8. ПОТАЛА
84
Сутринта на един понеделник лама Минжиар Дондуп ми каза, че посещението ни в Потала е насрочено за края на седмицата.
- Трябва да направим репетиция, представянето ни трябва да бъде отлично.
Близо до класната ни стая се намираше малък храм, в който имаше статуя на Далай Лама в естествен ръст.
- Гледай ме, Лобсанг - ми каза ламата, - ще ти покажа какво трябва да правиш. Влизаш така - с наведени очи. Вървиш до тук, на около метър и половина от Далай Лама. Извади си езика, за да го поздравиш, и се поклони. Един път, два пъти, три пъти. На колене, с наведена глава поставяш шалчето около краката му по този начин. Изправи се, като държиш главата си наведена, за да може Той да сложи едно шалче на врата ти. Брой до десет, за да не се покажеш нетърпелив, после се изправи на краката си и върви заднешком до първата свободна възглавница.
Повтарях до него. Лекотата, с която той вършеше всичко, идваше от дългата практика.
- Преди да започнеш да вървиш заднешком - каза той, -огледай се дискретно и бързо, за да видиш положението на най-близката възглавница. Не трябва да се замотаеш и да си принуден да се преметнеш като клоун. Можеш да си счупиш врата! В такъв момент, когато човек е развълнуван, лесно може да се спъне. Сега е твой ред...Покажи, че си способен и ти да го правиш хубаво.
Излязох и ламата плесна три пъти. Аз се втурнах и той ме спря веднага.
- Лобсанг! Лобсанг! Това не е надбягване! Хайде, върви по-бавно. Регулирай вървенето си, като си казваш: Ом-ма-ни-пад-ме-Хум. Така ще влезеш като млад свещеник, пълен с достойнство, а не да тичаш като кон при надбягване в долината Щанг-По.
Новото ми представяне беше "по-достойно"! Като доближих статуята, паднах на колене и продължих да напредвам, като поздравявах по тибетски - с изваден език. Трите ми поздрава сигурно бяха съвършени, бях горд! Но Боже мой, бях забравил за шалчето! Трябваше отново да изляза, за да започна церемонията отначало. Този път се държах правилно и сложих шалчето на краката на статуята. Сетне тръгнах заднешком и успях без много трудности да стигна до една възглавница, върху която седнах в положението на Лотос.
- Да преминем сега към втория етап. Ще трябва умело да скриеш в ръкава си дървена купа, защото, щом седнеш, ще ти сервират чай. Тя се държи свита между ръкава и ръката до лакътя. С малко внимание може да остане на мястото си. Сложи я сега в ръкава на лявата си ръка и се упражнявай да влизаш, без да забравяш за шалчето.
Всяка сутрин, в продължение на една седмица ние репетирахме, докато накрая бях способен автоматически да правя движенията. В началото, когато поздравявах, купата падаше разбира се, с дяволски шум, но бързо успях да науча трика.
В петък трябваше да покажа какво съм научил на отеца Абат.
- Представянето ти прави много щастлив твоя учител, нашия брат Минжиар Дондуп.
На другия ден слязохме по хълма, за да идем в Потала. Нашият ламазри административно беше прикрепен към Потала, въпреки че се намираше встрани от главните сгради. Носеше името "Храмът и Медицинско училище".
Нашият Абат беше единственият доктор на Далай Лама, положение, което никак не беше лесно, защото той не трябваше да го лекува от болестите, а да го запази в добро здраве. Беше обаче отговорен и за най-малкото неразположение на своя височайши пациент. И все пак нямаше право да иде да го прегледа, когато смяташе за необходимо. Трябваше да чака да го повикат, когато Далай Лама се разболее.
Но през онази сутрин не мислех за грижите на отеца Абат, моите ми стигаха. От подножието на хълма поехме в посока към Потала сред тълпа от вдъхновени туристи и поклонници. Хора идваха от всички краища на Тибет, за да видят жилището на Най-дълбокия - име, което даваме на Далай Лама. Ако можеха да хвърлят поне един поглед върху него, те си отиваха с чувството, че са били възнаградени стократно за умората от дългите им пътувания. Някои поклонници бяха пътували с месеци, за да могат да поздравят Светията на светците. В тълпата се намираха фермери, благородници, овчари, търговци и болни, които се надяваха да се излекуват в Ласа. Те задръстваха пътя, защото всички обикаляха Потала, марширувайки от девет километра. Някои вървяха на четири крака, други се просваха на земята, ставаха и отново се просваха. Болните и недъгавите напредваха, като се подпираха на патериците си или бяха придържани от приятели. Навсякъде амбулантни търговци предлагаха чай с масло, приготвен на малки мангали, и разни други храни. Можеха да се купят талисмани, "благословени от едно свето Превъплъщение". Старци раздаваха напечатани хороскопи на наивниците. По-встрани весели амбулантни търговци се опитваха да продават малки каменни колела - "спомени от Ласа". Обществени писатели раздаваха срещу заплащане свидетелства, че клиентите им са посетили Ласа и всички свети места. Ние минахме между тях, без да се спираме, защото мислехме само за върха.
Резиденцията на Далай Лама се намираше на самия покрив на Потала, защото никой нямаше право да живее по-високо от него. Огромно каменно стълбище, което е по-ско-ро улица, води до нея. Много от високопоставените чиновници го изкачваха качени на кон, за да си пестят силите. Срещнахме много от тях по пътя ни. Бяхме вече много нависоко, когато лама Минжиар Дондуп се спря.
- Виж старата ти къща - ми каза той, като я сочеше с пръст. - Слугите нещо бързат из двора.
Погледнах я. Предпочитам да не кажа нищо за вълнението, което изпитах. Майка ми се приготвяше да излезе със свитата си. И Цу беше там. Но защо? Това, което си помислих тогава, трябва да остане скрито в сърцето ми.
Потала е независима община, построена върху една малка планина. Там се разглеждат всички афери - и религиозни, и временни - в Тибет. Тази сграда - или по-точно тази група от сгради - е сърцето на страната, предмет на всички мисли и извор на всички надежди. Вътре, зад оградните стени, в къщите на Съкровището има златни кюлчета, безброй торби със скъпоценни камъни от най-дълбока древност. Сградите са на около три века и половина и са били изградени върху основите на стар палат. Някога една крепост се е възвишавала над планината, която е от вулканичен произход и във вътрешността й има огромна пещера с много проходи. Един от тях води до езеро. Само няколко привилегировани са го виждали или знаят за него.
Но да се върнем към изкачването ни по стълбището в светлото утро. Отвсякъде чувахме дрънкането на колелетата за молитви - единствените колела, които съществуват в Тибет. Причина за това е едно старо предсказание, според което мирът ще напусне страната ни, когато те се появят в нея. Стигнахме върха. Като видяха Водача ми, колосите, които бяха на стража, отвориха позлатената врата.
Продължихме пътя си до покрива, където се намираха гробовете на предходните превъплъщения на Далай Лама и личната му резиденция. Голяма завеса от вълна на як и с цвят на кестен скриваше входа. Тя беше отместена и влязохме в голям хол, който се пазеше от порцеланови зелени дракони. Разкошни тапицерии, които изобразяваха религиозни сцени и стари легенди, покриваха стените. Върху ниски маси бяха разположени предмети, способни да зарадват сърцето на колекционер: различни статуйки на нашите богове и богини, много фино украсени. Върху етажерка близо до един от входовете, скрит от завесата, се намираше Книгата на знатните. Силно ми се поиска да я отворя и да прочета името на семейството ми, за да повиша самочувствието си! Този ден на едно такова място се почувствах необикновено малък и незначителен. Бях само на осем години, но вече нямах илюзии и се питах какви ли бяха причините, които накараха първата личност на страната да ме вика при себе си. Знаех, че една подобна среща беше нещо изключително и според мене можеше да става дума само за повече работа, за повече учене и изпитания.
Един лама, облечен в черешовочервено расо и с една златиста звезда, бродирана на раменете, разговаряше с лама Минжиар Дондуп. Той изглежда наистина беше добре познат в Потала. А също така и навсякъде другаде, където отивах с него.
- Негово Светейшество е много заинтересуван и иска да му говори - дочух аз.
Водачът ми се обърна към мене:
- Дойде моментът да се представиш - ми каза той, - ще ти посоча вратата. Като влезеш, кажи си, че репетираш, както го прави през цялата седмица.
Хвана ме за раменете и ме заведе пред една врата, като ми говореше на ухото:
- Не трябва да се безпокоиш...Хайде, сега влез.
- Потупа ме по рамото, за да ме успокои, и остана да ме гледа. Аз влязох. В дъното на огромна стая стоеше Най-дълбокият, тринадесетият Далай Лама.
Седнал на копринена възглавница с цвета на шафран, той беше облечен в обикновените дрехи на ламите, с изключение на голяма жълта шапка, чиито краища стигаха до раменете му. Остави настрана книга. С наведена глава пресякох стаята. Като стигнах на два метра от него, паднах на колене, поздравих го три пъти и поставих на краката му коприненото шалче, което ламата Минжиар Дондуп ми беше дал. В отговор Най-дълбокият се наведе към мене и постави неговото на китките ми, не на врата, както беше обичаят. Почувствах, че ме обзе силно безпокойство при мисълта да вървя заднешком до най-близката възглавница, защото бях забелязал, че всичките бяха много далече. Далай Лама проговори за първи път:
- Възглавниците са много далеч, за да вървиш заднешком. Обърни се и иди да си вземеш една, за да можем да разговаряме.
Бързо се явих пред него с една възглавница.
- Постави я срещу мене и седни - ми каза той. Когато се настаних, той отново взе думата:
- Разказаха ми изненадващи неща за тебе, момче. Ти си роден с ясновидство и тази способност е била развита с отварянето на Третото око. Имам досието с последното ти прераждане, както и предсказанията на астролозите. Отначало животът ти ще бъде тежък, но увенчан с успех. Ти ще пътуваш по целия свят, ще видиш различни страни, за които не си и чувал да се говори. Ще видиш смъртта, развала и жестокост, която надминава всяко въображение. Пътят ти ще бъде дълъг и мъчителен, но успехът ще дойде накрая, както ти е предсказано.
Защо ми казваше това, което знаех наизуст от седмата ми година? Знаех също, че след като съм учил медицина и хирургия в Тибет, щях да започна отново да уча в Китай. Но Най-дълбокият продължаваше да говори. Казваше ми да внимавам. Не трябваше да давам доказателства за изключителните си способности, нито да засягам въпросите за съществото и душата, когато щях да бъда в Западния свят.
- Ходил съм в Индия и в Китай - каза той. - В тези страни е възможно да се разговаря за Висшите реалности, но видях и много хора, дошли от Запад. Те нямат същото чувство за стойностите като нас, те обожават търговията и златото. Учените' им казват: "Покажете ни душата. Покажете ни я, за да можем да я пипнем, да я претеглим, да знаем как реагира на киселините. Посочете ни каква е молекулната й структура, химическите й реакции. Доказателство, доказателство, трябва ни доказателство" - ще ти кажат те, без да ги е грижа, че със своето отрицателно поведение, с подозрителността си те губят всички шансове да получат доказателството, което толкова искат... Но ни трябва чай.
Той удари леко по един гонг и даде заповед на монах, който бързо се върна с чай и продукти, внесени от Индия. Докато се хранехме, Най-дълбокият ми говореше за Индия и за Китай. Каза ми, че иска да работя здраво и че ще подбере учителите ми с такава цел. Неспособен да се въздържа, неочаквано казах:
- Никой не може да бъде по-учен от моя учител рамата Минжиар Дондуп!
Далай Лама ме погледна и...избухна в смях. Вероятно никой не му беше говорил с такъв тон и още по-малко - едно момче на осем години. Изглежда моята спонтанност му хареса.
- Значи според тебе Минжиар Дондуп е хубав човек? Кажи ми наистина какво мислиш за него, малко петленце за борба?
- - Повелителю - отговорих аз, - вие ми казахте, че способността ми за ясновидство е изключителна. Тогава ламата Минжиар Дондуп е най-хубавата личност, която съм срещал досега.
Далай Лама пак започна да се смее и удари върху гонга до себе си.
- Покани Минжиар да влезе - каза той на ламата, който ни сервира.
Ламата Минжиар Дондуп влезе и поздрави Най-дълбокия.
- Вземи възглавница и седни, Минжиар - каза Най-дълбокият. - Твоят малък ученик ми говори за тебе. Аз съм напълно съгласен с него.
Водачът ми седна до мене и Далай Лама продължи:
- Ти прие да поемеш пълна отговорност за възпитанието на Лобсанг Рампа. Организирай ученето му както намериш за добре. Можеш да ми поискаш разрешителните писма, от които имаш нужда. Ще виждам Лобсанг Рампа от време на време.
Той се наведе към мене:
- Добър избор си направил, момче - каза той. - Твоят Водач е стар мой приятел от годините на младостта ми и е истински учител по окултните науки.
След като си разменихме още по няколко думи, станахме и поздравихме за довиждане. По лицето на Минжиар Дондуп отгатнах, че дълбоко в себе си беше много доволен от мене и от впечатлението, което бях направил.
- Ще останем няколко дни тук - ми каза той - и ще посетим някои тайни места на тези сгради. Под долните им етажи съществуват коридори и стаи, в които от два века насам никой не е стъпвал. Там ще научиш много неща от историята на Тибет.
Един от ламите, които бяха на служба при Далай Лама -нямаше никой с по-голям ранг от неговия в резиденцията му, - дойде и ни съобщи, че имаме запазени две спални на самия покрив на Потала. Той ни заведе. Изгледът, който се откриваше към Ласа, ме възхити.
- Негово Светейшество ни даде инструкции - ни каза ламата, - че можете да се разхождате както намерите за добре и всички врати ще ви бъдат отворени.
Моят Водач ме посъветва малко да си полегна. Раната на лявото бедро още ме наболяваше. Страдах и вървях, накуцвайки. По едно време даже си мислех, че ще остана сакат до края на дните си. Полежах около час. Моят Водач ми донесе чай и храна.
- Ето с какво ще се позасилиш малко, Лобсанг - ми каза той. - Тук храната е хубава, да се възползваме.
- Нямаше нужда да ме подканя, за да се подчиня. След като свършихме, той ме заведе в стая на другия край на покрива. За моя голяма изненада видях, че нямаше намазани с олио платна на прозорците: нямаше нищо, но нищо, което все пак беше видимо. Протегнах ръка и пипнах това нищо внимателно. Беше студено. Студено почти като лед и се хлъзгаше. Внезапно ми просветна: стъкло! Преди това никога не бях виждал стъклени прозорци. Наистина ние получавахме счукано ситно стъкло за борбите с хвърчилата, но то беше дебело и непрозрачно. Още повече - беше цветно, докато това тук...беше светло като водата.
Но това не беше всичко. След като отвори прозореца, лама Минжиар Дондуп взе медна тръба в кожен калъф, която много приличаше на тромпет "без глава". От тръбата извади четири парчета, които се вмъкваха едно в друго. Като се смееше на учудения ми вид, той опря единия край на прозореца, а другия доближи до лицето си. "Ще свири!" - помислих си аз. Но вместо да духа, той си залепи окото.
- Сложи дясното си око тук, Лобсанг - ми каза той след { няколко манипулации, - и затвори другото.
Подчиних се и за малко да припадна от изненада, когато в тръбата видях конник, който идваше към мене. Скочих настрана и се огледах объркано. В стаята нямаше никого освен моя Водач, който се превиваше от смях. Гледах го с недоверие. Да не ме беше омагьосал?
- Негово Светейшество каза, че сте учител по окултизъм - казах аз, - но нужно ли е да правите смешен ученика си?
Въпросът ми го разсмя още повече и той ми направи знак да гледам отново. Подчиних се с малко страх. Той премести леко тръбата така, че очите ми откриха друг спектакъл. Вече наблюдавах през далекоглед, първия в живота ми. Никога няма да забравя човека на кон. Често си мисля за този случай, когато срещна западен човек, който не иска да вярва в съществуването на окултни явления. "Това не е възможно" -казва той. През този ден конникът и на мене ми се стори "невъзможен"! Дали Дал ай Лама беше донесъл от Индия няколко далекогледа и обичаше да си служи с тях, за да наблюдава пейзажа? Пак в Потала се видях за пръв път в огледало, без да позная ужасното същество, което се отразяваше в него - момче с блед тен и тясно чело, по средата на което минаваше широк червен белег, и чийто нос беше безспорно изпъкнал. Вече се бях оглеждал във вода, но картината беше неясна, докато тази...беше много ясна според мене. Оттогава без вълнение се оглеждам в огледалото.
Може би ще си помислите, че без стъклени прозорци, без далекогледи и без огледала Тибет трябва да е една необикновена страна, но народът ни нямаше нужда от този род неща. По същата причина не искахме и колелетата. Те служат на скоростта и на така наречената цивилизация. Ние отдавна бяхме разбрали, че животът в света на бизнеса е много забързан, за да има време човек да се занимава с нещата на духа. Нашият физически свят се беше развивал бавно, за да могат езотерическите ни знания да пораснат и да се развият. От хилядолетия ние сме проникнали в тайните на ясновидството, на телепатията и на другите клонове на метафизиката. Напълно вярно е, че голям брой лами са способни да седнат голи в снега и да го стопят само със силата на мисълта си, но това няма да стане, за да разсеят съмненията си любителите на силни усещания. Лами, които са учители по окултизъм, могат да се издигнат чрез левитацията, но те никога не си служат със способностите си, за да забавляват публика, която е малко или много наивна. Един учител в Тибет трябва да бъде сигурен, че неговият ученик е нравствено достоен за такива тайни. След като той е напълно сигурен в нравствената цялостност на ученика си, метафизи-ческите способности никога не се разпиляват, защото са поверени на хора, които са достойни за това. В тези способности няма абсолютно нищо магическо, те са просто резултат от прилагането на определени природни закони.
В Тибет някои имат нужда от компания, за да се усъвършенстват, докато други искат да бъдат откъснати от света. Последните отиват в отдалечени манастири, където живеят в килия на отшелник - малка стаичка, обикновено построена в склона на планината. Каменните стени понякога достигат до два метра, за да не може да влезе никакъв шум. Когато монахът реши да стане отшелник и се оттегли, входът се зазижда. В тази каменна празна кутия той живее сам без светлина, без мебели, без нищо. През отвор наравно със земята един път на ден той получава храна. През отвора не прониква ни звук, ни светлина. Първият му престой трае три години, три месеца и три дни. В това време той медитира върху природата на живота и върху живота на човека. Физическото му тяло не бива под никакъв предлог да напуска килията. Един месец преди края на затворничеството му на покрива на килията му се пробива дупка, която пропуска слаб лъч светлина. Постепенно дупката се разширява, за да могат очите на отшелника да свикнат с дневната светлина. Ако не се направи това, той ще ослепее още щом излезе от килията си. Много често става така, че само няколко седмици след като са били в света, тези отшелници отново се връщат в килиите си, където остават до смъртта си. Подобен живот не е нито стерилен, нито ненужен, както може да се помисли. Човекът е един дух, едно създание от друг свят, което, щом е освободено един път от връзките на плътта, може да обикаля вселената и да бъде полезно чрез мислите си. Мислите, както ние в Тибет го знаем, са вълни от енергия. Материята е кондензирана енергия. Мисъл, която е внимателно насочена и частично сгъстена, може да премести предмет. Насочена по друг начин, тя може да стигне до телепатията, което позволява на една отдалечена личност да направи определено нещо. Защо да е трудно да ми повярвате, след като всички намират, че е нормално човек с помощта на микрофон да ръководи приземяването на самолет, въпреки че има мъгла и видимостта е нулева? С малко тренировки и при условие, че не е скептичен, човек може да ръководи тези приземявания чрез телепатията, вместо да използва машина, която може да се повреди.
Моето езотерическо възпитание не съдържаше дълго затворничество в пълна тъмнина. То се осъществи по един метод, предназначен за по-голямата част от тези, които имат призванието да бъдат отшелници. По заповед на Далай Лама трябваше да следвам тренировка във функция на точно определена цел. Бях обучен по особен начин и чрез хипнотизма - неща, които не могат да бъдат разгледани в книга като тази. Достатъчно е да кажа, че получих повече познания от по-голямата част от отшелниците, такива, каквито те получават през целия си дълъг живот. Моето посещение в Пота-ла беше свързано с тази тренировка, но към това ще се върна по-нататък.
Далекогледът ме омагьосваше и често го използвах да гледам места, които познавах от по-рано. Ламата Минжиар Дондуп ми обясни принципите до най-малките детайли и разбрах, че това нямаше нищо общо с магията и че става дума за прилагане на някои природни закони.
Не само че всичко ми беше обяснено, но и ми се казваше защо това или онова става. Никога не можех да кажа:
- О, това е магия!
Защото бях посветен в законите, които бяха приложени. Веднъж по време на същия престой в Потала моят Водач ме отведе в напълно тъмна стая.
- Стой тук, Лобсанг - ми каза той, - и гледай бялата стена.
Угаси пламъка на маслената лампа и намести капака на прозореца по определен начин. Изведнъж обърнатата картина на Ласа се появи на стената! Извиках от изненада, когато видях, че мъже и жени вървят с главата надолу. Внезапно картината потрепера и зае нормалното си положение. Обяснението за "пречупването на светлинните лъчи" се добави към моята озадаченост...Как е възможно да се пречупва светлината? Бяха ми показвали как делви и гарафи могат да бъдат счупени от една безшумна свирка, нещо, което ми се стори много просто и не заслужаваше и секунда повече да се размишлява, но това пречупване!
Нищо не бях разбрал до момента, когато моят Водач донесе от съседната стая специален апарат, направен от лампа и различни пластинки, които служеха да скриват светлината. Тогава успях да видя въпросното пречупване и това беше краят на моите изненади.
Таваните на Потала бяха претъпкани с прекрасни статуи, стари книги и възхитителни стенни рисунки, изобразяващи религиозни сюжети. Много малкото западни хора, които са ги видели, намират, че са неприлични. Често пъти те представляват мъжкия дух и женския дух, интимно прегърнати. Но духовете им не са непристойни и нито един тибетец не може да се излъже. Двете голи прегърнати тела символизират екстаза, който се ражда от връзката на Познанието и Правия живот. Признавам, че бях ужасен, когато за пръв път видях, че християните обожават като символ на своята религия човек, измъчван и прикован на кръста. Жалко е наистина, че съдим да другите в зависимост от личните си убеждения. От векове в Потала за Далай Лама почти отвсякъде пристигаха подаръци. Те се намираха в специални зали, в които прекарвах прекрасни часове, когато ги гледах и опознавах благодарение на психометрията дълбоките намерения на дарителите. Това беше истинско учение за човешките подбуди. След като определях какво впечатление ми беше направил даден предмет, Водачът ми с помощта на една книга ми разказваше историята му от създаването до наши дни. Бях очарован, защото го чувах все по-често да ми казва:
- Браво, Лобсанг, прогресът ти е неоспорим.
Преди да напуснем Потала, посетихме един подземен тунел. Другите щели да ми покажат по-късно. Снабдени с горящи факли, минахме покрай скалисти стени по едно безкрайно стълбище. Научих, че тези тунели са от вулканични изригвания, станали преди много десетки векове. По стени-; те видях необикновени геометрически лица и рисунки, представящи сцени, които не разбирах. Бързах най-вече към езерото, за което бях чул да се говори, че се намира в края на; един от тунелите и че се простира на много километри. Накрая проникнахме в тунел, който постепенно се уголемяваше, докато сводовете потънаха в тъмнината извън обсега на факлите. След стотина метра стигнахме до водата, но вода, която не бях виждал никога преди това. Тя беше топла и черна, беше просто невидима и вместо да гледаме езеро, имахме впечатлението, че гледаме в черна дупка без дъно. Никаква гънка на повърхността, никакъв шум не наруши мълчанието. От факлите тъмните скали, на които се намирахме, проблясваха. Приближих се и видях, че скалата съдържаше широка златна нишка от пет до седем сантиметра. Някога висока температура беше започнала да я топи. Златото беше потекло като восък на свещ и сетне се беше втвърдило.
Ламата Минжиар Дондуп наруши мълчанието:
- Това езеро отива до реката Щанг-По, на около шейсет километра оттук. Много отдавна смели монаси построили сал и се откъснали от брега, снабдени с факли и къси гребла. Гребали километри по непознатите води и стигнали до място, където подземието се разширявало. Стените и сводът били невидими. Те продължили да се носят, без да знаят в каква посока да тръгнат.
Докато го слушах, виждах сцената, като че ли бях на сала с монасите.
- Били се загубили - продължи ламата - и не можели да се ориентират. Изведнъж салът им остро се отклонил, факлите им угаснали от силен вятър и се намерили в пълна тъмнина. Помислили, че ноктите на Водните демони са хванали сала им. Завързани с въжета за сала, те се въртели в тъмнината изнемощели и болни. Движели се така бързо, че малки вълнички обливали сала и ги измокрили до кости. Салът им напредвал все по-бързо и по-бързо, като че ли безмилостен великан ги тикал към сигурна смърт. Колко време е траело това, те не знаели, защото били загубили представа за времето. Нямало никаква светлина и мракът бил като черен блок, какъвто никога не е имало на повърхността на земята. Чули скърцания и търкания...преди да бъдат довършени от силни удари и смачкани от силен натиск. Салът се обърнал и те били изпратени на дъното. Някои от тях едва успели да си поемат въздух. Другите - нямали този късмет. Оцелелите видели слаба пречупена зеленикава светлина, която постепенно се увеличавала. Носени и въртени от водата, изплували до блестящо слънце.
Монасите успели да стигнат до брега, но били полуживи, покрити с рани и кръв. Трима от тях били изчезнали, без да оставят следа. В продължение на часове те лежали на земята между живота и смъртта. Накрая един от тях събрал силите си и се огледал наоколо. От това, което видял, за малко щял да припадне. В далечината се издигала планината на Потала, а те били заобиколени от якове, които пасели в зелените прерии. Първата им мисъл била, че са мъртви и се намират в тибетското небе. Тогава чули шум от стъпки: един пастир се навел над тях. Бил дошъл да вземе плаваща отломка от сала им, която бил забелязал отдалече. Когато успели да го убедят, въпреки парцаливите си раса, че са монаси, той се съгласил да иде за носилки в Потала. Оттогава много малко хора са се разхождали по езерото, но се знае, че съществуват малки островчета отвъд осветената с факли част. Един от тях беше изследван. Това, което се намира там, ти сам ще видиш по време на посвещението ти.
Как бих искал веднага да тръгна със сал! Водачът ми, който не ме изпускаше от очи, избухна в смях.
- Да - каза той, - би било много забавно, но защо да се уморяваме, когато е толкова лесно да направим това изследване "астрално"? Ти можеш, Лобсанг, и след няколко години ще си способен заедно с мене да изследваш езерото и да внесеш своя принос в познанието, което имаме. Но засега, момчето ми, ще трябва да учиш и да учиш. За нас двамата.
Пламъкът на факлите ни намаляваше и си помислих, че ще трябва да вървим, опипвайки като слепците. Когато поехме пътя обратно, си помислих, че трябва да сме били луди да не си донесем още факли. В същия момент лама Минжиар Дондуп извади от хубаво скрита ниша факли, които запали с последните пламъци.
- Тук имаме резервни - каза той, - защото ще ни е трудно да намерим пътя в тъмнината. Сега на път!
Изкачвахме се с мъка по наклонените тунели, като спирахме да си поемем дъх и да разгледаме рисунките по стената. Не ги разбирах. Като че ли бяха рисунки на великани, без да се говори за необикновените машини, които надминаваха въображението ми. За сметка на това беше напълно ясно, че моят Водач беше свикнал с тези рисунки и като че ли се намираше у дома си в тези тунели. Като надушвах някаква тайна, изгарях от желание пак да се върна, защото не можех да чуя за тайна, без да се опитам да я разгадая. Как щях да чакам с години, за да се опитам да отгатна решението, след като на място имах възможност да го открия? За мене опасността нямаше значение. Гласът на Минжиар Дондуп прекъсна мислите ми:
- Лобсанг! Ти мърмориш като старец. След няколко крачки ще сме отново на дневна светлина. От покрива ще ти покажа къде някога монасите са излезли на повърхността на земята.
Когато стигнахме на покрива, той удържа на обещанието си и на мене ми се поиска да измина шейсетте километра на кон, за да видя мястото отблизо. Но ламата Минжиар Дондуп ми каза, че няма какво повече да се види от това, което разкриваше далекогледът. Подземният вход на езерото беше много под равнището на водата и само няколко дървета, посадени по заповед на предходното Превъплъщение на Далай Лама, показваха къде е мястото.
Сподели с приятели: |