Всичко започна тогава когато Никола един ден реши да си регистрира каналец. Името #crazyt0wn му се сторило яко и си го регистрирал

Щом вече същесвтуваше #crazyt0wn като факт в мрежата на UniBG редно беше някой да се извика в тоя канал. По това време до болка известния ни Никола (тогава още с nick LP_MAN) водеше твърде сериозни разговори (кола и всякакво друго ядене) с мен (тогава SLIPKNOT^^GIRL) и ме извика в новия си канал. Аз, разбира се, не му отказах и той ме удостои с add.

Аз, тогава надъхана за нови и нови add-ове, влизах с удоволтвие в този канал. Докато не забелязах в един момент, че влизаме вътре само аз и aHgu. В последствие той също престана да влиза, след като беше ме извикал в един свой канал. А сама ми се стори твърде скучно там и аз напуснах...

А в един прекрасен момент, докато се чудехме аз и SKAnarchy, какво да правим се пръкна тема за каналите в които имам add. И избрахме един от там в който щяхме да flood-им (то друго беше, но сега не желая да го споделя) и този канал, както очаквате, беше #crazyt0wn. И така ние със SKAnarchy посещавахме този канал от време на време, докато не се появи и големия шеф LP_MAN. И забеляза че ние влизаме, така започна и той да влиза.

Междувременно аз, влизайки в други канали, бях напълно съкрушена от горчивия опит който натрупах от събитията в първия канал, който фактически и практически не беше мой, ама аз така си го чувствах (ако трябва да бъда по конкретна бяхме си сложили взаимни akicks с Полина, тогава още с nick ^^PoLLy^^, и нямаше как да го посещаваме). Аз реших да извикам малкото личица от предходния каналец в #crazyt0wn. Едно от тези беше любимата ми (тогава) ill_nino_f. Тогава все още изживявахме първия си брак, и то щастливо! Друга личност беше psiho_pi4. после се присъедини и Rado_1255, разбира се как без него, като брат му psiho_pi4 е в канала. Последва ZVERO_KING. След дълги усилия от моя страна и ^^PoLLy^^ се включи. А веднага след нея и Светла (Sve7la). И така лека полека почна да расте малкото скромно #crazyt0wn, докато в един момент се породиха идеите за среща на канала.

Тази среща се обмисляше в продължение на дълги дни и нощи, спорни и позорни!

Първо трябваше да се избере място за това толкова одумвано събрание. По най-естесвен начин се образуваха три предложения за място на срещата – Нови пазар, Каспичан и Шумен. Но нали шуменските принцеси ( в частност The`Screwdriver и ill_nino_f) не бяха големите навитаци да си мръднат гъзовете от така любимия си роден град Шумен. Е, ако трябва да бъдем честни не беше точно такава причината, но в последствие се беше стигнало до извода, че това е най-удачния вариант, защото там щеше да има повече възможности за забава. Но дали са възползвахме от тях? Това вече е друг въпрос!

От Каспичан за срещатата желаещите бяха 3 – аз (при това бях най-голяма навитачка барабар с The`Screwdriver), респективно, сестра ми и Полина. Не си мислете, че не сме канлини Светла. Но тя и така не пожела да благоволи, за съжаление, да приеме нашето предложение. Аз се надявах също и Петела да помъкнем със нас, но за целта пък трябваше да го открием. А аз това не успях.

Но щом стане дума за тези, които ще идват от Нови пазар, работата е съвсем различна. Никола, понеже не искаше сам да ходи (т.е. само с брат си) се мъчеше да навие на всяка цена Кристиан. Щеше да му дава част от своите скъпоценности, само и само да беше го придружил. Но... Крис и така не се нави. Както беше станало със Светла.

Ала щом Мишовите приятели са разбрали че ще се ходи в Шумен се чуло „Може ли и аз да дойда, може ли и аз да дойда?”. И така броят им от двама (Никола и Мишо) се качил на 5 (или 6, не помня точно). Но пък за сметка на това помня как Никола ми ги представяше и аз веднага им забравих имената и го накарах отново да ми ги представи. Независимо от това, че не помня добре точно колко приятели на Мишо бяха на срещата, в мозъка ми се запечата онази прическа на Станислав.

За Шумен, предполага се, че понеже е близо ще дойдат всвички. Но HELL`RIDER не беше в града и нямаше как...Пламен (тогавашния __^Ugsiby^__) заедно с брат си Калин не ми отказаха, защото не бях ги виждала отдавна. А както много добре знаете вече The`Screwdriver беше барабар с мене най-големия навитак за тая среща и просто нямаше как да не дойде и той.

Мястото го определихме в така симпатичната за мен градска градина, където отиваме свеки свободен час. Дата 17.07.2005. Часът – 12:30, тогава когато Tрябваше да пристигне навият влак и автобуса на Николови. Нищо че после се оказа че влака позакъсня малко. По думите на Никола шофьора на автобуса карал също супер бавно.

Та... във влака пътувахме аз, сестра ми и Полина. По желание на Политу застанахме точно пред купето в което бяха Добчо и Марио ( The_Indian и NoFX^er), които все още не бяха герои на канала. Добчо, ако не се лъжа, пътуваше за Търново. Марио отиваше да вуди тогавашната, а и сегашната, си любима Деса (известна ви с nick boccka). По неволя на съдбата, как стана и аз не знам, и тея персони също станаха част от тоя канал, без дори и да го подозирам.

Малко след 12:30 ние бяхме на определеното място. Първото нещо което съзрях беше онази хубава риза на Никола. Но бях направила фаталната грешка да му обещая предварително, че няма да го събличам на срещатата дори да е с моята любима риза. Но защо ли не ги фокусирах там където трябваше (на пейките пред „Микито”) ами на някакъв бордюр пред „Микито”. Отидохме при тях, макар че на пейките чакаха Отверчо, Пламен и Калин.

Никола ми представи всичките приятели на Мишо, включително и самия Мишо (та нали тогава възнамерявах да се омъжа за него), аз се обърках и исках пак да ми ги представи. После когато се обърнах зад мен бяха Отверчо, Пламен и Калин. Та понеже вече бяхме се събрали потеглихме напред към “The hool”. Павлинка ни настигна по пътя и после се огледахме за Радо, който и така не се появи.

Отидохме ние в „Дупката”, като държа да отбележа че приятелите на Мишо вече си бяха пуснали турбото. И ние ги преследвахме с доста голяма дистанция. След краткият ни застой там, от ПавлинКа се пръкна идеята да се ходи на Паметника, и понеже други предложения нямаше, се осъществи.

Качихме се, изморихме се, смяхме се... пихме кой вода (аз, сестра ми, Поля), кой кола (разбира се, че Никола), кой бира (Пафката). В главате ми се запечата спомена на едно момче, пак от приятелите на Мишо като желаеше да пикае под едно дърво. По това време Мишо и още един от тези прочути негови приятели бяха ни напуснали и отишли до Езиковата за да проверяват за класирането (или резултатите от изпитите... не помня точно!).

За мене най-приятната част от цялата среща беше когато слязохме от Паметника и седнаме на една пейка – аз, Селчо, Поли, Пафката, Никола и Павлина. Беще ми прятно самото усещане да виждам хората с които толкова много време съм чатила, и то да ги видя на куп. Даже не исках да си тръгвам, но трябваше да побързаме за да не изтървем влака.

Минаваха безсънни дни, минаваха безсънни нощи. В любимото ми #crazyt0wn се вклюваха нови хора, а и се връщаха стари (като Пламен, Крис...). Разбира се, че вече даже имаше такива дето напускаха, при това с конфликт, като например Павлинка.

В последствие се породи нова идея за среща на канала, понеже на някои почнаха да им липсват други )))). E, не съм особено убедена, че това е причината, но някак си трябва да я обясня. Пак се предлагаха хиляди дати и места, но се елиминираха всичките, я заради лошото време, я заради друго. Няма да забравя единия път я отложихме, защото Поля щеше да ходи във Варна. Но следващата седмица пак се оказа, че тя ще е във Варна, но тоя път защо ли тя не посмя да ми о каже. А трябваше да бъда изненадана.

И така тази среща се състоя на 25 март 2006г. И пак уговореното място, за да не се развали традицията, беше градската градина и пак в 12:30 часа. И пак като oтiдохме Никола, заедно с Кикса, беше там. Седнахме на пейката за да изкачаме останалите. Последва Павел, който този път беше склонил да доведе и Боян по моя молба. В хода на разговора си с Владо (o_0) го поканих в канала и в последствие и той изяви желание да дойде на срещата, заедно с Галя (faHta). И те като пристигнаха тръгнахме нагоре към „Пролет”. Скед което там дойде и сладичкото ми Йоана (aned). Така в сладка приказка си мина временцето и настана момента да станем от кафето, за да се поразходим, по желание на Никола, който не искаше да „изхаби” срещата само в едно кафе.

Първи си тръгнаха o_0 и faHta, след което и Йоанка. Лакомото Боян го изгубихме в един пункт на Еврофутбол. Е не е лаком защото се спря на пункта, а защото много обича ягоди и череши. Останахме обичайния състав на канала – аЗ (заедно със сестра ми), Никола, Павел, Кристиан, Наско. Никола беше гладен, както се очаква и отидохме да го нахраним, а междувременно всички се нахраниха без аз и сестра ми, които не бяхме гладни. Наложи се да изчакаме за последната пица, защото не беше готова, докато другите пици се консумираха. После по центъра надолу слязохме, забихме се на една пейка. Там приказвахме направихме няколко снимки, след което потеглихме към гарата. Наближаваше времето за влака. Спряхме се в края на Градската градина, не исках да си тръгвам, защото в този момент ми беше най-приятно и доволно от цялата среща. Помислих си, че Пафката и Никола са ми истински приятели и че си ги обичкам много.