Ⅱ Изложение 1 Психосоциална теория на Ерик Ериксън
Изтегляне 27.22 Kb.
|
|
Съдържание: Ⅰ Увод…………………………………………………………………3 Ⅱ Изложение…………………………………………………………3 2.1 Психосоциална теория на Ерик Ериксън…………………………3 2.2 Психосоциално развитие в средното детство…………………4 2.3 Психосоциално развитие в юношеството………………………7 Ⅲ Заключение………………………………………………………9 Ⅳ Използвана литература…………………………………………10 Ⅰ Увод
Развитието на всеки човек, и по-специално психическото развитие, е от изключително значение за изграждането ни като личности. То е съвкупност от сложни физически, психически, емоционални и социални процеси. Развитието започва още в утробата и продължава през целия жизнен цикъл. Много от теоретиците обръщат голямо внимание на развитието именно поради причината, че то е важно за образуването на нашата идентичност. Поради тази причина, детската психология разглежда толкова подробно психичните процеси и свойства. Психолозите обръщат по-голямо внимание на психосоциалното развитие в средното детство и юношеството именно защото през тези периоди децата присъстват най-активно в обществото. Децата тръгват на училище, навлизат в академични среди, разрешават кризи, свързани с периода, в който се намират, навлизат в пубертета. Един от най-видните психолози и теоретици Ерик Ериксън се занимава именно с психосоциалното развитие на индивида. Неговата епигенетична теория дава ясна представа за цялостното развитие на личността посредством стадиите на психосоциално развитие, които той разграничава. 2.1 Психосоциална теория на Ерик Ериксън Ерик Ериксън е един от добре познатите психолози в това направление. Той обръща голямо внимание върху развитието на индивида и поради тази причина разгръща своята теория, стигайки до осем стадия на психосоциално развитие. За Ериксън се знае още, че той надгражда и разширява до голяма степен теорията на Зигмунд Фройд за психосексуалното развитие. Както Фройд, така и Ериксън разглежда развитието на индивида в хода на жизнения процес като преминаващо през различни универсални стадии. Този процес показва един по-голям ръст на развитие, разширяване на съзнанието и на взаимодействието с другите. Всеки стадии, от обособените, се появява в определено време, придружен от криза или така наречения повратен момент, до който индивидът достига в резултат на своята зрялост и изисквания, отправени от другите. Всяко разрешаване на кризата води до положителен или отрицателен аспект. При положителното разрешаване, Егото ще се обогати с нови качества, помагащи за изграждането и на душевно здраве. Ако кризата не е преодоляна, това може да доведе до вграждането на отрицателни качества, които биха могли да възпрепятсват развитието. Като цяло Ериксън представя това, че решаването на конфликтите и породените от тях кризисни ситуации придават на личността едно по-дълбоко вътрешно единство и възможност за справяне с конфликтите. Така теорията започва от младенчество, ранно детство, детство, училищна възраст (средно детство), пубертет (юношество), ранна зрялост, средна зрялост и късна зрялост. Едни от най-важните периоди в развитието на индивида са именно периода на средното детство, когато детето навлиза в академичната среда и започва да се среща с връстници, както и периода на юношеството, когато детето формира своята идентичност и представа за себе си в заобикалящият го свят:
Изтегляне 27.22 Kb. Сподели с приятели:
|