Тема Понятие за съвременно мп. Определение. Характерни особености. Мп
Изтегляне 141.22 Kb.
|
| Тема 1. Понятие за съвременно МП. Определение. Характерни особености.
МП е система от правни норми – договорни, обичайни и други, които регулират международните отношения в сферата на междувластни отношения. Създават се от самите субекти на МП, преди всичко от държави и международни организации. Спазването на МП се осъществява доброволно, а в случай на необходимост се гарантира с индивидуална или колективна принуда, осъществявана от държавите и международните организации. МП е правна система, независима от вътрешнодържавното право, но двете системи си въздействат взаимно. Промените в МП се обусляват от научно-техническият прогрес и ролята на развиващите се страни (3-тия свят). Те се свеждат до субектите на МП – утвърждаване на МОрг, изменяне на МОтговорност; МДоговор е предпочитан източник, поява на повече императивни норми. Характерни особености на МП-та система: 1. децентрализирана, няма върховна власт, зак., съд. и изп. органи; 2. основава се на суверенитет; 3. примитивно (спорно); 4. слабо интегрирана и децентрализирана, с тенденция да се институционализира; 5. разлики с вътр-държ право – в субектите, източниците и спазването им. Тема 2. Съдържание и форма на МП норми, диспозитивни и императивни норми Правната норма е общо правило за поведение. Тя е адресирана към индивидуално неопределен кръг от субекти на правото. Може да бъде също абстрактно правило за поведение – такива са нормите на общото МП, което действа в отношенията между всички държави. 1. Освен общото, съществува и локално, регионално, партикуларно МП – норми, действащи в/у ограничен кръг субекти. Могат да са индивидуализирани/ персонифицирани, но рядко. 2. Особено за МП е, че при висока степен на нормативност, има ниска степен на определеност (преди заради липсата на систематизиращи институции, днес заради международния обичай). 3. Редица м/унар договори се създават, за да се постигне конкретна цел и се прекратяват, не се прилагат многократно, както правните норми. 4. В МП нямаме хипотеза-диспозиция-санкция: хипотезата е в преамбюлите или разпръсната, а санкцията се търси в отрасъла право на м/унар отговорност. МДог е нищожен, ако в момента на сключването си противоречи на императивна норма на Общото МП. Императивна норма е тази, която се признава за такава от м/унар общност и която може да се измени от последваща норма със същия хар-р. Има 2 хипотези: сключване на договор, противоречащ на същ-ща импер норма: отстраняват се последствията; нормата се появява след договора: правата и задълж се запазват, доколкото това не противоречи на нормата. Няма изчерпателно изброяване на императивните норми, те са изключение и тяхното съществуване се доказва. Повечето са диспозитивни. Причини за съществуване на императивни норми: 1. Публичен ред = обществен ред = добри нрави – признаване на съществуването на пр-пи, които могат да ограничат свободата на договорна инициатива м/у отделните обекти, за да се гарантира общ интерес. 2. Осигуряване на непротиворечивост и съгласуваност в правото. Тема 3. Понятие за източници на МП. Особености на нормотворческия процес. Видове източници на МП. Източници – формите, в които съществуват нормите на МП: 1. формални; 2. материални – социални явления, обективни усл., влияещи върху нормотворч. процес. В МП няма изчерпателно изброяване на източниците му. В статута на М/унар Съд на ООН за изброени: 1. м/унар конвенции; 2. м/унар обичай; 3. общите пр-пи на правото; 4. съд решения и доктрината на най-квалиф автори на разл нации. 5. И остават юрид задължителните актове на МОрг, съдържащи права и задълж за субектите на МП. Източник на м/унарправни задължения е по-широко понятие от източник на МП и включва 1странни актове, с които се поемат м/унар задължения, решения на м/унар съдилища, арбитражи и др., чиито окончателни изводи субектите са признали за задължителни. Особености на нормотворческия процес: определят се от участниците в него. Най-много норми в МП се създават от държавите. Суверенното равенство допуска налагане на задължения в/ъ държ само с нейното съгласие. Пр-път на суверенно равенство се състои от 2 елемента: 1. зачитане на суверенитета – всички държави го притежават от момента на появата си, независимо от внш волеизявления; 2. равнопоставеност – юридическо равенство м/у държавите. Хуго Гроций – главен източник на П е природата, а във формален смисъл – обичаят и договорът. Емер де Вател – различава естествено и позитивно П (произволно – поражда се от съгласието на народите), което пък се дели на доброволно (извежда се от презюмираното съгласие), конвенционно (от изрично заявено съгласие) и обичайно (от мълчаливо съгласие). Мартенс нарича естественото П общо и необходимо, защото свързва всички държави, независимо от тяхната воля. Трипел, поддържащ Теорията на споразумението, счита че общата воля на държавите е източник на МП. Тукин – Теория за съгласуване на волите (съвременен вариант на предходната) – доказва възможността и необходимостта от съществуването на общо МП, еднакво задължително за всички държави, и отрича класовия хар-р на П. Тема 4: Понятие, видове, структура и наименование на МДог. Ролята на МДог в съвр МП. МДог е осн източник на МП и П на МДог е най-добре разработено. В сила е Виенската Конв за П на Дог от ‘69г и Виенската Конв за П на Дог м/у Държ и М/унар Орг или м/у М/унар Орг от ‘86г. МДог е споразумение м/у субекти на МП, независимо от неговото наименование и независимо дали споразумението се съдържа в 1 или няколко свързани документа. Няма ограничение за сключване в устна форма, но такива договори са рядкост. Утвърдени наименования на договорите са: 1. компромис – споразумение за предаване на един спор за уреждане от арбитражен съд. 2. конкордати – споразумения скл м/у Светия Престол и сув държ. 3. пакт – договор с полит хар-р. 4. други – трактат, конвенция, спогодба, договор, споразумение, протокол. Видове договори: 1. според бр участници: 2стр, многостр; 2. според предмета: полит, икон, в обл на транспорта, в обл на здравеоп и т.н.; 3. според адресатите или съдържанието: общи (насочено спрямо всички лица или уреждащи въпроси от всички сфери на обществ отнош), специализирани (някои лица/конкр отнош), универсални (от значение за всички субекти на МП), регионални (за субекти, обединени от даден признак); 4. срочни и безсрочни; 5. договори, обвързващи само страните по тях и такива, предвиждащи права и задълж и за трети страни (с тяхно изрично съгласие); 6. договори-сделки (не създ нови правила в МП, а само ползват съществуващото право); 7. договори-закони (нормоустановителни договори – имат за цел постоянно повтарящо спазване). Структура – преамбюл (съдържа страните, мотивите и др), основна част (съдържанието на договора), заключителна част (начини и срокове за влизане в сила, срок на действие), евентуално приложения. Тема 5: Сключване. Традиционна техника. Ускорено и опростено сключване на МДог. Латински -> френски -> налага се английският; няма задължителен, всички са равнопоставени, договаря се. Процедурата по създаване на МДог е формализирана. Започва се с установяване на пълномощията. Лицата, които могат са представляват своите държави без спец пълномощия са: 1. държ глави, премиери, мин внш раб – за всички действия по скл на МДог. 2. глави на дипл представителства – за приемане текста на бъдещия дог, но само в стр, в която са акредит. 3. представители на държ при МОрг, техни органи или м/унар конференции – същото като 2. Изработването на МДог се дели на 2 части: 1. съвместни, колективни действия на участниците в преговорите – за изготвяне на текста. 2. индивидуални действия на държавите, с които те изразяват съгласие за обвързване. Съгласието може да се даде чрез: 1. подписване. 2. подписване ad referendum (ако се потвърди = окончателно). 3. размяна на doc – ноти, писма (това е опростена ф-ма за скл). 4. утвърждаване (от изп орган на държавата). 5. ратификация (от комп държ орган – НС напр. Някои дог задължително се ратифицират). Традиционна техника: 1. Първи стадий – преговори и конференции за съгласуване на волята на субектите относно съдържанието на договора. Съгласуваният текст се парафира и подписва. 2. Втори стадий – съгласие на договарящата се страна относно обвързването й с юридическите задължения, произтичащи от МДог. Ускорена процедура: прилага се в м/унар институции, напр специализ орг при ООН. Макс срок за разработване и приемане е 2г, но съществува и процедура за 1г. Тема 6: Влизане в сила и прилагане. Ратификация и конфирмация на МДог. Депозитарий. Договорно закрепване са получили следните начини на изразяване на съгласие за обвързване с международен договор – подписване, размяна на документи, ратификация, приемане, утвърждаване, присъединяване. Договорът влиза в сила по начин и време, посочени в самия него. Възможно е временно прилагане на договора преди влизането му в сила. Съгласно Устава на ООН “всеки договор, сключен от който и да е член на ООН, трябва по-скоро да бъде регистриран в Секретариата и обнародвани от него.” Нерегистрирането на договора не влияе върху неговата задължителност. Липсата на регистрация лишава страните по такъв договор от възможността да се позовават на него пред орган на ООН. Ратификацията се използва най-често в международната практика за обвързване на договорите Конфирмацията е начин за изразяване на съгласие за обвързване с по-маловажни МДог и се извършва от правит или др ведомства. В BG чл 85 от Конст определя, че задължително се ратифицират МДог, които: 1. имат полит или военен хар-р. 2. се отнасят до участието на BG в МОрг. 3. предвиждат промяна в границите. 4. съдържат фин задълж за BG. 5. предвиждат участие на BG в арбитражно/съдебно уреждане на м/унар спорове. 6. отнасят се до осн права на човека. 7. изрично предвиждат ратификация. МДог имат примат над договорите и вътр законодателство (??), но не и над Конституцията. Конст Съд може да изложи становището си дали някой МДог не противоречи на Конст. Депозиране: при 2стр МДог няма нужда – и двете страни имат оригинала. Депозират се оригиналите и придруж doc на многостр МДог. Депозитарът се определя от страните или се фиксира в договора. Депозитар може да е 1 или няколко държави или МОрг. Напоследък главно ООН изпълнява тези функции. Функциите на депозитара се фиксират в МДог. По принцип те са определени и във Виенската конв от ’69 – пазене на оригинала, пращане на заверени копия, получаване и пазене на други doc. Тема 7: Присъединяване към МДог. Резерви и тълкувателни декларации. Действие на МДог във времето, пространството и по отнош на 3-ти страни. Регистрация. Присъединяване е възможно само при многостр МДог. МДог биват открити (присъединяването е с 1стр акт - рядко), полузакрити (поставят се условия) и закрити. Резерви/декларации – формулират се при многостр МДог преди влизането има в сила при подписването, ратифицирането или присъединяването. Общият ред е уреден във ВК’69. Резерва значи изявление, с което се иска да се изключи или промени правното действие на определени разпоредби от МДог. Може да се формулират резерви само когато те не са несъвместими с предмета на Дог и изрично е разрешено в Дог. Действие на МДог във времето и спрямо 3-ти страни: МДог обвързва само страните по него, евентуално с права за 3-ти страни. Задължения за 3-ти страни само с тяхно изрично писмено съгласие. МДог за срочни (срокът се определя в разпоредбите им) и безсрочни. Пролонгация – преди изтичането на срока – автоматична или с отделно споразумение. Безср МДог не съдържат норми за прекратяването или спирането на действието им. МДог се прекратяват по взаимно съгласие (след изтичане на срок, изпълнение на задълж, съгласие за предср прекратяване) или едностранно (денонсация /при условия, посочени в самия Дог/ или анулиране /правомерно, при същестевно нарушение от другата страна/). Териториално действие на МДог: Под изкл държ суверенитет са сушата и недрата й, водата и сушата под нея, въздухът над земята и водата. Пространството се дели на държавно и м/унар (за общо ползване). МДог действат в следните пространства: 1. държ (земя, вода, въздух). 2. м/унар (земя, вода, въздух, космос). 3. със смесен хар-р (земя и вода). Може от сферата на прилагане на Дог да се изключи дадено пространство. Регистрация. Не е свързана със сключването. Ползата е, че страните по Дог могат да се позовават на него пред орган на ООН. МДог м/у >=2 стр се регистрират в една от тях. ООН е длъжна да рег МДог ако е страна по него, определена е за депозитар или е упълномощена да извърши регистрацията. Тема 8: Международен обичай. Създаване. Неопределност на обичая. Доказване. Международният обичай е много важен източник на МП и това е една от особеностите на МП система. Той, за разлика от МДог, е мълчаливо споразумение между субектите на международното право. Той се създава чрез практиката на държавите, която се състои в (повтарящи се) действия или бездействия в дадени ситуации/отношения. Има значение и времевия период, през който се извършват повторяемите (без)действия. Има 2 възгледа за създаването на М Обичай: 1. Той възниква спонтанно, формиран от държавите несъзнателно. 2. Създаването му е съзнателен правотворчески процес. По принцип М Обичай се формира в практиката на ограничен кръг държави. Държавата спазва еднообразно поведение, но не го смята за задължително. За да се появи норма, е необходимо да се установи съгласието на държавата да се обвърже юридически с установеното правило за поведение. Необходимо е практиката да бъде взаимна, да възникне във взаимните отношения на държавите. При възникването на обичая елементите на нормативността нарастват постепенно, постепенно се достига и до признаване на практиката като задължителна за прилагащите държави. Неопределност на обичая и доказване. М Обичай се формулира, когато се оспорва. В процеса на спора той се доказва и в процеса на доказване се формулира. Доказателството на международния обичай се извършва от страната, която претендира, че е нарушен съществуващ обичай. Комисията за МП има за задача да разглежда свидетелствата, доказващи М практика/обичай – най-вече съдебни решения, дипл кореспонденция и други официални издания, съдържащи инфо за официалната държ практика. Тема 9: Юридически задължителни актове на МОрг Нов източник на МП, появява се едновременно с признаването на правосубектността на МОрг. МОрг действат като самостоятелни субекти в м/унар отнош. Източници на правото на МОрг: 1. Вътрешно право на международните организации - правни норми, които съгласно учредителния акт регулират отношенията между органите на самата организация и от които произтичат права и задължения за други международни организации и за държавите-членки на тази международна организация. Тези правни норми като правило не излизат извън рамките на международната организация. 2. Технически правила - нормативни регламенти, чиито наименования се менят – административни, технически, медико-санитарни правила, международни стандарти. Те се изработват в сферата на дейност на МОрг. Текстовете на приетите стандарти се изпращат на държавите, които в определен срок трябва да изразят отношението си към тях, иначе се приема, че влизат в сила за тях. 3. Резолюции - не са еднородни. Не са норми на международното право. Проблемите около правната им природа се появяват във връзка със значението на конкретни резолюции и обвързаността на държавите с тях извън МОрг. Ненормативните резолюции – препоръки могат да са етап от изработването на МДог в рамките на МОрг. Представителите на държ в МОрг изразяват одобрението си резолюцията да бъде представена като doc от името на МОрг. При гласуването на резюлиции, които съдържат правило за поведение, но приемани извън процедурата по подготовка на международен договор, те само формулират правилото за поведение. Не е ясно, дали мнението на държавите, изразено чрез гласуване на една резолюция, може да се разглежда като доказателство за тяхната практика или означава признаване на това правило за поведение за обичайноправна норма. Съществуват две мнения: 1. резолюцията остава само с препоръчителен характер и не се превръща в обичайна норма, независимо от подкрепата за нея. 2. резолюциите могат да се използват като доказателство за държавната практика. Частен случай представляват резолюциите, в текста на които изрично се посочва, че те декларират съществуващи норми на международното право – оттук идва и названието им – декларативни. Тема 10: Общи принципи на МПП. Общите принципи на правото, използвани в МП са юридически понятия, постулати, правила на юридическата логика и юридическата техника, които се прилагат както в националните правни системи, така и в МП. Но те могат да бъдат използвани само в процеса на тълкуване и прилагане на правните норми. Ето някои: всяко нарушение на някакво споразумение води до задължението да се заличи щетата; всяка страна по един договор е длъжна да се въздържа от действия, които без съмнение ще имат преюдициален ефект по отношение на съдебното решение; никой не може да бъде съдия в своето собствено дело; съдът не може да разглежда въпрос, който вече се разглежда в друг съд; забрана да се злоупотребява с правото; недопустимо е повторно разглеждане на съдебно дело, по което има влязла в сила присъда. Тъй като в МП няма законодателно установени правила за строежа на нормативните актове, тази празнота се попълва от общите принципи. Тема 11: Спомагателни правни способи за установяване съдържанието на МП норми. Решения на М/унар Съд и международните арбитражи. Статутът на Международния съд определя съдебните решения и доктрината на най-квалифицираните автори от различни държави като помощни средства за установяване на правните норми. Наред с тях съществуват и други, непосочени в Статута помощни средства: 1. Резолюции на МОрг. 2. Съдебни решения и съвещателни мнения на международните и арбитражни съдилища. Съдебните решения се отличават от всички останали мирни средства за уреждане на споровете в международното право със своята задължителна сила. Те не са източници на международното право, нито са спомагателни или второстепенни източници, но делото е факт, който може да се използва при тълкуване на правните норми и при установяване на тяхното съдържание а решенията на м/унар съдилища могат да оказват влияние върху поведението на субектите на международното право. 3. Национално законодателство и решения на националните съдилища - служат за доказване на съществуването на М обичай, признаван от дадена държава. 4. Международната доктрина. 5. Международни арбитражи – органи, към които спорещи страни отнасят спора и се съгласяват тяхното решение да е задължително за тях. Хагската Конвенция предвижда създаването на Арбитражен съд в Хага, който да подпомага формирането на арбитраж, когато се наложи. В този съд всяка страна – членка на Конвенцията посочва 4 лица – арбитри. Председател на съда е холандският внш мин. Имаме 2 вида арбитраж – доброволен (спри вече възникнал спор страните по спора решават да го отнесат за разрешаване от арбитри) и задължителен (държавите предварително се споразумяват техните бъдещи спорове да бъдат уреждани с арбитраж). Арбитражното споразумение се нарича компромис. Тема 12: Понятие за международна правосубектност. Видове субекти на МП. Първите субекти на МП са суверенните държави. По-нови образувания с призната международна правосубектност са свободните градове, рицарските ордени, Светият престол, а по-късно се появяват и първите международни организации. Държавите са основният създател на МП норми. Те притежават права и задължения, значително превишаващи правата и задълженията на който и да е друг субект на МП. В МП няма изброяване или ограничаване на субектите. В съвременността се посочват следните субекти: държави, МОрг, нации и народи, борещи се за национално освобождение, държавоподобни образувания или особени случаи на правосубектност, физически лица. Разлика между субект на правото и субект на правоотношение - субектът на П може да бъде такъв и да притежава потенциалната възможност да влиза в определени видове отношения, а при субекта на правоотношенията се има пред вид реалното участие в конкретни правоотношения. Особеното при МП е, че неговите субекти сами създават своите норми и право. Понятие за м/унар правосубектност - субектите на МП се определят като участници в МО, притежаващи права и задължения, получени от МП и носещи отговоронст по МП. Субектите на МП трябва да бъдат независими един от друг, т.е. трябва да участват самостоятелно в МО, пряко да влизат в правоотношения с други субекти на МП; трябва да бъдат независими един от друг, неподчинени в МО на каквато и да е власт. Дееспособност - Способност на субекта самостоятелно да упражнява права и да взема участие в дадено правоотношение. Правоспособност - гарантираната и предоставена от правото възможност да се встъпи в правоотношения. В МП всички субекти са праводееспособни, защото са колективни, с изкл на индивида. Правосубектност - способността на дадено образувание или лице да бъде субект на правото. Субект на МП - всяко лице, всяко образувание, което участва в М правоотношение. Обемът на притежаваната правосубектност е различен за отделните субекти. Тема 13: Държавата като субект на МП. Правосубектност на унитарните и съставните държави. Държавата като субект на МП притежава неограничена правосубектност, т.е. с възможно най-голям обем сред всички останали субекти на МП. Тенденция в съвременната държавна практика правосубектността да се ограничава в името на ред, мир и справедливост. Всяка държава притежава суверенитет - върховенство върху определени територия и население и независимост във външните отношения. Държавите притежават суверенитет по силата на своето съществуване и той им принадлежи от момента на тяхното създаване. Също по силата на своето съществуване те са субекти на МП. Тази правосубектност е първична, не зависи от нечие признание и не е обвързана с такова. Правосубектност на унитарните и съставните държави: Унитарната държава е единен субект на международното право. Съществуващите административни и автономни образувания в границите на една държава не разделят нейната правосубектност. Съставните държави биват федерации (1 субект - САЩ, Австралия, Австрия, Аржентина, Бразилия, Канада, Мексико, Федерална Република Германия - гражданство, общи законодателни, изпълнителни и съдебни органи) и конфедерации (много субекти, но не е задължително. М Правосубектност е вторична – създава се по силата на договора между държавите в конфедерацията). В момента в света не съществуват конфедерации. Тема 14: Правосубектност на нациите в процеса на национално освободителна борба. Тема 15: Правосубектност на международните организации. Неправителствени организации. Тема 16: Особени случаи на правосубектност. Тема 17 Проблемът с правосубектността на индивида. Изтегляне 141.22 Kb. Сподели с приятели:
|