През 1871 г. проф. Дж. Понци представил на заседанието на Международния конгрес по праисторическа антропология и археология в Болоня доклад с данни за съществуването на терциерни хора в Централна Италия. Доказателствата за това били кремъчни оръдия, открити от геолози в пластове брекча от плиоценската Акватравер-санска ерозионна фаза (от преди повече от 2 млн. години). Брекчата е седиментна или седиментно-вулканична твърда скала, състояща се от дребнозърнеста матрица от вкаменен пясък или глина, с включени в нея скални парчета.
През 1894 и 1895 г. научните издания обявили откриването на обработени кремъци в миоценски формации в Бирма, която по това време била част от Британска Индия. За сечивата било съобщено от палеонтолога Фриц Нойтлинг, който ръководел мисията на Геологическия институт на Индия в района на Йенангяунг в Бирма.
Докато събирал фосили, Нойтлинг забелязал правоъгълен кремъчен предмет (фиг. 4.14). Според него било „трудно да се обясни с естествени причини" наподобяващата оръдие форма на предмета. Ето какво отбелязва Нойтлинг: „Формата на този екземпляр силно ми напомня за ретуширания кремък, описан в Том I на Аналите на Геологическия институт на Индия, който бил открит в плейстоценски пласт при р. Нербуда. Изглежда, никой не се съмнява в неговия изкуствен произход." Нойтлинг продължил търсенето си и намерил още около дузина кремъчни отцепи.
Колко сигурна е стратиграфската позиция на кремъците на Нойтлинг? Ето какво казва по въпроса самият откривател: „Точното място, където бяха открити кремъците... се намира на стръмния източен склон на едно дере, много над дъното му, но под ръба. Положението им беше такова, че изглежда немислимо да са попаднали тук с чужда намеса. В тази тясна клисура няма място за жилище, нито пък някога е имало; от начина, по който бяха открити кремъците, може да се заключи, че не е възможно те да са попаднали там вследствие на някакво наводнение. Като анализирах всички аргументи, абстрахирайки се от факта, че всъщност трябваше да ги от-копая от пласта, стигнах до твърдото убеждение, че те бяха открити in situ."
В заключение Нойтлинг казва следното: „Ако наистина е възможно естествени сили да са създали кремъци с подобна форма, то това ще постави под съмнение огромен брой от кремъчни предмети, за които досега се смяташе, че са с безспорно изкуствен [т. е. човешки] произход."