01: “ Общ преглед на желанията”

*) “Впечатления” можем да получаваме от всичко: от музика, книги, секс, разходка, вкусна храна, събития, новини и др.

*) В списъка на всичко това, от което хората искат да получат “впечатления” присъстват не само приятни и симпатични явления, но и неприятни и несимпатични – хората се стремят да получат впечатления от смъртта, страданията, катастрофите, тъпотата на другите хора, самосъжалението и други НЕ. Например, хората могат специално да гледат филм, за който предварително знаят, че ще им донесе силни НЕ: от ненавист до самосъжаление и за тях това също са “впечатления” и колкото по силни са НЕ, толкова по-силни са “впечатленията”.

*) Желанието за впечатление е наркотик. Да се убедиш в това е лесно – спри да получаваш впечатления и ще почувстваш какво изпитват наркоманите по време на абстиненция. Без впечатления моментално ти връхлитат сивота, скука, безизходност, паника, отчаяние, и ужас.

Когато говорят за впечатления, хората всъщност говорят за положителни емоции (ПЕ): радост от притежание, злорадство, самодоволство, задоволство и др. Защо от НЕ може да получиш “впечатления”? Именно поради това, че често силните НЕ водя до силни ПЕ. Обратното също е вярно. Купил си скъпа кола, започнал си да изпитваш много положителни емоции: представяш си как ще ти завижда съседът, представяш си как момичетата вече ще ти обръщат повече внимание, минувачите ще те уважават и т.н. Паралелно възникват и НЕ, разбира се: страх от загуба, недоволство от това, че животът не е станал по-весел, бяс от това, че са я одраскали и т.н. Защо хората така обичат да зяпат катастрофи и смърт? Това за тях е много необичайно, това поражда множество ПЕ: “слушай, днес видях ТАКОВА НЕЩО... мозъкът размазан по целия асфалт... ле-ле...” – ВСЕКИ човек, който зяпа трупове, при това сладострастно си представя как ще разказва за това на всички, как ще прикове вниманието на слушателите. Освен това болшинството хора умират от скука и сивота и всякакви силни емоции, даже НЕ, за тях са по-привлекателни, отколкото ужасът от скуката, когато си сам със себе си, когато нищо не се случва, тъй като силните НЕ винаги могат да бъдат експлоатирани така, че да донесат ПЕ – например ако си в депресия, можеш да си представяш как ще разказваш за това на “приятелките” си, как те ще ти съчувстват, ще ти дават съвети, ще ти обръщат внимание, т.е. ти ще подхранваш чувството си за значимост.

По този начин, ПЕ и НЕ са двете страни на един и същ медал, и едната и другата са “помрачение”, т.е. възприятие, което е несъвместимо с ОзВ и което те прави тъп и мъртъв. Не убиват бързо, ПЕ убиват по-бавно, но все пак убиват. Проблемът е там, че хората като правило погрешно приемат изблиците на ОзВ за ПЕ, така че към ПЕ са причислени и симпатията, и чувството за красота, и нежността... Представи си, че ти наричаш “храна” както брезовата манатарка, така и мухоморката. Резултатът е отравяне. Това става и в случая с ОзВ и ПЕ – резултатът е отравяне. За да не допуснеш това фатално смесване е необходимо внимателно да анализираш своите възприятия и да си изясниш какво те трови, а какво ти дава сили и те радва, кара те да изпитваш симпатия, наслада, устременост. Различавай и избирай!

По този начин, желанието за ПЕ аз отнасям към мж и това влиза в противоречия с това как е прието да се отнасяме към ПЕ в нашето общество: желанието да изпитваме ПЕ е “узаконен” начин не прекарване на времето, т.е. в обществото търсенето на “впечатления” не само не се осъжда, но и всячески се приветства, култивира се, поднася се като прогресивен, творчески, интересен начин на живот. Има множество (лъжливи) концепции, одобряващи и поддържащи търсенето на “впечатления”, но ако ти имаш натрупан опит в изпитването на интензивни ОзВ, ти ще забележиш лесно,че желанието за “ впечатления” също така определено препятства ОзВ както и всяко друго помрачение.

Който вижда във “впечатленията” смисъл на живота и се опитва да се “насити” с тях, то такъв човек става “алкохолик”, търси все нови и нови впечатления, затвърждавайки ходенето в кръг между ПЕ и НЕ, изобретявайки все нови и нови начини да ги усили и разнообрази, подгонен от ужаса (при мисълта, че впечатленията могат да свършат) и от пристъпите на скука и сивота, които го връхлитат когато впечатленията стават малко. Не е удивително, че логичен завършек става употребата на наркотици, които ускоряват и двете страни на процеса: получаването на ярки впечатления и разрушаването и умирането. Аз мисля, че наркоманията, така безнадеждно и стремително развиваща се в последните години има за хранителна среда именно причини, свързани с културата: страстта към впечатленията се смята за добродетел и отдушник от скуката. Хората не разбират, че скуката, сивотата и безизходното мъртвило свидетелстват за това, че са те са изчерпали не света около себе си, а само своя начин на интерпретиране на този свят, своите бедни концепции и емоции. Резултатът е или бърза смърт, вследствие от наркотици, или бавно умиране, крайната фаза, на което можеш да видиш на пейката пред входа си – старческо оглупяване, ненавист, тъпота, болести, уродство, с една дума – пълно разложение.

В процеса на търсене и потребление на впечатления човек изпитва съвършено не това, което изпитва този, който се стреми към ОзВ. Който търси ПЕ, изпитва ПЕ и НЕ. Който търси ОзВ изпитва ОзВ още в самия процес на търсене.
03-01-04) Първите 10 правила на технологията на реализацията на радостните желания (ррж):

Първия проблем, с който се сблъсква практикуващата, поискала да ррж е отсъствието на яснота по въпроса – какво всъщност радостно иска. Десетки години тя е потискала рж с разни концепции за “дълг”, “задължения”, “прилично” и други фантоми, ката че нищо удивително няма в това, че рж са престанали или почти са престанали да се проявяват. Първата стъпка към практиката на ррж е да се научиш да изпитваш рж, да им обръщаш внимание, да не ги потискаш, обезателно да ги фиксираш писмено – това ще ти позволи да се отнасяш с тях по-внимателно. Можеш да разделиш рж на различни желания от различни области: свързани със секс, с пътешествия, с общуване, с обучение и т.н. Състави общ списък на рж, изпитани от теб и го преглеждай честичко, като поставяш оценка на интензивността на едно или друго рж. Съставяй списък на рж, изпитани днес и т.н. И така:

Още една типична грешка – отлагане на рж за “после”. Например, както си миеш пода изведнъж ти се приисква да отидеш да се поразходиш, но ти си мислиш: “ще довърша пода и веднага ще изляза, не мога да зарежа всичко така...”. Ти веднага ще усетиш как рж се стопява без следа, или като минимум как силно отслабва. Никакво “после” няма – рж съществува само сега, а “после” ще остане само мисълта “искаше ми се” и НЕ, тъй че отлагането за после – това е самозалъгване и е потискане на рж.

Не бъркай тази ситуация с такава, когато има рж, съпроводено от мисълта “искам да направя това не сега, а еди кога си” – има и такива рж.
Правило 2: Отстранявай концепцията за “незначителността”, “маловажността” на рж. Значителността на рж се определя само от неговата интензивност и от резонанса с другите ОзВ. Не отлагай рж за “после”!
Когато започваш да изпитваш желание да изпитваш рж, а особено тогава, когато започваш да ги фиксираш и реализираш, те започват да се проявяват все по-често и те не се влияят от твоите концепции. Ти можеш да смяташ, че дамите трябва да ходят на високи токчета по тротоарите, а радостното ти желание може да те накара да вървиш боса по черната влажна земя. И какво да правиш? Да тръгнеш боса по земята, да излезеш от ролята на дама, да изпиташ ред НЕ, да се сблъскаш с необходимостта да ги отстраняваш? Да не тръгнеш боса по земята – да убиеш рж, в резултат да се усили НФ, пак ще има изблик на НЕ, но много по-дълбоки и тежки. Възниква страх – “ами ако ми се прииска нещо такова ужасно и какво ще правя тогава?”. Аз предлагам да следваш следната политика: реализирай поне тези желания, които не те е страх да реализираш, те няма да са малко, а що се отнася до тези рж, които те е страх да реализираш или даже те е страх само като си помислиш за реализацията им, то зафиксирай ги писмено и ги остави. Нека в списъка ти има записано, че някога си искала да направиш еди какво си. Ще се връщаш към своя списък, ще го преглеждаш и ще отбелязваш наличието или отсъствието на едно или друго рж, неговата интензивност. Започни да правиш поне това, което можеш в този момент и не спирай цялата практика само поради това, че не можеш да започнеш да правиш всичко наведнъж.
Правило 3: Фиксирай писмено абсолютно всички рж, а реализирай тези, които можеш да реализираш.
Обикновеното поведение на човек се обуславя на 100% от неговите концепции, навици, страхове и други НЕ, от механичните желания, обществените стереотипи: семейни, градски, национални, религиозни и т.н. Човек никога за нищо не мисли – той жонглира с концепциите, докато едно механично желание не стане по-силно от друго. Когато започнеш да следваш рж, то незабавно изпадаш от прикритието на всички правила. Възниква страх – а ако се случи нещо ужасно, нежелателно? На теб ти се иска едно, а страховете ти диктуват друго, концепциите – трето, а майка ти – четвърто и какво да правиш?

Ти имаш много различна информация от различни източници. Обобщи я в един списък. Провери достоверността на информацията, компетентността на източниците и т.н. – направи това в рамките на своите възможности и своята искреност. Оцени рисковете, направи предположения – какво може да стане в такъв случай, какво в друг. Избягвай да си доизмисляш факти – нека твоят ум бъде хладен, трезв, независим инструмент – изслушай неговата гледна точка.

Когато започнеш да реализираш рж те ще стават все повече и повече, но това са именно РАДОСТНИ желания, освен това те резонират с други ОзВ, затова не само рж стават повече, но и най-различните ОзВ стават повече. Възниква ефектът на “конкуренция на рж”, ти буквално започваш да се разкъсваш на части, в денонщието се оказва че има твърде малко време, откриването на нови ОзВ следват едно след друго. Конкуренцията сред рж не се съпровожда от НЕ, които обикновено съпътстват ситуациите, когато има твърде много мж и няма възможност всички те да бъдат реализирани. Конкуренцията на рж е съпроводена от възторг, предусещане, изблици на блаженство и т.н.

Конкуренцията отначало води до проблема, наречен “прескочи-кобила на рж”: рж толкова често се сменят едно друго, че не им стига устойчивост, в резултат на което желаният резултат не се достига. Осъзнаването на това води до появата на ново рж, което се състои в това, рж да станат по-устойчиви. Това желание укрепва толкаво по-стремително, колкото по-бърза е прескочи-кобилата (смяната) на рж, колкото по-малки са резултатите. В крайна сметка характерът на проявяването на рж се променя: те стават достатъчно устойчиви, за да настъпи желаният резултат.

Някои хора казват: “какво е това, всичко да се свежда само до желания, само желания и пак желания”. Нищо не става без желание. Всяко действие е процес на реализация на желание и остава само да избереш ще бъде ли то механично или радостно; ще ти донесе ли изтощение и НЕ или ОзВ и нов завой в твоето пътешествие.

Действието, резониращо с ОзВ през цялото време ще наречем “безупречно”. Типовете помрачения, възникващи при действия:

а) загриженост за резултата;

б) загриженост за мнението на другите хора;

в) негативна интерпретация на възникващите препятствия;

г) НО към препятствията (преодолими и непреодолими);

д) нерешителност, съмнения в избраното решение;

е) прибързаност, спазматичност;

ж) тъпота, т.е. неспособност да обмислиш ефективен начин да действаш при наличие на концепции или НЕ.

Ако днес ти се е отдало да отстраниш НЕ, а утре – не, то бил ли е вчерашният резултат резултат? Разбира се, защото отстраняването е направено и това не може да бъде променено и твоето поведение неизбежно, макар и мъничко ще се промени. Друг е въпросът, че от резултат до резултат има разлика, затова ние търсим такива резултати, които биха довели до желаните състояния по най-пряк път.

Практиката от фантазията се отличава по стремежа към получаване на конкретни резултати и искрено практикуващия категорично няма да го устроят лъжливи и многозначителни фрази “бързата котка слепи ги ражда”, “като цяло стана по-добре” и т.н.
03-01-05) От целия спектър разнообразни рж ще отделим тези, които имат следните качества:

1) неговата интензивност е по-голяма от 5-6;

2) неговата устойчивост на въздействия от страна на другите възприятия, а също и продължителността на проявяване са изключително високи в сравнение с другите рж;

3) съпровожда се обезателно от предусещане и очакване, а също (поне от време на време) и от други ОзВ;

4) съпровожда се (поне от време на време) от физически преживявания (ФП) – например “пречупване” в областта на пъпчето, “кипене” на гърба, остра наслада в гърлото, натиск в средата на челото и т.н;

5) силно резонират с яснотата;

Ще нарека такова желание “циклон” (асоциация с образа на циклона – над определена съвкупност възприятия възниква някакъв потенциал, област на високо “напрежение на ОзВ”, която може да излее като порой от открития и светкавици на осъзнаване).

Из описанията на Ежатина: “изведнъж възникна “вихър”, т.е. много бързо възникна много ярко възприятие – обикновено ОзВ набират темп по-бавно. И веднага възникна възприятие на това желание като циклон. Аз мисля, че никога още не съм изпитвала подобно нещо. Думата “циклон” резонираше силно – бясно радостно желание, което може да се вриви във всеки един момент в нещо непостижимо. Няма никакъв Еж, на негово място има циклонов облак, нещо с огромна сила”.

• 
  С термина “осъзнаване” аз обозначавам такава мисъл, която:
  

2) резонира с ОзВ-яснотата,

3) резонира с другите ОзВ.

Циклоните играят огромна роля в пътешествието на съзнанието. Те определят посоката на твоето пътешествие, формирайки по този начин твоите индивидуални отличия от другите практикуващи.

• 
  Тъй като циклоните са силни, то освен от ОзВ те се съпровождат още и от
  

(Думата “пръв” се обозначава с цифра пред думата, например 1-страж, 1-ловец, като в същото време интензивността се обозначава с цифра след думата 1-страж-3, 1-ловец-6)

• 
  Желанието да откриваш нови ОзВ (1-ловец) не обременено с 1-страж, ако
  

1. 
   имаш достатъчно голям опит при откриването на нови ОзВ;
   

Мощен удар по 1-страж нанася опитът в лавинообразното откриване на ОзВ, пълното и продължително потапяне в ОзВ с много висока интензивност.

• 
  Често срещащата се разновидност на мж – желанието за притежаване на ОзВ.
  

“Желанието за притежание на ОзВ” аз ще нарека разнообразна съвкупност от такива желания, които са насочени не към самия процес на преживяване на ОзВ и всичко това, с което то резонира, а използването му за достигане на едни или други цели. Сред тези цели могат да бъдат както и най-прости, така и най-префърцунени. Към простите аз отнасям желанието да се похвалиш, да привлечеш вниманието на другите хора, да получиш статут на “муцуна” и т.н. пример за префърцунено желание – желанието да поддържаш самолюбуването и самодоволството от това, че ти си толкова яростно практикуваща, толкова безкористна, решителна и т.н. Колкото повече практикуващата страда от мания за самолюбуване, толкова по-сложно е да направи революция в искреността, да се саморазобличи, да отдели помрачената мотивация, да прекрати тази тънка игра, насочена към удовлетворяване на жаждата за получаване на ПЕ от правенето на впечатление на хората. Играта със самолюбуването може да достигне удивителна степен на обърканост, но има един прост критерий за ефективността на използваните противоотрови, степента на твоята искреност – честотата, дълбочината и интензивността на преживяните от теб ОзВ.

Типична проява на желанието за притежаване на ОзВ е пренос на акцента от преживяването на ОзВ върху красивата и обширната писмена фиксация на ОзВ или разказите за тях – например ти можеш да изпитваш самодоволство от дългите стълбове цифри, изобилието от записки, което накрая води до това, че ОзВ престават да се проявяват, а ти изпадаш във все по-голяма самозаблуда, приемайки ПЕ за ОзВ.

Сред противоотровите ще отбележа следните:

1) Изследване на ситуацията, в която ти изпитваш самодоволство, сомолюбуване от гледна точка на тяхната съвместимост с ОзВ.

2) Практиката на цикличното възприятие на самолюбуването.

3) Получаване на опит в прякото отстраняване на задоволството и самодоволството в тези случаи, когато има яснота (за това, че тези възприятия са помрачения, т.е. несъвместими с ОзВ) с такава интензивност и устойчивост, че можеш да отстраняваш всички “пръски” НЕ, съпътстващи процеса на отстраняване на ПЕ.

4) Постоянните усилия по достигане на искреност в този процес, т.е. на точно различаване на желанието да изпитваш ОзВ и желанието а ги притежаваш.

5) Постоянните усилия за достигане на искреност във всички други области на твоя живот.
Когато възниква конкуренция между рж, някои желания остават нереализирани в течение на известно време, а за някои така и никога не се намира време. Ако ти при това се чувстваш на предела на интензивността на ОзВ, ако си препълнена с открития, то няма тук нищо за разглеждане, тъй като по-силните рж взимат превес над по-слабите. Но толкова идеална ситуация не може да продължи дълго: първо, нямаш здрав навик да следваш само рж, второ, на арената излизат стражите (вж. главата “Ефективни практики”) и се случват провали, интензивността на ОзВ периодично рязко се снижава. В състоянието, когато пълнотата на твоя живот достига 10, възниква въпросът – наистина ли се реализират най-силните и най-радостните желания? Та нали сега ти не си на предела на интензивността и пълнотата с ОзВ, то това и означава, че са проявено “помрачения” (т.е. възприятия, несъвместими с ОзВ) и те могат да изкарват на преден план съвсем не най-радостните желания, реализацията на които ще направи практиката ти не толкова интензивна, ефективна и радостна. Най-ефективният начин за селекция на рж и за избор на най-радостните от тях е “паметта за смъртта”:

а) разсъдъчна яснота по въпроса, че във всеки един можеш да умреш. За укрепването на тази яснота аз съветвам по-често да четеш или да гледаш новини, където показват катастрофи и трупове на хора. Пътували хората с влак, а той да вземе да излезе от релсите и да се блъсне в блок – 200 трупа. Загинали са и нормални, и прилични, и бунтари, и хора с недостойно поведение, и законопослушни, и престъпници, и деца – всички, които са се оказали в този влак, смъртта не подбира. Хората загиват непрекъснато и не само по време на война, а и в “най-безопасни” места – погледни тематичните новини. Още днес и ти можеш да станеш труп и никаква сила на света не може да те защити.

(Разбира се, необходимо е безупречно да отстраняваш НЕ, които могат да възникнат в резултат на тази разсъдъчна яснота).

б) специфичното ОзВ – възприятието “самоотдаване”, отхвърляне на привързаност, необикновена трезвост. Много радостно, силно възприятие. Тук влизат и хладното беземоционално отчаяние, по-точно даже не отчаяние (тази дума се асоциира н НЕ-отчаянието), а хладният удар на яснотата, хладната гърмяща яснота. Тук е и възторгът от предстоящото пътешествие в смъртта и нещо такова, което най-силно резонира с думите “да повикам”, “да се отдам”, “да се предам” – не като проява на слабост, а обратното – “да се предам” в значение да отхвърлиш всичко, всяка привързаност, цели – всичко губи смисъл пред лицето на смъртта, която маже да настъпи още сега – състояние на пълна откритост, свежест и свобода.

Пред лицето на паметта за смъртта конкуренцията на рж протича по-особено. Колкото е по-мощна паметта за смъртта, толкова с по-голяма увереност остават само най-интензивните, най-резониращите с ОзВ рж, най пронизителните и насъщните – само това, което би могла да правиш, знаейки, че е възможно след 5 минути да умреш. Мж винаги са насочени към резултата и напълно губят значимостта си ако предварително е ясно, че резултат няма да има, затова при мисълта за това, че нищо на света не ти гарантира, че няма да умреш след 5 минути, мж отслабват. Докато обратното – всеки миг, в който изпитваш и реализираш рж е самостоятелна ценност, затова паметта за смъртта не прави рж по-слаби и това е още един филтър, който отсява мж в полза на рж.

• 
  Два много прости начина да “контролираш невъвличането” в рж, т.е. да препятстваш възникването на механичните съставляващи, да направиш експресен анализ, за да изясниш характера на проявените желания.
  

2) Съществено различно поведение имат рж и мж при техния анализ, т.е. задай си въпросите: “това ли искам аз?”, “има ли увереност, че аз искам именно това?”, “а може да го направя по друг начин?”, “а не е ли механично това желание?” и т.н. Анализът на мж неизбежно е съпроводен от спазматични съмнения, безпокойства, трескава неувереност в желанията, търсения в различни посоки. Докато анализът на рж никога не води до такава треска, то става даже по-ясно, определено, усилват се попътните ОзВ. Даже ако рж се промени след анализа, то смяната на желанията ще бъде уверена, спокойна, без мъчителни, безпокоящи съмнения, съпровождащите ОзВ както и преди ще се проявяват. Цитирам Скво: “анализът на рж прилича на шарка, той се съпровожда от възхищение, удивление. Той е като шепота на листата на дърветата на желанията – лек, прозрачен, слънчев”.

• 
  След като практикуващият започне да отстранява помраченията и да изпитва ОзВ, желанието да изпитва ОзВ (жОзВ) става по-силно, проявява се по-често и от определен момент нататък започва да доминира над останалите желания. При това се осъществява “памет за жОзВ”, т.е.:
  

б) има разсъдъчна яснота в това, че жОзВ е най-значимото, най-страстното желание, без което всичко губи смисъл, без което няма никакъв живот; което силно резонира с предусещането, очакването, чувството за тайна.

ЖОзВ става център на света на желанията, начална точка в смисъл, че всички желания отслабват ако не резонират с него. Радостното желание, имащо това свойство, го наричам “единна цел”. Поведението на човек, който има единна цел е описано в тази история: един тибетски монах живял в пещера и всеки път, когато излизал по малка нужда, болезнено се одирал на острите бодли на храста, който растял точно пред входа на пещерата. И всеки път той мислел: “ще се върна, ще взема брадва и ще го отрежа”, но като се връщал, той мислел така: “не искам да губя време да режа този храст, та аз още утре мога да умра и така и да не постигна целта си! Не искам да губя скъпоценни секунди и ще се заема с практиката си вместо да режа храсти”. Това е пример за памет за единната цел.

Единната цел става по-устойчива и ярка ако я съпътстват:

а) други ОзВ

б) разсъдъчна яснота в това – какво именно състояние е обект на желанието ти

в) разсъдъчна яснота в това – какъв е в дадения момент фронтът на работа (т.е. какъв е към дадения момент съставът на другите рж).

г) позицията на дракона (вж. главата “ефективни практики”)

Проявяването на единната цел води до ефекта на разтварящия се юмрук, аз се чувствам така, все едно ръката сдържаща моите усилия постепенно отслабва хватката си и ме пуска на свобода. Тетивата се освобождава и стрелата лети към целта. Този юмрук – това са съмненията, неувереността, неяснотата на целта, разнопосочните механични влечения.

Когато у практикуващият не се проявява възприятието единна цел, той иска отначало да постигне яснота в това, че тази НЕ, която той изпитва наистина се явава нежелана за него. Но тъй като когато изпитваш НЕ яснота постига с огромен труд, а НЕ успява да се удържи и да породи други НЕ, то за безупречно отстраняване на НЕ не може да става и дума. Ако на твоето място е проявена единна цел, то има и твърдо и непоколебимо желание да отстраняваш НЕ независимо от това – има ли сега яснота или не (а тъй като е възникнала НЕ, то по определение в този момент не може да има висока степен на яснота), а също така няма желание да изпитваш НЕ през цялото време, докато няма яснота за нейната нежелателност и тогава ти постигаш безупречно отстраняване. Когато има възприятие за единна цел, то има яснота, че ти искаш само ОзВ – паметта за тях, гмурването в тях във всяка ситуация без да се замисляш – това е единственото, което ти се иска да правиш.

Когато има ОзВ, то е ясно, че още дълго изблиците на ОзВ ще се редуват с периоди на помрачения. При мисълта за това възниква рж да се бориш каквото и да става даже тогава, когато помраченията напълно завземат властта, например да изпълняваш формалните практики (писмен отчет за преживяванията ти на всеки половин час, ежеминутна фиксация, емоционална полировка, циклично възприятие и т.н.) Съвкупността от такива мероприятия ще наречем “авариен работен фронт” (аРФ). Но когато ОзВ си отиват, настъпва хаос от мж и НЕ и от една страна има нежелание да изпитваш помрачения, но от друга страна няма и рж да изпълняваш аРФ. Колкото по-често и по-силно са проявени ОзВ и решителността каквото и да става да се бориш за тях в помрачените периоди, толкова по-силно в условията на проявени помрачения става желанието да изпълняваш аРФ, чак до момента, докато отново не започнат да възникват рж. Това желание ще наречем “заместник управител”.
Огромна роля в практиката играе “желанието да приемеш от някого ОзВ”. Това е такова желание, което

а) резонира с думите “искам да бъда като нея” или “искам да преживея това, което тя описва”, или “искам да приема от нея ето това качество”;

б) съпровожда се от силни (не по-малко от 7-8 по десетобалната скала) ОзВ от групата Единство (симпатия, самоотричане, самоотдаване и др. – виж глава “Списък на ОзВ с описания”) и други.

Колкото и да е удивително, желанието да приемаш от някой ОзВ води до възникване както на вече известни тои ОзВ, така и на нова, чието описание съответства на описанията на този, към чийто образ е предизвикал това желание.

Желание да приемеш възприятия маже да възникне и към това, което ние наричаме “стихия, природно явление, животни, растения” и т.н. В този случай достатъчно условие за възникване на нови ОзВ е съблюдаването на условието “б” + изпълнението на практиките за отстраняване на механичното различаващо съзнание, такива като “не-реки, не-планини”, цикличното смяна на увереността и др. По-подробно технологията на приемане на ОзВ ще бъде изложена по-късно в отделен параграф.

Да отбележим още и “желанието да предаваш ОзВ”.

Желанието да учи при обикновения човек е свързано с много силни НЕ, скептични мисли, мързел, страх от поражение. Това е предизвикано от това, че от най-ранно детство децата по най-груб начин (чак до грубо физическо насилие, шантаж, закани, най-различни наказания и страхове от наказания, внушаване на концепции и пр.) ги принуждават да ходят на училище, в институти, да учат това, което е “редно”, а не това, което им се иска. В резултат “наученото” веднага се забравя, а самият процес на изучаване се асоциира с мъчение, а не с радост и предусещане.

Сега е необходимо да освободим желанието да учиш от тези помрачения, за да изпиташ цялата му озарена мощ. За това е необходимо да следваш САМО радостните си желания и да учиш въпреки страховете, стереотипите и концепциите и през целия процес на обучение да проследяваш наличието на предусещане (например, във формат на 5-минутна фиксация % време, прекарано в ясно различимо предусещане). Необходимо е да промениш ценностната си система: за основна дейност да считаш изпитването на предусещане, а за допълнителна – овладяването на информацията и навиците. Тогава обучението ще се превърне в много интензивна наслада, резонираща с цели снопове ОзВ.

Реализацията на рж да учиш е великолепен начин да преодолееш “стражите”. Радостното обучение заедно с формалните практики правят мощен таран, пробиващ стената на помраченията по пътя към ОзВ.

Целесъобразно е да се изследват концепциите за обучението и да се оборват. Типичните концепции, препятстващи рж да учиш са:

1) “Ако си започнал не бива да го зарязваш”. Започвай го и го зарязвай колкото си искаш. Щом само възникне рж да учиш нещо – започваш, а щом изчезне – спираш. При това е необходимо да отстраняваш възникващите обикновено НЕ – разочарование от това, че обучението не е завършено, срам от това, че не си го довършил до края, а си го си го зарязал, чувство за малоценност и т.н. Именно такъв подход към обучението води до достигане на твърди знания и навици, при това ярко се проявява желанието за творчество, яснота, усилва се желанието да учиш, желанието за ОзВ. Ако рж образуват “прескочи-кобила”, т.е. сменят се едно друго толкова често, че в крайна сметка не можеш да добиеш твърди навици, то това е временно явление, свързано с навика да потискаш рж и с времето рж става силно и дълговременно.

2) “Трябва да се стремиш към определена цел – глупаво е да учиш просто така, само за удоволствие. Глупаво е да учиш това, което няма да можеш да използваш”. Истинско удоволствие от обучението изпитваш само тогава, когато изучаваш нещо именно затова, защото изпитваш точно в този момент удоволствие от обучението. Необходимо е да отстраняваш механичните желания, такива като “да дочета до края параграфа” и т.н.

Ако обучението някаква област е необходимо условие за реализацията на друго рж (например, имаш рж да печелиш достатъчно пари, за да реализираш другите рж, а твоята професия изисква повишаване на квалификацията), то такава мотивация е озарена, немеханична и в резултат често възниква радостно желание да научиш това, което е необходимо. Също може да възникне рж да смениш начина си на самоиздръжка.

3) “ Трябва да учиш докато си млад, в моята възраст вече е късно”. Да изпитваш наслада от обучението, както и да пътешестваш из ОзВ никога не е “късно”. Старостта, вялостта, старческото оглупяване – това не са неща, които неизбежно настъпват с времето, а са следствия от НЕ, тъпотата, механичните желания и за хората старостта започва още в ранната младост. Човек, който се занимава с ППП заедно с помраченията отстранява и старостта.
03-01-06) Гущерът предлага следното разделение на желанията на типове:

Помрачени желания:

4-пмж: желанието за впечатления. 3-пмж и 4-пмж са много близки по начина, по който ги изпитвам, но 4-пмж е по-силно, по-досадно, т.е. тяхната реализация отнема повече време. Те възникват от сивота, от скука. Аз мога да седя на дивана и изведнъж много да ми се прииска шоколад или да поговоря или да отида до магазина. Реализацията на тези желания винаги води до тъпо, сиво състояние, задоволство без проблясъци на ОзВ. Най-често моите фикс-идеи (т.е. такива желания, които ми се иска да реализирам на всяка цена, без да обръщам при това никакво внимание на аргументите “против” и често бе да обръщам внимание на тези фактори, които могат да доведат до оптимизация на реализацията но това желание) – това именно е 4-пмж. Те стават фикс-идеи, защото ни се струват безобидни, ясно е,че това не е нито 1-пмж, нито 2-пмж, а значи като че ли може да се реализира. При това аз не си давам сметка, че в тези моменти изпадам в амок, в който всичко се преустройва за реализацията на това желание –силният вътрешен диалог, емоциите, останалите желания. Нереализацията или мисълта за нереализация на 4-пмж са съпроводени от по-силни недоволство и сивота, отколкото в случаите с 3-пмж. Може даже да възникне чувство за безизходност.

Но още по-удивително е това, че резонансът възниква между толкова неприличащи си възприятия като, например, блаженството и искреността! Удивително е това, че толкова различни възприятия ярко резонират едно с друго. Удивителен е резонансът между сферата на празнотата и отчуждеността, между разсъдъчната яснота и безметежността. Удивителен е резонансът между такива възприятия, чиито описания от семантична гледна точка са съвършено равноправни, например между предаността и отчуждеността.

Удивително е и това, че физическото състояние става изключително приятно именно от резониращите едно с друго ОзВ! За да може по-ярко да се види тази удивителна хармония, представи си, че твоето състояние се подобрява от нежността и раздразнението и се влошава от предаността. Даже е невъзможно да си представиш какво би било в такъв случай.

“Държавното” устройство на всеки човек е такова: официалната власт в страната принадлежи на този, който носи униформата на диктатора с название “аз”, при това съществува кръг от лица (т.е. възприятия), които са допуснати до мундира за постоянно, а също има и такива, които само понякога имат достъп до него. Рядко се случва така, че под влияние на външни сили униформата на диктатора може да попадне у някого от новите хора.

Смяната на властта става хаотично и много бързо – мундирът преминава от едни ръце в други за броени минути ли даже секунди.

Ако постоянен достъп до мундира получават група хора, които поне отчасти са съгласувани, то формираната от всеки един от тях не е твърде противоречива и такъв човек е наричан “последователен” или “упорит”, или ”целеустремен” и т.н., то даже в такъв случай ситуацията най-често напомня за орела, рака и щуката.

Прескочи-кобилата на носителите на мундира “аз” е непрекъсната и всеки смята себе си за отговорен за решенията на всички предшественици.

Сега да се върнем към описанията на всички желания.

У обикновения човек почти всички желания са механични и в тази ситуация е почти невъзможно даже да се замислим на тема “аз” – незабавно възникват умора и НЕ. Радостното желание да се спреш и да се замислиш се появява и придобива сила с по-честото и по-силното проявяване на рж.

Във всеки един момент нещо правим и нещо изпитваме, при това по-привичното желание е по-силно от по-слабо привичното, а много честото възприятие (навикът) се проявява даже при много слабо проявено желание да го изпитваме. За да може новото желание да пробие през всичките ни навици му е необходимо или да бъде тясно асоциирано с едно от привичните желания, т.е. насочено към реализацията на едно от тях, или е необходимо да бъде изключително силно и настойчиво.

ОзВ (ОзВ, яснота, рж, ОЕС и физическите преживявания) и помраченията (НЕ, тъпотата и лъжливите концепции, мж, НЕС) са толкова безкрайно далечни едно от друго, толкова несъвместими, че с укрепването на ОзВ въпросът за властта излиза на преден план неизбежно. Човек се раздвоява, разкъсва се на части. Властта посменно преминава от портията на НЕ към партията на ОзВ, при това нито една от двете, оказвайки се на власт категорично не желае да признава решенията на другата. Затова от гледна точка на страничен наблюдател, който е далеч от практиката на развиването на ОзВ, такъв човек изглежда противоречив, ненадежден. Тъкмо тя се е разбрала с теб за нещо, а след 5 мин. вече се отказва от уговорката като обяснява, че няма рж. Но тази променливост продължава само докато практикуващата не се научи ясно да различава рж и мж. Рж в чист вид също могат внезапно да се сменят с други рж точно на средата на своята реализация, но все пак болшинството от тях са напълно устойчиви и определени, така че практикуващата няма никакви сложности с реализацията на даже много дългосрочните рж.

Разкъсването на цялата съвкупност от възприятия на два непримирими фронта не е шизофрения или нещо друго от областта на психиатрията. Разликата е в това, че считащите се за патология и доставящи страдание явления се състоят в една или друга комбинация на помрачени възприятия – една съвкупност от мж се противопоставя на друга, едни концепции – на други. Всеки, който се стреми да изпитва колкото се може повече ОзВ, който предприема за това практически стъпки и постига резултат и се сблъсква със ситуацията на “раздвояването” разказва за това, че това състояние е даже твърде привлекателно. Това не е борба за освобождаване. Често става и така, че за кратък промеждутък от време става чиста смяна на ОзВ с НЕ и тогава възниква особено ярка яснота в това, че по неизвестна причина ОзВ се преживяват така, че това резонира с думите “живо”, “истинско”, “онова”, а помраченията – не. По този начин колкото по-често и по-ярко се проявяват ОзВ, толкова повече наслаждение и други ОзВ възникват от самия процес на борба с помраченията – даже ако това става с огромни усилия.

И ако продължаваш да бъдеш напориста в практиката си, не изпитваш чести оргазми (не по-често от едни серия оргазми от един път на 2-3 месеца) то с времето озареният фон ОФ ще се доближи да непрестанен и двоевластието отново ще се смени с едновластие, но сега на власт ще бъде не празната концепция “аз”, в която всяко възприятие може “да си покаже главата”, а коалиция на ОзВ. Отначало човек е сам, после са двама, после пак е сам.

По пътя към новото обединение постоянно ще възниква необходимостта да се решава следният въпрос: точна сега може да вземе връх желанието да поиграеш на компютърна игра и да изпитваш задоволство и недоволство или желание да четеш книга за Рамакришна и да изпитваш ОзВ. Точно сега ще стане едното или другото. Ето какво променя нещата и нарушава пълното господство на механичните желания – яснотата в това, че при всички случаи ще стане едното или другото или третото – все някое желание ще пребори останалите. По удивителен начин тази яснота усилва рж да изпитваш ОзВ. Впрочем, това не е толкова удивително, ако си спомним това, с което започнах: свойството на ОзВ да резонират едно с друго. Оттук е ясно, че ВСЯКА яснота съдейства на рж да изпитваш ОзВ. Затова за всички направления на практиката такова огромно значение има практиката за отстраняване на концепции, думите с неопределено значение и т.н. – постигането на разсъдъчна яснота изключително силно резонира с ОзВ-яснотата и всичко това действа в полза на желанието да изпитваш ОзВ.

Терминът “медитация” се среща много често. Най-често го използват като красива примамка и сами не знаят и не искат да знаят какво точно се обозначава с тази дума. Тези, които наистина са занимават с някаква практика, най-често обозначават с тази дума възвръщане на вниманието от всякакви мисли, желания и емоции, като по време на този процес у тях възникват привлекателни за тях възприятия. Описанията на такива възприятия често резонират с ОзВ (това зависи от конкретния автор). Смята се, че отстраняването на желанията е съществено условие за успешното провеждане на медитация. В много от инструкциите по медитация директно се казва, че даже желанието да има резултат е препятствие за медитацията. Това очевидно противоречи на предлаганата от мен практика за култивиране на рж и аз искам да поясня това.

Яко нямаш яснота в бездънната пропаст, разделяща рж и мж, ако нямаш опит в отличаването им едно от друго и в култивирането на първите и отстраняването на вторите, ако не знаеш, че рж резонират с ОзВ, а мж са несъвместими с тях, ако не се занимаваш с практиката за отстраняване на НЕ, които неизбежна възникват по навик и и при реализацията на мж (втова число и желанието за резултат, ако в него механични съставляващи), то разбира се, само с пълно възвръщане на вниманието от всички възприятия можеш да постигнеш проявяване на ОзВ. При това, първо, възникващите ОзВ са кратковременни, неустойчиви, не достигат висока интензивност и пронизителност, не набират дълбочина (т.е. богат спектър от нюанси) и по този начин не могат да окажат съществено влияние на цялата съвкупност от възприятия на това място, не стават съществен противовес на помраченията, не могат да станат навик. Второ, подобна практика е несъвместима с обикновеното ежедневие, да се говорим за живота изпълнен с рж, тъй като изисква да се отдели специално време за медитация. Стига се дотам, че ОзВ от групата на Устремеността не могат да се проявят в практикуващия “медитация” поне що годе устойчиво, тъй като рж са първите искри на тези ОзВ и най-резониращите с тях фактори. Трето, медитиращият напомня на човек, който седи на брега на океана и чака да види какво ще изхвърли океанът на брега, но когато ОзВ се проявява той даже на може да го хване и да го направи постоянна част от своите възприятия, тъй като отстранява желанието за това! Той може само да наблюдава как ОзВ се появява и лишено от поддръжката на рж да го изпитваш бързо изчезва. По този начин, медитиращият се лишава от твърде мощен двигател, който ускорява десетки, стотици пъти изграждането на навика да изпитва привлекателни възприятия.

Практикуващият ППП безусловно се занимава и с “медитация” – той отстранява помраченията (а понякога не само помраченията, а всички възприятия подред), “вслушва” се м това, което се пробужда, но при възникването на ОзВ изпитва резониращо рж да изпитва това ОзВ по-силно и по-често. Той отделя това желание от механичните, помрачените желания и изпитвайки го и култивирайки го с помощта на формалните практики постига много висока скорост на закрепване на навика да изпитва това ОзВ. При първата поява на ново ОзВ той се вкопчва в него с помощта на описанията и фиксациите. Дори повече – с помощта на формалните практики той постига устойчиви и нтензивни ОзВ, започва да изпитва нови ОзВ, възникват нови рж, започва пътешествие в света на ОзВ, при това за неговото осъществяване не е необходимо да делиш живота си на “практика” и на “не-практика”, което катастрофално снижава ефективността на практиката. Практикуващият ППП може да се занимава с практиката си 24 часа в денонощието, при което всяка ситуация е идеална за него!