Възникване на етиката. Предмет, цели
Изтегляне 38.09 Kb.
|
|
ВЪЗНИКВАНЕ НА ЕТИКАТА. ПРЕДМЕТ, ЦЕЛИ. ВИДОВЕ Като наука тя се формира в Античността. Основна роля играят 3 древни цивилизации – Индийската / с будизма/, Китайската /с конфуцианството/ и Гръцката /с антропологическата тенденция от 5-4 век пр.н.ера – възгледите на Сократ, Платон, Аристотел/ ; преплитането на философия с: култура, религия, политика, социален живот и всекидневно мислене. Терминът етика има гръцки произход = нрав, обичай, характер. Етиката е хуманитарна наука, в основата и е заложен философския подход. Тя е философска наука. Тя си взаимодейства с др.философски дялове като: естетика, аксиология, философска антропология. Етиката касае теорията и практиката на човека в нейната целокупност. Тя може да има качество на “универсална човешка способност” защото засяга моралното съзнание, моралната само оценка на индивида. Тя съдържа правила за поведението на хората, правила за действията им – дали са правилни или погрешни, морални или неморални. ЕТИКАТА е съвкупност от правила, водещи към 1 морално поведение и явяващи се основа за запазване и продължаване на организирания начин на живот. ПРЕДМЕТ на етиката е МОРАЛЪТ – в неговата сложност, противоречивост, незавършеност. ЦЕЛ на етиката – да изследва и обяснява моралните явления и да учи на морал. Основното в нея е моралната преценка през призмата на доброто и злото. Етиката е насочена към установяване на определен ред във човешките взаимоотношения. За целта тя използва ценностният дуализъм /двойственост= добро и зло, материя и дух/. ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЕРТИ – на етиката са аксиологичността /афинитет към ценностния момент/ и нормативността /насоченост към предписването на поведение/. ОСНОВНОТО ЕТИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ е “човек-колектив-общество” – то определя съотнасянето между социални интереси с различна степен на общност. Нито 1 морал не може да заобиколи въпроса за индивидуализма и колективизма; за индивидуалното и колективното начало. Категорията ОТГОВОРНОСТ заема възлово място в етиката. Отговорността е белег за идентификация на моралното съзнание, моралното поведение, моралните отношения. Отсъствието й обезмисля всяка 1 етическа система. ФУНКЦИИ на морала – те визират неговото социално назначение---- регулативната, ориентировъчната и социално-възпитателната функции. Етиката извежда общите принципи и насоки за поведението на субектите в рамките на определени целесъобразно формирани техни общности. Тя посочва приоритетите. Не елиминира целите и задачите, а трансформира техните виждания и сочи общия момент в интересите им. Посредством етиката в дад.област се внедряват определени разбирания за значимостта на моралната страна във взаимоотношенията – хармоничното съжителство, сътрудничеството, общата полезност и удовлетвореността. Тя се отнася до фундаменталното в човешките отношения. Тя тълкува и преосмисля света, морално го проблематизира, категоризира, извежда от него втори свят – над света на вещите, функциите и технологиите. ПРИЛОЖНАТА ЕТИКА има смисъла на практическа етика. Според Кант разбирането за етиката е като “практическа философия”. Аристотел я отделя от теоретичните науки и я слага в групата на практическите науки редом до политиката и икономиката. Практическият аспект на етиката подкрепят и Платон, Августин, Тома Аквински, Хобс, Мил. ПРИЛОЖНА ЕТИКА ПРИЛОЖНАТА ЕТИКА се формира през 60-те год. на 20 век в САЩ. Тя отразява пренасочването от фундаменталното и теоретично равнище към равнището на нравствената практика, изгражда връзката с живота и се явява опосредстващо звено. Прил.етика Е “средство за движение на етическото познание към социалната практика”. Класическите теории за морала не се противопоставят на теориите на приложната етика. По своята СЪЩНОСТ приложната етика е аспект на философската наука и прилага философски анализ към морални факти. Прил.етика е основна част от приложната философия. ТЯ ИЗПОЛЗВА теориите и методите на етиката и философията за разрешаване на практически проблеми, св. с ценностен противоречия и морални конфликти, възникващи в професионални, високоспециализирани или др.обществено-престижни области. ПРОФЕСИОНАЛНА И СЛУЖЕБНА ЕТИКА В общата приложна етика се развиват множество вътрешни подразделения – типове прил.етика, засягащи различни групи от проблемни комплекси. ТИПОВЕ ПРИЛОЖНА ЕТИКА: - професионална, служебна, бизнес-етика, екологична, биоетика, педагогическа, етика на семейно-битовите отношения и др. Прил.етики се разработват във връзка с развитието на различните родове практическа дейност. Насочени са към разкриването на пътища за реално въздействие в/у нравственото съзнание и поведение на хората. ПРОФЕСИОНАЛНАТА ЕТИКА се отнася до изследването на морала в различните области на разделение на труда. Тя засяга ролята на индивида – като член на дадена професионална общност.Тя е в интерес на ефективността на професионалния труд. Нейната задача е да формира и възпитава личността на професионалиста. Тя засяга въпроса за проф.морална дължимост като форма на общата морална дължимост и налага разбирането за осъществяването на обществено полезен труд чрез упражняването на всяка 1 професия. Проявява подчертана насоченост към определени типове професии – такива, които се отнасят до човека. Прил.етика има изразен ценностен характер и е връзка между приоритетите на обществото и тези на конкретната професия. Професион.поведение се подлага на ценностна квалификация /правилно-неправилно, добро-лошо/. Проф.етика е ценностно-нормативна теория за поведението на хората в дадена професия. От гледна точка на бизнес-етиката, голямо значение имат търговската етика, застрах.етика и др. СЛУЖЕБНАТА ЕТИКА се свързва с взаимоотношенията м/у хората с различни професионални роли и йерархичен статус, които са обединени от полагането на труд в 1 и съща социална 1-ца. Тя носи единство в целите, изискванията спрямо членовете на труд.колектив, утвърдени критерии за оценка, съвм.поемане на отговорност, определена нравствена ориентация, типична за даденото работно място. Служ.етика има събирателен характер – включва в себе си множество конкретни етики, включително и професион.етики. Служебната и професион.етика се намират в отношение на частично припокриване и засягат различни спекти от нравствените взаимоотношения м/у хората в процеса на труда. В бизнеса, като служебна етика може да бъде разглеждана фирмената /вътрешнофирмената/ етика. БИЗНЕС-ЕТИКАТА Етика на деловите отношения = на бизнес етика. Б.етиката е научна дисциплина развиваща се във връзка са актуалните проблеми на проявлението на морала в деловите отношения.Определя етическите принципи и норми на поведение в рамките на деловия живот. Отразява особеностите на нравственото съзнание и взаимоотношенията на хората в бизнеса. Бизнес-етиката има хуманитерна насоченост , в основата й лежи идеята за преодоляване на противопоставянето на специфичните ценности в бизнеса на човешките морални ценности, за синхронизацията им и взаимното утвърждаване. Тя е приложение на общите етични правила върху бизнес-поведението. ОБЕКТ НА БИЗНЕС-ЕТИКАТА са взаимоотношенията, засягащи покупко-продажбата на стоки за потребление и услуги с цел печалба. ОБЕКТЪТ се свежда до деловия живот и бизнеса въобще. ПРЕДМЕТ НА БИЗНЕС ЕТИКАТА е нравствената страна на деловия живот – хуманизацията на деловите отношения. По ХАРАКТЕР БИЗНЕС ЕТИКАТА е Интердисциплинарен – почиваща в/у философски основи. Тя е насочена към свързването на икономиката с класическата наука етика. ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЕРТИ НА Б.ЕТИКАТА: В академичните среди тя е наложена в рамките на философската наука. Бизнес.-етиката не е икономическа наука а философско разбиране на икономиката. 1. Има подчертан афинитет към ценностите. 2. Включва се в икономическата практика под формата на съвкупност на правила за доброволно спазване. 3. Изискванията й нямат задължителен статус, неспазването на правилата не подлежи на регламентирани санкции. 4. Осъществява действието си посредством механизма на обществената принуда – нравствените изисквания се осъществяват в т.нар. нравствени императиви и се самоналагат. 5. Има силно практическа насоченост – целта й е да съдейства за по-ефективно функциониране на бизнеса чрез нравствеността. 6. Изискванията на б.-етиката имат универсално значение – принципите й са всевалидни и приложими към вс.области на деловия живот. 7. Б.етиката съдържа голяма доза релативизъм /относителност./ Нейната относителност се определя от непрекъснатата динамика в деловия живот. ЗАДАЧИ НА Б.ЕТИКАТА Всяка наука има 3 функции: 1. описване и обясняване на обектите. 2. предвиждането на настъпвалище в тях изменения 3. насочване на тези изменения. ФУНКЦИИ НА БИЗНЕС ЕТИКАТА 1. Проучва морала в деловите отношения и се стреми да го обяснява. Констатира и анализира фактите на моралния живот. 2. Прогнозира развитието на деловия морал 3. Съдейства за усъвършенстването на деловите отношения, чрез внедряването на морала, интелекта, цивилизоваността. 4. Има оценъчна /аксиологична/ функция – формиране на оценките вследствие етическия анализ. 5. Социален смисъл на б.-етиката във връзка с очакванията на обществото. ВРЪЗКИ НА Б-ЕТИКАТА С ДР.НАУЧНИ ОБЛАСТи ВРЪЗКИ С: 1. Философията – тя предоставя категории, концепции, логически инструментариум от методи на анализ и разкриване на общи закономерности. Опосредстващо вземо м/у нея и б.-етиката е етиката. 2. С общата теория на икономиката – тук има базови понятия, категории, концепции, общи принципи в икономиката 3. С отрасловите икономики – като индустрията, аграрната икономика, иконом.на търговията, на транспорта и др. 4. С Мениджмънта, 5. Застраховането, 6. Банковото дело и др. 7. С психологията – св. Е с необходимостта да се отчитат психичните особености на индивида 8. С общите социологически модели - и Социологията. СТРУКТУРА НА БИЗНЕС ЕТИКАТА Структурата на б.-етиката се определя в зависимост от това какви отношения в деловия живот са обект на разглеждане . АКО СЕ ВЗЕМЕ ЗА КРИТЕРИИ ФИРМАТА: - обособяват се 2 групи – Външни отношения и Вътрешни отношения. ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ: : 1. ОБЩЕСТВО-БИЗНЕС-СФЕРА - -водеща е идеята за съобразяване на дейността на различните звена на бизнес-сферата с глобалния обществен интерес 2. ОБЩЕСТВО – БИЗНЕС-ФОРМИРОВАНИЕ /ФИРМА/ - отношенията засягат изискванията към отделните стопански клетки; осъзнаването на соц.отговорност; на глобалните цели 3. ФИРМА – ФИРМА – изразява характера на сотнасянето между различните делови субекти – свързва се с конкуренцията. 4. ФИРМА – ПОТРЕБИТЕЛ - връзка между 2-та полуса в бизнес-практиката - /производител – потребител/. 5. ФИРМА / КАТО ЦЯЛО/ - ЧЛЕНОВЕ НА ДР.ФИРМА - това е разновдност на отношенията «Фирма-фирма». Има неофициален характер. Силно е изявен личностният момент и личностният критерий за нравственост. ВЪТРЕШНИ ОТНОШЕНИЯ – това са взаимоотношенията в рамките на отделната фирма през всичките й равнища на йерархията. 1. ИНДИВИД – ИНДИВИД – засяга междуличностните отношения по хоризонтала на фирмата – м/у хора със сходно служебно положение. 2. ФИРМА- СЪТРУДНИК –отношенията м/у субекти с различна степен на общност. Наблюга се в/у лоялността. 3. РЪКОВОДИТЕЛ - ИЗПЪЛНИТЕЛ – отношение по вертикала на фирмата . Отнася се до етиката в управлението.Това отношение може да се развива и на нивото на отделни индивиди. Може да се пренася и в/у цели етажи от йерархията във фирмата. ДЯЛОВЕ на БИЗНЕС-ЕТИКАТА 1. ФИРМЕНА ЕТИКА- /вътрешно-фирмена етика/ - е основна клетна на стопанския живот.Разглеждайки фирмата от нравствена гл.точка – ключово значение имат – мотивацията; формирането на ценностите; фирмената култура; фирмената стратегия; характера на комуникациите, регламента на общуването /деловия етикет/; отговорността; доверието; лоялността. 2. МЕЖДУФИРМЕНА ЕТИКА – засяга взаимоотношенията м/у отделните стопански единици. 3. УПРАВЛЕНСКА ЕТИКА – включена е във фирмената етика. Гради се в/у принципа на субординация /подчинение/, като се отчитат спецификите при вертикалната линия на комуникации. Тя се отнася до подхода към човешкия фактор – във връзка с притежаването на определени права и задължения; определяне на приоритетите; направляване на потоците от човешки взаимоотношения с оглед постигане на определени цели; делегиране на права и отговорности.Формалната структура на отношение е в основата на управленската етика. 4. КОМЕСРИАЛНА ЕТИКА - / търговска етика/ - засяга моралните проблеми, възникващи по повод отношенията на покупко-продажба. Тя изучава, анализира и направлява стихийно формиращия се търговски морал с оглед максималната ефективност на дейността. Силно е изявен дискусионният модел. 5. ЕТИКА НА РЕКЛАМАТА – етичният аспект в рекламната дейност засяга морални проблеми; морални изисквания и отговорности по отношение на обществото. 6. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ЕТИКА 7. ЕТИКА НА БАНКОВОТО ДЕЛО 8. ПРОИЗВОДСТВЕНА ЕТИКА 9. ЕТИКА НА ТРУДА ЕТИКА ПРИ ФОРМАЛНИТЕ И НЕФОРМАЛНИ ОТНОШЕНИЯ Отношенията във всяко икономич.формирование са 2-формални и неформални. 1. ФОРМАЛНИ отношения – това е скелетът на организацията. Те са строго регламентирани; засягат общуването в зависимост от служебното положение /йерархичното служ.положение/. Формалната структура е в основата на управленската етика. При фирмената етика – акцентът е в/у неформалността. 2. НЕФОРМАЛНИТЕ отношения не преминават пряко през центъра на управлението. ВЪЗНИКВАНЕ НА БИЗНЕС-ЕТИКАТА ПРОБЛЕМИ НА РАЗВИТИЕТО Й Възниква във връзка с деловия живот в САЩ – там най-рано се осъзнава необходимостта от етичен бизнес; преоткрива се човешкия фактор;етиката на бизнеса става научна дисциплина. Предпоставки за възникване на бизнес-етиката: - цялостното развитие на производителните сили и производствените отношения; развитиено на човека с неговите потребности, трупането на знания и теоретичното им осмисляне. ПЪРВИ ЕТАП – разделението на труда и установяване на определени взаимоотношения м/у отделните професии. ВТОРИ ЕТАП – засяга периода на Новото време 17, 18, началото на 20 век – свързва се с необходимостта от обоснованане на деловата етика във връзка с нуждите на практиката. При капитализма за 1-ви пък започва изучаването на професионалния морал. В 2-те год. на 20 век вече са оформени идеите за новия модел на корпорациите /наречени «пророчески»/.От голямо значение са теоретич.разраб. на Мери Фолит и проф. Джей Форестър. Новите идеи се явяват в противотежест на утвърдилия се «тейлъризъм» / школа на научното управление/ - той е чужд на етиката. ТРЕТИ ЕТАП – СЪВРЕМЕНЕН – средата на 20 век – раждане и обосноваване на бизнес етиката като научна дисциплина; отделянето й от общата професионална етика и началото на самостоятелното й съществуване. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ на бизнес етиката 1. Увеличаване ръста на знанието; ускорен темп на техническия прогрес; повишаване производителността на труда и свръхпроизводството. 2. Повишаване ролята на борсата в свет.икономика. 3. Високо развитие на производителните сили, които дава отражение в/у материалната задоволеност на човека и надрастване нивото на елементарните потребности. 4. Развитие на интелекта и самочувствието на човешкия фактор . 5. Необходимост от нови качества в управлението на деловия живот. Необходимост от нов тип ръководител – обединяваща личност, познаващ човешката природа, разчитащ на човешкия фактор и на морала. 6. Системата на социализма се явява подходящ стимул за осъществяване на положителни изменения в деловите отношения. В САЩ в средата на 20 век възниква и се развива школа на човешките отношения с представители – Елтън Мейо, Даглас МакГрегър, Честър Бърнард ...Основната й заслуга е обосноваване необходимостта от промяна в отношенията към човека ва бизнеса. Набляга се на творческия характер на човеш.природа; чувството за колективизъм; ролята на свободата и доверието. Тези идеи се доразвиват в движението за “корпоративен труд”. БИЗНЕС- ЕТИКАТА КАТО АКАДЕМИЧНА ДИСЦИПЛИНА Официално начало на б.етиката се приема 1974 г – провеждане на конференция по въпросите на морала в бизнеса /в Канзаския университет/.Формира се организация в САЩ «Общество за бизнес етика». Бума на б.етиката започва през средата на 80-те години. Задачи на б.-етиката за развитието си като академ.д-на: 1. Да обоснове правото си на съществуване; да изясни смисъла си във връзка с обществото и отношенията си с другите науки. 2. Да изгради теоретични основи; да премине към изграждането си като действителна наука. Като академ.дисциплина, б.е. е свързана с утвърждаването на нов подход към съвременния бизнес, основаващ се в/у идеята, че заедно с всичко, той трябва да се превърне и в сфера на човешки взаимоотношения, да удовлетворява чов.потребности, да зачита чов.достойствто, да реализира справедливост. Проблеми в развитието на б.-етиката: 1. Необходимост от непрекъсната защита на позициите на етиката, отстояване с/у различни дискриминации. Стремеж към равноправие с другите дисциплини; борба за отхвърляне обвиненията около своята обективност. 2. Необходимост от обосноваване социалната ефективност от бизнес етиката 3. Подбор и подготовка на преподават.кадри. В свет.мащаб, тя успява да се утвърди като област на философите. 4. Трудности св. С подготовката, обезпечаването на преподавателската дейност. 5. Проблеми в чисто изследователски аспект 6. Проблемът за съвместяването на теорията и практиката и оптималното съчетание м/у тях. 7. Опастност от заменяне на критичната с описателната етика; проблеми с поучителството. 8. Деформации в характера на бизнес-етика-обучението. 9. Опастност от кооптация – поглъщане на бизнес-етиката от други науки и загубата й на самостоятелна дисциплина. Разпространение на бизнес-етиката САЩ, Япония, Западноевроп.свят. Линии на разпространение: /как се осъществява разпространението й/ : 1. В преподавателската дейност – като специална и задължителна дисциплина. Гл.център в развитието на б.етиката е Харвардския университет; Страндфордския, у-тат в Чикаго, в Ню Йорд, Хастингс-чентърът, у-тът Кент, в Белмонт, Оксфордския у-тет, Страфордския. 2. Посредством издателска дейност, печата, кръгли маси, дискусии. 3. На нивото на фирмената дейност – курсове, семинари, привличане на експерти по етика, експериментиране и внедряване на нови практики. ПРОБЛЕМИ В РАЗВИТИЕТО НА ЕТИКАТА НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА НА ПРЕХОДА КЪМ ПАЗАРНО СТОПАНСТВО НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЕТИКАТА НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ Преориентация към пазарно-регулирана икономика. Преход към пазарен модел – и от тук проблемът за морала в бизнеса. Трансформация в съзнанието на хората и човешките взаимоотношения. Функционирането на фирмите като основни клетки на стоп.система и утвърждаване на конкурентното начало – от тук засилване на икономическите с етическите принципив живота на фирмата. ОСНОВНИ ТРУДНОСТИ в неразвитосттана фирмения морал–ФАКТОРИ: ПЪРВА ГРУПА – свързани с естеството на отношенията в бизнеса – липсата на нормални пазарни условия и опит във фирмената дейност; неразгърнатостта на конкуренцията и липса на нравствени императиви. ВТОРАТА ГРУПА – засяга съзнанието и е следствие от първата група фактори: неразвито конкурентно икономическо начало – липса на осъзнаване на важни елементи на пазарната система. 1. формализъм и ограниченост към проблемите от хуманитарно-приложен характер; 2. неумение при боравенето с водещи идеи в съвременния световен мениджмънт. 3. неизживяното едностранчиво разбиране за бизнеса като «правене на пари» и индивидуална изгода. 4. непознаване на бълг.традиции във воденето на стопанство. Предпоставки за ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТРУДНОСТИТЕ 1. Стремеж за интеграция със силно развитите западни икономики – натрупване на знания, стоп.опит и промяна на мисленето. 2.Предоставяне на по-голяма свобода и отговорност на отделната фирма и ръководителите й 3. Положителни изменения при обучението на кадрите ЗАДАЧИ в морално отношение Преосмислянето на идеята за човека – разбирането на човека като център на стопанска дейност и ключов фактор за успеха. Като изключителна необходимост от страна на държавата – осъществяването на специална морална политика в областта на икономиката. - утвърждаване на нов хуманитарен , нестандартен стил на мислене , делови манталитет; - формиране на нравствено-делово поведение; - развитие на специфично българския хуманитарен стил на управление. ФИРМЕНА КУЛТУРА СЪЩНОСТ НА КУЛТУРАТА Културата е дух, мислене, мисловно единство, модел на чов. и социално поведение; стил на живот в рамките на 1 общност. Представители на културологията – О. Шпенглер /културата – 1 живо същество, на което е присъща енергия, динамика и насоченост в развитието/. Според Енциклопедич.речник «Уебстър Ню Колиджънт Дикшънъри», културата е: - развитие на интелектуалните и морални качества – главно чрез образование, експертни съвети и специализирана подготовка - усъвършенстване на вкуса, придобит чрез интелектуална и естетическа подготовка. - интегрирани модели на човешко творение, вкл. Самия начин на мислене, говор и действие. БИЗНЕС-КУЛТУРАТА / фирмената култура/. Културата на бизнеса представлява начин на живот в деловата сфера, определен стил на мислене, поведение, взаимоотношения. КУЛТУРА НА ФИРМАТА /корпоративна култура/ Корпоративната култура се различава от култура на управлението. Културата на управлението - Тя: - набляга в/у обединението, връзката, единството във фирмата - има се предвид при нещата, свързани с формални белези, външни изисквания, технологии Корпоративната култура: - се отнася до целия колектив; - осигурява единство и сплотяване, - решаване на въпроси, св. с концепцията на фирмата Фирмената култура е еталонната бизнес-култура, обхваща и свързва елементите на фирмения живот. Фирмената култура въплъщава духовната асмосфера на общността и се изразява в споделяне на идеите, ценностите, вярванията, традициите и др., като при нейното изграждане заляга етиката. Фирмената култура може да бъде съзнателно формирана. Може и да бъде естествено установила се асмосфера на взаимоотношения. МОДЕЛ НА 7-S на Макинзи – подход при който от значение са 7 взаимносвързани променливи. Централно място се отдава на фирмената култура . Подхода е свързан с подчертаване ролята на неформалността в организациите и отчитането на етиката. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ФИРМЕНАТА КУЛТУРА 1. ХАРМОНИЯ – Фир.култура е своеобразен ред в хаоса, нареждане на хаоса, привеждане на взаимоотношенията в порядък. 2. УНИКАЛНОСТ – тя се явява индикатор на принадлежността. Приемането на фирмената култура означава и приемане на самата фирма. 3. СТАНДАРТИЗАЦИЯ – всяка фирмена култура е мах. стандартизирана – тя е обща, единна за всички членове. Фирмената култура уеднаквява, за да създаде синхрон в живота на събраните на 1 място разнородни човешки индивиди. 4. ПРИТЕГАТЕЛНОСТ - кохезия /сцепление. Изборът на фирма е избор на начин на живот. Културата на фирмата моделира манталитета на свързаните с нея хора. 5. ИНЕРТНОСТ – смисълът на фир.култура е в нейния традиционализъм, в даването на увереност, на трайна опорта точка на хората от фирмата. 6. ПРИЕМСТВЕНОСТ – Дори когато хората се сменят – общият дух на културата остава. Културата е феномен, осигуряващ приемственост в живота на фирмата. ФУНКЦИИ НА ФИРМЕНАТА КУЛТУРА Фирмената култура оказва помощ при управлението на хората /живата сила/. 1. Допринася за по-голяма целенасоченост в поведението, разкрива задачите; целите; обстоятелствата на съществуването на фирмата; предписва правила за оптимално действие съобразно утвърдени разбирания. 2. Насочва индивида, поощрява неговата активност – тя е инструмент на мотивацята. 3. Осъществява обединяващо действие върху човешкия фактор. Налага убеденост и чувството за съпричастност и обща отговорност. 4. Утвърждава ценностния дух на фирмата 5. Е източник на устойчивост и сигурност 6. Създава условия за развитие на личността, подтиска евентуални негативни реакции. 7. Регулира всички взаимоотношения 8. Чрез нея се извършва съхранението, преноса, развитието, разпространението и утвърждаването на всичко най-ценно за фирмата 9. Съдейства за реализацията на фирмената стратегия. 10. Е във връзка с утвърждаване на фир.престиж КАЧЕСТВО НА ФИРМЕНАТА КУЛТУРА ПОКАЗАТЕЛИ за качество: Сила на културата и Насоченост 1. СИЛА НА КУЛТУРАТА – има отношение към самореализацията на фирмената култура, изразява се в: - числото на зачитащите я индивиди и степента на нейното споделяне; - силата на мотивацията – до каква степен тя стимулира човешкатаа активност във фирмата. 2 вида фир.култури: 1. Силни култури – /ефективни/ те се отличават с наситена присъственост в живота на фирмения индивид и не остават незабелязани за външни лица. /Силни култури има в Ай-Би-Ем, Дженерал Мотърс, Форд и др./. 2.Слаби култури – Имат слаба ефективност, градени са стихийно; срещат се гл. При фирми, в които преобладава административния подход с силна централизация и носене на отговорността единствено от върховете на управлението. 2. НАСОЧЕНОСТ НА КУЛТУРАТА Насочеността – това е ориентацията на фирмената култура към определен род дейности и връзки със стратегическите концепции на фирмата. В зависимост от отношението към промените и нововъведенията, творчеството, риска; от динамиката на взаимоотношенията - фирмените култури се делят на: 1. Пробивни – стимулиращи агресивно поведение и са силно адаптивни към измененията 2. Консервативни – стимулиращи отбранително поведение и задържащи промените. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА КАЧЕСТВО НА ФИР.КУЛТУРА: - отношение към персонала - характерът на комуникациите – формални или неформални - управленските пълномощия В зависимост от тези показатели може да се извърши оценка на фирмените култури по отношение на бизнес-морала. Важна е отправната точка – да има съвпадение на цели и ценности – Например: - по отношение на отделната фирма, позитивна е културата, съдействаща за утвърждаване на корпоративните идеали - по отношение на обществото – позитивна е тази култура, която хармонизира с най-значимите социални потребности за дадения период. - позитивна от позицията на горните 2 гл.точки фирмена култура може да се окаже недотам добра по отношение на отделния индивид обаче /безогледно eкспоатиране на личността/ или по отнош. на част от обществото. ПОЛОЖИТЕЛНИ МОМЕНТИ ВЪВ ФИРМЕНАТА КУЛТУРА 1. Фирмени култури ориентирани към етична детерминация на поведение 2. Фир.култури, ориентирани по-слабо към етичната страна на деловия живот за сметка на по-директна и безцеремонна насоченост към финансовите си цели. /Те са типични за България – с неразвити пазарни отношения/. ЕЛЕМЕНТИ НА ФИРМЕНАТА КУЛТУРА Елементите на културата са производни на утвърдените във фирмата виждания, убеждения, оценки. Ценностите имат нормативно значение и около тях се организират останалите елементи. Към елементите се отнасят: митове и легенди;символи, идеали, традиции, вярвания и мечти, цели, идеи, норми, стандарти, ритуали и др. 1. МИТОЛОГИЯ НА ФИРМАТА –тя е виждане за хората – идеализирано, но отразяващо техните постижения. Нейните действащи лица се дават като примери за подражание на другите и ги наричат «герои». Митологията поощрява ентусиазма, експеримента, личната отговорност, самопожертвованието. 2. ТРАДИЦИИ – характеризират устойчивостта, повтаряемостта, последователността в проявленията на фирмата. Направляват мисленето, поведението, отношенията и се предават през периодите от съществуването на фирмата. Традициите са неразделни от митологията на фирмата, те се явяват генератора във фирмата. 3. НОРМИ- нормата е установено правило /чрез закон или по обичай/, изискване, валидно за дад.общност от хора. Нормата –е критерии – ниво на общуване и съдържа в себе си утвърдено разбиране за правилност.. В зависимост от нормите се изработват «Фирмените табута» - забрани, целящи ненарушаване хармонията на фирмената култура. 4. СТАНДАРТИ – стандартите, ритуалите и церемониите засягат регламента на човешкото поведение в деловата сфера и са същността на фирмената етикеция. Чрез тях се осъществява еднофирмения поведенчески модел. 5. РИТУАЛИ – засягат всички изисквания, установени през времето. Ритуалите са дейности, каращи хората да се чувстват по-добре заедно. Дават възможност за освобождаване на хората от ролите, които носят като служители и помагат за разкриване и на други страни от тяхния характер. 6. ЦЕРЕМОНИИ- са разновидност на ритуалите. Церемониите са показни и тържествени. Чрез повишаването на положителния емоционален градус с тяхна помощ се формира духовния климат на фирмата. Изтегляне 38.09 Kb. Сподели с приятели:
|