Вербално и невербално общуване

от Десислава Петрова-фн-1066

специалност-Психология

Тема:Вербално и невербално общуване

1.Увод.

2.Видове общуване.

3.Какво представлява невербалното общуване.

4.Телесен контакт,отстояние,поява,ориентация,фациална експресия,жестове на ръцете,главата и тялото,невербални елементи на говора.

5.Заключение.

6.Използвана литература.

1.Увод.

Общуването е предмет на изучаване от много науки.То е сложно явление и може да бъде наблюдавано,както при хората,така и при животните. Общуването като социален феномен,представлява предаване на информация между източник и получател.Предаваното послание е кодирано под формата на думи или символи.То е предадено през определен канал към получателя,като този канал може да въздухът,ако събеседниците разговарят лице в лице;писмено,ако дистанцията между тях е голяма.При този вид предаването на съобщението се предава на хартиен носител или в електронен вариант,в зависимост от ситуацията.Също така информацията може да бъде предадена и по невербален път. Желаният резултат е информациятада бъде предадена правилно декодирана и разбрана.Най важната част от комуникацията е обратната връзка.Благодарение на обратната връзка ние получаваме информация дали сме успели да предадем правилно нашето послание.

2.Видове общуване.

Животните комуникират помежду си по различни начини.Чрез лаене кучетата ни предупреждават,че не са особено приятелски настроени.Пчелите от друга страна се идентифицират благодарение на специфичния аромат,който носят със себе си.Това спомага,какато да бъдат различени от други пчели,така и да намерят своя кошер.

Единсвено при хората се разделя общуването на вербално и невербално.Вербалното общуване е възникнало сравнително скоро,от еволюционна гледна точка.То е удобен начин да предадеш съдържание по бърз и съкратен начин.Вербалната форма на обучение разчита основно на човешката реч като на класическо средство за общуване.Вербалната комуникация е много бърза и позволява да бъдат направени корекции още в процеса на разговора.Обратната връзка е непосредствена.Умението да се подбира най-подходящият набор от думи,с които максимално точно да се изрази комуникативния замисъл да предаде най-точно и въздействащо съобщение е може би най-ярката проява на речева култура на един човек.Положителната страна на вербалното общуване е много по-лесно разбрано от събеседниците,отколкото невербалното.

3.Какво представлява невербалното общуване.

Невербалното общуване се свързва с езика на тялото и по скоро с неизречените слова.Езикът на тялото представлява предаване на информация,но тук думите са заменени с различни изражения на лицето,позиции на тялото,докосвания,движения на тялото,интонация,тембъра,начин на обличане,прическа и др.Невербалната комуникация формира приблизително 60-65% от комуникацията между събеседниците,а дори може да достигне до 100%при интимна близост.Невербалната комуникация би могла да разкрие намеренията,мислите и чувствата на определен човек.Това много лесно може да се забележи при диалог,в който нашият събеседник леко прехапва устни.Това насочва вниманието ни в правилната посока и ни подсказва,че нещо може би тревожи нашия събеседник.Други знаци,които са често разпространени са потъркването на челото или почесването зад врата.Отговорът на въпроса,защо правим всички тези действия,може да бъде открит дълбоко в нашия мозък.Разгадаването на тайната ще ни помогне да отговорим на въпроса какво означават невербалните сигнали и как човешкия мозък ги изразява.Американският изследовател на мозъка Паул Д.МакЛийн открива,че нашият мозък в развитието си е съхранил съществени белези на три основни образувания от различните епохи на еволюцията.Тези три разнородни части на мозъка работят като един“триединен мозък“.Според неговата теория,най-старата част на човешкия мозък е мозъчния ствол,който съответства на мозъка на влечугите.Неговата дейност протича без контрола на съзнанието.Една от най-важните функции на мозъчния ствол е координиране на работата на вътрешните органи и на скелетните мускули.Той регулира“примитивните функции на тялото“-равновесие,хранене,инстинкти за нападение и самосъхранение,поддържане на хомеостазата на тялото.Невербалната комуникация изключва използването на реч.Когато този термин се използва,повечето хора си мислят за изражения на лицето и различни стойки на тялото,но елементите на невербалното общуване не са само тези.То може да включва също звуци,които не са думи-невербални звукови елементи като тон,забавяне на речта и др.Има много и различни културни стандарти в невербалното общуване,но някои се считат за универсални.През 1960г.чрез изследване на Паул Екман върху израженията на лицето е установено,че емоции като гняв,страх,тъга и изненада са универсални.Изучаването на невербалната комуникация се осъществява още от времето на Древен Рим и Древна Гърция.Невербалното общуване и поведение,езикът на тялото се разглеждат от различни дисциплини като антропология,хореография,психиатрия,психология,социология и др.Дори Чарлз Дарвин е засегнал въпроса за израженията на лицето през 1872г.,а по-голяма част от теориите му са потвърдени от съвременните изследователи.Жестовете,мимиките,паралингвистичните съставки оформят невербалния комуникативен канал.

4.Телесен контакт,отстояние,поява,ориентация,фациална експресия,жестове на ръцете,главата и тялото,невербални елементи на говора.

Към невербалната комуникация се отнасят следните невербални сигнали:телесен контакт,отстояние,поява,ориентация,поза,движение на главата,фациална експресия,жест на ръцете,главата и тялото,поглед,невербални елементи на говора.Невербалните сигнали могат да изпълняват няколко функции-социативна,емотивна,комуникативна и др

1.Телесен контакт-Хората са склонни да установяват телесен контакт,когато споделят някаква информация,правят поръчка,водят задълбочен разговор,споделят вълнението си или получават послание за тревога или загриженост.Формите на телесен контакт могат да бъдат класифицирани по следния начин: -телесен контакт с чисто делови характер: етикетен телесен контакт,емоционален телесен контакт

2.Отстояние-Едуард Хол- проферор по антропология наблюдава реакциите на човека по отношение на пространството около него и така създава научна дисциплина-проксемика,за да опише своите теории и наблюдения за зоните на териториалността и начините,по които ги използваме.Употребата на пространството у човека според д-р Хол има отношение към неговата способност да създава взаимоотношения с другите хора,да ги чувства близки и далечни.Всеки човек има собствени териториални потребности.Хол ги класифицира в четири отчетливи зони:интимно,лично,социално и публично.

-интимно разстояние-физическото докосване стига до 75см. –лично разстояние-простира се от 45см.до 1,20м. –социално разстояние-от 1,20м до 3,60м. –публично разстояние-от 3,60 и нагоре Тези зони представляват областите в които се движим.Правилата за личното пространство и различните разстояния всеки човек в нашата култура научава подсъзнателно,без те да бъдат някога изричани. Според проучвания се показва,че хората предпочитат да стоят по-близо до някого,когото харесват,отколкото до друг когото не понасят.Следователно отстоянието е форма на общуване.

3.Поява-През първите няколко минути съществува най-голяма възможност в процеса на комуникация да задържим вниманието на другите върху себе си.Тогава те изцяло са съсредоточени върху нас.Доказано е ,че думите които използваме при първа среща с даден комуникативен партньор,носят само 7% от общото впечатление за нас.Останалите проценти се разпределят върху изражението на лицето и езика на тялото.Процесът при създаване на впечатление е свързано с нашата поява е до известна степен предсказуем.Появата включва няколко елемента:пол,възраст,лице,облекло.Тя не се определя единствено от впечатлението.За създаване на подходящо впечатление трябва да се обмислят три неща:какви са очакванията от другите,какво би създало образа,койтожелая,резултатите задоволяват ли ме?След цялостният външен вид най-видимата част остава лицето.Много е важно изражението на лицето да съотвества на тона и думите,които изговаряме.Ефективната комуникация изисква при появата да се осъществява и директен контакт с очите тъй като чрез него получаваме информация и казваме много повече,отколкото с думите.Значението на погледа е универсално,но обикновено не сме сигурни точно как гледаме или как ни гледат.

4.Ориентация-Ориентацията в пространството когато общуваме показва начина по който хората се свързват един с друг,когато са заедно.Шелфън/американски лекар-психиатър/ги разпределя на три групи: -включваща/невключваща ориентация-те описват начина,по който приобщаваме или не хората,с които общуваме.Това най-често става като заставаме в определена позоция.Включващата ориентация винаги сигнализира определена близост,симпатия,продуктивност и ефективност на комуникативния акт,а невключващата-обратно. –паралелна ориентация на тялото/лице в лице/-това означава,че комуникативните партньори могат да общуват един с друг или като се гледат лице в лице,или като седнат един до друг,или като застанат паралелно-един до друг. –съгласуваност/несъгласуваност-насочва към способността на комуникиращите да се имитират по отношение на ориентацията т.е. телесните им позиции са точни копия едно на друго, а в някои случаи са огледални образи.Лидерът на всяка група-семейна или социална-често пъти отделя позицията за групата и постепенно всички членове я заем

5.Фациална експресия-Изражението на лицето най-често ни помага да разбираме другите когато общуваме с тях.Лицето и очите са може би най-забележимите части на тялото,но и поред причини и най-трудни за разчитане.Оказва се,че е почти невъзможно да се опишат точния брой и всички видове изражения,които използваме.Освен това изражението на лицето се променя много бързо-понякога по време на разговор забелязваме,че изражението на лицето на нашия събеседник се променя почти мигновено.Това обаче не означава ,че не можем да долавяме съобщенията,които получаваме,когато наблюдаваме лицата на другите.Можем да опитваме да долавяме онези изражния,които ни се струват преувеличени,защото когато човек се опитва да заблуди себе си или някой друг,той може да преиграе с маската си така ,че тя да изглежда неестествена и неискрена.Друг начин да доловим чувствата на някой друг е като наблюдаваме изражението му в момент ,когато той едва ли мисли за това как изглежда.Можем също и да следим и за такова изражение на лицето,което противоречи на изказваното съобщение.Различните части на лицето също могат да имат противоречиво изражение-очите могат да казват едно,но изражението на устата и веждите да изпращат напълно противоположно послание.Това още веднъж доказва,че вербалните и невербалните елементи на комуникацията трябва да бъдат в синхрон.

6.Жестовете на ръцете,главата и тялото-Езикът на жестовете е общочовешки.С негова помощ бихме могли да комуникираме ефективно в различни краища на света.Жестовете ни се струват толкова естествени,че ни е трудно да предположим,че те могат да означават друго у други народи.Зоната на разпространение на някои жестове и мимики е голяма по обхват и надминава описателните ни размери,които са разпространени сред много народи.Използването на жестове се влияят от социалното положение на говорещия,тъй като има жестове които се използват от определена социална група.Жестовете и мимиките могат да бъдат класифицирани по следния начин: –според количеството членове на езиковите съобщества:-жестове,които се употребяват в по-голяма културна среда -общонационални,социални,професионални,диалектни – според сферата на приложение:-жестове за ежедневно общуване –жестове за театрално изкуство и публична реч –жестове за ритуали и церемонии –според преобладаващото емоционално или разсъдъчно начало:-интелектуални –емоционални

Когато се описват жестовете се подхожда от различни гледни точки.Наблюденията на Ефрон са интересни,той включва три нива на наблюдение: –пространственовремеви-радиус на жеста,големина и ос на движението,форма на движението –интерлокутативни елементи/междукомуникативни/-близост на партньорите,едновременно жестикулиране,ситуативни жестове и мимики в група и между отделни лица. –лингвистични-логически описателни езикови движения,ритмични повторителни движения. В резултат на наблюденията,Ефрон заключава,че жестовете и мимиките са естествена вродена способност на комуникация, и че тяхната природа е образна.Според него дългото съвместно съжителство между две етнически групи поражда нов тип жестове и мимики-т.нар. хибридни жестове.

7.Невербални елементи на говора

С невербалните елементи на говора се занимава паралингвистиката,която е наука за параезика.Той е особен комплекс,който е лишен от самостоятелност и изгражда подсистема,която е помощна и възможна само с вербалния език.Анализирайки речта на всеки един от нас и нейното възприемане могат да се разграничат параметрите,характеризиращи звуковото оформление на речта: –дикция-свързва се с произношението,маниера на изговаряне на думите.В българският език могат да се определят два стила на произношение-пълен/изискан,висок/характерен за публични и ораторски изказвания;разговорен/опростен/характерен за спокойни и неофициални разговори в семейството и извън него. –изразителност и емоционалност-това са параметри които са тясно свързани с дикцията.Диапазона на гласа обхваща по височина 4-6 тона от октавата.Всеки човек може да използва модулациите на тона,за да предаде на своята реч по-добра изразителност.Емоционалността трябва да съотвества на изказваните мисли.Тя може да бъде както постоянна характеристика на един човек,така и временна. –сила на гласа-тя се намира във взаимовръзка с емоционалността и трябва да се разбира като възприемана сила на звука.Силата на гласа може да бъде: // конститутивна-свързана с особеностите на езика –едни звукове се произнасят по-силно от други //ситуативна-определя се от обстановката,в която се осъществява комуникацията //индивидуална-свързана с произносителните навици на даден човек –височина на гласа- се определя от числото на колебанията на гласните струни в секунда-колкото по-голямо е числото на колебанията,толкова по-висок е гласа. –тембър-създава се чрез присъединяване на обертоновете на основния тон и това се тълкува като характерна окраска на гласа. –акцент-представлява по особеното отделяне на една част от думата чрез по-силното и изговаряне на фона на другите. –темп и ритъм-характеризират се със скоростта на протичане на речта във времето,което се измерва с количеството срички,произнесени за една минута, а в последно време като фактор за определяне на темпа се посочват и паузите,които са различни за различните езици. –фонация-представлява запълване на паузите и определени звукове/ЪЪЪЪЪ,хммм...../

5.Заключение.

За да живеем,ние се нуждаем от взаимодействие с другите.Общуването ни позволява да се организираме,да създаваме контакти и да си взаимодействаме в рамките на междуличностните отношения. Общуването се появява навсякъде около нас,като социални същества,ние изпитваме нужда от общуване и поради това не можем без него.Именно заради това то е най-силното оръжие.Думите и смисълът вложен в тях,казани от някого,могат да те зарадват,така и да те наранят.Затова е много важно да внимаваме какво казваме и на кого. Общуването е неизменна част от нашият живот и изпълва нашето ежедневие.Думите оказват огромно въздействие върху този човек към когото са насочени.Когато те са негативни те му влияят по-същия начин,както върху буркана с ориза.Затова помислете преди да обидете някого.Замислете се преди да го кажете на себе си,на дете,на близък,защото силата на общуването е огромна и може да има както положителен ,така и отрицателен дори пагубен ефект.

6.Използвана литература

1.Всяка дума крие сила-Ивон Ослауд

2.Езикът на тялото-Алън Пийз

3.wikipedia-Общуването

5.

-