Ⅱ Изложение 1 Психосоциална теория на Ерик Ериксън

Периодът на юношеството обхваща възрастта от 12-19 години. Това е периодът, в който детето вече не е дете, но все още не е и възрастен. Юношеството е един от най-задълбочено анализираните периоди от Ериксън. Този етап може да се придружава с различни смущения в Его-идентичността, чието основно значение е конфликтът между изграждащата се идентичност и смущенията в нея. Поради тази причина, кризата на този период е свързана именно с „идентичност срещу ролево объркване“. В този период се осъществява самоопределяне и юношата набелязва своя жизнен път. Формира се едно интегрирано чувство за Аз или обърканост по отношение на въпроса „Кой съм аз?“.. За отговор на този важен въпрос, юношите все повече се насочват към групата на връстниците, докато родителите остават на по-заден план. Ериксън смята, че през юношеството бързо променящата се физиология, съчетана с натиск да се вземат решения за бъдещото обучение и кариера, създава необходимостта от поставяне под съмнение и предефиниране на психосоциалната идентичност, която е установена в по-ранните години. Поради тези причини юношеството се определя като време на промяна. Тийнейджърите експериментират с различни сексуални, професионални и образователни роли, докато се опитват да разберат кои са и какви могат да бъдат.

Така юношеството започва с физиологично съзряване, в което се усвояват физически способности на възрастен, интелектуално съзряване, в което се появяват способности на мислене на възрастен, последвано от усвояване на социални способности. Сред отличителните черти на юношеството е интензивното развитие на мисленето. То става по-обобщено, по-логично и придобива възможности за по-дълбоко вникване в процесите и явленията. През този период мисленето се отличава със своята активност, нарастваща самостоятелност и творческа насоченост.

Друг важен момент в този период е формирането на идентичността, на разбирането за себе си. Чувството ни за идентичност включва нашата Аз-концепция и равнището ни на самооценка. Аз-концепцията е собствената ни преценка за нашите силни и слаби страни. Тя от своя страна влияе върху равнището на самооценка, която е свързана с това как ние се отнасяме към себе си. Идентичността включва и нашите ценности, нагласи и предпочитания за нещата около нас. Юношите, които използват гъвкав, открит и рационален подход към справянето с конкуриращи се убеждения и ценности и, които се чувстват привързани към родителите си, но свободни да изразяват мненията си, е вероятно да са напреднали във формирането на идентичност. Близките приятели подпомагат младите хора в изследването на възможностите. Училищата и общностите също подпомагат постигането на идентичност. Личността в този период се стреми да поема такива роли, чрез които да може да реализира поведение, съответстващо на нейния Аз-образ.

За Ерик Ериксън основната криза през юношеството е конфликтът между идентичност и объркване на ролите. Когато подрастващите успеят да подредят и организират всичко, по което се различават от другите, те в значителна степен вече са изградили своята идентичност. Ако не успеят, те стигат до объркване на ролите, като изпитват несигурност за ролите си в живота. Объркването представлява провал в развитието на чувството за идентичност. Според Ериксън този конфликт се предизвиква от физическите и психичните промени, настъпващи през юношеството. Пубертетът поражда сексуални интереси, а напредъкът в когнитивното развитие поставя под въпрос дотогавашните ценности и убеждения. Изправянето пред подобни проблеми води до така наречената криза на идентичността.

Юношеството се определя и като период на полово типизиране. То се появява по няколко причини. Физическите и познавателните промени насърчават юношите да разглеждат себе си по свързан с пола начин, а полово-типизираният натиск от родителите и връстниците се засилва. Тийнейджърите, които в крайна сметка изграждат андрогинна полова идентичност, демонстрират по-добро психологическо приспособяване.

Формирането на социалните навици и социалното развитие в юношеството е от изключително значение за цялостното развитие, тъй като по този начин се създават връзки и приятелства, които могат да прераснат в трайни взаимоотношения в по-късен етап от живота. На практика приятелите могат да станат най-важни през юношеството в сравнение, с който и да е друг период от живота. Например, ако родителите казват, че си талантлив или красив, си склонен да пренебрегнеш мнението им, защото те не са безпристрастни, а и стандартите им вероятно са много по-различни от твоите. Когато юношите обсъждат проблемите си у дома, родителите най-често им обясняват своите схващания, вместо да се опитат да разберат възгледите на децата си. Докато обсъжданията с приятели са сравнително по-балансирани по отношение на опитите за обяснение и разбиране. Родителите се опитват да влияят чрез демонстриране на власт или компетентност, те се стараят да се намесят и да решат проблеми. Връстниците влияят по-деликатно, техните ценности и идеи се преплитат по-непосредствено в приятелските взаимоотношения. Срещите в юношеството са с особена важност, тъй като дават възможност на детето да оформи определени отношения и да научи нещо за самите отношения. Оформят се няколко промени, като прекарване на повече време с другия, засилване както на положителните, така и на отрицателните чувства, взаимно разкриване на по-дълбоки интимни страни от личността, прояви на харесване, любов и доверие.

Ⅲ Заключение

Развитието е процесът, чрез който човек формира себе си, своите качества, положителни и отрицателни черти. Чрез него индивида пораства, преминавайки през различни фази и етапи. Ерик Ериксън, като един от най-значимите психолози в областта на психология на развитието, създава и разграничава етапите в развитието на човек, обособявайки своята теория за психосоциалното развитие. Той обръща по-малко внимание на средното детство, но анализира дълбоко юношеството. Именно тези два периода са едни от най-съществените за развитието. През тях човек се запознава с институционалната среда, създава връзки, среща се с връстници, с приятели. Но най-важното е, че човек изгражда своята идентичност и своето разбиране за себе си, пробва нови и различни неща, за да отсее това, в което се чувства най-добре, в което намира себе си и което го утвърждава като личност.

Ⅳ Използвана литература

• 
  Анонимен. Социално развитие (7 до 12 години) - http://detskorazvitie.bg/EarlyDevelopment/SocialDevelopment_7_12_years.html
  
• 
  Бърк, Л. (2012). Изследване на развитието през жизнения цикъл. София, „Дилкок“
  
• 
  Георгиев, Л. (2005). Психология на развитието и възрастова психология. София
  
• 
  Маджаров, Г. Развитие на психиката в детско-юношеска възраст. Велико Търново, УИ „Св. Св. Кирил и Методий“
  
• 
  Минчев, Б. (2005). Психология на човешкото развитие. Варна, Варненски свободен университет
  
• 
  Сиймън, Д. Д. и Д. Т., Кенрик. (2002). Психология. София, „Нов български университет“
  
• 
  Стаматов, Р. (2000). Детска психология. Пловдив, „Хермес“