̀ е естествен воден поток, най-често сладководен, който протича в естествено
Изтегляне 261.56 Kb.
|
Свързани:
Ajn Rand - Atlas izpravi ramene - Pyrva chast Ne im protivorechi-6744-b
| Наводнението е наводняване на местността в резултат на покачването на нивото на водата в реки, езера, морета, причинени от дъждове, силно снеготопене, ударни щормове по крайбрежието и редица други причини, които причиняват увреждане на здравето на хората и дори могат да доведат до тяхната смърт, както и до материални щети. Щормовите вълни в крайбрежните речни устия и ветровитите крайбрежни райони на морета и големи езера също могат да вкарат значителни количества вода. Явлението е възмжно по всяко време на годината. Характеризира се с липса на периодичност и значително повишаване на нивото на водата.
Речно наводнение в Уисконсин По време на наводнението протича ерозия в речните корита и отмиване на слоеве от бреговете. В много от развитите райони по света човешката дейност е променила формата на коритата на реките с цел вамаляване интензитета и честотата на възникващите наводнения. Като примери на човешко въздействие върху естественото състояние на реката могат да се посочат конструирането на язовири, коригиране на коритата, строителство на канали, насипи и диги и пресушаване на крайречни блата. В повечето случаи, лошото управление на човешката дейност в крайбрежните разливни зони води до рязко увеличение на риска от наводнения: Изкуственото изправяне на коритото на реката позволява на водата да тече по-бързо, увеличавайки риска от наводнения в областите надолу по течението; Промяната на характера на заливните зони на реките премахва естествените водохранилища, което отново води до повишаване на риска от наводнения по течението; Създаването на изкуствени диги или язовири може да защити областта, която се намира надолу по течението (зад язовирната стена), но не и тези области, които са разположени нагоре по течението; Наличието на язовирни стени, както и изправянето и укрепването на речните брегове (например създаването на насипи и др.) също може да увеличи риска от наводнения в областите, разположени нагоре по течението. В резултат на това се затруднява оттока на реката и се увеличава натиска, упражняван върху низходящия поток, което е свързано с пречките пред нормалното оттичане на водата поради стеснението на канала, заключен между укрепените брегове. Подземни реки[редактиране | редактиране на кода] По-голямата част от реките (но не всички) текат по повърхността на Земята. Потоците на подземните реки текат в пещери, кухини и подземни тунели. Този вид реки често се среща в райони с варовикови (карстови) отлагания. Освен това се разграничават и пещери, оформени в ледници и образувани от разтопянето им. Такива пещери има в много ледници. Разтопената ледникова вода се абсорбира от леда чрез големи пукнатини или пресечни точки, образуващи проходи, понякога позволяващи преминаването на човек. Дължината на подобни пещери може да е до няколкостотин метра, дълбочината – до 100 или повече метра. През 1993 г. в Гренландия е открита и изследвана гигантската ледена яма „Изортог“ с дълбочина 173 m, чиито воден поток през лятото е над 30 m3.[11] Поради наличието на „покрив“, формиран от геоложки пластове, непроницаеми за вода (или лед) и високото налягане, насочено към страната на лежащия отгоре масивен ледник, се създава така наречения топографски градиент – такива реки могат да текат дори нагоре. Вода, като правило, има в много пещери, и карстовите пещери дължат произхода си на нея. В пещерите могат да бъдат намерени кондензатни слоеве, капки, потоци и реки, езера и водопади. Сифоните в пещерите значително усложняват преминаването, изискват специално оборудване и подготовка. Подземната река Пуерто Принсеса е подземен поток близо до филипинския град Пуерто Принсеса, на остров Палаван (Филипини). Тази река, дълга около 8 km, преминава в пешера под земята, в посока към Южнокитайско море. В района ѝ е създаден Национален парк „Подземна река на град Пуерто Принсеса“ – резерват, който се намира на 50 km от града. Друга известна подобна река има на полуостров Юкатан в Мексико. И двете подземни реки дължат произхода си на карстовия релеф. Водата в тези реки променя посоката на течението си, намирайки път надолу, благодарение на разтварянето на карбонатните скали и образуването на голяма подземна речна система. Река Хамза е неофициалното[12] име на подземното течение под руслото на Амазонка. За откритието на „реката“ е обявено през 2011 г.[13] Неофициалното име е дадено в чест на индийския учен Валия Хамза,[14], който над 45 години се занимава с изследването на Амазонка.[15] Бележки[редактиране | редактиране на кода] ↑ Chu, Jennifer. River networks on Titan point to a puzzling geologic history. // MIT Research, July 2012. Посетен на 24 юли 2012. ↑ O'Neill, Ian. Titan's 'Nile River' Discovered 12 декември 2012 ↑ Carr, M.H. (2006), The Surface of Mars. Cambridge Planetary Science Series, Cambridge University Press. ↑ Gupta, Avijit. Large rivers: geomorphology and management. John Wiley and Sons, 2007. ISBN 9780470849873. p. 31. (на английски) ↑ Contamination globale des cours d'eau par les pesticides, архив на оригинала от 24 септември 2015, посетен на 2017-06-29 ↑ World's rivers in 'crisis state', Nature, 30 октомври 2010}} ↑ Panda.org Архив на оригинала от 2010-03-15 в Wayback Machine. ↑ Michel Meybeck. Riverine transport of atmospheric carbon: Sources, global typology and budget. // Water, Air, & Soil Pollution 70 (1 – 4). 1993. DOI:10.1007/BF01105015. с. 443 – 463. ↑ Achim Albrecht. Validating riverine transport and speciation models using nuclear reactor-derived radiocobalt. // Journal of Environmental Radioactivity 66 (3). Elsevier Science Ltd, 2003. DOI:10.1016/S0265-931X(02)00133-9. с. 295 – 307. ↑ "National Museum of Prehistory-The Peinan Site-Settlements of the Prehistoric Times". nmp.gov.tw. ↑ Reynaud L. et Moreau L. Moulins glaciaires des glaciers tempérés et froids de 1986 à 1994 (Mer de Glace et Groënland) – Morphologie et techniques de mesures de la déformation de la glace. Actes du 3e Symposium International Cavités glaciaires et cryokarst en régions polaires et de haute montagne, Chamonix-France, 1er-6.XI.1994. Annales Litteraires de l’université de Besançon, N 561, serie Géographie, N 34, Besançon, 1995, p. 109 – 113. ↑ Choi, Charles Q. Underground river discovered beneath Amazon. // OurAmazingPlanet. Science on MSNBC, 31 август 2011. Архивиран от оригинала на 23 ноември 2012. “The name given to the underground flow is not official,” Hamza said. ↑ Scientists find underground river beneath Amazon. // 2011. Архивиран от оригинала на 23 ноември 2012. Посетен на 25 август 2011. ↑ Lehman, Stan. Brazil scientists find signs of underground river. // Sacramento Bee, 27 август 2011. Посетен на 25 август 2011. Архив на оригинала от 2020-04-05 в Wayback Machine. ↑ Scientists discover underground river running beneath the Amazon. // Fox News. 25 август 2011. Посетен на 25 август 2011.
Изтегляне 261.56 Kb. Сподели с приятели:
|