Земя, наречена България…
Изтегляне 18.76 Kb.
|
|
Земя, наречена България… Има уроци, които трябва да помним вечно! Трябва да не забравяме дедите ни, делата им, езика, песните и танците! Да пазим святи и чисти вечните символи на българския народ и българската земя. Да съхраняваме спомена за предците! Земя, наречена България…Рохка и плодна, черна и родовита, омайна и тежка – наш корен и опора, майчица и невяста, наша основа и люлка, началото и края на човешкото ни съществуване. Земя за обич, труд и вдъхновение. В светли и горестни часове поетите са се обръщали към нея с изповедни слова „Какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка“ или „Отечество любезно, как хубаво си ти“, „да се завърнеш в бащината къща“ или „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях“ или „Обичам те, мое мило Отечество“… Сравнявали са картата на България със знаме, развяно от яростни ветрове и привързано за синия прът на Дунава. Сравнявали са я с ярката палитра на велик художник. Сравнявали са я с простряна да съхне ярешка кожа. Наричали са я земя, преметната като две пълни кошници с плодове през широкия гръб на Балкана. Сравнявали са я с една човешка длан. Ние сме частица от нея, както всеки миг е частица от деня. Родината започва от устрема на Аспаруховата конница, от славянската реч на нашите деди и прадеди. Тя е скътала в пръстта си дворците на Велики Преслав и Плиска. Десницата ѝ държи и носи факела на Кирило-Методиевите писмена. Родината има не само златния век на Симеон. Има ослепелите войници на Самуил, Шишмановите войници, оживели в песента на маждраците „като честа гора“, със сабите си „като ясно слънце“. Има висотите на Търновград. Има забитата в опожарената и почернена от нашествениците земя главня – и пророческите слова „Когато главнята се разлисти и покарат от нея малки клончета, нека тоя ден бъде първият ден на свободата на моя народ“. България е носела на кръста си Кралимарковската сабя френгия, дала не само хубостта на Яна, но твърдите думи на Балканджи Йово. България е поробвана, но никога не е поробена. Побеждавана е, но никога не е била победена. Тя е имала книжницата на Паисий Хилендарски и смелите ръце, които са я преписвали в потайните нощи. Синеокият апостол на нейната свобода е увиснал със страшна сила на черното бесило „там, край град София“, но семената на думите му са вързали клас в безброй сърца „Ако загубя, губя само себе си, ако спечеля, печеля за цял народ“. Не може да бъде победена България, заклела се над револвер и кръст и тръгнала на бой срещу вековна империя с априлски черешови топчета и със зеления пряпорец на своята революция „Свобода или смърт“. Малка ли е България, когато може да се вдигне от Султан Селимовата джамия с крилете на майстор Манол? Бедна ли е тя, когато има Боженци, Жеравна, кюстендилските шевици, песента на птиците по дъната на глинените паници и подноси? Бедна ли е като не дава хубава Яна на чужда вяра, а Гергана не желае да смени своята градинка със здравец и люляк за везирските палати? България започва с всеки от нас, с нашия живот и ден, с нашия труд. Започва от първия урок по история, от прага на родния дом, от майчината ласка, от дръвчето, което сме посадили в недрата ѝ, от дъгата, извита пред очите ни, от осемте букви, с които изписваме нейното име. България е нашата родина, тук е нашият дом, семейство, близки и приятели. Тук е нашият живот. Накъдето и да погледнем пред нас се откриват неповторими гледки - горди и високи планини, буйни и неспокойни реки, плодородни и необятни равнини. Всяко кътче под българското небе е обвеяно от легенда и подвиг. Вражески нозе са тъпчели нашата земя, петвековен мрак е затулвал нашето слънце, страшни бесила са люлеели най-верните ни синове. Но България живее и побеждава, за да роди Паисий, Ботев, Левски. България има Оборище и Батак, Шипка и Плевен, книга и гордост, че „и ний сме дали нещо на светът“. В Плиска откриваме своето начало, на Царевец си спомняме за българската слава, в Банско чуваме историята на Паисий, край Черно море вълните ни напомнят за онези българи, които винаги са търсели родния бряг. Тук е нашето бъдеще, тук са нашите корени. Родината ни има нужда от младите хора, от нашата смелост да преследваме мечтите си, да отстояваме позициите си, да променяме света, в който живеем. България има нужда от нас, тъй както е имала нужда от предците ни, а те не са я предали. Ние сме потомци на един народ с вековни традиции и култура, със славна история. Не се отказвайте от красотата на родината, от майчината милувка и бащиното огнище. Не сбъдвайте мечтите си далеч оттук, не търсете утеха в спомените си. Аспарух нарекъл земята ни с единственото и вечно име България. После българите закрачили през времето. Ден след ден. Година след година. Епоха след епоха. Понякога мъчително бавно, понякога задъхано бързо. Но винаги, напред към бъдещето. Вървели водачите, първоучителите, апостолите. Подир тях мъжете и жените. После децата. И техните деца. И тъй нататък… Крачели българите през кипежа на живота. За да го превърнат след себе си в история. Идвали и си отивали поколенията. Раждали се от нея. И сe разтапяли пак в нея. И после пак се раждали. Пак от нея. И пак българи. За да пребъде България! Нека опазим любовта към тази земя, наречена България, една и единствена като сърцето …. Изтегляне 18.76 Kb. Сподели с приятели:
|