Сюжет и фабула на „Майчина сълза от Ангел Каралийчев
Изтегляне 14.37 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Сюжет на произведението ,, Майчина сълза „
- Фабула на произведението ,, Майчина сълза „
|
Магистърска програма ПНУП 2022/2023 Росица Бисерова Кадинова Фак.номер: 2206487041 Тема: Сюжет и фабула на „Майчина сълза“ от Ангел Каралийчев Сюжет на произведението ,, Майчина сълза „ Заваля дъжд. Светва жълтият листак. Гроздовите листа набъбват. Кожата на зърната се пука. Моравото Димитровче навежда цветовете си. Малкото птиче се свива. Лястовичето трепери от студ и мъка. Отлитат всички птици и сестрите му. Изгубва се майката на птичето. Няма кой да го стопли. Оставят лястовичето само в гърнето. Малкото птиче не може да лети. В къщата избухва пожар. Майката грабва детето си. Пада въглен в гнездото. Изгаря крилото на малкото пиле. Пилето примаря от болка. Лястовичето се свестява. Малкото раздвижва крилцата си. Дясното крилце изсъхва. Лятото си отива. Гроздовите зърна потъмняват. Пукат се пъпките на цветята. Събират се птиците по жиците. Птиците се готвят за път. Жиците приличат на броеници. Майката сваля пиленцето си в градината. Всички птици отлитат на юг. Малкото пиле не може да лети и остава. Майката наглася мека перушина. Птичето лежи и кълве навън, когато е гладно. Градината е зарината с плодове. Димитровчето скланя глава на гърнето. Майката казва на детето да не тъгува, напролет ще се върне. Малкото благодари на майка си за грижите. Лястовичето скрива сълзите си и притихва до майка си. Всички си отиват. Нижат се мрачни дни. Заваля дъжд. Димитровчето отпуска цвят над гърнето. Дъждовна капка се приготвя да пада. Капката е уморена. Лястовичето задава въпрос. Капката идва от Великия океан. Тя е сълза и се ражда в океана. Капката разказва историята си на птичето. Майката лястовица моли вятъра за услуга. Майчиното сърце съхне от мъка. Вятърът пита къде е детенцето и. Майката отговаря на въпросите. Сълза се пуска от майчините очи. Вятърът носи сълзата девет дни. Сълзата пада уморена върху Димитровчето . Кани се да се отрони от цветето и за заспи. Сакатото пиле става бързо. Отваря човка и поема сълзата. Малкото пиле благодари на майка си. Лястовичето ляга и заспива в перушината си. Фабула на произведението ,, Майчина сълза „ Избухва пожар. Пада въглен в гнездото. Изгаря крилото на лястовичето. Пилето примира от болка. Лястовичето се намира в ново гнездо. Майката седи с клюмнала глава. Дясното , изгорено, крило на лястовичето изсъхва. Лястовичето не може да движи крилото си. Търкулва се лятото. Лястовичките се събират по телеграфните жици. Старата лястовичка мести сакатата си рожба в гърнето. Майката дава напътствия на рожбата си. Лястовичето благодари на майка си за положените грижи. Птичето скрива сълзите си под крилото на майка си. Всички отлитат на юг. Лястовичето остава само в дъното на гърнето. Настъпва есен. Занизват се мрачни дни. Уморената и насълзена лястовичка каца върху мачтата на парахода. Сълзата стои в дясното око на птичката. Океанът реве. Духа силен вятър. Лястовицата отправя молба към вятъра да открие рожбата й. Майката заръчва за опасния котарак в градината. Майчиното сърце изсъхва от мъка. Лястовицата упътва вятъра към градината с морави димитровчета. Сълзата се отронва от окото на лястовицата. Вятърът понася сълзата над света девет дни. Тя пада на димитровчето. Капката се търкулва по най–долния листец на цвета. Тя е уморена. Лястовичето разпитва любопитно дъждовната капка. Дъждовната капка разказва историята си като майчина сълза. Сърцето на сакатото лястовиче се обръща. Става бързо. Отворя човка. Поема отмалялата майчина сълза. Лястовичето благодари на майка си. Ляга в перушината. Заспива затоплено от сълзата. Изтегляне 14.37 Kb. Сподели с приятели:
|