Гр. Бургас курсова работа по Макроикономика

Университет професор

по

5. 
   Заети лица…………………………………………………………………………………стр.7
   

Основната цел, която е поставена с разработката е да се разкрие динамиката, изменението на основните икономически показатели на България и да се разкрие тяхното отражение върху икономиката на страната.

Периода на анализа обхваща времето от 2000г. до 2014г.

Икономическите показатели, които ще са обект на анализиране в моята разработка са: брутен вътрешен продукт (БВП), безработица, заети лица, инфлация и средна работна заплата. Според мен тези показатели са достатъчни, за да се разкрие динамиката и тенденциите на развитие на икономиката в България. Разбира се има още много икономически показатели, но поради техният голям брой те не могат да бъдат обхванати всички.

Данните, които са използвани са набавени от сайта на Националния статистически институт (НСИ), Агенцията по заетостта (АЗ), статистически справочник издаден съвместно от НСИ и НОИ през 2012г.

Изложение:

1. 
   Основни икономически показатели – същност
   

1. 
   Брутен вътрешен продукт (БВП)
   

Брутният вътрешен продукт е пазарната стойност на всички услуги и стоки, които са предназначени за крайно потребление и са произведени в рамките на националното стопанство за една година.

Брутният вътрешен продукт характеризира състоянието и развитието на стопанството на една държава. От него зависят цените, инфлацията, здравеопазването, културата, образованието, равнището на живот, отбраната на страната и др. Той е основен показател както за развитието на стопанството на една държава, така и за положението й в световната икономика.

Брутният вътрешен продукт обхваща всички крайни продукти по пазарна стойност, които са произведени за една година на територията на съответната страна, без значение дали фирмите са национални или чужди и се потребяват както в страната, така и извън нея.

2. 
   Безработица
   

Безработицата е икономически и социален феномен, типичен за пазарната икономика. Тя изразява загуба на ресурси, на продукт, на доходи и наред с това и на възможности за обществени контакти и социална реализация. Дължи се на това, че при определени условия търсенето на труд е по-малко от предлагането на труд.

Наличието на безработица е признак, че дадената икономика функционира под нивото на потенциалният си продукт. Нарастването на нейната норма води до намаляване на производството на БНП, което ще повлече след себе си и понижаване на жизненото равнище на населението, спад в инвестиционния поток, а от тук и свиване на производството в бъдеще.

Най-общо безработицата е понятие, с което се описват всички лица, които текущо не са заети. Безработните са част от така наречената активна работна сила, която обхваща тази част от населението, можеща и активно желаеща да работи, чиято долна и горна възрастова граница е определена от законодателството на съответната страна. В България за безработни се считат лица от 16г. до пенсионна възраст, които са регистрирани в бюрото по труда и активно търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места.

Причини за безработицата могат да бъдат:

• 
  Намаляването на търсенето на предмети за потребление, защото нереализирането на тези стоки довежда до понижаването на цените им, отслабване на стимулите към нови инвестиции, съкращаване на производството и от тук идва и нарастването на безработицата;
  
• 
  недостиг на професионален опит и практически навици;
  
• 
  Съкращаването на работници,без предприятието да може да им осигури друга работа. То се извършва поради приватизация или подновяване на технологиите. Понякога се дължи на икономическа криза;
  
• 
  Липсата на образование, квалификация и дори някаква степен на грамотност води до висок процент на трудово незаети хора;
  
• 
  Прекомерната амбициозност на випускниците на ВУЗ: повишени изисквания към условията на труд и заплащането му; нежелание да се прави кариера, започвайки от най-ниското стъпало са причини за безработицата сред младите хора;
  
• 
  Въвеждането на нови технологии съкращава търсенето на традиционни професии и увеличава потребностите от работна сила с нова квалификация. Новите производства изискват нова квалификация, а за нейното осигуряване е нужно време. В този случай има свободни работни места (има търсене на работна сила), но има и безработни,които не отговарят на изискванията на пазара на труда.
  

3. 
   Средна работна заплата
   

Средната месечна работна заплата се изчислява като начислените средства за работна заплата за отчетния месец се разделят на средния списъчен брой на наетите по трудово правоотношение без лицата в отпуск по майчинство.

Средната годишна работна заплата по предварителни данни се изчислява като начислените средства за работна заплата от началото на годината се разделят на осреднения за дванадесетте месеца на годината среден списъчен брой на наетите без лицата в отпуск по майчинство.

4. 
   Инфлация
   

Тя е показател за състоянието и развитието на икономиката на всяка страна в даден момент. Инфлацията е спад в покупателната способност на парите, която се изразява в повишаване на общото ниво на цените на стоките и услугите. Макроикономиката разглежда инфлацията като сложно многофакторно явление, което се обуславя от фактори, породени както от търсенето, така и от предлагането. В зависимост от размера си тя се класифицира на: умерена, галопираща и хиперинфлация. С увеличаване на инфлацията се обезценяват парите, преразпределя се БВП, настъпват безредици в паричното обръщение и платежните отношения.

Изобщо инфлацията е явление, което влияе неблагоприятно върху икономика на всяка страната. Всички тези неблагоприятни последици налагат активна борба срещу нея.

В макроикономиката се използват няколко основни механизма за ограничаване на инфлацията. При тежки икономически кризи, когато е на лице хиперинфлация, се прибягва до нулификация на парите. Според други, основата при провеждане на антиинфлационна политика е контрол върху заплатите и цените.

5. 
   Заети лица
   

По­ка­за­тел за сте­пен­та на из­пол­зу­ва­не на тру­до­ви­те ре­сур­си в ед­на стра­на е заетостта. За­етос­т­та об­х­ва­ща всич­ки ли­ца, ко­ито се за­ни­ма­ват с об­щес­т­ве­нопо­ле­зен труд не­за­ви­си­мо да­ли сре­щу не­го по­лу­ча­ват въз­наг­раж­де­ние под как­ва­то и да е фор­ма.

2. 
   Динамика на икономическите показатели
   

1. 
   Динамика на Брутен вътрешен продукт (БВП)
   

От 2000г. до 2008г. се наблюдава нарастване на брутния вътрешен продукт на България. През 2009г. се наблюдава спад в брутния вътрешен продукт спрямо 2008г. със 729 хил. лв. Намалението е с 1,02%. От 2010г. физическият обем на брутния вътрешен продукт на България се характеризира с постоянен, макар и малък, икономически растеж. През 2010г. физическият обем на брутния вътрешен продукт (БВП) е достигнал обема на физическия обем на брутния вътрешен продукт през 2008г. През 2008г. физическият обем на БВП е с най-висока стойност на показателя преди да настъпи икономическата криза през 2009г. в България.

През 2014 г. българската икономика отбеляза скромен икономически растеж от

2,3% в реален размер.

Посредством абсолютните базисни и верижни прирасти се показва абсолютното изменение (увеличение или намаление) спрямо базата или предходната година.

Високото равнище на безработица има както социални, така и икономически негативни ефекти. От равнището на безработица зависи също и потреблението на домакинствата, което е основен фактор за осигуряване на икономически растеж.

Основни причини за намаляване на заетостта са:

- неблагоприятните демографски тенденции (намаляване на раждаемостта, стареене на населението, увеличаване на смъртността на населението в трудоспособна възраст);

- увеличаване на емиграцията;

- сравнително ниска ефективност на заетостта;

- ниско равнище и незадоволителната динамика на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението;

- ниско равнище на средната минимална работна заплата;

- значителна численост на лицата без трудови договори.

Основен фактор, който оказва влияние върху динамиката на работната заплата и допринася за забавяне на нейния ръст е икономическата и политическа несигурност. Друг фактор, който оказва влияние най-силно през периода 2010-2013г. е преструктурирането на заетостта.

Ниската стойност на инфлацията се обяснява чрез плавното нарастване на броя на безработните лица и намаляване на потреблението, т.е. съществува силен дефлационен натиск върху много търговски сектори.

През 2014г. икономиката на България се характеризира с това, че все още не е сигурна, икономиката не е стабилна, на лице е политическа несигурност. Това несъмнено оказа негативно влияние върху потреблението и инвестициите в страна.

През 2014 година тенденциите на пазара на труда са подобни с наблюдаваните през предходните години. Въпреки, че икономиката на България отново се отличава с икономически растеж, броят на заетите лица продължава да намалява, а броят на безработните лица се увеличава.

Брутния вътрешен продукт е основен показател за измерване на постигнатото икономическо развитие на страната.

От 2010г. физическият обем на брутния вътрешен продукт на България се характеризира с постоянен, макар и малък, икономически растеж. През 2010г. физическият обем на брутния вътрешен продукт (БВП) е достигнал обема на физическият обем на брутния вътрешен продукт през 2008г.

Независимо, че през периода 2010г. - 2014г. се наблюдават положителни тенденции, на лице е намаление на броя на заетите лица.

Пазарът на труда се намира в затруднение. Заетостта се влияе от наличието на световната финансова и икономическа криза. Според данните от НСИ броят на заетите през 2010г.-2012г. намалява, а през 2013 г. се наблюдава много малко увеличаване на броя на заетите, което е 1,87% спрямо предходната 2013г. Това са първите признаци за стабилизиране на заетостта. Скоростта на намалението на заетите се забавя. В резултат на това, че е на лице и икономически растеж, броя на заетите през 2014г. се е увеличил в сравнение с броя на заетите през 2013г. Скоростта на увеличението на броя на заетите зависи от скоростта на икономическия растеж.

През анализирания период размера на средната работна заплата се характеризира с нарастване до 2011г., след което се наблюдава намаление на нейният размер. През този период най-висока работна заплата е имало през 2011г., която е 707 лв., а през 2012г. тя е 618,06 лв. Намалението е в размер на 88,94 лв., или това е с 12,6%. След 2012г. работната заплата започва да се повишава постепенно докато през 2014г. тя е в размер на 683,34 лв.

Високата безработица и ниската инфлация са основните фактори, които водят до ограничение на ръста на номиналната работна заплата през 2014г.

2. М.Кънев, “Макроикономика”, изд.”Мартилен”, 2013г. София,стр. 100

2. http://www.nsi.bg/bg/content/2212/бвп-%3F-азходи-за-крайно-потребление-национално-ниво

3. http://www.nsi.bg/bg/content/4011/безработни-лица-и-коефициенти-на-безработица-национално-ниво-статистически-райони

4.http://www.nsi.bg/bg/content/2518/средногодишни-ипц-предходната-година-100

5.www.nsz.government.bg/

6. www.stat.bg/

7.http://www.stat.bg/bg/indicator/135/

8.http://www.stat.bg/bg/indicator/391/