Тема Патопсихологията като интегрална част от медицинската психология
Изтегляне 18.98 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Психопатологията представлява съставна част на по-обширната наука психиатрия (Букв. - лечение на психиката).
|
Тема 1. Патопсихологията като интегрална част от медицинската психология Патопсихологията се явява дял от психологичната наука. Данните от нея имат огромно практично значение както за психологията, така и за психиатрията. В този смисъл патопсихологията може да се причисли към приложните науки. Патопсихологията е клон от психологията, който изследва присъщите модели психични разстройства и анализира промени на патологично ниво. Тя е част от медицинската психология и посредством психологични методи изучава характеристиките на умствената дейност на човек при патологични състояния на мозъка, свързани с психични или соматични заболявания. Патопсихологията като психологическа дисциплина изхожда от законите на развитието и структурата на психиката в нормата. Тя изучава моделите на разпадане на умствената дейност и личностните черти в сравнение с моделите на формиране и протичане на психичните процеси в нормата, изучава моделите на изкривяване на отразителната дейност на мозъка. Призванието на патопсихологията като отделна психологична дисциплина налага отделянето и от психиатричната наука. Психиатрията, както и всяка друга област от медицината изучава причините за психичните заболявания, изследването на синдромите и симптомите, типични за едно или друго заболяване, закономерностите на тяхното проявяване, анализ на критериите и прогнозата за заболяването, нейното лечение и профилактика. Следователно въпреки привидната близост на обектите на изследване между психиатрия и патопсихология- Патопсихологията и Психопатологията са коренно различни. Патопсихологията е клон на клиничната (медицинска) психология, предмет на който е психопатологията, а задачата е психодиагностика с цел изясняване на медицинската диагноза и обосноваване на лечението, по-специално психотерапия и трудова терапия. Психопатологията се определя като раздел от клиничната психология, който изучава патологичните и незасегнатите аспекти на психичната дейност при психични разстройства с помощта на психологически методи (естествени, описателни и експериментални) за диагностика, диференциална диагностика, изучаване на динамиката на нарушените психични функции в процеса на лечение и рехабилитация, който има голямата цел за възстановяване на психичното здраве и подобряване на „качеството на живот“ на пациентите. Акцентът е върху патологичните промени в мозъка, което ни насочва към предмета на изучаване на невропсихологията, за която знаем, че се фокусира върху промяната във ВПФ /висшите психични функции/ в резултат на локални мозъчни поражения. Друг акцент е двусмислието при тълкуванието на патопсихологията и психопатологията. Причината за това е общата насоченост на тези дисциплини към един и същ обект на изследване - психични разстройства. В същото време обаче те ги разглеждат от различни позиции, патопсихологията - от психологическа, а психопатологията - от медицинска. Психопатологията е медицинска дисциплина. Тя се основава върху клиничния метод и се фокусира върху диференцирането на признаците на болестта, занимава се с нейната феноменология. Обобщавайки редица изявления на нашите водещи психиатри и патопсихолози, разликата между психопатологията и патопсихологията може да се види във факта, че първият, като клинична дисциплина, оперира с медицински категории (етиология, патогенеза, симптом, синдром) и общи психопатологични критерии (поява, резултат, прогноза на заболяването), базиран главно на клиничния метод, докато патопсихологията изучава моделите на нарушения на психичната дейност, използвайки предимно свои собствени психологически методи и в свои концепции. Клиничната психопатология е насочена към изследване, идентифициране, описание и систематизиране на клиничните прояви на психични разстройства. Докато патопсихологията „разкрива чрез психологически методи естеството на протичането и особеностите на структурата на психичните процеси, водещи до нарушения, наблюдавани в клиниката Психопатологията е раздел от психиатрията. Тя борави с клинични понятия и използва клинико-описателен метод. Психопатологията като клон на медицината е насочена към изучаване на общите характеристики на психичните заболявания, изучаване на техните симптоми и синдроми и идентифициране на патогенетичните механизми на психичните разстройства. Патопсихологията е раздел от клиничната психология. Тя работи с методите на съвременната психология и използва психологични методи на изследване. Патопсихологията, като психологическа дисциплина, изхожда от законите на развитието и структурата на психиката в нормата. Патопсихологията е приложен клон на клиничната психология, който изучава психични разстройства (процеси, състояния, свойства) на базата и чрез психологическа методология. Определянето на патопсихологията като психологическа, а не медицинска дисциплина, определя предмета на й и този факт е доказателство, че се разграничава от предмета на психопатологията. Предметът на патопсихологията е спецификата на психичните разстройства и личностната структура при различни психични заболявания.
1.Диференциална диагностика на психичните разстройства. 2.Оценка на структурата и степента на психичните разстройства 3.Диагностика на психичното развитие и неговите аномалии. Понякога патопсихологът трябва да решава проблеми, които традиционно принадлежат към компетентността на психолог, работещ с деца със СОП /специални образователни потребности/- например, за да оцени способността за учене на детето при установяване или премахване на диагноза за умствена изостаналост. 4. Изследване на личността, социалната й среда и социалната позиция на болния 5. Оценка на динамиката на психичните нарушения и оценка на ефективността на терапията. Следващата задача на патопсихолога е изследването на изменената умствена дейност под влияние на терапията. В тези случаи повторното проучване на пациента със същия набор от техники дава възможност да се установи динамиката на психичните промени под въздействието на лечението и по този начин да се демонстрира неговата ефективност. 6.Експертна работа. 7. Рехабилитационна и корективна работа. Обобщавайки може да се каже, че мястото на патопсихологията също така е и при решаването на практически проблеми в психиатрична клиника. Това става чрез решаването на психодиагностични задачи, свързани с: изясняване на диагнозата на заболяването (диференциална диагноза); описание на структурата на психичните разстройства; оценка на динамиката на психичното състояние на пациентите по време на лечението; оценка на ефективността на терапията и качеството на ремисия; участие в решаването на експертни въпроси (трудови, военни, съдебно-психиатрични, медико-психолого-педагогически). За практикуващите психолози е важно участието им като патопсихолози в решаването на психокорекционни, превантивни и рехабилитационни задачи. Психопатологията представлява съставна част на по-обширната наука психиатрия (Букв. - лечение на психиката).В общата психопатология се изучават разстройствата на възприятията и представите, емоциите, мисленето, интелекта, паметта, съзнанието, влеченията, инстинктите и др. В специалната психопатология се разглеждат отделни психични заболявания, напр. шизофрения, афективни психози, епилепсия, органични психични разстройства, невротични разстройства, разстройства на личността и др. Изтегляне 18.98 Kb. Сподели с приятели:
|