„ Доктор Радан Сарафов агент на чуждото разузнаване
Животът на Доктор Радан Сарафов
Изтегляне 45.75 Kb.
|
Свързани:
РЕФЕРАТ Киберсигурност1, ПРИМЕРНИ ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТ ПО МОДУЛ 1, Тест по УИП, Тест РИС 2022
| Животът на Доктор Радан Сарафов
Д-р Радан Сарафов е роден на 5 април 1908 г. в София. Произхожда от заможно семейство. Племенник е на големия актьор Кръстьо Сарафов. Завършва медицина във Франция. Работи на различни места и от 1951 г. е завеждащ вътрешното отделение на Първа градска болница. Като лекар интернист е безупречен и доста известен специалист. Има частен лекарски кабинет в жилището си, където го посещават много хора от столицата и провинцията. Доверен лекар е на част от дипломатическия корпус и често е във френското, белгийското и швейцарското посолство за профилактични и други прегледи на чуждите дипломати. Редовно присъства на коктейли и приеми, давани от чуждите посолства. Заради контактите му с дипломати попада в полезрението на ДС. През 1952 г. с д-р Сарафов връзка установява оперативен работник от контраразузнаването. Опитът за вербуване не успява. През 1959 г. Второ главно повторно се опитва да вербува доктора за сътрудник, за да го използва в оперативната си работа по западните дипломатически представителства. Сарафов този път не отхвърля предложението. Скоро обаче оперативният работник установява, че докторът съобщава несъществена, най-обща информация. На два пъти го улавят да премълчава важна информация. Намаляват до минимум срещите с него. Делото му обаче не е снето в архива. Събраната информация за Сарафов е подложена на обстоен анализ. Решава се, че тя дава достатъчно основание той да бъде взет на оперативна разработка и да се проведат масирани оперативно-технически мероприятия, за да се установи дали лицето действително се е ангажирало с шпионаж. По нареждане на ДС започват масови проверки на писмата до Западна Европа и САЩ. При една такава проверка на 8 февруари 1967 г. писмо, адресирано до Христина Сарафова в Женева, Швейцария, без подател, води до съмнение, защо е без подател. Писмото отива при „отварачите“, при проверката е открит тайнопис. Той обаче не е разчетен. Химическият състав се оказва неизвестен за нашите служби. Христина е студентка в Швейцария и си кореспондира с родителите си, писмото е от бащата на Христина. Във второ управление извършват бърза проверка за установяване на автора на писмото. Първото, което предприема оперативния работник поел делото е да открие образци от почерка на Сарафов и съпругата му. Това става в отдел „Задгранични паспорти“ и в тях откриват техни саморъчно написани молби и автобиографии, където става ясно, че почеркът на тайнописният текст с голяма вероятност е негов. От проверката в отдел „ Задгранични паспорти“ и в картотеката на Гранично-контролните пропускателни пунктове се установява, че след 1956г. д-р Сарафов пътува периодично зад граница в различни страни на Западна Европа. Проверка на пощенската кореспонденция показва, че той поддържа редовна кореспонденция с чужди граждани от няколко западни държави. Събраната информация е подложена на обстоен анализ. Решава се, че тя дава достатъчно основание Сарафов да бъде взет на оперативна разработка и да се проведат масирани оперативно-технически мероприятия, за да се установи дали лицето наистина се занимава с шпионаж. Дело за оперативна разработка с кодово наименование „Двойник“. Домашният телефон на Сарафов е включен на режим постоянно подслушване. Следи го и външното наблюдение, което го води с псевдоним „Галантния“. Използва се система от постоянни постове, защото Сарафов има традиционни маршрути, по които се движи на път за болницата и обратно. Под наблюдение са и някои от пациентите му, за да се разкрият евентуално посочените в писмото му източници на информация. Резултатите от подслушването на телефона и тоталното проследяван, извършено от Външното наблюдение, довеждат до версията, че вероятно той събира информация „на тъмно“ от своите посетители по време на медицинските прегледи. Справката за част от тези посетители сочи, че сред тях има доста хора с високо служебно и обществено положение, което автоматично ги прави потенциални източници на автентична информация от политически, икономически и военен характер. Създава се една от версиите, че някой от пациентите на Сарафов, да е съучастник в предаването на информация, предназначена за чужд разузнавателен център – тоест, дали не може да се говори за цяла шпионска мрежа. Оперативната група предлага да се постави подслушвателната техника в кабинета на Сарафов. Изучаването на обстановката в дома обаче показва, че проникването ще е много трудно. Жилището е на първия етаж и в него е постоянно 82 – годишната тъща на д-р Сарафов, която почти не излиза. Специалистите решават, че за целта най-добре е да се използва съседният апартамент с обща стена на Радан Сарафов, но да се проникне в дома на Сарафов е почти невъзможно, тъй като тъщата малко преди това си е счупила ръка и не излиза въобще от дома. Решават да се постави само подслушвателна техника, без да се влиза в жилището. За проучване на обстановката в кабинета правят само външен оглед от прозореца. За целта инсценират обща телефонна повреда. От телефонната централа пристигат „техници“ със стълба и оглеждат външната телефонна кутия, намираща се непосредствено до прозореца на лекарския кабинет. От там оглеждат обстановката вътре и преценяват къде трябва да се извърши пробивът в стената като предварително е проучена конструкцията на стената. Подслушването на разговорите на Сарафов с пациентите улеснява работата на разузнаването. Контраразузнавачите са впечатлени от факта, че Сарафов е в много добри отношения с няколко високопоставени в йерархията на държавата и партията служители, с които редовно се среща, включително и в различни заведения. Бил посещаван от много чужденци, включително и дипломати, на някои от тях е давал писмо или колет, да го доставят на дъщеря му. През юли от подслушването установяват, че понякога Сарафов брои на глас. Възниква подозрение, че той поддържа връзка с разузнавателния център чрез радио. Българското разузнаване решава да организира радионаблюдение. Радиоконтраразузнавачите подслушват сигналите, излъчвани от чуждите разузнавателни радиоцентрове, разположени около България в следствие на което е отхвърлена версията, че Сарафов приема или изпраща радиосигнали. Във второ управление решават да се организира визуално наблюдение на кабинета на Сарафов, за да документира оперативно неговата шпионска дейност. За да проучат по-добре дома на Сарафов и особено кабинета, при него три пъти на преглед отива оперативен работник от Второ управление, който прави подробна схема на разположението на мебелите. В края на август от подслушваните разговори се установява, че Сарафов и съпругата му занимават на почивка на морето. Започва акцията за монтиране на визуалната техника. За пръв път в практиката на българското контраразузнаване е използва визуална техника, без да се влиза в помещението, като се използва стая съседна на кабинета на д-р Сарафов. Наблюдението на Сарафов дава дългоочакваните категорични доказателства за шпионската му дейност. Първо, установяват, че броенето всъщност е броене на пари, и то на голямо количество. Но най-важното е друго – успели са да документират как Сарафов пише тайнописните си писма. Въпреки всичко не става ясно на чие разузнаване служи, кога и на каква основа е вербуван, кой и как го ръководи, каква е връзката от Центъра към него, какви задачи изпълнява, каква е ролята на дъщеря му в шпионската му дейност. От външното наблюдение и от подслушването на жилището и на кабинета му става ясно, че Сарафов не разчита само на пощенските услуги за връзка с разузнавателния център, повечето от писмата изпращал в чужбина чрез свои познати, които пътували зад граница. При тази ситуация се решава оперативната група, работеща по случая да се разшири и част от нея да се ангажира с организирането на издирването, изземването и преснемането на писмата, които той дава на свои близки и познати да ги пуснат в чужбина по време на престоя им там. Анализирани са внимателно всички писма на Сарафов до дъщеря му и нейните до него. Установено е, че във всички писма на Сарафов до дъщеря му, в които имало тайнописно съобщение се споменавало под един или друг предлог името Роже. Обикновено Сарафов питал дъщеря си дали е виждала Роже, обаждала ли му се е и т.н. Макар и оскъдни данните за Роже – Братчето, който очевидно бил близък и на двамата, постепенно навеждат оперативната група до заключението, че става дума за български емигрант зад когото най-вероятно стои чуждо разузнаване. Материалите дават за мнение на следствения отдел на Държавна сигурност, който е категоричен в своята оценка, че е налице осъществена престъпна дейност по чл.104 от НК и събираните факти са достатъчни, за да бъде задържан и започне следствено-процесуална дейност по неговия случай. От писмата между Сарафов и дъщеря му се разбира, че тя няма намерение да се върне в България. Ръководството на Второ управление и оперативната група не бързат със задържането на Сарафов. Те смятат, че трябва да изчакат, за да предприемат комбинация за тайно довеждане на дъщерята на Сарафов в България. Причините за това решение са три. Първата е убеждението, че дъщерята на Сарафов е използвана в шпионската дейност на бащата като посредник. Втората е, че чрез нея ще бъде по-пълно разкрита и разобличена шпионската дейност на Сарафов. Трета е, че тя няма намерение да се връща в България. А в тези години на нежеланието за връщане се гледа като на престъпление. Стига се до идеята Христина да бъде подмамена в приятелска държава, чрез външното министерство централата във Виена е подведена да командирова Христина до Сирия. На летището я посрещат двама наши контраразузнавачи. Още на летището тя разбира, че нещо не е наред. В българското посолство в Дамаск, седнала с агентите във фоайето на първия етаж, тя чува името на Питър Радлей. Става и ясно, че с баща й се е случило непоправимото. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, казва, че ще отговори на всички въпроси, които интересуват дипломатите, но моли, ако е възможно, само за малко да прескочи до тоалетната. Успокоени от артистичното изпълнение на молбата, те великодушно кимват с глави и Христина се отправя към ъгъла на фоайето. В тоалетната Мухата / дъщерята на д-р Раданов / заключва вратата отвътре и излиза през малкото прозорче. Скача в градината и от там - през парадния вход без да губи самообладание, излиза на улицата и намира убежище в италианското посолство. Бягството на Мухата ще стане популярно в средите на българските тайни служби като „Фиаското в Дамаск". След бягството на дъщеря му има опасност тя да му се обади по телефона и да го предупреди, поради което издават заповед за ареста му. Арестуването му става на ъгъла на улиците “Васил Левски” и “Стефан Караджа”. Откаран е в следствения отдел на ДС на ул. Развигор“. Същата вечер в присъствието на неговата съпруга е направен обиск. Откриват и процесуално оформят веществените доказателства за неговата шпионска дейност. Сред тях са тайнописни индига, списания и книги, 17 джобни бележника с множество адреси, 45 писма, лупи и други вещи. При предложението на следователя „Хайде вече да започнем!", Раданов отвръща: „С кое разузнаване да започнем? Защото те са три... Като не броим българското, разбира се".{1} Пълните признания на д-р Радан Сарафов, Изтегляне 45.75 Kb. Сподели с приятели:
|