се състои в изпращането на японски  доброволци  и експерти в различни области ; помощи, отпускани чрез международни финансови институции и др. В сферата на културата Япония оказва финансова  подкрепа на българските културни институции чрез безвъзмездно предоставяне на средства за закупуване на необходимото оборудване на утвърдени държавни  институции, както и по културни проекти на органи на местното самоуправление и неправителствени организации, чрез японския попечителски фонд към ЮНЕСКО и др.

Нарастващото значение на Япония и страните от Далечния Изток в световната политика, икономика, финанси и технологии, установените традиции в сътрудничеството, както и специалното внимание и приоритетен подход към тях на страните от ЕС я определят като много важен за България и обуславят необходимостта от развитие на активни отношения с прилежащите страни. Предвид културно-историческото си богатство, Япония е привлекателна за развитие на дългосрочно културно и научно сътрудничество. Именно поради тези причини, през последните години значително се ускорява и разширява процесът на възстановяване и укрепване на позициите на България в Азия.

Основните цели на политиката на България в Япония трябва да бъдат търсенето на нови начини и средства за увеличаване на двустранния стокообмен, най-вече за поощряване на износа на български стоки и услуги и възстановяване на достъпа до местните пазари и енергийни източници; привличане на инвестиционни и финансови ресурси и технологии, както и разширяването на икономическите параметри на научно-техническото сътрудничество. Сегашното ниво на търговско-икономическо сътрудничество не е задоволително, особено като се имат предвид огромните възможности на азиатските икономики. Необходимо е активизиране на контактите между бизнес средите, стимулиране на търговския обмен, активно участие в евро-азиатските инфраструктурни и енергийни проекти.

Важното място на Япония на световната сцена, икономическата й мощ и традиционните приятелски връзки обуславят приоритетното място на българо-японските отношения във външната ни политика. Тя е партньор, съизмерим за нас по важност със страните от ЕС и НАТО. Япония като индивидуална страна е нашия най-голям кредитор и донор. В последните години продължава отпускането на ежегодна безвъзмездна помощ в областта на културата, увеличен е и броят на българските специалисти, преминаващи курсове на обучение в Япония, както и този на японските експерти, изпращани у нас за оказване на съдействие в различни отрасли на българската икономика. България получава безвъзмездна помощ за културата от 1991 г. на стойност около 460 хил. щ.д. на проект. Общата сума, отпуснатата досега от правителството на Япония, е 6 млн. щ. д.

В областта на образованието японското Министерство на образованието ежегодно отпуска стипендии за обучение в Япония на български студенти, специализанти и аспиранти (досега над 250 души).

Съживяването на връзките в областта на културата, за които има добра договорна основа и популяризирането на България ще я превърне в желана дестинация за огромното население на Япония. Многовековната история на нашата страната обуславя широкия интерес към нея в страните от Далечния Изток.

3. 
   
   
   Изтегляне 148.5 Kb.
   
   Сподели с приятели: