За утвърждаване на медицински стандарт „Обща медицина”

№ ………………….. 2014 г.

за утвърждаване на медицински стандарт „Обща медицина”

(2) С медицинския стандарт по ал. 1 се определят минималните изисквания към лечебните заведения, които извършват дейности по обща медицина.

Чл. 2. Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваната дейност по обща медицина от установеното с изискванията на тази наредба.

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 41 от 2005 г. за утвърждаване на „Медицински стандарти по обща медицинска практика” (обн. ДВ, бр. 1 от 2006 г., изм., бр. 101 от 2010 г. и бр. 49 от 2011 г.).

Съгласували:

Проф. д-р Чавдар Славов, заместник-министър

Д-р Росен Радев, директор на дирекция „ЗП”

Людмила Василева, директор на дирекция „НРСЗ”
Изготвил:

П. Станкова, нач. отдел „ААД”, д-я „НРСЗ”

1.1. Дефиниция.

С термина "Обща медицина" се обозначава самостоятелна медицинска специалност и академична дисциплина, а с термина "Обща медицинска практика" – специфична медико-социална дейност и вид лечебно заведение (синоним на обща медицинска помощ и на амбулатория (практика) за първична медицинска помощ). Общата медицина е самостоятелна, широка клинична специалност, която изисква клинични познания и умения за извършване на диагностични и терапевтични процедури според многообразието на заболяванията в общата практика. Според WONCA EUROPE „Общата медицина е академична и научна дисциплина и клинична специалност със собствено образователно съдържание, научни изследвания, доказателствена база и клинична дейност, ориентирани към първичната медицинска помощ.”

В много отношения Общата медицина се отличава от класическите медицински специалности и дейности. Стандартът по обща медицина конкретизира изискванията на общите стандарти за качество, приети в страната, в зависимост от специфичните условия на общата медицинска практика и е стандартът, който е задължителен за изпълнение в първичната помощ. Отличителна черта на специалността „Обща медицина” е интердисциплинарният ù характер, обусловен от наличието на припокриващи се области с всички останали медицински специалности и необходимостта от взаимодействие с тях, както и с множество немедицински специалности, социални служби, учебно-възпитателни заведения и други.

Общата практика осигурява дългосрочни, всестранни и координирани здравни грижи на хората и семействата в условията на тяхната общност. Тя представлява дългосрочно медицинско обслужване и грижи за здравите и болните, независимо от възрастта, пола и вида на здравните им проблеми, от избран от тях лекар. При нея се отделя многостранно внимание на личността, семейната и социалната среда. Грижите за болните включват голямо разнообразие от медицински и немедицински дейности, които са съобразени с жизнените условия, представите на човека за болестта, здравето и неговата готовност за сътрудничество. Общопрактикуващият лекар е главен изпълнител на дейностите в общата медицинска практика.

1.2. Медицинският стандарт по обща медицина е ориентиран към условията за извършване на индивидуалната работа на общопрактикуващите лекари, като при неговото спазване се създават възможности за постигане на качество на медицинската помощ.

Под изисквания се разбира кратко и обобщено описание на състоянието на различни страни от структурата, процесите и резултатите в практиката, наличието или постигането на които осигурява приемливо качество, т.е. на достатъчна полезност на медицинската помощ. При някои от изискванията в това описание могат да бъдат включени и количествени стойности. Съдържанието на изискванията се декомпозира на конкретни компоненти – критерии, които се измерват и оценяват с помощта на индикатори (показатели). След част от критериите са посочени индикатори (показатели), които са измерими, и с това се създават възможности да се оцени дали критерият е покрит или не.

Някои от индикаторите са от основно значение при определянето дали даден критерий е покрит. Те са отбелязани със символ флагче () непосредствено до индикатора. Покриването на основните индикатори е задължително за осигуряване на качеството на дейността в общата практика. Препоръчителните индикатори нямат задължителен характер по смисъла на този стандарт.

За да се даде отговор дали е постигнато дадено изискване, се измерват и оценяват критериите чрез съответните индикатори (когато са налични). Едно изискване е "постигнато", когато се "покриват" всички задължителни критерии, свързани с него. Критерият е задължителен, ако всички или част от индикаторите към него са задължителни. Ако индикаторите към критерия не са задължителни, критерият е препоръчителен.

Някои критерии нямат установени индикатори. Тези критерии определят възможността за изпълнение на дадени дейности, за които няма установен измерител. Критериите, които нямат установени индикатори и не са означени със символа флагче са препоръчителни.

Условия за приемливо качество на общата медицинска помощ ще има, само когато e налице добро или много добро изпълнение на медицинския стандарт по обща медицина.

1.3. Основна цел и характеристики на специалността.

Най-важно значение сред основните характеристики на съвременната Обща медицина имат:

1.3.1. Осъществяване на първи медицински контакт в системата на здравеопазване и предоставяне на свободен достъп;

1.3.2. Ангажиране с всички здравни проблеми на здравите и болните, независимо от възраст, пол, раса, вероизповедание, политически убеждения и др.;

1.3.3. Ефективно използване на ресурса от здравни грижи чрез координиране и управление на сътрудничеството с други специалисти от първичната помощ, както и с представители на останалите медицински и немедицински специалности и структури;

1.3.4. Използване на човек-центрирания подход, насочен към личността и в по-широк смисъл – към семейството;

1.3.5. Активно включване на пациента в решаване на неговите здравни проблеми;

1.3.6. Използване на специфичен процес на консултиране, базиран на продължителната връзка лекар-пациент, ефективната комуникация между тях и спазване на принципите на взаимно уважение и конфиденциалност;

1.3.7. Осигуряване на грижи, съобразени с нуждите на пациента;

1.3.8. Прилагане на специфичен подход при вземане на решения, съобразени с болестността и заболяемостта в общността;

1.3.9. Лекуване едновременно на остри и хронични проблеми на отделния пациент;

1.3.10. Вземане на решения при неопределени заболявания на ранен етап от развитието им;

1.3.11. Извършване на промоция на здравето и профилактика на заболяванията;

1.3.12. Посрещане на здравословните проблеми в техните физически, психически, социални, културни и поведенчески аспекти;

1.3.13. Взаимодействие с публичните институции при ситуации, касаещи общественото здраве.

1.4. Основна цел.

Основната цел на специалността „Обща медицина” е постигане на максимално развитие на потенциала за здраве на болните и здравите в условията на първичната медицинска помощ.

1.5. Видове дейности в обхвата на специалността „Обща медицина”.

В общата медицинска практика се извършват разнообразни по вид и същност медицински, медико-социални, медико-педагогически, управленчески, икономически, интердисциплинарни и др. дейности, които изискват особена компетентност от лекарите и останалия медицински персонал.

1. 
   Медицински дейности:
   

1.5.1.2. Основни лечебни методи в общата практика: съставяне на терапевтичен план и индивидуална терапевтична схема, медикаментозно или немедикаментозно лечение, определяне на лечебен диетичен и двигателен режим, хирургична обработка на рани, манипулации, насочване към лечебни заведения за извършване на физиотерапия, продължително лечение и рехабилитация, определяне на индивидуален план за проследяване на пациента. Прилагането на всеки от методите поотделно или в съчетание зависи от преценката на общопрактикуващия лекар.

1.5.1.3. Основни методи за мониторинг на болните с хронични заболявания: определяне на индивидуален план за мониторинг на пациента с хронично заболяване, медикаментозно или немедикаментозно лечение, обучение на пациентите, диспансеризация, съгласно действащите нормативни актове, назначаване на лабораторни и функционални изследвания за контрол на състоянието, назначаване на интердисциплинарни консултации.

1.5.1.4. Основни методи в грижите за терминално болните са: осигуряване на обезболяващо лечение, обучение на пациента и близките, информиране за възможностите за социално подпомагане и осигуряване на технически помощни средства при необходимост според уредените чрез нормативната база възможности.

1.5.1.5. В общата медицинска практика могат да се използват и други методи за диагностика, лечение и рехабилитация при наличие на съответната апаратура в практиката и необходимата квалификация на лекаря и/или персонала на практиката.

1.5.1.6. Превантивни дейности – промотивни, скринингови, профилактични и протекционни дейности за здравите и болните.

1.5.2. Медико-социални дейности – консултации на семейството при установяване на бременност, заразни заболявания, хронични заболявания или при терминално болни, както и взаимодействие с Дирекция „Социално подпомагане” и Агенция за закрила на детето, при необходимост.

1.5.3. Медико-педагогически дейности – обучение на персонала и на специализанти за придобиване на специалност „Обща медицина”.

1.5.4. Управленски дейности – поставяне на цели, планиране, организиране, координиране, мотивиране, анализ, оценка и контрол на дейността на практиката, определяне на необходимостта от допълнителен персонал на практиката, отчетност към осигурителни и държавни институции.

1.5.5. Икономически дейности – определяне на бюджет, анализ, оценка и контрол на приходи и разходи.

1.5.6. Интердисциплинарни дейности – взаимодействие с различни видове медицински специалисти и лечебни заведения, които могат да включват:

1.5.6.1. консултация със специалист от друга медицинска специалност;

1.5.6.2. насочване на пациентите за извършване на клинико-лабораторни, образни и други изследвания;

1.5.6.3. насочване на пациентите за болнично лечение;

1.5.6.4. насочване на пациентите към лечебни заведения за продължително лечение и рехабилитация, хосписи и др.

1.5.6.5. насочване на пациентите към центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания, комплексни онкологични центрове и др.;

1.5.6.6. посещение на настанени в лечебно заведение за болнична помощ пациенти на общопрактикуващия лекар;

1.5.6.7. насочване на пациентите за медицинска експертиза.

1.5.7. Общопрактикуващият лекар преценява необходимостта от интердисциплинарни дейности, като насочването на пациента за осъществяването им се извършва с информираното му съгласие, изразено чрез подпис в медицинската документация.

2. Основни характеристики на изпълняващия дейността

Професионална дейност по обща медицина се осъществява от лекари с призната специалност по обща медицина. Лекари, които нямат призната специалност по обща медицина могат да осъществяват професионална дейност по обща медицина само в случаите, предвидени в закон.

Професионалната дейност по обща медицина се извършва в амбулатории за първична медицинска помощ - индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ, регистрирани по Закона за лечебните заведения. В груповите практики дейностите по организация, управление, снабдяване, отчетност и др., непряко свързани с медицинската дейност, могат да се разпределят между общопрактикуващите лекари или да бъдат възлагани на външни лица. Част от дейностите по обща медицина в практиката, по преценка на общопрактикуващия лекар, могат да извършват и други лекари, специалисти по здравни грижи и помощен немедицински персонал, който формира екипа на общопрактикуващия лекар.
3. Изисквания за осъществяване на дейността по обща медицина в първичната извънболнична медицинска помощ

3.1. Изисквания към структурата за осъществяване на дейността.

3.1.1. Помещения, оборудване и техника. Минималните изисквания за помещения, с които трябва да разполага практиката за първична медицинска помощ, са: лекарски кабинет, манипулационна, чакалня и санитарен възел, отговарящи на съответните здравни изисквания. Манипулационната, чакалнята и санитарният възел могат да бъдат общи помещения за групови и/или индивидуални практики, разположени в териториална близост.

Основното оборудване, инструментариум, апаратура, лекарствени продукти и консумативи са съобразени с дейността по обща медицина.

Индикатори: А. Всеки лекар разполага с кабинет, отговарящ на здравните изисквания, предназначен конкретно за неговите консултации (прегледи) през амбулаторното време в практиката, независимо дали тя е индивидуална или групова.

Индикатори: А. Кабинетът е подходящо осветен, като осветлението отговаря на действащите в страната здравни изисквания.

Г. В кабинета се поддържа подходяща за сезона температура на въздуха.

Индикатори: А. В практиката има чакалня с не по-малко от 2 места за сядане.

Б. Чакалнята е осветена съобразно здравните изисквания и в нея се поддържа подходяща температура според сезона на годината.

Критерий 3.1.1.4. Амбулаторията за първична медицинска помощ разполага с помещения за извършване на манипулации и дейности, включени в основния пакет за първична извънболнична медицинска помощ.

Индикатори: А. Амбулаторията разполага с манипулационна.

Индикатори: А. В сградата на практиката има тоалетни и мивки, които са лесно достъпни за ползване.

Б. Тоалетните са означени с табела, като в сградата има и табели, указващи къде се намират тоалетните.

В. В сградата на практиката има тоалетни и мивки, които са достъпни за ползване само от персонала.

Индикатори:  А. Бюро^*;

 Б. Стол^*;

 В. Кушетка или легло за преглед на болни^*;

 Г. Шкаф за документи;

 Д. Компютърна конфигурация;

 Е. Наличие на необходимите за дейността бланки;

 Ж. Хладилник;

 З. Манипулационна масичка;

И. Лекарствен шкаф;

 Й. Мивка с течаща вода^*;

 К. Контейнер за опасни отпадъци;

 Л. Телефон – стационарен и/или мобилен;

 М. „Лекарска чанта”.

 О. Когато се използва извън амбулаторията, "лекарската чанта” съдържа задължително: стетоскоп; сфигмоманометър; термометър; ръкавици; животоспасяващи лекарствени продукти (по преценка на лекаря), които са в срок на годност; различни размери спринцовки и игли; превързочни средства.

Забележка: Оборудването може да бъде разположено в лекарския кабинет и/или в манипулационната по преценка на лекаря, като отбелязаните със звезда (*) са задължителни и за двете помещения. Оборудването е задължително за основния адрес на практиката, като разкритите допълнително кабинети към практиката могат да не бъдат оборудвани с всички изброени позиции.

Индикатори:  А. Стетоскоп;

 Б. Апарат за измерване на артериално налягане;

 В. ЕКГ апарат;

 Г. Неврологично рефлексно чукче;

 Д. Глюкомер с набор тест-ленти;

 Е. Тест-ленти за изследване на урина;

 Ж. Саморазгъващ се балон за обдишване;

 З. Хирургични инструменти – пинсети, скалпели и/или скалпелни лезвиета, ножица;

 И. Таблица за изследване на зрение;

 Й. Таблици за изследване на цветно зрение;

 К. Консумативи – спринцовки, игли, различни размери, шпатули, системи за инфузия и други по преценка на лекаря.

Забележка: Оборудването може да е разположено в лекарския кабинет и/или в манипулационната по преценка на лекаря. Оборудването може да бъде общо за двама или повече лекари, изпълняващи дейност по обща медицина (индивидуални и/или групови практики). Оборудването е задължително за основния адрес на практиката, като разкритите допълнително кабинети към практиката могат да не бъдат оборудвани с всички изброени позиции.
Критерий 3.1.1.8. В зависимост от вида на практиката, по преценка на общопрактикуващия лекар, могат да бъдат налични и да се използват и допълнителни медицинска апаратура, оборудване и техника.
Критерий 3.1.1.9. Амбулаторията за първична медицинска помощ осигурява по достъпен начин информация за пациентите.

Индикатори: А. Писмена информация, поставена на определени за това места в сградата и/или в самата практика (кабинет, чакалня).

Индикатори: А. Наличие на стерилни инструменти в практиката.

Индикатори: А. Собственикът на помещенията е осигурил условия за достъп на хора с физически увреждания и на майки с детски колички.

Б. В близост до входа на практиката има възможност за спиране на автомобили.
Критерий 3.1.1.12. Материали и консумативи, които са нетрайни (като лекарствени продукти, ваксини, медицински изделия и др.), не се съхраняват или използват след изтичане на срока на годност.

Индикатори: А. В практиката и в „лекарската чанта” няма лекарствени продукти, ваксини и медицински изделия с изтекъл срок на годност.

Индикатори: А. В практиката не се ползват ваксини с изтекъл срок на годност.

Индикатори: А. Един лекар с призната специалност по Обща медицина или лекар по чл. 14а от Закона за лечебните заведения или лекар, който се ползва с правата по § 95 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 41 от 2009 г.) или § 4 и 5 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за допълнение на Закона за лечебните заведения (ДВ, бр. 47 от 2014 г.).

Б. Повече от един лекар.

Критерий 3.1.2.2. Достатъчен брой лекари в груповата практика за първична извънболнична помощ.

Индикатори: А. Най-малко двама лекари с квалификация съгласно критерии 3.1.2.1.

Б. Повече от двама лекари.
Критерий 3.1.2.3. Достатъчен брой специалисти по здравни грижи в амбулаторията за първична медицинска помощ.

Индикатори: А. Определя се по преценка на общопрактикуващия лекар, който е регистрирал и ръководи практиката в съответствие с нуждите на лечебното заведение за осигуряване на основния пакет от медицински услуги в първичната медицинска помощ.

Индикатори: А. общопрактикуващ лекар;

Б. лекар с друга специалност, който е магистър по здравен мениджмънт;

В. лице с немедицинско, но съответстващо на длъжността образование.

Индикатори: А. Ежегодно участие в мероприятия (конгреси, конференции, семинари и др.) по продължаващо медицинско обучение за общопрактикуващи лекари;

Б. Ползване на медицински списания, вестници, ръководства за поведение и др. специализирани печатни издания;

В. Ползване на специализирана медицинска литература и справочници чрез интернет и в електронен вариант.

Индикатори: А. Диплома за завършено образование, съответстващо на длъжността.

Индикатори: А. Медико-педагогически дейности в процеса на работа по отношение на персонала на практиката от общопрактикуващите лекари.

Б. Участие в обучителни мероприятия за професионалисти по здравни грижи.
Критерий 3.1.2.9. Общопрактикуващите лекари и членовете на екипа, чиято длъжностна характеристика изисква това, познават и умеят да работят с медицинския софтуер и всички първични документи в практиката.