Киберсигурност. Национална стратегия

Тема: Киберсигурност. Национална стратегия.

Изготвил:

Съдържание

Увод
Киберсигурността е термин, който се използва от доста години. След като интернет започва да се развива като всичко. В съвременния живот интернет показва голям прогрес. Всичко което преди сме правели механично или офлайн сега може да се направи лесно и бързо чрез интернет.“ Българското общество, като част от глобалното интернет семейство, се развива бързо и уверено в цифровата и информационна ера. „Дигиталните инфраструктури се превръщат в основен фактор за функциониране на всички ресурси и системи с национално значение“. Нарастващата дигитална зависимост поражда нови значими рискове и заплахи. Кибер пространството носи със себе си уязвимости с непознат до сега мащаб и сила на въздействие.“ Националната стратегия за киберсигурност изразява колективния ангажимент и отговорност на всички заинтересовани страни и волята на Република България да осигури стабилна среда на националната система за киберсигурност“. Сигурността на киберпространството е неразделима част от националната сигурност съгласно Стратегията за национална сигурност на Република България. Различни държавни органи и институции в страната имат определени роли и задължения за различни аспекти на сигурността и защитата на комуникационни и информационни системи на национално и секторно ниво. Настоящата стратегия цели обединението и развитието на различни ресурси и дейности в обща структура и процеси за координирани действия на всички нива – политическо/стратегическо, оперативно и тактическо/техническо, които до обхванат и ангажират всички основни страни.

Киберпространството е „виртуалния“ свят от взаимодействащи комуникационни и информационни системи с национално значение.“ Модерните общества развиват и използват все по целенасочено възможностите на киберпространството във всички сфери – икономика, социален живот, култура, наука и образование, политически живот“. Дигиталните инфраструктури са или основата или критичния фактор за управлението и нормалното функциониране на системите с национално значение . Гражданите разчитат на вярна и надеждна информация в интернет но също така имат нужда и от зашита на персоналните данни в дигиталното “аз“, както и на защита на човешките права и свободи в киберпространството. Държавата разчита все повече на интернет за предоставяне на информация и услуги както на самите граждани така и на бизнесите. Киберпространството предоставя неограничени възможности за развитие на обществото и бизнеса, но и прераства в дигитална зависимост. Тя поражда нови големи рискове и заплахи, умишлени или не могат да доведат до компрометиране на системи за управления и устройства.
Кибер атаките са директна заплаха за сигурността на обществото и функционирането на държавата във всички сфери. Те могат да бъдат извършени с прости и ефективни механизми и минимални ресурси, могат да го правят от разстояние и на нямат национални или юридически граници. Тези заплахи са сложни за дефиниране поради трудното откриване на източника на въздействие, целите и мотивите. Кибер атаките, които могат да доведат до много големи щети са срещу различни критични инфраструктури и уязвимостта на техните системи за управление и нарушение в работата им . Това оказва значително въздействие върху обществото с непредвидими и потенциално катастрофални последици, киберзависимостта позволява пробива в сигурността на дадена система от даден сектор да доведе до големи поражения в такива ситуации се налагат координирани действия и превантивни мерки, които да минимизират възможностите за прерастване в кризи и да нормализират работата на системата възможно най-бързо.

Киберсигурността е състояние на киберпространството определяно нивото на конфиденциалност, достъпност и автентичност на информационните системи, ресурси и услуги. Тя се основава на ефективно изграждане и поддръжка на активни и превантивни мерки. Координираното развитие на способностите на обществото чрез ангажиране на всички заинтересовани лица с цел противопоставяне на преднамерени и непреднамерени заплахи, адекватна реакция, овладяване и възстановяването от тях е ново ниво но зрялост, известно като киберустойчивост , или „жилавост“(resilience) . Високото ниво на сигурност дава на обществото защита и ограничаване на вредните въздействия, максимално запазване и функциониране на жизнено важните дейности и услуги и своевременно възстановяване. Постигането и изисква сигурност и надеждност на всички компоненти и активи на киберпространството или на цялата дигитална система, на която разчитаме. Устойчивостта се постига чрез системни и координирани действия и мерки за повишаване на нивото на всички компоненти. За да могат гражданите и бизнесите да се възползват максимално от предимствата на глобалния дигитален свят.