Тема 1 Основни концепции за девиантното поведение. Понятие за девиантно поведение. Обща характеристика

Тема 1 Основни концепции за девиантното поведение. Понятие за
девиантно поведение. Обща характеристика

1.Предмет и задачи на ПДП:
Развитието на човешките общности предполага проявите на различни типове поведение от страна на хората. Всяка една социокултурна общност дефинира тези прояви като ги определя като правилни и неправилни. Онези форми на поведение, които синхронизират с очакванията на хората относно ползотворното развитие на общностите, се предопределят като необходими и желателни. Това е породено от потребността на човек да бъде част от някаква социална общност, да й принадлежи, да се съобразява със съществуващите в нея норми на поведение, за да избегне възможността да бъде отхвърлена, изолирана, отделена. Такива форми, които са противоположни на тези очаквания, се оценяват като неправилни. В основата на оценяването стои моралната норма, т.е. всеки човек оценява поведението на другия относно себе си и относно цялата общност. Още в дълбока древност хората са установили, че тези форми, които сами се определят като неприемливи, пречат за пълноценното функциониране на взаимоотношенията между хората и възпрепятстват развитието на тези общности.
Ето защо хората постепенно с усложняване на взаимоотношенията увеличават и критериите за оценяване на социално-приемливото и социално-неприемливото поведение. Когато дадено поведение е ориентирано към нарушаването освен санкциониране, хората започват да търсят причината за неговата поява. Във всички науки, свързани с човекознанието, това поведение се определя като асоциално. Санкциите относно ограничаване неговото разпространение са в основата на възникването на научна област, която обяснява неговата причинна и факторна обусловеност. Тази наука се нарича психология на девиантното поведение.
Като отделен самостоятелен отрасъл от психологическото знание ПДП е част от социалната, тъй като разглежда психологическите аспекти на взаимоотношенията между личността, субектите в социалната среда и самата общност като цяло. /В психологията не се изследва личността, а характеристиките на личността. Личността е понятие./ Начинът, по който ние оценяваме отношението към другия човек, е начина, по който оценяваме околния свят. Субективните норми, които си създаваме, ограничават човека.
Съблюдавайки правилата, той съблюдава това, което става около него. Като практико-приложна наука тя се ангажира с обяснението на отклоняващите се форми на поведение и възможностите да се окаже помощ от страна на

психолога относно тяхното преодоляване от отделния човек или разпространението им в социалната среда. Всяка отклоняваща се форма на поведение се определя като неприемлива и затова обществените нагласи към нея имат негативен характер. Процесът на проява на отклоняваща се форма включва няколко етапа: 1. Противообществени прояви. 2. Девиантно поведение. 3. Противоправно /криминално/ поведение, което още се нарича деликвентно. Характерът на противообществените прояви предполага еднократни девиантни действия, които нямат обществено-опасен характер, а са по-скоро възрастово обусловени и се влияят от социалната ситуация в момента. Девиантното поведение представлява устойчива форма на реализиране на действия, които имат противообществен характер и повторяемостта на действията предполага стереотипизация в поведението, т.е. независимо от ситуацията човекът с девиантни нагласи прилага форма на отклоняващо се поведение, която оценява като правилна за него без да се съобразява с мнението и оценките на другите хора. По своята същност девиантните нагласи предполагат нарушение на моралните, религиозните, социо-културните норми, които ефективно присъстват в живота на хората.
Затова и санкцията на този тип поведение има морално-оценъчен характер и чрез нейното прилагане се търси елемент на възпитателен ефект.
Престъпното поведение е също отклоняващо се поведение, но за разлика от девиантното, то е ориентирано към нарушаването на правовите норми, на регламентираните законови нарушения и затова санкцията, която се прилага спрямо извършителите, се дефинира като наказание. За разлика от противообщественото и девиантното поведение, престъпното поведение е обществено опасно, тъй като води до унищожаване на лична собственост, отнемане на човешки живот и т.н.