„тайната история на човешката цивилизация”

Оръдията, открити от Карлос Амегино при Мирамар, Аржентина

Изтегляне 2.12 Mb. страница 31/113 Дата 05.12.2022 Размер 2.12 Mb. #115780 Тип Книга

Оръдията, открити от Карлос Амегино при Мирамар, Аржентина След критиките, които Алес Хрълика отправил към откритията на Флорентино Амегино, братът на последния - Карлос Амегино -започнал нова серия проучвания по Аржентинското крайбрежие, на Юг от Буенос Айрес. Между 1912 и 1914 г. Карлос Амегино и него­вите помощници, работещи от името на музеите по естествена история в Буенос Айрес и Ла Плата, открили каменни сечива в пли-оценската формация, наречена Чападмалалан. Тя се намирала в основата на barranca - скалите, опасващи крайбрежието при Ми­рамар. С цел да бъде потвърдена възрастта на оръдията, Карлос Амеги­но поканил комисия от четирима геолози, които да дадат мнението си. В състава на комисията влизали: Сантияго Рот, директор на Службата по геология и минно дело за провинция Буенос Айрес; Луц Вите, геолог към Службата по геология и минно дело за про­винция Буенос Айрес; Валтер Шилер, завеждащ секцията по минералогия към музея в Ла Плата и консултант към Националната служ­ба по геология и минно дело; Мойзес Кантор, завеждащ секцията по геология в музея в Ла Плата. С лед като внимателно проучила находището, комисията заклю­чила единодушно, че оръдията са открити в ненарушени седименти от формацията Чападмалалан и следователно, че би трябвало да са на възраст от 2-3 млн. години. Докато били на обекта, членовете на комисията станали свидете­ли на намирането в пластовете от плиоцена на каменна топка и кремъчен нож. Това им позволило да се убедят в достоверността на от­критията. В близост били намерени и парчета отухлена глина и шлака. Освен това комисията докладвала и следното: „Докато копаеше с кирка на същото място, където бяха открити боласа и ножа, някой намери плос­ки камъни, каквито инди­анците и днес използват при запалването на огън. Това стана в присъствието на комисията." На същото това място били открити още каменни оръдия. Всички налични данни предполагат, че преди 2 до 3 млн. години - в късния плиоцен - в Аржентина са живеели хора, които са били способни да изработват сечива и да използват огъня. След като комисията си заминала за Буенос Айрес, Карл ос Амегино останал в Мирамар, за да продължи с разкопките. От най-гор­ното ниво на късноплиоценските пластове на формацията Чапдмала-лан той извадил бедрена кост от токсодонт — изчезнал вид южноа­мерикански копитен бозайник, наподобяващ късокрак, космат и без-рог носорог. Амегино открил, че във костта на токсодонта бил забит каменен връх на стрела или на леко копие (фиг. 5.1). Това било поредното доказателство, че преди 2-3 млн. години в Аржентина са живели хора с високо културно ниво. Дали е възможно бедрената кост на токсодонта заедно с върха за стрела, да е с по-късна дата и да е попаднала случайно в долните пластове? Карлос Амегино изтъкнал, че бедрената кост била наме­рена все още свързана с останалите кости от задния крайник на животното. Това показва, че костта не е била единична, за да попад­не случайно в плиоценската формация Чападмалалан, а че е била част от животно, което е умряло, когато пластът се е образувал. Амегино отбелязва следното: „Костите са с мръснобелия цвят, кой­то е характерен за този пласт, а не с черен, който да е предизвикан от магнезиевите окиси във формацията Енсенадан." Той добавя, че някои от кухите части на костите са били запълнени с льос (песъч­лива глинеста почва) от пластовете на Чападмалалан. И, разбира се, дори и да се е смъкнала по някакъв начин от по-горната формация Енсенадан, бедрената кост пак щеше да бъде аномално древна. Тази формация е на възраст 0,4-1,5 млн. години. Всеки, който би искал да оспори голямата възраст на бедрото на токсодонта, ще изтъкне, че този вид е изчезнал от фауната на Южна Америка едва преди няколко хиляди години. Карлос Амегино оба­че съобщава, че откритият при Мирамар токсодонт - възрастен ин­дивид - е по-малък от тези в горните, по-късни нива от Аржентин­ската хронология. Това свидетелства за по-стар, отделен вид. По мне­нието на Карлос Амегино, екземплярът от Мирамар принадлежал към характерния за Чападмалалан вид Toxodon chapalmalensis, отличаващ се с дребния си ръст. Този вид бил идентифициран за първи път от Ф. Амегино. Освен това Карлос Амегино сравнил директно бедрената кост на токсодонта от Чападмалалан с тези на екземпляри от много по-късни формации. В резултат от това прави следното наблюдение: „Бед­рената кост от Мирамар като общо е по-малка и по-крехка." След това авторът се впуска в детайлно описание, в какво точно се отли­чава бедрената кост, открита от него в късноплиоценската форма­ция Чападмалалан при Мирамар, от тази на Toxodon burmeisteri от по-късните Пампейски нива. По-нататък Карлос Амегино описва каменния връх, който бил забит в бедрената кост: „Става дума за кварцитен отломък, отцепен с един-единствен удар. По-късно е бил ретуширан по страничните ръбове, но само от едната страна. Най-накрая е бил заострен от двата си края и ретуширан по същия начин. Това му придало приблизи­телно формата на лист от върба. В това отношение той прилича на Солютрейските върхове, наречени feuille de saule (от фр. лист от върба)... От всички тези характерни черти можем да заключим, че пред нас се намира връх от мустиерски тип, отнасящ се към евро­пейския палеолит." Фактът, че този връх е открит във формация, датираща от преди 3 млн. години, предизвиква сериозни въпроси по отношение на тази версия за човешката еволюция, която се под­крепя от съвременната наука. Според нея преди 3 млн. години аван­гардът на човешкото родословие е бил представен от най-примитив­ните австралопитеци. През декември 1914 г. Карлос Амегино - придружаван от Кар­лос Брух, Луис Мария Торес и Сантяго Рот - посетил Мирамар, за да отбележи и фотографира точното място, където била открита бед­рената кост от токсодонта. Карлос Амегино разказва следното: „Ко­гато пристигнахме на мястото на последните находки и продължихме разкопките, започнахме да намираме все повече и повече обработени камъни, което ни убеди, че сме се натъкнали на истинска работилница от тази далечна епоха." Сред многобройните оръдия имало каменни наковални и чукала. Каменни сечива били открити и във формация­та Енсенадан, която при Мирамар лежи върху Чапмалалан. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели: