Цени, инфлация и дефлация : с какво и доколко дефлацията е „полезна

с какво и доколко дефлацията е „полезна“ (и за кого)?

Три хипотези за „ стабилните“ (или „ нестабилните“ ) цени бродят из Европа, в частност и в България. В повечето случаи те имат предимно емоционален заряд, а не рационален, както ще докажем.

Първата от тях гласи че от стабилните цени по-добро няма. Защитава се от обикновения гражданин, който усеща как се стопяват неговите финансови натрупвания и как стабилността се нарушава; поддържа се и от онези бизнес среди, които са подложени на различни разрушителни форми на конкуренцията.

Втората хипотеза се изразява във вярата, че „ умерената“ инфлация е благо за икономическия растеж. Тя всъщност е близнак на третата хипотеза, формулираща че дефлацията е бедствие за икономическото развитие. В началото на 2015 г. президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги¹ предупреди, че рискът от дефлация в еврозоната се е повишил и предположи, че той няма да се справи с проблема без по-голяма помощ от европейските правителства. Обратно казано, според Драги рискът ЕЦБ да не успее да изпълни своя мандат за запазване на ценовата стабилност е по-висок от преди половин година. Той отново потвърди готовността на централната банка да предприеме допълнителни действия в началото на 2015-а година, ако това се окаже наложително и призова политиците да извършат необходимите реформи, за да намалят данъчната тежест и бюрокрацията и да подкрепят все още „крехкото и неравномерно“ икономическо възстановяване на еврозоната. До този момент имаше ограничен риск от дефлация в еврозоната, но ако инфлацията остане твърде ниска за твърде дълъг период от време и това доведе до отдръпване на инфлационните очаквания и забавяне на разходите, ЕЦБ ще трябва да действа, за да изпълни своя мандат, твърди Драги. Драги добави, че покупките на държавни облигации (програма за „ количествени улеснения“ ) са сред инструментите, които ЕЦБ може да използва, за да изпълни мандата си, но по възможност това държавно финансиране - което на теория е забранено от Европейския договор - трябва да се избягва. Печатането на пари, за да се купуват държавни облигации, стъпка известна като „количествено облекчаване“, се разглежда като едно от последните средства на ЕЦБ в опит да се съживи инфлацията на фона на рекордно ниската основна лихва от едва 0,05% и нарастващите съмнения за въздействието на предходни мерки, предприети от централната банка. Друга подобна отчаяна мярка беше обявяването на отрицателни лихвени равнища по депозитите на търговските банки в ЕЦБ, което дефакто превръща европейската валута в своеобразни „гезелеви пари”, основаващи се на предпоставката за тяхната обезценка във времето. Инфлацията в еврозоната е едва 0,3% - далеч под целта на ЕЦБ за „ценова стабилност“² от малко под 2%. Това увеличава призивите за повече действия от страна на централната банка, като редица европейски политици предупреждават, че спадащите цени на петрола могат да тласнат инфлацията под нулата през следващите месеци. Опасенията са, че по-слабите ценови очаквания биха могли да повлияят негативно на заплатите и на инвестициите, което ще попречи на перспективите за икономически растеж.

Всичко това се случва на фона на поредната дефлационна криза, притиснала в клещите си световната икономическа система. Тук е мястото да си припомним, че първата икономическа криза на глобално равнище, свързана с тежки дефлационни процеси, е регистрирана в периода 1873-1896 г. и за съвременниците е останала под названието Велика ценова депресия. Втората тежка криза на капитализма, по време на която дефлацията хвърля в паника икономисти и политици, е Великата депресия от 1929-1939 г.

Въобще, цялото развитие на световната икономика е история за растежа на производителността, за сметка задълбочаването на степента за разделение на труда. Най-напред това се е проявявало в отделянето на занаятите от селското стопанство и развитието на градовете. След това, в преминаването към манифактурно производство, при което всеки работник изпълнява само една, строго определена функция. А по-късно и към машинно производство, при което някои работят на стругове, а други произвеждат или ремонтират тези стругове. В същото време не трябва да пропускаме фермерските стопанства, които снабдяват тази система с продоволствия, търговците, осъществяващи размяната между всички участници в системата, хората, работещи в логистиката и т.н.

От друга страна, следва да се обърне внимание, че с всяко следващо равнище за разделение на труда, расте ролята на търговията: колкото по-дълбока е специализацията и свързаната с нея повишена ефективност на производството, толкова повече стават продуктите, които, с посредничеството на търговията, трябва да достигнат до крайния потребител. Тоест, задълбочаването на разделението на труда е възможно само за сметка развитието на търговията и свързаните с нея финансови институции като банки, борси, застрахователни компании и т.н. Тази е технологията, в пазарни условия, за създаване на предпоставките, водещи до повишаване на производителността и преход към ново, по-високо, технологично равнище.

Как се случва това? Представител на търговското съсловие вижда разликата в цените на сложните продукти в две отделни системи за разделение на труда, с различна степен на нейното прилагане, и организира търговско взаимодействие между тях. В резултат, част от производствата в по-ниско продуктивната система не издържат конкуренцията и фалират (или се пренастройват към произвеждане на прости продукти), т.е. общата, за тази нископродуктивна система, степен за разделение на труда, пада, а всички сложни продукти се налага да се закупуват от по-високоразвитата система. При това, натоварването върху производителите във високоразвитата система расте и те получават заинтересованост от повишаване ефективността за сметка на по-нататъшното задълбочаване по вътрешнофирменото технологично разделение на труда. Подобен процес отчетливо се наблюдава, през последните две десетилетия, и в България, в която, след пълната либерализация на външнотърговския режим, местните производители (обикновено от дребния и среден бизнес) бяха принудени „да преклонят глава” пред конкуренцията на далеч по-мощните транснационални корпорации от един или друг сектор на икономиката. Валутния баланс останаха да осигуряват единствено представители на туристическия бранш и фермери-зърнопроизводители, т.е. предприемачи, развиващи производства с ниска степен за разделение на труда.

По този начин двете системи за разделение на труда, влезли във взаимодействие, се обединяват в една, по-продуктивна, но състояща се от две принципно различни части: технологична (т.н. „ядро на капиталистическата система”) и суровинна. С постепенното задълбочаване на връзките и взаимоотношенията, разликата в първоначалните потенциали се съкращава все повече, което води до общо намаление на печалбите както за производителите от реалния сектор, така и за финансовите посредници. Остро възниква необходимостта от „усвояване” на нови пазари за реализация на произвежданата продукция³. Подобен процес на непрекъснато разширение на мащабите на капиталистическата система подробно се разглежда от Роза Люксембург, която, в своето фундаментално изследване „Натрупване на капитала” доказва, че това разширение има своите естествени предели.

Стремителният ръст на икономиката и техническото развитие, започвайки от епохата на Великите географски открития, се дължат именно на описания по-горе процес. Измененията в икономиката и техниката доведоха до изменения в социалния, политическия и културния живот на обществото. В резултат, възникна този свят, в който живеем понастоящем. Какво се случва, когато за капитализма няма пространства за разширение? Когато глобалният финансов сектор не вижда възможности да получава, в устойчив порядък, печалби за сметка на научно-техническия прогрес и включването на нови територии във функциониращата система за разделение на труда⁴? Отговорът ни е добре известен от историята и от актуалната световна дефлационна криза.

n n n

i = 1 i = 1 i = 1

където

∑ X_i - брутният продукт

∑ Y_i - крайната продукция

n n n

i = 1 i = 1 i = 1

където

a_ij е коефициентът на преките разходи на продукт i, необходими за производството на единица от продукт j. Коефициентите на преките разходи са достатъчно „подвижни“, за да се абстрахираме от тях.

n n n

i = 1 i = 1 i = 1

където p_i е цената на продукта i, а α са преките разходи в натурално изражение.
Накрая, индивидуалната цена на стоката i се формира така:

n

(4) p_i = ∑ α_ki P_k + Vi + Mi

където Vi са „разходите“ за работна заплата, а Mi е предприемаческата печалба. И тук „борбата“ между заплати и печалби е доста ожесточена.

Както беше изтъкнато преди това, обогатяването на структурата на крайната продукция се осъществява чрез съкровищницата на научно-техническия прогрес, а нарастването на самата крайна продукция се постига благодарение на нарастването на производителността на труда (отново чрез даровете на научно-техническия прогрес). Накратко казано, всяка следваща година i-тата стават все повече и повече, а ∑ Y_i има тенденция да нараства като цяло.

Когато автомобилът е бил изобретен, конят и каруцата са останали в миналото, независимо че са съществували. Новите технологии убиват бизнеси, без които преди тях човечеството си е мислело, че не може. Безбройни са съвременните примери за това как изобретения убиват бизнеси.

Имейлът замени пощите. Благодарение на имейла кореспонденцията днес е много по-бърза и по-удобна. За малко повече две десетилетия почти изчезна ръкописната подготовка на писма, лепенето на пощенски марки и дългото очакване на отговор. Пощите регистрират съществено понижаване на клиентите от 2007 г. насам. Днес чакането на отговор повече от 1 минута изглежда твърде много време. Но свръхскоростният Интернет принуди пощите да „свият“ своята дейност до минимум, а конкуренцията в този сектор – да поддържа ниски цени. „Евтинията“ на Интернет, като стратегическа иновация от по-висш технологичен порядък, от религиозно-икономическа гледна точка е неуспех за растежа на брутния продукт, а ограничаването на традиционните пощенски услуги – провал. Подобен ефект през XIX век предизвикват новите за времето си железници, които въпреки че остават стабилно губещи (по тази причина преобладаващо държавни или активно субсидирани), създават необходимата инфраструктура за по-нататъшното постъпателно развитие на икономиките от двете страни на Атлантика.

Apple iPhone , Apple iPod, GSM-ите и таблетите изместиха класическите телефони, фотоапаратите, уокменните, DVD плейърите и какво ли още не. iPod се появява през 2001 г. Преди него най-популярното средство за слушане на музика бе уокмена на Sony, пуснат в продажба през 1979 г. Той обаче бе прекалено голям, а на него се слушаха песни с продължителност до 90 минути. iPod-ът е голям колкото кредитна карта, а някои модели, могат да съхранят достатъчно музика за слушане през следващите 50 дни. През октомври 2010 г. производството на уокмени официално бе прекратено. Икономическото убийство на хилядите заводи за класически телефони, фотоапарати, уокменни, DVD плейъри и т.н. бе потресаващо за религиозната икономическа мисъл, а замяната на всичко това с апаратура от около 100 грама – опасно свиване на брутния продукт.

Amazon Kindle измества книгопечатането. От Amazon.com обявиха, че са продали повече електронни, отколкото хартиени книги. Това показва, че книгопечатната индустрия е сериозно заплашена. Kindle е по-малък от списание и може да съхрани до 3000 книги. Той е жесток килър на традиционното книгопечатане, а чрез него – на свързаното с него машиностроене, горската промишленост и даже на добивната промишленост, за сметка на нови, високотехнологични производства от сферата на хай-тек технологиите, активно развивани по все по-удължаващата се сложна верига на производствения цикъл за този авангарден продукт.

Онлайн туристически агенции замениха офисите на туроператорите, създавайки по този начин полезно приложение за интернет-базирани технологии, в които за последните три десетилетия бяха вложени десетки трилиони долари (само по време на борсовия крах на NASDAQ през 2001 г. едномоментно изгоряха инвестиции за няколко стотин милиарда). Традиционните туристически агенции, където трябва да се разговаря с някой агент, за да се купи дори един самолетен билет, имат все по-малко работа. Техният бизнес отнемат сайтовете на туроператорите, а вече – и на сайтовете портали. В тях може да се намерят и коментари от други клиенти, туристически брошури и много друга допълнителна информация.

Компютрите замениха пишещите машини. Малцина от младите днес знаят какво е да тракаш на пишеща машина. Първите дигитални процесори за писане бяха представени през 70-те години. Те не бяха кой знае какво – клавиатура, малък монохромен монитор и карта за памет. Самите те не представляваха голяма заплаха за пишещите машини. През 80-те години на ХХ в. обаче се появи Microsoft Word⁵, който е най-използваното средство за писане и до сега.

Електронна търговия замени традиционното пазаруване. Интернет тотално промени начина на пазаруване. Популярният „черен петък” (ден с големи намаления преди Деня на благодарността в САЩ), в който американците спят пред магазините и после се блъскат като обезумели, отбелязва намалели продажби. Постепенно популярност набира обаче „кибер-понеделникът” – в понеделника след Деня на благодарността се предлагат големи отстъпки в интернет.
И не само това. Посочените тенденции в технологиите са налице и днес на пазара. Развитието на технологиите има драматично влияние върху маркетинга. Компютъризираните касови апарати например позволяват на супермаркетите да се проследява дневното търсене на отделните продукти и на следващия ден да има точните стоки на точното място. Бъдещето на продаването и купуването на продукти ще се промени с по-нататъшното разработване на интерактивното домашно пазаруване от екрана на домашния компютър.

Каква е общата тенденция?

От една страна, крайната продукция търпи системно „обновяване“ по отношение на аналога си от предходната година: едновременно чрез специализиране и универсиализиране. От друга страна, тя се базира върху по-висока производителност на труда, което увеличава избора на купувачите по отношение на i-тата. От трета страна, макар че при пускането на новата „заменка“ на пазара цената й е по-висока от аналога, за броени години (отново чрез насищането на пазара при повишената производителност на труда) цената има тенденция да пада така, както камъните имат тенденция да падат благодарение на гравитацията. Един лаптоп (таблет) днес е относително по-евтин от сумата, необходима за едновременната покупка на пишеща машина и сметачна машина (и разходите за човек-редактор, човек-коректор, човек-счетоводител и т.н.), на домашен телефон, на фотоапарат, на уокмен, на DVD плейър и какво ли още не. И колкото по-голямо е насищането на пазара със заменката (а това насищане зависи от първичното разпределение на доходите и преразпределителните процеси впоследствие), толкова повече цените⁶ ще доближават надолу себестойността на продукцията⁷.

Икономическата „юзда“, която държи общото равнище на цените на крайната продукция, е както обемът на добавената стойност, която, както изтъкнахме по-горе, има тенденция към съкращаване, така и разпределението и преразпределението на доходите в обществото (Фонд „Заплата“ и Фонд „Печалба“, така и последващото им преразпределение)⁸.

n

∑ p_i Y_i

се съпровожда с нарастване на обема, с разнообразяване на структурата и с (като тенденция) снижение на индивидуалните цени. Ако цените растат като цяло, реалната крайна продукция не винаги расте.

Особено силен е ефектът ако става дума за универсален продукт или енергия. Така например, намаляването на цените на петрола и газа в световен мащаб през 2014 г. позволиха на огромната част от производителите да свият „надпланово“ своите производствени разходи, което доведе до извънредно („свръх“) намаление на материалните производствени разходи за единица продукция (обща и крайна!). Цените на много стоки, следвайки тенденциите в себестойностите им, „катастрофално“ поеха надолу. Маржът между най-качествените продукти и техните средни аналози се сви чувствително.

Цените падат и ще падат (абсолютно и относително), понеже имат вътрешна и външна тенденция да падат. Към това ги тласкат както по-високата динамика на брутния продукт по отношение на динамиката на населението, така и успехите на научно-техническия прогрес, водещи до свръхпроизводство в световен мащаб, на фона на непрекъснато съкращаващо се съвкупно частно търсене.

Въпросът за съотношението между сумата на работните заплати и сумата на печалбите също има отношение към цените на междинната продукция, цените на инвестиционните стоки и цените на крайната продукция за индивидуално и семейно потребление.

Както отбелязва Хораций, Est modus in rebus; sunt certi et denique fines, quos ultra citraque nequit consistere rectum¹⁰. Никое капиталистическо предприятие не се интересува от абстракции като общо ниво на цените, обща инфлация или дефлация. За него са от значение само преките разходи на работна заплата, преките разходи на материали и техните релативни цени, пряката фондоемкост, пряката печалба. Но ако то икономиса (пряко) материали или ако релативните цени в резултат на същите тези процеси, които протичат в цялата система, се изменят, тези преки изменения се оказват равностойни на изменение на косвените разходи на работна заплата и косвените разходи за печалби на доставчиците (печалбата на i е приход за него, но текущ разход на j) - от една страна, и на косвените вложения в производствени фондове - от друга. Така че аналитическият израз на цената не противоречи на емпиричния механизъм, а само разкрива неговото икономическо съдържание.

За отделния производител при капиталистическа пазарна икономика типът на разходите е без значение – дали ще бъдат за доставяни материали или за покупка от пазара на стоката работна сила. Това са негови разходи. Именно по тази причина механизмът на конкуренцията в полето на разходите на капиталиста (включително и за работна заплата!) – и на неговата печалба се състои в това, че срещу натиска към повишаване на цената на стоката „работна сила“ v, който се изгражда върху относителния (спрямо търсещите приложение капитали) дефицит на този специфичен вид стока, се противопоставя натискът към относителното (ако е възможно – и абсолютното) понижаване цената на работната сила, който се изгражда върху относителни икономии на труд с цената на инвестиции за интензивен тип динамика¹¹.

Инвестициите, които определен икономически предприемач ще заложи през следващия период, винаги са с ясна пресметливост: изместване на разходите и на материали за единица продукция, и на разходите за работна заплата (не на труд, както твърди вулгарната политическа икономия) също за единица продукция. намаляването на тези разходи води по повишаване на капиталистическата ефективност. Затова и внедряването на ресурсоспестяващи техника и технологии не е от „любов към науката“, а от грижлива сметка. По същия начин и поглъщането на по-дребната риба от по-едрата не е от внезапно пламнала любов, а е брак по сметка на по-силния. Само на базата на тези механизми, които заставят всеки един от субектите на определен сектор на капиталистическата пазарна икономика да търси по-висока печалба от своя капитал, могат да бъдат обяснени както въвеждането на нова (за самото това предприятие) техника и технологии, така и поглъщането от негова страна и реорганизирането или пък просто изместването и ликвидирането на по-слабите конкуренти. Оттук покълват корените на еволюцията на капиталистическата пазарна икономика - от свободната конкуренция към олигополистическата конкуренция, а по-късно и към държавно-олигархическия капитализъм.

Нуриел Рубини задава по този повод реторичния въпрос: „Къде ще отидат всичките тези работници?“¹² Според него, през следващите години благодарение на третата индустриална революция, „технологичните подобрения в роботиката¹³ и автоматизацията ще се повиши производителността и ефективността, което предполага значителни икономически печалби за фирмите. Но… не е сигурно дали търсенето на работна ръка ще продължи да расте, тъй като технологиите вървят напред. Последните технологични постижения имат три особености: те са склонни да бъдат капиталоемки (по този начин благоприятстват тези, които вече имат финансови ресурси); интензивни са (по този начин благоприятстват тези, които вече имат високо ниво на техническите умения); и са за икономисване на труд (по този начин намалява общият брой на неквалифицираните и полуквалифицираните работни места в икономиката). Рискът е, че роботика и автоматизация ще изместят работниците със сини и бели якички… Всъщност, фабриката на бъдещето може да бъде 1000 роботи и 1 работник, който ги обслужва. Дори подът на магазина може да бъде пометен по-добре и по-евтино от робота Roomba, отколкото от всеки работник.“ И по-нататък: „И, разбира се технологични иновации, които са капиталоемки и водят до спестяване на труд, ще са един от факторите - заедно със свързания, че победителят обира всички ефекти – за повишаването на доходите и нарастването на неравенството. Растящото неравенство след това се превръща в спирачка за потребителско търсене и растеж (както и като източник на социална и политическа нестабилност), защото той разпределя доходи от тези, които се налага да разходват повече (домакинствата с ниски или средни доходи) към тези, които могат да спестяват повече (с високо ниво на нетно богатство на физически лица и юридически фирми).“ Това, което Рубини пропуска да каже, е че при капиталистическа пазарна икономика разходите за работна сила влизат в първи квадрант на баланса на междуотрасловите връзки, като прост разход¹⁴.

Въпреки че на пръв поглед отношението „работник – капиталист“ продължава да изглежда „вътрешнозаводско“ при определяне цената на стоката „работна сила“, това съвсем не е така. Тук се отчитат и от двете страни такива „външни“ фактори като колебанието на емпиричната цена около нормалната (производствена) цена на произвежданата продукция; колебанието на емпиричните работни заплати около „нормалната“ (приемливата) работна заплата за приведен труд (според квалификацията, според условията за труд, в зависимост от търсенето и предлагането на точно такъв тип работна сила); колебанието на относителния дял на работната заплата в добавената стойност в този сектор; на индивидуалния процент печалба около средния процент в макроикономически мащаб; на емпиричния среден процент печалба около това числено значение, което съответства на дадения етап от цикъла и т.н.

И понеже конфликтите между Фонд „Работна заплата“ (разход за капиталиста, но текущ приход за работниците и служителите) и Фонд „Печалба“ (текущ и бъдещ приход за капиталиста и неговото семейство в сегашно, но и в бъдеще време –наследственото право и тук играе важна роля; но недоплатен труд, според „работната сила“) се простират на множество плоскости, то тук влизат и допълващи фактори за определяне на цената на стоката „работна сила“: организираността и позициите на синдикатите, позициите и организираността на едрия и средния капитал; дълбочината на проникването на лобистите на едрия финансов и индустриален капитала в правителството и т.н.

В страни с „отдръпваща се“ демокрация, цената на работната сила ще пълзи нагоре по-бавно от динамиката на цената на „малката потребителска кошница“; „унижените и оскърбените“ (младежи и пенсионери) няма да мога да противодействат на натиска на „Желязната пета“.

2.4. В баланса на междуотрасловите връзки четвърти квадрант описва преразпределителните процеси. Подозренията ни са, че емоционалният (ненаучен) негативизъм на управляващите в ЕС и в България (и свързаните с тях Think Tank-ове) по отношение на неминуемите сегашни и бъдещи дефлационни процеси се обуславят от абсолютното и относителното намаляване на приходите в общата европейска и в частност в българската хазна при сегашни фактори и условия на преразпределение. Една „процъфтяваща“ инфлация от 2-3 на сто годишно би била далеч по-вдъхновяваща!

Динамиката на общото ценово равнище обаче остава безразлична към тези емоционално-романтични напеви. До тук доказахме, че дефлацията често е обективен процес така както смяната на лятото с есента и зимата. Доказахме, че тя може да е вредна за едни и полезна за други социално-икономически видове. Доказахме че при капиталистическа пазарна икономика дефлацията е неуправляема. Доказахме че въпреки всичко, тя е хипнотизираща мечта за много правителствени икономисти. Доказахме, че с нея е свързана нарастващата власт на Желязната пета.

Остава да докажем друг елементарен факт, а именно че поразяващите ефекти на обективните дефлационни процеси при капиталистическа пазарна икономика могат да бъдат туширани със субективна генерална промяна в преразпределителните процеси. Могат, но ако бъдат поискани и утвърдени от властващия капитал при сегашни условия и фактори. Което е невъзможно.

При реална и плоска демократична система преразпределенията могат да се развият по класически или оригинални схеми. Приходите в държавния бюджет могат да нарастват чрез банални методи: прогресивно данъчно облагане на онези, които се отклоняват съществено от „средните доходи“; нарастване на таксите, акцизите и данъците върху „вредните“ за хората и обществото продукти; въвеждане на данък „богатство“ върху наследствата; диференцирано облагане на корпоративната печалба и т.н. Разходите на бюджета могат да се насочат към: потребителска стабилност на физическите лица и техните семейства чрез безусловен базов доход; по-бързо нарастване на минималните и средните доходи като предварително условие за нарастване на доходите от данъци за държавата; нарастване на държавните инвестиции в по-трудоемки сектори като отбрана, вътрешна сигурност, ЖП транспорт, изграждане на пътища и магистрали, държавно здравеопазване, обществено образование, национална култура и т.н.

Разбира се, подобна задача е трудна, но не и невъзможна. Тя изисква по-висока степен на обобществяване на производството, разпределението, преразпределението и крайното използване на обществения продукт¹⁵. Каква прекрасна задача!