Вълшебна история



Дата10.02.2018
Размер109.83 Kb.
РАЗЛИЧНИТЕ

Трудно е да си различен. Всеки гледа на теб като на аутсайдер и не те приемат в техния свят. Едни се страхуват, че си нещо повече, други те виждат като нещо по-недостойно и ненужно.

Трудно е да си различен, защото не намираш лесно своята сродна душа. Трудно откриваш някого, който да прилича на теб;  някой, който ще те разбере.

                Тъжно е да бъдеш различен сред еднаквите, защото не си близък с никого и всеки опит за сближаване може да остави тежки поражения в душата ти. Защото е трудно да приемеш, че другите не те разбират, не те оценяват, не искат да ти бъдат дори приятели и постоянно трябва да се доказваш пред тях. Да се доказваш, че ти си точно толкова човек, колкото са и те!

Уникално е да си различен. Когато всички имат едно и също мнение – ти се отличаваш със своите собствени, уникални възгледи. Когато всчки гледат в една посока, ти се обръщаш в съвсем друга и учудваш всички с актуалните и интересни начини на твоето различно мислене.

                                                                                                                               Жанета Георгиева   V!б

 

ВЪЛШЕБНА ИСТОРИЯ

В далечно царство живял принц, който много искал да се ожени за красива девойка, но никоя не му харесвала. Всяка си имала недостатъци, а принцът искал да е перфектна.

Един ден казал на майка си:

-          Мамо, ще тръгна по света да си търся невеста.

-          Тръгвай, синко. Която най-много ти хареса, нея вземи. Остави сърцето ти да покаже, но

не я цени само по красотата.

              Момъкът тръгнал. Вървял, вървял из гората и стигнал до една красива поляна, пълна с цветя. Седнал да си почине иипъшкал:

-          Уф! Да седна да си почина, изморих се.

Изведнъж изпод земята се появило странно човече и попитало:

-          Аз съм Уф! Защо ме викаш?

-          Не знаех, че съм те викал. Просто казах „Уф!”, защото бях изморен. – отговорил

принцът.


-          Добре, но защо си дошъл чак до тук? Много малко хора знаят това място.

-          Тръгнал съм да си търся невеста.

-          Чудесно! Искаш ли да ти помогна? Но трябва да преминеш две планини и в третата ще

намериш зловещ дворец. Той принадлежи на един зъл магьосник. Влез тихо и се бори с магьосника. Ще ти дам един вълшебен ключ. Трябва да отключиш сърцето му и той ще умре. След това ведна от стаите на двореца ще намериш заспала красива девойка. Трябва да я целунеш и тя ще се събуди. Ще бъдете много щастливи заедно.

Принцът се съгласил и тръгнал да търси красавицата. Той преминал всички планини и влязъл в замъка. Злият магьосник излязъл и започнали да се бият. Били се дълго време и най-накрая принцът отключил сърцето му.

Тръгнал из двореца да търси красивата девойка.Намерил стаята, в която било момичето и го целунал нежно. Тя се събудила и също го целунала. Принцът бил заслепен от красотата й.

Завел я в своето царство.

 След няколко дни вдигнали голяма сватба. Яли, пили и се веселили. Заживели дълго и щастливо!

                                                                                                                                                             Таня Иванова ІVв

2.

Михаела



          Михаела – моята племеница е на 5 години. Тя е от онези живи и енергични деца, които нямат спирачки и не знаят какво е скука. Обичам я страшно много. Гледала съм я, когато ми я оставеха, с огромна любов. Тя ме чувства не като леля, а като нейна по-голяма приятелка и затова ми вика Дора. Един ден отивам да я взема за разходка, а тя от вратата:

- О-о-о, идва Дора с матора. Ко праиш? Що не идваш да ме видиш.

Виж ноктите ми какви са, а и косата. Айде, да ходим на фризьор и на маникюр.

          И аз:

-Нямам пари, бе миличка (шегувам се аз). Дай да искаме малко

мангизи от татко ти и да ходим по гаджета”.

-Ау, баща ти, чуваш ли какво каза Дора? Учи ма на глупости. Щяла

да ме води по гаджета. Ай, дай някой лев, че може да забършем някой – да й намеря мъж, де.

 А към мен се обръща:

 – Ма, Доро, да ти дам някой стотинка, че все бедна ходиш.

          Страшна сладурана! Все ги ръси едни, като че ли с голям човек говориш. Облякох  я като кукличка – с рокличка, капела, а като се ухили – същинско зайче, само че без зъби /двата й предни липсват/, но винаги е усмихната - готова за снимка.

Решихме да отидем в зоологическата градина. Най-отпред сложили едно пони и фотограф да се снимат хората с него. Започнах да и обяснявам, че това е пони, а тя:

-Доро, ти не виждаш ли? Това е магаре, само че не е пораснало,

щото корема му е голям и го е дърпал надолу, затова горкото е толкова.

          Като ме напуши един смях! Съгласих се, че то с радио можеш ли да спориш – тя е убедена в думите си. Така обясни и за пауна, че бил фризирана кокошка, пеликана – напудрила се в розово патка, а хората около нас само се заливаха от смях.

          По едно време се беше залисала при маймунките, правеше им физиономии и се смееше на червените им дупета, като до мен се приближиха две момчета. Не бяха от града, туристи. Сигурно съм им харесала, защото аз съм красива - да се похваля сама. Питаха ме за някакъв адрес. Михаела ни гледала като се бъзикаме и идва по едно време:

-Мамо, айде тръгвай, че тати ни чака – момчетата се опулиха,

извиниха се, че са ме забавили и им видях гърбовете, а малката се кикоти:    – Видя ли ги как се уплашиха?

-Михаела, гониш ми мъжете, така няма да се омъжа – й се строснах

аз, а тя:

-Е ми, Доре, ще си останем стари моми и мен никой не ме иска.

Айде, стига сме си губили времето, ами да ходим на фризьор, че виж ми косата, с тая четина каква манекенка ще ставам.

          Е, естествено отидохме на фризьор и там събра погледите на всички. Не можела да чака, работа имала, времето било пари. Така ги разсмя всички, че и пари не ни взеха на тръгване, а Михаела:

- Благодаря ви, мили хора, ще ви препоръчам на приятелките си.

          Така в забавления и разговори бързо мина денят ни. Обожавам времето прекарано с моята Михаела.

                                                                                  Габриела Стефанова VІа

3.

Смешното в живота



 

          Може да съм малка, но едно съм разбрала в този живот, че всяка ситуация има и смешна страна, зависи от кой ъгъл я погледнеш. И ако гледаме всичко с розови очила, едно е сигурно – няма да ни хване водовъртежа от проблеми на околните, а само бихме могли да се смеем и забавляваме. Това не е толкова лесно да се научиш, да загърбваш проблемите и да търсиш комичното в тях, но не е и невъзможно.

          Аз например всяка сутрин, за кураж, лапам по един шоколадов бонбон, затварям очи и си казвам: „Маги, нека този ден бъде толкова прекрасен и сладък, колкото е този бонбон” и в повечето случаи, това се сбъдва. Така денят ми тръгва в положителна посока. Непрекъснато търся повод да се забавлявам.

          Ето днес – сутринта се качвам в автобуса, за да отида на училище и тъй като съм от първа спирка, целият рейс е празен. След мен се качва жена на около 50 години, която по външен вид много прилича на Стоянка Мутафова и ме пита: „Извинете, мястото до Вас свободно ли е?” и аз естествено отговарям: „Да.” А тя: „ Е, добре тогава ще седна тук.” и сяда пред мен. Леко се усмихнах, викам си – не ме разбра ли, какво, но веднага хвана вниманието ми. От следващата спирка се качи един дядо и тъй като жената беше срещу вратата , седна до нея. Тръгна контрольорката и тя се обръща към него: „ Айде мъжки, показвай картата – идва кондукторката.” Дядото я погледна и само заклати глава. Аз веднага разбрах, че дъската й хлопа. Докато възрастният човек седеше до нея, без разбира се дори да я поглежда,  тя си разказа цялата история. Имала 9 внучета, нямала ток, не защото не може да го плаща, а затова, че няма да хрантути администрация, намирали се и мъже дето й давали по някой лев – ей тъй да има. Слезе дядото, качи се една баба с внуче и тя вика: „Ела, бабче, тука”. Жената тръгна да сяда до нея, а аз си викам: „ Мале, ако знаеш къде се натрисаш?” А нашата казва на бабата: „И аз имам девет парчета”. Възрастната жена явно недочува, вика: „Ко имаш, девет прасета?” Е, до сега, колкото и да се сдържах, вече не издържах, започнах да се смея. „Какви прасета, парчета – и аз имам девет унуки”. А бабата се зачуди:

„ Бре, дал господ.” Наближих училище и трябваше да слизам, но вече бях заредена със значителна порция смях. Казвам си: „Маги, има и по-големи оптимисти от теб – няма ток, сумалъка ти деца и внуци има – ама непокист жената.”

          В училище се случват винаги интересни истории. Първи час - химия – госпожата е ужасно строга, всеки трепери да не го изпитат. Влиза тя и Иван вдига ръка: „О, Иванчо, какво има, до тоалетната ли?” Това е най-тъпият човек на света, когото познавам. Той вика: „Искам да ме изпитате”. Госпожата буквално се втрещи, но не само тя, а и ние всичките. Иван стои на последния чин, за да не пречи на никого и в един миг всички се обърнахме. А химичката каза: „Иване, да не те е ударил гръм по пътя? Естествено, че ще те изпитам. Хайде , говори, каквото си учил.” Нашият „умник” мълчи 2 минути като пукъл. „Айде, Иванчо, говори, да не забрави урока?” А Иван навежда глава и вика: „Ами, аз не съм учил, госпожо.” „А защо взимаш участие тогава, малко ли двойки имаш? Всяко лято с тебе ли ще се занимавам?” А Иван: „ Госпожо, другите ги беше страх да не ги изпитате и аз затова.” „Иванушка, Иванушка, голям герой излезе. Аз и без това нямаше да изпитвам, а щях да предавам. Какво да те правя? Понеже си много смел, отърва днес двойката. Сядай, че ми загуби времето.” Целият  клас се смяхме – имало полза и от Иван. Химичката беше разпространила случката в учителската стая и до края на деня не ни изпитваха като се бъзикаха  да не вземе Иван пак да вдигне ръка.

          Прибираме се с рейса с още две съученичка и сядаме на седалките дето са две  срещу две, за да си приказваме. Аз седнах до Анито, а срещу мен Исито. Не щеш ли до Исито се насади един пияница, с разпран дюкян, а в ръцете с книга. Седна, разкикерчи се и ние с Анито избухнахме в смях, а Исито не разбира какво става, защото не вижда дюкяна му. А този пияният, сериозен, разтворил книгата и я чете наопаки – какво чете не знам. По едно време вика: „ Вие трите що не ми изпържите картофки и кюфтенца с една биричка” А Анито не чула или не го е разбрала, пита: „Какво каза?” Е направо легнахме от смях с Исито! Побутнахме се и се изместихме, но умряхме да се смеем .

          Че така де, мога да разказвам ситуации много. То, смешното, ме намира постоянно, без да го търся, само трябва да гледам живота по-позитивно и виждам, че народът е направо изтрещял от безработица, недоимък,стрес и попада непрекъснато в комични ситуации. Важно е да гледаш  отстрани и да се усмихваш, за да не попаднеш във водовъртежа на проблемите.

                                                                                  Габриела Стефанова VІа

 

4.



Движение

В нашия блок живее една много яка бабичка. Ще кажете, че всички баби са добри, нали ни гледат като писани яйца. Но тази е супер, викаме й баба Пена Гъзарката, въпреки че на нея думата „баба” хич не й подхожда, защото духът й е младежки.

Сутрин рано ще я видиш с внучето Янко правят гимнастика на терасата. По-късно го кара с мотора на училище.Затова й викаме Гъзарката, защото няма друга такава баба - да кара мотор. А тази е в непрекъснато движение, все бърза, все припира, затова е и на мотор – за да не чака с колата по светофари, а да се шмугва между колите. Целият й живот минава на бързи обороти. Където отиде, раздвижва хората. Това й е редовната реплика: ”Движение, баба, движение, че животът е кратък. Трябва да вземем повече от него.”.

Като остави Янко на училище, яхва мотора и на обиколка по хипермаркетите и моловете. Знае всички цени, къде какви промоции има, следи брошурите. Навсякъде я познават, защото внася ред, дисциплина и движение по касите. Като се развика от края на опашката:

-  Не се мотайте, хора. Приготвяйте навреме парите. Един да слага на касата, друг да прибира. Движение трябва, баба, движение – и бързо раздвижва опашката. Така прави навсякъде.

Един ден и се обадила личната лекарка за профилактичен преглед, защото тя сама за щяло и нещяло не стъпва там, нали ви казвам – не е като другите бабички. Тя отива и що да види, пред кабинета двадесет пенсионера на раздумка. Прилошало й -как ще седи толкова време, и познайте какво станало? Баба Пена набързо ги раздвижила. Сложила диагнози в коридора, на кой казала аналгин за болки, на кой аспирин за раздвижване на кръвта, някои се засрамили, че стоят без причина:

-         Абе, хора, луди ли сте, да чакате по опашки и да се тровите с лекарства, не Ви ли е скъп живота? - а накрая и самата тя си тръгнала.

Затова и хората я уважават, защото внася оптимизъм и движение, кара ги да грабят с пълни шепи от живота.

Няма да видиш баба Пена на пейката пред блока да клюкарства с другите баби. Тя е взела внучето Янко и на стадиона с момчетата, раздава го съдия и все вика:

-         Движение, баба, движение. Подай топката, не се клати като бабичка, бягай, бягай!

Затова и децата я обожават. Видят ли я да се връща с мотора и от терасите:

-         Бабо Пено, ще ритаме ли?

А тя с два пръста свирка: „Хайде всички долу.”

Така учи децата на ред и дисциплина – бързо да учат, за да имат време за спорт, че движението му е майката. Спортът бил здраве.

Един ден почина бай Кольо, от втория етаж, и целият блок се изнесе на гробищата. Просто сме много задружни и всички решихме да почетем покойника. Гледаме баба Пена Гъзарката най-отзад, навела глава, мълчи. Тъй като всички сме свикнали да бърза, отдръпнахме се настрани да мине първа, да си вземе сбогом, а тя ни изненада:

-  Движение, баба, движение, но с мярка. Аз за тука небързам, чакам си реда.

Ей тъй, засмя ни дори на погребение със своите мъдри думи и сигурно и бай Кольо се е засмял, някъде там отгоре, като я знае каква е бързачка, а чака реда си.

Такава е тя нашата баба Пена – бърза, но където трябва, живее живот на пълни обороти и граби от него, докато може.

                                                                  Габриела Стефанова VІа

 

5.



             Здравословен живот

Хората сме странни същества,

тъпчеме се с непотребни вещества.

И оплакваме се след това,

че ни боли корем или глава.

 

Слушайте ме, милички деца:



Нека променим своята храна!

Да покажем на родителите наши,

че не бива да ядеме тези буламачи.

 

Първо, сутрин за закуска плодове,



а после прясно изцедени фрешове.

За обед и вечеряще ядем,

салата от свежи зеленчуци на корем.

 

На спорта ще наблягаме подробно,



че и това е много здавословно.

Щом хапваш зеленчуци, плодове –

теб вечно здраве те зове.

                                   Габриела Стефанова VІа

6.

 

                                           Научи ме, любов!



Научи ме, любов, да обичам,

романтиката да привличам,

когато влюбена съм да личи

най-вече в моите очи.

 

Научи ме, любов, да мечтая,



бъдещето да чертая -

с моя любим до мен

всеки миг ще е свещен.

 

Научи ме, любов, да прощавам,



малките грешки да отминавам.

Да пазя своята любов,

докато той на всичко е готов.

 

Помогни ми, любов, да узная,



истинският принц да позная.

Но къде е, любов, той сега?

Сигурно ме чака да пораста!?

                 Габриела Стефанова VІа

7.

                        Утре



-         Мишо, стаята си прибери!

-         Утре, днеска ме мързи.

-         Абе, момченце, сядай и учи!

-         Утре, мамо, стига ме гълчи.

      От цял клас деца,

      точно аз ли ще изгоря?!

-         Тогава поне домашните си направи!

-         Утре, че свят ми се зави.

      С тази компютърна игра

      хард диска ми прегря.

-         Мишо, марш в банята и се къпи!

-         Утре, казах ти, нали?!

Дай ми, мамо, някоя пара,

че ще слизам до града.

С Митко, Пешо, Лъчезар

ще пиеме кафе на бар.

-         Пари ли каза? Повтори!

Ще получиш, може би,

утре, когато сам стаята си прибереш,

че ме е срам

да гледам как си мързелуваш

и пред компютъра лудуваш.

Не учиш, никак не четеш,

но няма днес и да ядеш.

Щом за утре всичко ти оставяш,

ще видиш как ще съжаляваш.

Мишо на мига се вразуми

и тутакси си науми

да слуша мама всеки ден,

за да не създава си проблем,

да ходи мърляв без петак

като някой прост дивак.                  Габриела Стефанова VІа

 

 
Великден е



Пролетта дойде и ето –

цъфнаха дървета и цветя.

Слънцето засмяно гледа

в празничната синева.

 

Великденски камбани бият!



Всички с грейнали лица

и със свещичка във ръка

поздравяват се :

„Христос воскресе”

 

Децата са щастливи и лудуват,



подскачат и се веселят

и всички са засмени и игриви ,

защото „борят” се с яйца.

 

Кой е най – добрият?Хайде!



Нека видим – кой ще победи!

Който победител стане,



здрав и силен той ще е!

 

 


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница