Амортизационна политика на предприятията в българия 2020 година
Изтегляне 37.71 Kb.
|
Свързани:
V k Kapital, Kursova Rabota Kapitalovo Budjetirane 26112021
- Навигация на страницата:
- Корпоративни финанси ” Преподавател Проф. д-р Маргарита Александрова-Борисова
- ВЪВЕДЕНИЕ. ЩО Е ТО АМОРТИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА
- ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ Амортизация
- Амортизационна квота
- НОРМАТИВНА УРЕДБА НА ДАНЪЧНО ПРИЗНАВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА АМОРТИЗАЦИЯ В НАШАТА СТРАНА
|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО ФИНАНСОВО - СЧЕТОВОДЕН ФАКУЛТЕТ СПЕЦИАЛНОСТ „ФИНАНСОВ МЕНИДЖМЪНТ“ КУРСОВА РАБОТА по дисциплината “Корпоративни финанси” Преподавател Проф. д-р Маргарита Александрова-БорисоваСтудент Здравка Цветанова Василева Факултетен номер: 2076004 e-mail: zvasileva_2076004@unwe.bg 28.11.2020 ТЕМА: АМОРТИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА В БЪЛГАРИЯ 2020 ГОДИНА ВЪВЕДЕНИЕ. ЩО Е ТО АМОРТИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА? Амортизационната политика на предприятието е съставна част от неговата счетоводна политика. Нейното осъществяване се обуславя от дълбокото познаване на конкретните особености в организацията на производството, спецификата на протичане на технологичния режим, цялостния поглед върху перспективата за развитие на бизнеса по отношение обновяването на материално-техническата му база и други фактори и условия, разкрити на основата на съвременния икономически анализ на дейността на предприятието. Предприятието трябва периодично да преразглежда оценката за полезния срок на годност на дълготрайните материални и нематериални активи и ако очакванията се различават значително от предишните оценки, полезният срок на годност следва да се коригира, както и начислената амортизация за текущия и бъдещи периоди. Прилаганият метод на амортизация следва периодично да се преразглежда и ако е настъпила значителна промяна в очакваните икономически изгоди от тези активи, методът следва да се промени. Промяната на метода на амортизация се осчетоводява като промяна в приблизителните счетоводни оценки, а амортизационните отчисления за текущия и бъдещите периоди трябва да се коригират. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ Амортизация - разходът, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на амортизируемата стойност на даден актив през предполагаемия му срок на годност. 2. Амортизируем актив - дълготраен материален или нематериален актив, който: а) се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период; б) има ограничен срок на годност; в) се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели. 3. Срок на годност: а) периодът, през който се предполага, че амортизируемият актив ще бъде използван от предприятието, или б) количеството продукция и/или услуги, които предприятието очаква да получи от използването на амортизируемия актив. При определянето на срока на годност на амортизируемия актив предприятието следва да се съобрази със: а) предполагаемото физическо износване, което включва: - гаранционния срок; - степента на използване на възможностите (натоварването) на актива; - условията, при които ще се ползва активът; - предоставената информация от предприятието производител за срока на безаварийното ползване на актива в зависимост от условията на ползването и натоварването му; - възможността на предприятието да извършва икономически обосновани разходи за поддържане на физическото състояние на актива или възможността за сключване на договори за поддръжка на актива от други предприятия; - обвързаността на употребата на актива с други активи в предприятието; в този случай е възможно срокът на годност на актива да зависи от срока на годност на обвързаните с неговата употреба други активи; - експертните мнения; - наличието на договор за подмяна на актива след изтичането на определен срок, от които предприятието смята да се възползва; - натрупания в предприятието опит в ползването на подобен вид активи и т.н.; б) предполагаемото морално остаряване, което включва: - плановете, приети от предприятието, за поетапно или цялостно обновление, прекратяване или промяна на досегашната му дейност; - вероятността на пазара да се появи усъвършенстван вариант на актива, който икономически да е по-изгоден за употреба в дейността на предприятието; - моралното остаряване на ползваната в предприятието технология; - прогнозираните промени в пазарното търсене на произвежданите от предприятието продукти и услуги чрез актива; - възможността активът да се ползва и за други, различни от тези при закупуването му цели; - прогнозите на специалисти за моралното остаряване на актива и т.н.; в) ограниченията върху ползването на актива - правни, фактически и т.н. 4. Амортизируема стойност - стойността на амортизируемия актив, която подлежи на амортизация през предполагаемия му срок на годност. Тази стойност представлява разликата между отчетната стойност на актива и неговата остатъчна стойност. 5. Амортизационна норма - съотношението, което може да бъде изчислено по следните начини: а) като процент - съотношението между амортизируемата стойност, приета за сто, и срока на годност на амортизируемия актив в години; б) като коефициент: - съотношението между амортизационната квота и амортизируемата стойност; - съотношението между амортизируемата стойност и производителността на активите, изразена чрез стойността на определено количество продукция, услуги или други производствени единици, които предприятието очаква да получи от използването на актива. 6. Амортизационна квота - частта от амортизируемата стойност, която се разпределя между отделните отчетни периоди. 7. Отчетна стойност - стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. 8. Остатъчна стойност - предполагаемата стойност, която предприятието очаква да получи от амортизируем актив при изтичането на срока му на годност след извеждането му от употреба. Тази стойност зависи от вида на сделката по извеждането на актива - продажба, замяна, подмяна с доплащане, бракуване и т.н. При определянето на остатъчната стойност на амортизируемия актив следва да се имат предвид очакваните разходи по извеждането на актива от употреба, които могат да бъдат: а) разходи, свързани с бракуването на актива, които се коригират със сумата на материалите и резервните части, получени при бракуването на актива; б) разходи, свързани със замяната на актива с друг актив или с продажбата му - транспортни, товаро-разтоварни, комисионни и т.н.; в) разходи, свързани с възобновяване на средата, върху която активът оказва влияние. Когато остатъчната стойност на амортизируемия актив е незначителна по размер или процентно спрямо отчетната му стойност, тя може да се пренебрегне. Амортизируемата стойност на актива в тези случаи е равна на отчетната му стойност. Степента на значителност се определя от предприятието и се оповестява в счетоводната политика. 9. Начислена амортизация - сборът от амортизациите през отчетните периоди от началото на срока на годност на амортизируемия актив до момента, включително корекциите, извършени от преоценките на амортизациите. 10. Балансова стойност - стойността, по която активът се отразява в счетоводния баланс. Тази стойност представлява разликата между отчетната стойност и начислената до момента амортизация на амортизируемия актив. Тя не може да бъде по-ниска от остатъчната стойност на актива. 11. Метод на амортизация - начинът, по който се определя размерът на амортизацията през отделните отчетни периоди в рамките на срока на годност на амортизируемия актив. Методите на амортизация могат да бъдат линейни и нелинейни. При линейния метод амортизацията се разпределя пропорционално на периодите, които обхващат предполагаемия срок на годност на амортизируемия актив. Този метод се прилага тогава, когато предприятието не може да определи ползата от употребата на активите в рамките на срока на годност. При нелинейните методи размерът на амортизацията е различен в отделните периоди на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи. Те могат да бъдат: а) намаляващи нелинейни методи на амортизация, при които във всеки следващ период в рамките на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи размерът на амортизацията е по-малък от предходния период. Тези методи се прилагат тогава, когато предприятието е определило, че ползата от активите е предимно в началото на срока им на годност и впоследствие намалява. Това е икономически обосновано, когато активът се използва за продукти и услуги с подсигурен или бързо развиващ се пазар, който се очаква впоследствие да се стесни, независимо от причините - насищане на пазара, очакване на пазара на нов или по-усъвършенстван продукт или услуга и т.н. Такива методи са: - методът на намаляващия се остатък; - методът на равномерното намаляване; - методът на намаляващата се сума на числата; - методът на неравномерното намаляване. б) увеличаващи нелинейни методи на амортизация, при които във всеки следващ период в рамките на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи размерът на амортизацията е по-голям от предходния период. Тези методи се прилагат тогава, когато предприятието е определило, че ползата от активите е предимно в края на срока им на годност, а не в началото. Това е икономически обосновано, когато активът се използва за продукти и услуги, за които още не е достатъчно подсигурен или разширен съществуващият пазар - предимно за продукти или услуги, които изискват контролен, пробен или тестващ период за пускането им в масова продажба и т.н. Такива методи са: - методът на равномерното увеличаване; - методът на увеличаващата се сума на числата; - методът на неравномерното увеличаване. Предприятието може да прилага различни методи на амортизация за различните групи от сходни по предназначение активи. За една и съща група сходни активи не се допуска прилагането на различни методи на амортизация. Избраните от предприятието методи за амортизация се прилагат последователно през отделните отчетни периоди. НОРМАТИВНА УРЕДБА НА ДАНЪЧНО ПРИЗНАВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА АМОРТИЗАЦИЯ В НАШАТА СТРАНА При определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава. Счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации, независимо от това дали отчитането им води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане. Изтегляне 37.71 Kb. Сподели с приятели:
|