Тайните послания на водата

Тайните послания на водата
(В паметна дядо ми и на моите лели и вуйчовци по майчина линия)

1

Масару Емото
Масару Емото е роден в Йокохама през юли 1943 г. Завършил е хуманитарни науки на Йокохамския общински университет с насоченост към международни отношения. През 1986 г. създава
IHM Corporation в Токио. През октомври 1992 г. получава сертификат за доктор по алтернативна медицина от Свободния интернационален университет. Впоследствие в Съединените щати се запознава с идеята за микроскупчването на молекулите във вода и технологията на магнитнорезонансния анализ. Така започва търсенето муза разкриване тайните на водата. Д-р Емото предприема обширни изследвания върху водата на планетата като учен-изследовател, но още повече от перспективата на оригинален мислител. Накрая разбира, че водата разкрива истинската си природа под формата на замръзнал кристал. Той продължава своите изследвания и е написал редица книги на японски, които са добре приети. Женене за Кацуко
Емато, която споделя неговия ентусиазъм и е ръководител на Киокуша,
издателския отделна неговата компания. Имат три деца.

3
Въведение
Изминаха повече от десет години, откакто започнах да правя снимки на замръзнали ледени кристали. Дълго време преди това ръководех проучване за измерване на вълновата флуктуация на водата, но когато започнах да се занимавам с кристали, открих, че водата се разкрива по безброй различни начини. Разбрах, че в снимките на кристалите се крие много мъдрост. Те ни учат как би трябвало - и трябва - да живеем живота си. Открих, че някои хора имат трудност с думата или идеята Бог. Лайтмотивът и на книгата е водата. Колкото повече разбирате водата, толкова по-трудно ще ви бъде да отричате съществуването на Бога. Моля ви, помислите по въпроса докато преглеждате приложените тук снимки на кристали. Искам дави помоля, когато започнете да четете книгата, да прецените живота си. И поточно да се попитате дали сте щастливи. Естествено дефиницията виза щастие ще зависи от това кой сте вие -имате ли чувство за мир в сърцето си, чувство на сигурност за бъдещето и усещане на очакване, когато се събудите сутрин Ако можете да наречете това щастието в състояние ли сте да кажете, че в този миг сте щастливи Спокойно мога да заявя, че малко хора биха отговорили с твърдо да' малко саи които могат да кажат, че животът име такъв, какъвто са се надявали да бъде. Кое ни причинява толкова мъка Какво става в света, кое е онова, което ни пречи да бъдем щастливи Струва ми сече живеем в епоха на хаос. Хаосът представлява състояние на обърканост вследствие неорганизираността, съществувала преди създаването на Вселената. Лутайки се в живота си, ние откриваме, че сме износени и уморени. Вестници и телевизия ни бомбардират с информация, а в работата си сме изправени пред проблеми и недоразумения. Източниците на нашите проблеми сякаш са безбройни и непреодолими. Нашата малка планета е обгърната от икономически конфликти, вътрешен безпорядък, етнически предразсъдъци, екологични бедствия, религиозни войни и всякакъв вид други невъобразими проблеми. И всичките лоши новини за страдащи хора, за хора, наслаждаващи сена страданието, за хора. ставащи по-богати, за хора, ставащи победни, за потиснатите и потисниците стигат до нас от другия крайна света за секунди. Кой, бихме попитали, е виновен светът да става все по-разделно, отчуждено и трудно място за живот. Едно нещо е общо - всички търсим изход. Всеки един от нас търси отговор - отговорът е толкова прости лесен, че досега все ни сее изплъзвал. Каква е причината за целия този хаос Какво е в центъра на всичко това Каквото ида ето отдалечава светът от хармонията иго тласка към безредие. Може бие неизбежно явление. Въпреки че всички принадлежим към един и същ вид, ако живеем на различни места по различен, трудно променящ се начин, то и мисленето ни ще бъде различно. И за да бъде всичко още по-лошо, повечето хора трудно приемат нещата, ако се различават от тези, които са около тях. Боксуваме по никога несвършващ пътна тревоги и страдания.

Изглежда, че докато хората са хора, каквото и решение да се предложи сигурно ще е неадекватно. Връщаме се там, откъдето започнахме. Можели изобщо да има едно-единствено решение, което да се приложи към всички в света, в което всеки да бъде убедени което е така просто, че всеки да го разбере Всъщност аз намерих отговора и той е именно човешкото тяло средно е 70 процента вода. Като ембриона (в майчината утроба) започваме живота си с 99 процента вода. Прираждането си ние сме 90 процента вода, а когато стигнем средна възраст, слизаме надолу до 70 процента. Ако умрем в дълбока старост, вероятно ще бъдем около 50 процента вода. С други думи, през живота си ние съществуваме главно като вода. От физическа гледна точка хората са вода. Като разбрах това, започнах да виждам нещата със съвършено нов поглед. Първо осъзнах, че връзката с водата се отнася за всички. Струва ми сече започнах да разбирам начина, по който хората трябва да живеят живота си. Как може да се постигне щастливи пълноценен живот Отговорът е да се пречисти водата, която съставлява 70 процента от вашето тяло. Водата в реките остава чиста, защото се движи. Спрели водата, тя умира. Ето защо водата трябва непрекъснато да циркулира. Водата - или кръвта - в тялото на болните обикновено е в застой. Когато водата спре да тече, тялото започва да линее, а ако кръвта в мозъка ви спре да циркулира, застрашава живота ви. Може да го схванем и като застой на емоциите. Съвременни изследователи доказват, че състоянието на мозъка оказва директно въздействие върху състоянието на тялото. Живеете ли пълноценно и приятно, физически се чувствате по-добре, а когато животът вие пълен с борби и със скръб, тялото ви го знае и съответно реагира. Движение, промяна, плавно течение - ето смисълът на живота. Ако приемем, че преди да станем хора сме съществували като вода, вече ще сме по-близо до отговора на основния въпрос - какво е човешкото същество. А имаме ли ясно разбиране за водата, ще разбираме по-добре човешкото тяло и дори ще разкрием тайната защо сме се родили и защо съществуваме. Какво всъщност е водата Може би първият ви отговор ще бъде, че тя е жизнена сила. Ако изгубим 50 процента от водата на своето тяло, ние не можем вече да поддържаме живота си. Водата, носена от кръвта и телесните течности, е средството, чрез което храната циркулира в тялото ни. Водното течение ни дава възможност да живеем активен живот. Водата служи като преносител на енергия в нашето тяло. Преносът на енергия приличана товарна кола, която се движи през цялото ни тяло. Ако тялото е задръстено и замърсеното товарът в колата ще се замърси, ето защо от съществено значение е водата винаги да остане чиста. Сега много повече, отколкото в миналото, медицинската общност започна да вижда водата като преносител на енергия и това дори се използва при лечението на различни болести. Хомеопатията е една област, в която ценността на водата е призната. Хомеопатията се заражда в Германия през първата половина на XIX век с работата на Самуел
Ханеман (1791-1843), но корените й стигат назад до бащата на медицината Хипократ (около
460-370 г. пр.Хр.), който предписвал много лечения, подобни на препоръчваните от хомеопатията. Накратко, пионерите в медицината ни учат да лекуваме сходното със сходно, да се борим срещу отровата с отрова.

Например, ако някой страда от отравяне солово, симптомите могат да се облекчат, като пие вода с минимално количество олово - количество, вариращо от 1 част в 10 един трилион) до 1 част в 10 400
! Натова ниво на практика веществото го няма във водата, но характерните му белези остават - така се създава лекарството за лечение на оловно отравяне. Хомеопатията твърди, че колкото по-голямо е разреждането, толкова по-голяма е ефективността. Логичното заключение е, че колкото по-масивна е отровата в тялото, толкова по- висок трябва да бъде коефициентът на разреждане. Друг начин да се изрази тази идея е, че вместо да се използва ефектът на веществото, за да се премахнат симптомите, се използва информацията, закодирана във водата, за да се унищожи информацията за отровата в симптомите. Итака, водата има способността да закодира и запомня информация. Може да се каже, че водата на океаните помни съществата, живели в океана. Глетчерите на земята може би обхващат милиони години от историята на планетата. Водата циркулира около света, като тече през телата ни и се разпространява навсякъде. Ако сме способни да прочетем съдържащата се в паметта на водата информация, ще прочетем една епическа история. Да се разбира водата, значи да се разбират Космосът, чудесата на природата и самият живот. В продължение на много години проучвах водата. Осъзнаването, че тя има способността да закодира информация промени живота ми. След като направих откритието в Америка, донесох го с мен в Япония и оттогава използвам информационно закодиращата функция на водата, за да помагам на хората да възстановяват здравето си. По това време лекарите дори и не подозираха, че водата сама по себе си има лечебни способности. Аз бях и съм напълно убеден, че водата е способна да помни ида предава информация, но теорията ми бе изцяло отхвърлена от медицинската общност. В 1988 г. френският учен Жак Бенвенист провежда експеримент, за да тества основните принципи на хомеопатията. Той разтваря лекарство във вода до степен, че то да не може да бъде установено с клинични средства. Открива, че разтворът има същия ефект върху пациентите както неразтвореното лекарство. Една година след като представя резултатите сив английското научно списание Nature , най- накрая теса публикувани заедно с коментара, че резултатите от експеримента му са съмнителни и без всякакви материални доказателства. Оттогава тази хипотеза е погребана и забравена. Всеки път, когато някой прибързва с изследвания и експерименти, които в някаква степен объркват научната общност, винаги става едно и също. Дълго време се чудех мога ли да открия материално доказателство за способността на водата да запомня информация - съществували начин да се види това с физическото око Отворите ли сърцето си за възможностите, започвате да забелязвате дребни неща, които могат дави отведат до големи открития. Веднъж случайно разтворих една книга и думите сякаш изскочиха от страницата Няма два снежни кристала, които да са съвсем еднакви. Разбира се, бях го учил още в началното училище. Лицата" на всички снежинки, падали милиони години на Земята, са различни. Но сега мисълта доби съвсем различно значение, защото сърцето ми бе разкрито затова послание. Следващия миг си помислих ако замразя вода