Теория на реалния бизнес цикъл

Есе
ПО МАКРОИКОНОМИКА
НА ТЕМА:
Теория на реалния бизнес цикъл
Терминът „бизнес цикъл“ (или икономически цикъл) се отнася до комбинация от колебания в производството или икономическата активност с продължителност месеци или години. Тези колебания възникват в контекста на дългосрочен растеж и обикновено се състоят от резки преходи между периоди на относително бързо икономическо развитие и периоди на относителна стагнация или спад.
Теоретиците от школата на “бизнес циклите” обясняват феномена на финансовата криза посредством вътрешно присъщи на цикличния характер на икономиката фактори, с които е свързана финансовата крехкост на нефинансовия сектор. В анализите си те акцентират на екстремните отклонения от тренда на показатели като;
 ликвидността в икономиката при някои от повратните точки на икономическия цикъл от подем към рецесия;
 делът на фирмите, които се нуждаят от заеми, за да продължат да плащат по неизплатени стари дългове;
 съотношението между финансирането чрез банков кредит и финансирането по друг начин;
 размерът на краткосрочния дълг в общия размер на дълговете.
Финансовата уязвимост в нефинансовия сектор може също да се увеличи с повишаване на лихвените проценти на финансовите пазари или свръхоптимистични очаквания за период на икономическо възстановяване. Това обаче не означава, че финансовите кризи възникват по време на икономически „пик“, а по-скоро теоретиците на училището смятат, че кризите са резултат от циклични сили, присъщи на икономиката, които се появяват през тази фаза на икономиката. цикъл. Без задълбочен анализ на функционирането на кредитните пазари, теоретиците на тази школа твърдят, че частта от търсенето на кредити, която е нечувствителна към промените в лихвените проценти, е поне фактор за повишаването на лихвените проценти.

2
Според тях банките ограничават предлагането на кредит за определени периоди, но в същото време се опитват да задоволят нуждите на първокласните кредитополучатели, като намаляват излишните резерви, ограничават портфейлните си инвестиции или кредитирането на паричния пазар. Този стремеж обаче увеличава вероятността от финансови кризи и дълбоки рецесии, тъй като намалява устойчивостта на финансовата система и икономиката на сътресения.