Въвеждането на валутния борд основа на икономическата стабилизация

Икономическата криза

Още през първата половина на 1996 г. започват да се усещат симптоми на сериозна икономическа криза. Валутните резерви на БНБ спадат повече от два пъти, а валутният курс започва бързо да се обезценява. Инвестициите намаляват с повече от 25%, а брутният вътрешен продукт спада с 3.5% за второто тримесечие на 1996 г. (виж графика 1). Просрочените кредити към банките са над 59% от всички кредити. Започва отлив на спестявания от банковата система. Фалират 14 банки с активи, които са около една четвърт от активите на банковата система. Увеличава се несигурността в икономиката.

През втората половина на 1996 и началото на 1997 г. кризата се задълбочава - месечната инфлация достига двуцифрени, трицифрени и дори четирицифрени темпове (виж графика 2), а икономическият спад се увеличава до над 20% за последното тримесечие на 1996 г. и първото тримесечие на 1997 г. Вносът и износът спадат с около 15%, загубите на държавните предприятия нарастват, а резервите на БНБ продължават да намаляват заради опитите на БНБ да поддържа курса на лева спрямо долара чрез покупка на левове и продажба на долари на валутния пазар, като в същото време печата левове за рефинансиране на банки и финансиране на високия бюджетен дефицит (почти 11% от БВП). Левът се обезценява бързо спрямо долара и в края на 1996 г. достига 487 лева за долар (при положение че в началото на годината доларът се е разменял за 70 лева).

Политически развития