97 много индивидуален подход.
Mоралното поведение при обгрижването на болните се
определя от емпатията, съчувствието и обвързаността с обекта на медицинските и здравните грижи, а принципите на медицинската етика или по-точно на общата и професионалната етика отстъпват на заден план.
Предоставянето на помощ на лица в терминален стадий и на техните семейства е отличителен белег на хуманността и загрижеността на дадено общество.
Терминално болни се наричат пациенти, при които е потвърдена диагнозата - активно или прогресиращо заболяване, и смъртта е сигурна и близка. При тези пациенти здравните грижи са
сведени до палиативни грижи, поради невъзможност за осъществяване на ефективно лечение.
Палиативните грижи се изразяват в облекчаване състоянието на пациента, внимание, съчувствие. Тези грижи могат да се полагат в домашни условия, в стационара или в специализирани
домове за терминално болни, наречени хосписи.
Хосписът
(от лат. hospitum - частен пансион) е специализирано заведение за предоставяне на палиативни грижи. Медицинските грижи в тях са насочени към: облекчаване болката и страданието на терминално болните, за възможно най-пълноценно изживяване на оставащите им месеци и/или години от живота им; оказване на морална и психологическа подкрепа на близките, така че леталният изход да се възприеме като естествен завършек на живота.
Грижите, които се предлагат в хосписите нямат за цел удължаване на човешкия живот
или ускоряване на смъртта, а единствено полагане на палиативни грижи за терминално болни пациенти и подобряване качеството на живот в последните им дни.
Основната цел на лечението в хосписа е не само да се лекува болестта на пациента, а и да се облекчат максимално страданията му посредством полаганите за него палиативни грижи.
В този смисъл през 1990 г. Световната здравна организация дефинира понятието палиативни грижи като:
„...активна цялостна грижа за пациенти, чиято болест не се поддава на медикаментозно лечение. Водещ е контролът на болката и други