Възприятно-представна (сензорно-перцептивна) дейност

Възприятно-представна (сензорно-перцептивна) дейност
Единната и неделима психика на човека, за целите на изучаването, може да се раздели на отделни области или псих.сфери : -
Възприятно-представна, Емоционална, Памет, Интелект.
Несамостоятелните сфери - внимание, воля, съзнание – представляват начин на изява или форма на съществуване на цялата психична дейност. В психопатологията се разграничават още: психични процеси и състояния, и психични качества на личността.
Психичните процеси биват:
1.Познавателни – усещания, възприятия, представи, въображение, памет, интелект, мислене.
2.Емоционални
3.Волеви
Възприятно-представна (сензорно-перцептивна) дейност се изгражда от усещанията, възприятията, представите, въображението. Стои в основата на познавателния процес – сетивното познание (конкретно,образно) и представлява низшата фаза на логичното мислене, което е обобщено и абстрактно.
Усещането е най-простият познавателен процес. То е непосредствено отражение в мозъчната кора на отделните качества на предметите и явленията, и на вътрешното състояние на организма; осъществява се от дейността на един анализатор.
Възприятието е отражение (възприемане) на предмети и явления като цяло и възниква в резултат на работата на много анализатори.
Всяко възприятие се изгражда от множество усещания. Представата е образ от минали възприятия, но тя, в сравнение с възприятието, е по-обобщен познавателен образ на предметите и явленията, съхранен в паметта. Ейдетизъм е оживяване на представата до степен на възприятие. Усещането е съставен елемент на възприятието и първоначален познавателен акт. Посредством него се отразяват единични свойства на предметите и явленията (цвят, форма, вкус и др). Разстройства на сетивността:
- Анестезия = безчувсвеност
- Хипестезия = намалено усещане.
- Хиперестезия = повишено усещане
Изменения в усещането за болка:
- Аналгезия = липса на усещане за болка
- Хипалгезия = понижено усещане за болка
- Хипералгезия = повишено усещане за болка.
Сенестопатиите са мъчителни, неприятни усещания от различни части на тялото (подуване, стягане, сърбежи, болка) - срещат се често при неврози, депресии и шизофренни психози. При последните болните ги обясняват с въздействие на чужди сили.

Синестезиите са един обичаен дразнител, предизвикващ едновременно усещане както в съответния анализатор,така и в друг анализатор. Те са крайно редки.Описани са при психопатни личности и при някои отравяния. Срещат се при психичи разтройства. Сетивните измами са основни разстройства на възприятно-представната дейност.
Подразделят се на илюзии, халюцинации, псевдохалюцинации.
Илюзиите са изопачено или невярно възприятие на реално съществуващи предмети и явления
(зрителни,слухови,обонятелни,вкусови,тактилни,вербални). Някои от причините за появата на илюзии са недостатъчно внимание, определена вътрешна нагласа, силни емоционални преживявания.
Представата или въображаемият образ заема доминиращо положение в съзнанието, смесва се с образа на действителния обект, или напълно го измества и по този начин възпрепятства неговото правилно разпознаване. Парейдолиите са фантастично разработени илюзии с богати и фантастични образи. Агнозиите представляват разстройства на анализно-синтезната дейност.
Изразяват се с невъзможност за познаване на предмети и явления при запазена възможност за познаване на отделни техни свойства.
Халюцинациите по вид са толкова, колкото са анализаторите с които възприемаме света – сетивни, слухови, зрителни, обонятелни и вкусови. Халюцинаторният образ се изживява като обективен, реално съществуващ външен образ, наподобява напълно възприятията и затова болните са убедени напълно в неговото съществуване. При функционалните халюцинации образът възниква на базата на някакво елементарно реално възприятие, като пример шумът от водата се възприема като гласове. Псевдохалюцинациите нямат пространствеността и пластичността на халюцинациите.
Локализират се в собствената глава, изживяват се като изкуствени неистински образи в две измерения, звучащи мисли, предизвикани от друга външна сила или въздействие. Разликата между псевдо и истнските халюцинации е в субективното преживяване, респективно в критичността на болния към своите видения. Разстройства на сензорния синтез:
- Деперсонализация -разстройство във възприемането на схемата на собственото тяло.
- Дереализация – променено възприемане на околния свят (микро- и макропсии – предметите изглеждат много малки или много големи)
- Deja vu – вече виждано
- Jame vu – никога невиждано.