Трета правен режим на чуждестранните туристи в република българия

ПРАВЕН РЕЖИМ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ

ТУРИСТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

3.1 Определяне юридическото съдържание на понятиятп "чуждестранен турист"

Чужденци на територията на една държава, са всички физически лица, които не са нейни граждани. При това, те може да са граждани на друга държава, както и да са лица без гражданство. /апатриди/.

Правното положение на чужденците се определи от законодателството! на държавата, на територията на която се намират, както и | от разпоредбите на международното право. Специфичното при чужденците е в това, че намирайки се под юрисдикцията на чуждата държава и встъпвайки в определени правоотношения с нея, те не прекъсват връзката със собствената си държава. Поради това, по правило, не се създават политически връзки на чужденеца с държавата, на чиято територия той пребивава. Възникващите отношения са предимно от административно и гражданскоправно естество, и по-рядко от наказатепен и трудовоправен характер. Все пак, този общ принцип, има различни измерения в зависимост от конкретния правен режим, прилаган по отношение на чужденеца.

Правният режим на чуждестранните туристи, подобно режима на всички чужденци, представлява сложна съвкупност от норми на различни клонове и системи на правото. Трайната политическа и юридическа връзка, съществуваща между туриста и държавата; на която той е гражданин, слага отпечатък върху неговите отношения с останалите държави. Държавата на туристическото посещение също притежава в не по-малка степен правото и интереса да урежда отношенията, възникващи върху нейната територия, независимо от гражданството на участвуващите в тях субекти. Този сблъсък на интереси обуславя необходимостта от приложението наред с вътрешни, и на международноправни норми и принципи за регулиране на конфликтните ситуации.

В съвременното международно правр е възприето генералното деление на чужденците да се извършва на базата на притежавания от тях правен режим, като то обхваща две големи групи - чужденци с общ режим и чужденци със специален режим, основан на притежаваните от тях дипломатически привилегии и имунитет. Значително по-многобройната група на чужденците с общ режим би могла да бъде обект на множество класификации в зависимост от използувания класификационен критерий:

А) В зависимост от времетраенето на посещението:

1) пребиваващи постоянно на територията на страната;

2) пребиваващи временно на територията на страната. Б) В зависимост от целта на посещение и пребиваване:

1) пребиваващи по политически причини; |

2) пребиваващи въз основа на съществуващи между тях и съответни органи и организации на държавата по тяхното пребиваване, трудови правоотношения;

3)пребиваващи на основата на различни видове споразумения (научно-технически, културни, политически, икономически) между държавите;

4) включени в състава на различни видове делегации (политически, икономически, културни, научно-технически, спортни и др.);

5) пребиваващи с цел лечение;

6) пребиваващи по семейни причини (сключване на брак, развод, осиновяване и др.);

7) пребиваващи с търговска мисия (индивидуално или организирано);

8) пребиваващи в страната с туристическа цел.

Българското законодателство третира по различен начин чужденците, които посещават страната, в зависимост именно от тяхната цел на посещение. Тези различия се проявяват и в режима на влизане, и в режима на пребиваване, и в този на напускане на страната. Успоредно с това съществуват и ред прилики в режима на всички чужденци помежду им, а така и в техния правен режим и режимът, установен за българските граждани, също съвпадащи понякога.

В международното право са познати три вида правни режими действащи спрямо чужденците, пребиваващи на територията н определена държава- национален режим; режим на най-. обпагоприятстваната нация, и режим на взачмност.

/рвципрочност/. Възможна е и комбинация между различните режими. Унифициране на правните режими може да се постигне както чрез изричното изброяване на включените в обема права и задължения, така и чрез възприемането на един и същ, приложим за гражданите на двете страни режнм, примерно режимът на най-облагоприятстваната нация.Няма пречка, също така, двете страни да установят за своите граждани специален правен режим, действащ реципрочно в отношенията между тях самите.

Основно приложение по отношение на чужденците находящи се на българска територия, намира формулата на националния режим с известни особености. Генералното правило, свързано с приложението на националния режим е установено с нормите на чл. чл. 3 - 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), съгласно които чужденците, пребиваващи в страната, имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори (чл. 3), а също така, носят гражданска, административна и наказателна отговорност, както българските граждани, доколкото не е предвидено друго в специален закон, респ. международен договор.

От друга страна, понятието "чужденец", както посочихме, също не е еднозначно и разкриването на неговия смисъл и значение може да се извърши на основа на вникване в особеностите на правния режим, установяван за него като цяло, и за всяко негово конкретно проявление. Следователно, отново сме поставени пред антитезата "прилики- отлики" в правния режим на чужденците. В крайна сметка, това е от значение за разкриване на гражданскоправния режим по отношение на пребиваващите в България чужденци с туристическа цел.

Приликите между режимите на всички чужденци, потърсени на нормативна основа, се свеждат в общи линии до следното:

- Всички чужденци са административно задължени лица и то по начина, установен за българските граждани. Административната им задълженост рефлектира и върху способите за административно въздействие и контрол, които могат да се упражняват от българската държава, вкл. и крайната мярка - експулсиране;

- По отношение на чужденците е установен и еднакъв режим на данъчно облагане:

- Съществени различия, вече на територията на Република България са свързани с възможностите за встъпване в различни правоотношения. Докато в определени случаи останалите чужденци могат да сключат трудов договор и да бъдат страна по трудови отношения, то чуждестранният турист може да встъпи в редица договорни връзки и отношения, специфични по своя характер и относими само към т ристическата цел на пребиваване.

Съществуват различия в правния режим на чуждестранните туристи и във връзка със срока на пребиваване в страната. Макар поначало, да се предполага временният характер на връзката между българската държава и всички пребиваващи на нейната територия чужденци (изключващи онези, които трайно са се установили, или са с намерение за такова установяване в България), то срокът на това временно пребиваване се определя по различен начин за категориите чужденци. За чуждестранните туристи, този срок се определя в съответствие с туристическата цел на посещение и включва както определянето на минимума, така и на максимума на този срок. При останалите категории чужденци липсва такова предварително фиксиране на срока и той се определя на основата на общите разпоредби на законодателството

и на специалния режим, което то установява по отношение на

чужденците;

- Известни различия съществуват и при лечението на

различните категории чужденци.

Основното различие, обаче, отново е свързано с особеностите, произтичащи от целта на посещение и начина на нейното реализиране в страната. Юридическите отлики в режима на чужденците, които .посещават страната с туристическа цел, са обусловени най-вече от икономическата изгода от туризма и по-специално с приходите, които туризмът реализира за страната. В този смисъл чуждестранният турист, се явява желан посетител, което определя и законодателната гъвкавост.. и толерантност, проявяваща се по отношение на неговия правен режим. Това, както отбелязахме, засяга както реда за влизане на територията на страната, така и режимът установен във връзка с цялостното му пребиваване на българската територия, а така също и сравнително . по-благоприятния режим на напускане на територията на България, респ. на продължаване на престоя на чуждестранните туристи.

На базата на изведените различия, провеждани от нормативните актове по отношение на различните. категории чужденци и на общите за чужденците белези, установени, в нормативен порядък, ще се опитаме да открием юридическото съдържание на понятието "чуждестранен турист".

По смисъла на чл. 2 от ЗЧРБ, чужденец е всяко лице, което не е български гражданин, а е гражданин на друга държава или е без гражданство. Оттук произтичат.важни обективни изисквания и спрямо чуждестранния турист. Той може да бъде без гражданство, или да притежава гражданство на която и да било друга държава, но не и българско | такова. ( С оглед правния режим на чуждестранните туристи, въпросите за правното положение на апатридите и неговото съпоставяне с това на чужденците с гражданство, няма практическа стойност, тъй като туристическият режим не прави разграничение между тези две категории чужденци, поне що се отнася до нормите от вътрешноправния ред. Възможно е по линията на сключени международни споразумения българската държава да предоставя на определени чуждестранни граждани по-големи права, но явно ще има и граждани на чужди държави, които не ще ги ползуват и положението на апатридите ще е сходно с тяхното).

Също от обективна страна, за да бъде квалифицирано едно лице като чуждестранен турист е необходимо то да престои на територията на България, определен период от време. Продължителността на този период може да бъде различна, но тя трябва да е в рамките на установения със специалните нормативни актове срок.

Туристическата цел на посещение вече спада към категорията на субективните предпоставки, характеризиращи чуждестранния турист. Намерението, с което чужденецът посещава българската държава трябва да бъде с туристическа насоченост, т.е. то следва да бъде свързано с всички онези цели, които предполагат наличието на туристическото пътуване и за които вече стана дума по-горе, както и да бъде съответно обективирано. Като прибавим към всички тези белези на чуждестранния турист и онези, които свързахме с правната същност на международния туризъм (влизане в страната по установения ред; встъпването в страната в определени отношения, вкл: прасни, консумирането на специфични туристически услуги и др.) ще стигнем до извода, че от позициите на българското право, чуждестранният турист е физическо лице- чужденец, което влиза с туристическа цел на територията на Република България по установения ред, и пребивава със същата цел на нейна територия в рамките на нормативно определения срок.

Оттук насетне трябва да се отговори и на въпросите, отнасящи се конкретно до условията и реда за влизане на чуждестранните туристи на територия на РБ, техният правен статут по време на туристическият им престой в страната и редът, установен за напускането на българската територия. Всички тези момента са свързани с наличието на редица правоотношения, възникващи между чуждестранния турист от една страна, и българската държава от друга, както и между него и физически и юридически лица, развиващи се на територия на РБ. Тези правоотношения могат да бъдат от най-различно естество, но основната част ' от тях имат административноправен или гражданскоправен характер. На втория вид правоотношения се спираме отделно в главите, посветени на договорите в туризма.

В определени случаи, независимо от това, че чуждестранният турист притежава изправни документи, той може да не бъде допуснат на територията на страната. В случая, имаме приложение на суверенното право на държавата да откаже влизането на нейна територия на всички лица, чието пребиваване е нежелателно. Причините за това могат да бъдат от различен характер като в известен смисъл бихме могли да ги групираме, изхождайки от установените в чл. 10 от ЗЧРБ ограничения, отнасящи се до всички чужденци:

Настоящата класификация няма постоянен характер, тъй като Министерският, съвет е властен да установява и други основания за отказ, които биха довели до нейната промяна. Можем да се приеме, че всички основания за отказ са предвидени, за да се отстрани опасността от проникване в страната на нездрави социални елементи, превратно изтълкували доброто желание на българската държава да приема на своята територия максимален брой чуждестранни туристи.

Необходимо е да се спомене и за забраната, която Наказателният кодекс на РБ установява за влизане и излизане през границите на страната без надлежно разрешение, или с разрешение но не през установени" е за това места. При нарушаването на тази забрана, последица за лицето, което я осъществява, освен предвидената наказателна отговорност е и автоматическото му лишаване от законодателната привилегия въведена за чуждестранните туристи.

3.3. Пребиваване на чуждестранните туристи на територията на РБ

След като чуждестранният турист влезе на територията на РБ, престоят му в нея е свързан с туристическата цел на неговото посещение. От значение за правните рамки, в които ще бъде обхванато неговото | пребиваване е най-вече^; формата на осъществяваното пътуване - организирано или неорганизирано, чрез индивидуално или групово придвижване. Различната форма на осъществявания туризъм също е свързана с различия в правния режим, но по отношение на всички чуждестранни туристи съществуват и някои общи изисквания от административноправен характер, с които те са длъжни да се съобразяват.

На първо място, тези изисквания са свързани със срока за пребиваване. Пребиваването на чужденците по ЗЧРБ се разделя на два вида- краткосрочно (до 90 дни, като при определени условия пребиваването може да бъде продължено до 6 месеца) .и дългосрочно, като последното от своя страна бива продължително (до 1 година) и постоянно ( за неопределен срок). Чуждестранните туристи се включват към групата на краткосрочно пребиваващите. Адресната регистрация на чуждестранен турист, отседнзл в

туристическо средство за подслон, се извършва при настаняването му от длъжностното лице или от лицето, упражняващо хотелиерска дейност. Адресната регистрация се отразява в. Специализиран информационен масив за административно обслужване на чужденците. При адресното регистриране, трябва да бъдат представени всички предвидени от закона документи. Във връзка с временното пребиваване на чуждестранния турист на територията на РБ се поставят ] и въпроси, свързани с установяването на

неговата самоличност. На онези чужденци, които пребивават в страната дългосрочно се издава специално удостоверение за самоличност от съответната паспортна служба на МВР. По местопребиваване. Това изискване, по правило, не се отнася до чуждестранните турирти, които удостоверяват самоличността си със своя национален паспорт или със заместващия го документ, с който са влезли в страната;

В определени случаи документите, с които се легитимира чужденецът могат да бъда задържани от органите на съдебната власт и на Министерството на вътрешните работи в установените от чл. 31 от ЗЧРБ случаи. Преобладаващата част от установените предпоставки изискват от обективна страна наличието на определено фактическо състояние. От такъв характер са случаите:

- когато чужденецът почине;

- при поставяне под пълно запрещение;

Субективната:преценка на органа, имащ право да извърши задържането е основание за задържане само в случай, че има съмнение в редовността на документа. Важно изискване на закона е и- задължението за незабавното връщане на документа след отпадане на причината за задържането му.

Прилаганият по отношение на чуждестранните туристи национален режим им позволява да се движат, така както българските граждани, по цялата територия на страната с изключение на граничните райони и забранените зони, които могат да бъдат посетени след издаването по реда, установен за българските граждани на надлежно разрешение.

При пребиваването си в РБ, чуждестранните туристи освен, че се ползват от правата, са длъжни да съблюдават и изискванията и задълженията, предвидени за българските граждани. Това е свързано преди всичко със задълженията за спазването на установения в страната правов ред и морал, както и традициите на българския народ. Като лица, пристигнали в България с цели различни от установяването на постоянно местожителство и упражняване на работа или професия, чуждестранните туристи не могат да встъпват в трудови правоотношения и да упражняват правата, пряко произтичащи от гражданската принадлежност към определена държава (избирателно право, заемането на някои длъжности и др.)

Разрешението, което българската държава дава на чуждестранния турист да престои на нейната територия е валидно за определен срок, след изтичането на който, той трябва да е напуснал територията на РБ. В случай, че срокът е продължен, то задължението за напускане на страната ще е свързано с изтичането на допълнително определения срок.

Чуждестранните туристи трябва да напуснат територията на страната през определените за това места, след представянето на документите, даващи им право на това. Такива са индивидуалните и групови паспорти, или заместващите ги документи.

В някои случаи, съществуват законови пречки за чуждестранния турист да напусне територията на страната, положение произтичащо от правото на Република България да охранява държавните си интереси и интересите на своите граждани. Тези случаи са предимно от наказателноправен и административноправен характер. Основните случаи са:

- когато е осъден на лишаване от свобода, ако не е изтърпял наказанието;

- когато дължи заплащането на гпоба или друго парично задължение към държавата или към органите на местно самоуправление;

има задължение към български физически или юридически лице в страната.

Посочените основания разкриват елементи и от материалноправно и от процесуалноправно естество, като характерно за последните две групи основания е това, че чуждестранният турист може да напусне страната, ако съществуват гаранции, че той ще изпълни задълженията си.

В случай, че чуждестранният турист не изпълни задължението да напусне територията на страната при изтичане срока на неговото пребиваване, или при отнемане правото му да пребивава в страната*, той.се смята за незаконно пребиваващ и може да бъде експулсиран от органите на МВР. Чуждестранният турист има право сам да определи страната, в която да бъде извършено експулсирането, а ако той не се възползува от тази възможност, това се прави от органите на МВР. В случаите, когато на експулсирания се откаже достъп на територията, в която той трябва да влезе, или през която трябва да премине, или когато няма възможност да заплати разходите си по пътуването, той се установява задължително в определено населено място, докато бъде отстранена пречката за извършване на експулсирането. През времето, в което чуждестранният турист е установен задължително в населено място' той има право да го напуска само с разрешение на съответните органи на МВР.

Глава четвърта

МЕРКИ НА АДМИНИСТРАТИВНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И КОНТРОЛ ПРИЛАГАНИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ТУРИСТИ

4.1. Мерки на адмияистоативно въздействие Приложение на принципа- на националния режим, по съответен начин се отразява и върху правилата, ангажиращи административната отговорност на чуждестранните туристи. Такава отговорност те носят по начин и в размер, установен за българските граждани. Съществуват и предпоставки за предявяването спрямо тях на специални изисквания, произтичащи от качеството им на чужденци. По отношение на чуждестранните туристи могат да бъдат налагани административни наказания в случай на извършени от тях административни правонарушения. Основното предвидено наказание е глоба, като административните нарушения извършвани от чуждестранният турист могат да се обхванат по следния начин:

а) когато е влязъл в страната, след като е бил експулс

б) без съответно разрешение извършва трудова, търговска или друга дейност.

в) когато е използувал нередовен документ за задгранично пътуване, или друг заместващ го документ;

г) когато е останал в страната след изтичане срока на пребиваване;

д) когато е загубил или повредил или подправил български документ за самоличност или документи, издадени от службите за граничен контрол;

е) дава или приема в залог или преотстъпва документ за самоличност;

ж) когато грубо е нарушил установения ред в зоната за ' граничен контрол на граничен КПП;

з) когато не спази срока за транзитно преминаване през страната.

Характерно за нарушенията от първата група е, че те могат да бъдат извършвани самостоятелно, без да е необходимо да са били извършвани преди това други действия, докато административните нарушения от втора група по своята същност представляват сложен фактически състав. Предпоставка за тяхното извършване е осъществяването преди това на друго противоправно действие, респ. неосъществяването на изискуемо от закона дължимо поведение. Поради факта, че административните нарушения от различните фактически състави разкриват различна степен на обществена опасност и санкцията за тях е различна .

Максималният размер на налаганата за административни нарушения глоба е 5000 лв, като в маловажни случаи може да бъде наложена глоба до 500 лв. За квалифицирани случаи предвидената глоба може да достигне до 10000 лв. а на юридически лица, извършили повторно нарушение по б. "б". се налага имуществена санкция от 40000 лв.

Нарушенията се констатират с

административен акт, изготвен от органите на МВР. Въз основа на съставения акт се издават наказателни постановления от министъра на вътрешните работи или определени от него лица. Съставянето на актове, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда, установен от Закона за административните нарушения и наказания.

4.2. Митнически контрол, упражняван по отношение на чуждестранните туристи

Контролът, който държавата осъществява по отношение допускането на чуждестранните туристи на нейната територия се разпростира и по отношение на внасяните и изнасяните от тях вещи. Митническият контрол може да бъде реализиран както при пресичане на държавната граница, така и при пристигане на съответното превозно средство, с което се придвижва чуждестранният турист на определено международно летище или пристанище. Нормативното уреждане на митническия контрол в Р България се движи по две линии. От една страна РБ се е присъединила към редица международни конвенции, регламентиращи възникващите във връзка с митническия контрол отношения. Такива са:

От друга страна РБ регулира въпросите на митническия контрол чрез актове от вътрешноправно естество, които без да се намират в противоречие с международните конвенции, по които РБ е страна, уреждат нормативно нещата в съответствие с националната ни правна система. Нормативни актове от такъв характер са Законът за митниците и Правилникът за неговото припожение.

Митническият контрол в България се осъществява от специализирани държавни органи. Такива са митническите органи, които осъществяват контролно-инспекторски функции върху внасяните и изнасяните стоки, упражняват граничен контрол върху вноса и износа на предмети и валутни ценности, събират митнически сборове и изпълняват всички други митнически действия, възложени им по силата на закона.

. Внасяните и изнасяните от лицата стоки вещи могат да бъдат разделени на две категории, в зависимост от посоката, в която преминават държавната граница. Освен това по отношение на едни вещи е установена забрана за внос и износ, а внасянето, респ. изнасянето на друга категория вещи е разрешено. За едни вещи и стоки е установена абсолютна забрана за внасяне (изнасяне), а за други се определя максимален размер, като превишаването на този размер е свързано най-често със събиране на допълнителни митнически сборове.

Нарушенията на правилата, установени от държавата по отношение на вноса и износа е предпоставка за реализиране на определена отговорност. Тя бива от административноправен или от наказателноправен характер, в зависимост от това дали се касае до административно нарушение или до престъпление.

Престъплението "квалифицирана контрабанда" по смисъла на Наказателния кодекс на РБ /чл. 242/ е налице, когато се пренасят през границите на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, ако това е извършено:

Наказанието, предвидено за посочените престъпни състави е лишаване от свобода до 6 години и с глоба до 20000 лв.

Когато предмет на контрабанда са наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода до 15 години и глоба от 10000 до 50000 л, а когато предметът на контрабанда е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от 15 до 20 години и глоба от 200000 до 3000000 лв.

В маловажни случаи, наказанието е глоба до 1000 лв, налагана по административен ред.

Предметът на контрабандата, респ. неговата равностойност, както и превозното /преносното/ средство, послужило за неговото превозване /преносване/ се отнема в полза на държавата. Когато митническото нарушение не

съставлява престъпление по смисъла на НК, то подлежи на санкциониране по административен ред. Начинът за съставяне на актове и издаването на наказателни постановления, както и тяхното обжалване е определен в Закона за административните нарушения и наказания. Начинът, по който се осъществява митническият контрол в РБ по отношение на чуждестранните туристи, които посещават нейната територия е в пълно съответствие с Решенията и Препоръките на Римската конференция по пътуванията и туризма и с правилата на международните конвенции, по които България е страна.