Средно детство (трудолюбие срещу чувство за малоценност – от 6-12 години)

Средното детство или наричано още период на училищната възраст, се характеризира с възрастовия интервал от 6 до 12 години. Това е периодът, в който детето притежава способности за логическо мислене и самоконтрол, за коопериране с другите, което му позволява да се обучава в училище. Детето разполага с вътрешен стремеж към учене и постигане на успех. У него се обособява чувство, което Ериксън нарича „чувство на създаване“, което изразява способността на детето да прави нещата добре. До около 6 години у детето се забелязват все още части от бебешкото начало, показвайки, че то е все още свързано със своето семейство и значимите хора от тази интимна общност. Това се обяснява от гледна точка на това, че семейството образува първичния жизнен свят на детето. В него се извършва базисната му социализация.

Според Ериксън децата, които успешно разрешават психологическия конфликт „трудолюбие срещу малоценност“, развиват чувство на компетентност в уменията и задачите, положителна, но реалистична Аз-концепция, гордост от постиженията, нравствена отговорност и способност да работят в сътрудничество с връстниците си. През средното детство детето се „разделя“ пропорционално между трите жизнени свята, с които се е запознало до сега (семейство, училище, връстници). По този начин детето разбира себе си и обособява своята Аз-концепция, емоционалното си развитие, взаимоотношенията с връстниците, както и социалното развитие. Аз-концепцията включва личностни черти, умения и социални сравнения с връстниците.

Самооценката се диференцира още повече, става йерархично организирана и спада в първите години от училище до реалистично ниво. Авторитетното родителство е свързано с благоприятна самооценка. Децата приписват успехите си на големи способности, а провалите на недостатъчно усилия. Самоосъзнатите емоции – гордост и вина, започват недвусмислено да се управляват от личната отговорност. Преживяването на силен срам може да разбие цялостната самооценка на децата. Децата в училищна възраст осъзнават, че може да се преживее повече от една емоция в даден момент. Тези, които умеят да регулират емоциите си, са оптимистични и харесвани от връстниците.

В училищна възраст децата показват изумителен напредък в социалното си знание, в способността си да разбират хората и да мислят за социалните отношения. За разлика от пасивния начин на учене, при който в процеса на социализация детето усвоява ценности и убеждения от родителите си, социалното знание представлява по-активна форма на учене, при която отделната личност активно действа, за да изгради своите знания и възприятия за света. Социалната ситуация на развитие се сменя – привилегированото място в семейството, което е отредено за детето, се заменя от доминирането на равностойна социалност в класовия колектив. Първокласникът има желанието и възможността да се приобщава към извън семейния социум. За него се разтварят широко други два свята – този на училището и на връстниците. Задачите на социалното развитие стават все по-сложни за децата в училищна възраст. Контактите и броят на хората в обкръжението на детето се умножава и правилата и ценностите стават все по-сложни. Детето трябва да намери подходящото поведение, което да го накара да се чувства комфортно в отношенията си с връстниците и възрастните. Въпреки нарастващото влияние на приятелите, родителите и качеството на привързаност с техните деца, продължават да оказват влияние върху поведението на детето извън семейната среда. Социалното развитие спомага на децата в средното детство да формират приятелства и помага за взаимоотношенията с връстниците. Тe стават по-просоциални, докато агресията намалява.

В този период децата започват все по-добре да разбират гледната точка на другите и да се откъсват от егоцентризма. Започвайки от 6-годишна възраст, децата постепенно осъзнават, че всяка ситуация може да бъде погледната от много различни перспективи и те могат да си представят как техните собствени идеи изглеждат на другите хора. Между 10 и 12 години, едно дете може да побере противоположни или различни гледни точки в съзнанието си по едно и също време. Характерно за късното развитие на средното детство (8-10 години) е именно способността да се толерира емоционалната амбивалентност. Развитието на това чувство е признак за сериозен напредък в развитието. Те вече могат да направят добра прогноза за това как другите биха реагирали в определена ситуация, какви са техните мисли и очаквания. Това им позволява да се справят в новата, вече по-сложна социална среда, в която те се развиват и търсят своето място.

За психологическата специфика на средното детство се знае най-малко в сравнение с другите периоди. Зигмунд Фройд нарича този период „латентен стадий“, тъй като не се случва нищо важно според него. Много от теоретиците намират спецификата на този период в това, че детето се учи и училището е ключова институция в детския живот. В съвременната психология, развитието през средното детство, се разглежда като период на ускорено развитие на интелектуалните психични функции и най-вече мисленето под въздействие на учебния процес. Това е период на широка социализация, която е предпоставка за растеж на психичните възможности. Поради това кризата, която се формира в този етап от развитието, е определена като „трудолюбие срещу малоценност“.