01: “ Общ преглед на желанията”
Изтегляне 0.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 03-02-03) “Червените боровинки са вкусни плодчета”
03-02-02) “Среща” Аз гледам твоята снимка. Минута – две... гледам я внимателно, без да си фокусирам погледа, вниманието ми започва бално да броди, снимката оживява, изображението започва да трепери, да се разплува... аз стоя пред дивана, на който ти лежиш. Аз не знам накъде да вървя. Иска ми се да седна до теб в краката ти. Сядам до теб, ти леко подвиваш крака, за да ми направиш място, моята ръка неочаквано сама се протяга към твоите крака и ги задържа – на мен не ми се иска ти да ги отдръпнеш. Именно в този момент моето внимание се насочва към краката ти следвайки ръцете ми... насочва се по-нагоре към коляното не левия ти крак, който лежи върху десния крак... виолетовият оттенък през моите очи – това е цветът на това, как твоя крак лежи, едвам полюшвайки се от моите движения... внезапно аз започвам да усещам тежестта на твоя крак, аз чувствам как той притиска с тежестта си другия крак, аз внимателно те хващам с лявата си ръка за стъпалото, е с дясната малко по-нагоре за глезена и правя такова усилие, все едно искам мъничко да го повдигна, за да усетя по-реално тази тежест и тук изведнъж усещам как ме блъсва топлина - започвам да горя – чувствам топлина там – между твоите бедра, където те се докосват. Аз ясно чувствам как между твоите бедра избиват капчици пот – твърде горещо е, за да си държиш краката заедно... Как усещам това? Не знам – навярно със сърцето си. Аз правя леко усилие и повдигайки крака ти го слагам на коленете си. С лявата си ръка аз все още те държа за стъпалото и моята длан се изпълва с вкуса на твоя крак – аз не движа ръката си - тя сама пълзи лесно по крака – и стои на едно място и пълзи... моите пръсти докосват крайчетата на твоите, притискат ги и някакво ситно треперене – по-скоро вибрация – възниква между тях, а след нея насам се спуска огънят, измъкнал се от света на твоите бедра...аз ясно усещам с дланта си вкусът на твоето стъпало, все едно съм го близнал с език... горещо ми е... с другата си ръка аз обгръщам пръстите на крака ти и разбирам – добре ми е така... ти леко се обръщаш на дивана, лягаш по гръб, другият ти крак не си намира място и аз му помагам да легне също на коленете ми. Твоята глава остава отметната назад, но сега това не е, заради фотогеничността, сега това е стълбът енеригия, който освобождавайки се от точката на съприкосновение на моята длан и твоето стъпало, пронизва тялото ти и те кара спазматично сладко да се огънеш... твоите колене едва са обърнати настрани – безпомощно страстно... моята ръка пълзи към тях, аз чувствам твоето коляно... но се връщам обратно... ритъмът нараства... кой ритам? Ритъмът на какво? Аз не знам – това е ритъмът на мълчанието, ритъмът не биенето на топлината в гърдите ми. Взимам с двете си ръце твоето стъпало, ръцете ми го придърпват към лицето, аз притискам твоето стъпало към бузата си... аз ясно усещам вкуса на стъпалото ти, все едно, че съм го близнал с език...като че ли това не ме устройва, като че ли... аз искам наистина да почувствам вкуса му... езикът ми те докосва... една искра ме изгаря, аз потръпвам като от токов удар и същото става и с теб: коляното ти се свива в мускулен спазъм и на мен ми се налага да държа твоя крак със сила... аз прекарвам езика си по цялото ти стъпало – бавно-бавно, наслаждавайки се на това толкова невинно и толкова сексуално действие, аз чувствам твоята плът под тъканта на чорапогащника, аз чувствам твоя вкус... той се спуска надолу, меко обвива гърдите ми, корема ми, по-надолу... всичко е обхванато от горещината на този вкус... минавам с език по вдлъбнатинката под пръстите и това вече е почти непоносимо... лекичко захапвам твоите пръстчета... цялото ти тяло потреперва, лек вик... и аз виждам, че в пространството между краката ти – там в дълбочината се запалва огнено кълбо... за да го посрещне вече става огнен стълб в мен в дълбочината на моите слабини... това още не е предчувствие, това още е само първият порив на вятъра преди урагана... и по неговите страшни предвестници се вижда мощта която ще се взриви в пространството на нашите тела и души... Когато си лягам, аз те прегръщам и веднага започвам да те усещам. Аз не ти преча да заспиваш – просто нежна галя гърдите ти. Това е в началото . А после не мога да се сдържа и докосвам гърдите ти с устни, минавам с език по влъбнатинката между тях. Но това не можа да се изтърпи прекалено дълго – аз лягам върху теб, твоите ръце намират моите, а устните – нашите устни... те не могат да съществуват отделно едни от други – за тях това е просто невъзможно – не бива. Аз целувамтвоите бузи, твоя нос, чело, но това не ми е достатъчно и аз като предано куче облизвам лицето ти и не мога да се спра и от това в теб се ражда нещо такова... че твоите трака сами се разтварят, обхващам ме и ме привличат, принуждават ме - то-скоро, сега, хайде, влез... Аз се наслаждавам на това, че чувствам как твоите силни крака просто ме вкарват... подчинявам се на волята им и се откъсвам от устните ти, сядам, твоите крака ме обхващат и не търпят повече отлагане. Слагам ръце на бедрата ти и ги държа. Ти се приближаваш плътно към мен – по-близо вече няма накъде – по-близо – това е само вътре... Аз знам какво искам и аз се чудя с какво да заема ръцете си, за да дочакам твоите – аз повдигам краката ти, като ги хващам за глезените, притискам стъпалата ти към лицето си и чакам... нямам повече сили да чакам, но аз чакам... и твоите ръце намират моя член, твоите пръсти го обхващат и се изпълват с трепета и бученето, които им се предават от него. Измъчен от очакването, аз започвам бавно да се движа и той се хлъзга в ръцете ти. Ти го притискаш плътно към долната част на корема си и неговите движения вече не са толкова невинни – като се отдръпвам мъничко, аз ти давам възможност лекичко да го наклониш надолу и ето той меко влиза в горещото и влажното. Аз свалям краката ти, те лягат напрегнато и гъвкаво, аз съм стиснат в тях като в клещи, аз хващам ръцете ти, защото би било невъзможно да ги откъсна от себе си и аз чувствам как твоите юмруци стават ту по-големи, ту по-малки – следвайки движенията на моя член. И горещината от твоите ръце чрез твоите пръсти достига до моите. И ето аз чувствам, че се намирам до входа. И все пак – аз, преодолявайки себе си още веднъж – засега се отдръпвам и слагам ръката си отгоре... моите пръсти разтварят устните ти и стават влажни – аз искам да знам този вкус – аз се отдръпвам и лягам между краката ти, но твоите ръце ме търсят и тогава аз се обръщам и лягам върху теб. Сега и моите и твоите устни и ръце могат да намерят всичко каквото си поискат... Аз слагам ръце под твоето дупе и то се повдига, аз докосвам с устни твоите устни, аз попивам влагата ти, прокарвам език между тях едвам докосвайки отверстието, което в спазматична страст ту се свива, ту се открехва – с крайчето на езика си аз прониквам вътре... и в този момент аз се извивам от мигновена тръпка, защото твоите ръце, стискащи члена ми са отстъпили място на нежния език – и аз не мога повече – аз притискам това, което вече не може да се нарече член – аз притискам своя пламък към твоите устни и те бавно се разтварят и аз влизам вътре, а езикът ми влиза вътре в теб – не, ние сме вътре един в друг и лежим, чувствайки как нашите души влизат една в друга, така както това не е било възможно преди. Аз движа езика си в кръг вътре в теб и чувствам как твоите зъби се впиват в мен, докато езикът ти е нежно притиснат. Аз се движа и твоите ръце лягат на дупето ми, повдигайки и отпускайки се заедно с него. Ти го стискаш толкова силно... Ако не броим това, че току що сме започнали, ние вече бихме могли десетки пъти да изпитаме оргазъм, но това не е за нас – аз лягам до теб и целувам зърната ти – нежно хапейки ги – ние се прегръщаме – ние треперим от страст. Ние трябва да заспим, за да може като се събудим утре да започнем всичко то начало, но вече на ново ниво на енергията и любовта. Нима може да се спи когато сме толкова възбудени? Нима може да се заспи, когато телата ни са сплетени, когато си готова да разкъсаш със зъби одеалото, което ни покрива, за да гледаш тялото ми, когато аз не искам да те обладая – не, да те изнасиля. Аз искам да се нахвърля върху теб, да завържа ръцете ти, да разтворя краката ти – неприлично и вулгарно – и да ти го вкарам с целия размах на страстта си – за да се разкрещиш от дива наслада, да те хвана за гърдите и като ги държа, да се блъскам в теб до тогава, докато твоя вик не се превърне в хъркане, в стон, във вой, докато не потекат сълзи от очите ти и тогава аз ще се притисна в теб и ние ще се гледаме в очите докато мълчалива не изпитаме взрив. Ако не бяхме способни на повече, ние щяхме да направим това... и въпреки всичко може да се заспи – ние ще се научим да спим, когато тялото ври и душата свети, за да се събудим утре и да продължим своя път... утре – това звучи наивно, та ние се събуждаме след час и се нахвърляме един на друг, за да отстъпим отново и отново да заспим и отново да се събудим... Ти сънуваш ли или това не е сън? Членът, излизащ от влагалището – целият в димяща менструална кръв – това е кинжал, излизащ от сърцето. Зърна с цвета на кръв и кръв с цвета на зърната. Краката разтворени и леко свити в колената – стъпалата, безсилно отпуснати настрани... Очите, станали разногледи от страст, ноздрите, чувствителни към докосванията на езика, който все още пази вкуса на тестисите, чийто вкус и осъзнаването на факта, че той иска да свърши именно така – право в устата – всичко това създава особено напрежение и сладострастие. Неговите устни, пълзящи по твоя крак, той те хапе по пръстите на краката, докосвайки ги нежно и плътно с език. Ти обхващаш с устни треперещия от напрежение член, на когото не му стига мястото в устата ти и се налага да го обхванеш с ръка в основата, главичката му се плъзга по твоя език към гърлото и спряна се връща отново към устните и отново се стреми навътре. Неговото стегнато дупе, излита и пада пред лицето ти, ти слагаш ръце върху него, пускаш нокти в плътта му и го водиш надолу... протяжен лек стон се чува, когато твоят пръст се плъзва във вдлъбнатината и влиза още малко по-навътре... и когато ти достигнала до пълна лудост от неговия горещ език, галещ твоя клитор и устни, от негови пръсти влезли в теб – леко, но все пак чувствително захапваш члена, той все едно ударен с камшик кон, повече не може да се сдържа и се блъска в устата ти и изведнъж потича струя гореща сперма... и неговата глава е притискана то твоите бедра в единен мускулен удар и спазматично се свиват коремните мускули, които като че изстискват от теб остатъка от твоята страст и твоите сили и неговите ръце, обхванали коленете ти, и твоите гърди, обхванати от огнена страст, и зърната, станали твърди и безумно чувствителни даже към лекото докосване на неговия корем... Колко ми беше хубаво с теб днес... нашите ласки – те са така естествени и така прекрасни – като игра на зайци на слънчева полянка. Като цъфтяща вишна... Това е толкова удивително – да получаваш висша еротична наслада и в нея да има естетична наслада. Мисълта ми се радва, тя леко ни докосва и играейки се върти в своите образи и кристални връзки, моето сърце излъчва само себе си в теб, цялото ми същество е просто орган – това е еоловата арфа, на която свири вятърът на твоята любов... и нашите звуци се сливат и няма нищо излишно. ТИ вече спиш сега, а аз крадешком те отвивам и те гледам... ти дишаш спокойно, твоите гърди... как ме привличат те сега... щастливка – ти спиш! Аз много-много лекичко, за да не те събудя, докосвам с устни твоето зърно... обхващам го и просто го държа така... отвивам те цялата – тук при мен е горещо – няма да ти е студено... колко си красива... аз целувам твоите ръце от китките до лактите, от лактите до рамената... какво да правя с члена си... той вече е безумно напрегнат... аз докосвам с него с бедрото ти и застивам... внимателно – много внимателно слагам върху теб крака си и притискам члена си плътно към теб... ти спиш... аз докосвам едвам с устни твоите устни и сядам до теб на колена. Ти си прекрасна... твоето тяло даже на сън диша страстно... твоята ръка лежи на слабините ти... аз я махам и се притискам лицето си към цепнатинката между стиснатите крака. Как ухае там... какъв аромат... какво щастие, че ти така се умори и не отиде до банята! Аз го вдишвам с пълни гърди и той прониква в мен, изпълва дробовете ми, попива в кръвта ми, влиза в плътта ми... ката крадец, като нощен крадец аз крадешком целувам коляното ти, спускам се по-надолу към стъпалата ти – толкова обичам да ги обичам... и ето моята буза вече чувства нежността на твоята кожа и моите устни се долепят до нея... аз повдигам крака ти и го отмествам от другия... и тук ми идва на ум възхитителна фантазия – аз сядам до глава ти и докосвам с члена си лицето ти... това е непоносимо... аз го прокарвам по очите ти, по носа ти към устата, аз сядам над теб, моята главичка меко докосва устните ти... къде намирам сили да търпя това – не зная... взимам члена си с ръце и го прокарвам по устните ти... още... още... искам вътре... само да не те събудя... пръстите ми проникват между устните ти и разтварят зъбите, бавно... много бавно... и ето вече може, вече може, но аз не се решавам, членът ми е застинал на самата граница и ето аз влизам... влизам... замирам... аз гледам лицето ти... члена си – раздут и треперещ, но него аз виждам само наполовина... и изведнъж аз чувствам докосването на езика ти и ласката на обхваналите го устни, но не – ти не си се събудила... ти като малко дете просто си смучеш биберона... това... как да се сдържа... аз прехапвам устни и чувствам кръв... чак това ме отрезвява... аз започвам много бавно и много леко да се движа – не мога да откъсна поглед от лицето ти, от устните ти, в които прониква членът ми и отстъпва назад... ти сигурно сънуваш хубав сън... :) може би сънуваш именно това, което се случва. Аз гледам очите ти, аз прониквам зад затворените клепачи и виждам... виждам... да, виждам... сънуваш, че аз спя, а ти нежно галиш с устни члена ми... докосваш с език тестисите ми, жадно ги облизваш, езикът ти минава навсякъде, той се наслаждава на вкуса на нашата вечерна страст... ти си търкаш нослето в члена ми, докосваш с устни влажната главичка, бавно със сладострастна съпротива навеждаш глава и го взимаш в себе си и лекичко го ухапваш, за да почувстваш еластичността му и на теб също ти идва на ум игрива мисъл – ти се спускаш по-надолу, лягаш между краката ми, целуващ коленете ми, колко е трудно да се откъснеш от тях...изящната красота на здравото мъжко коляно... ти захапваш крака над коляното и еластичните мускули над коляното под твоите зъби леко се огъват... ти отново се качваш нагоре, нетърпеливо ми разтваряш краката, доближаваш се до тестисите, хващаш ги с ръка, повдигаш ги, спускаш се по-надолу... минаваш с език... и двамата потръпваме – твоят език бавно ме гали... и на него така му се иска навътре.. кой какво сънува?... аз отдавна вече не знам... може би аз сънувам, че ти сънуваш това... Аз нежно лягам върху теб, чувствам под себе си цялото ти тяло, членът ми се опира в слабините ти, аз се спускам още малко по-надолу... на сън може, на сън всичко може... това е сън... сигурно... аз гледам лицето ти и чувствам, как се поддава там... как се разтваря и изпуска... така сънено... така с нежелание се поддава... и ето устните се разтвориха, а там... там са тропиците, има толкова влага... да се хлъзна навътре – работа за секунда, но аз проточвам това струва ми се цял час... Като се повдигам малко, аз слагам крана отстрани на твоите и ги притискам... сега твои крака са плътно събрани и аз лягам върху теб, обгръщам те за врата, затварям очи, отпускам се... аз просто лежа върху теб... почти невинно... сега само бавно движение... безкрайно бавно движение... накъде?... аз пропадам някъде в друго битие... това даже не е сън... ние двамата с теб вече сме заедно – ние сме заедно – слънцето, тревата, прозрачната вода... ние седим на брега на рекичка... ти си писнала крака надолу, аз те прегръщам отзад и целувам косите ти... нашите ръце са се намерили и са замрели... вечността ни гледа и ни завижда за нашата мимолетност... силни и синеоки хора минават покрай нас и ни се усмихват и ние им отговаряме със смях... този смях се чува над нас като сребърен гръм и от небето завалява златен дъжд, безтегловни златисти струи... светът неочаквано се огъва и отваря своите неизчислими измерения и погледът прониква навсякъде – и става всичко, което вежда... и безчислени превъплъщения стават с нас в единния миг на непостижимото... 03-02-03) “Червените боровинки са вкусни плодчета” 1. Те се намериха един друг – сред прахоляка на пътя, сред водовъртежите на личните неуредици, вдъхновения и суета – те се намериха. И това беше добре. Наеха си апартамент, работата не им пречеше много – имаха време, имаха любов, имаха ясното усещане за това, че светът се върти в правилната посока. Те си наеха двустаен апартамент, в първата стая, по-малката, си нахвърляха багажа, а в голямата засега се подредиха. В малката стая искаха да направят нещо нетрадиционно – там да съвсем да няма мебели, да има пухкав килим, да има много зеленина, въздух и светлина – само че като начало трябваше да разчистят всичкия боклук. Мина месец. Стаята така си и остана непочистена – едно, друго – ами сами знаете, ред има, когато всичко е чисто, а ако не почистите до край: уж и усилия сте положили, а ред няма – обидно е - така, че те чакаха момента, когато ще имат сили да си поемат повече въздух и с един удар да победят. Мина още един месец. Стаята се превърна в своебразен повод за многочислени насмешки – те обичаха да се самоиронизират и продължаваха да кроят планове за това колко ще е хубаво когато те най-накрая ще я разчистят. Роди се нещо като камерен семеен фолклор, в който стаята играеше главната роля – това беше смешно и многообещаващо. Най-накрая Денят настъпи – те станаха и още от сутринта енергично се захванаха с почистването. Боже, колко боклук беше изнесен, колко прах, безкрайно много книги... Вечерта ги свари в кухнята – както се казва – уморени, но доволни... Той я прегърна - тя се засмя. Минавайки покрай стаята те не се сдържаха и погледнаха вътре още веднъж. Стаята блестеше. На пода имаше пухкав килим. В ъгъла – разкошна палма. Лампи, които я правеха уютна, меко кресло – влизайки усещаш такова меко ненатрапчиво удобство за тялото и душата окото няма за какво да се захване – има много свободно пространство – много пространство в главата. Те стояха боси посред стаята, прегърнати и в този миг те почувстваха – те нямат вече нищо общо: оказа се ,че тази идея е била единственият мост, който ги е свързвал, а сега мостът рухна и не негово място някак неочаквано, няма нищо. То постояха още около двадесет минути, нямаше за какво да разговарят – даже разговорите, струваше им се, че са загубили всякакъв смисъл. На следващия ден те се разделиха завинаги. 2. Това беше супер шега. Вие сигурно я знаете – приближаваш се до някое момиче и й казваш: “Аз те обичам ...” и след паузата – кой колкото успееше да издържи – преди да се разкикотят съучениците, но след като момичето се изчервеше и се засрамеше – добавяш: “аз обичам да те гоня с метлата по коридора”. На всички е известно тази шега, но въпреки това всеки пък тя беше твърде ефектна. Когато в техния клас се появи ново момиче, той вече със сигурност знаеше, че ще й погоди този номер. Тя си прибра нещата в чантата, като мислеше съсредоточено за нещо и тръгна към изхода. Той й прегради пътя. Тя го бутна с рамо и учудена, че не се поддава някак неловко се подпря на чина. Той я погледна в очите. Като че ли всички разбраха за предстоящата комедия и предусещайки шумния кикот, той твърдо произнесе: “Аз те обичам...” И започна да изчаква паузата. Той знаеше – колкото по-дълго продължи тя – толкова по-точен е ударът. С крайчеца на очите си виждаше как всички се готвят да прихнат, прогонвайки напрежението от урока. Но тя не си изчерви, паузата стана много дълга. Тя просто стоеше и гледаше – някъде дълбоко, много дълбоко в него... Те вървяха по улицата, беше много слънчево, локвите вече изсъхваха.
Понякога ту някоя фасада на къща, ту неясна реч донасяха до него нещо по-голямо, не просто впечатление – може би това би могло да се нарече спомен, но разбира се, това не беше спомен, тъй като той беше току що роден и просто нямаше какво да е запомнил. Когато морето го изхвърли на брега, когато дърветата се склониха и го пуснаха меко от своите корони на земята, тревата се разтвори пред него и пътят ме беше ясен и това беше толкова просто. Когато тревата свърши, то прахът по пътя се стелеше пред него и пътят ме беше все тъй ясен. Нито една мисъл не се появяваше в гърдите му – а мислите в главата той не ги обичаше – той до такава степен не им симпатизираше, че те усещаха това още отдалеч и се стараеха да го обикалят. От дълбочината надигаха необикновени глави различни създания – но и те се стараеха да се гмурнат по-надълбоко, когато неговото внимание обръщаше към тях мимолетен поглед. Когато той преминаваше покрай дългата жълта фасада д бели первази на прозорците, обърнати наопаки, изплува рибата на има Самота – тя завъртя глава, небето беше ясно. Той нямаше нито въдица, нито кукичка, нито желание да лови – и рибата си отиде, махайки с опашка в такт с неговите стъпки и от това му стана толкова добре, че пътят даже се изви от удоволствие и му се наложи да направи малка заобиколка покрай дупката в асфалта. В гърдите му имаше дупка. Т.е., разбира се, ние знаем, че там няма никакви дупки, може даже да попипаме с ръка, а ако някой вече съвсем е полудял и не знае има ли дупка в гърдите или не – то в неговите гърди имаше дупка и през нея свиреше вятърът, вятърът беше виолетов и лепкав, измъквайки се отзад, той се завихряше и разрошваше косите му и те толкова смешно стърчаха на темето му. Момичето седеше на перваза на прозореца на втория етаж, краката й висяха. На ней, разбира се, мама и татко й бяха казвали, че така не бива да се седи, но на нея не и пукаше нито за майка й, нито за баща й и ако те умреха за един миг – то тя , разбира се, щеше да отрони сълза, но съвсем мъничка – така плачат, когато в детската градина отрежат изсъхналото дърво, под което си свикнала да седиш и да зяпаш от там. Тя седеше вече два часа – слънцето беше нагряло краката й, това предизвикваше лек гъдел, който се качваше нагоре под полата и така леко се разтичаше под мишниците. Така ли си казва? Под мишниците? Или по друг начин? Все едно – под мишниците й беше сладко и топло. Когато той се приближи по алеята, където растяха тополи, те му хвърлиха в лицето шепа пух. Той страшно се развесели, но разбира се, не го показа – нека си мислят, че му е все едно, че се е замислил за нещо свое си и не го е грижа за този пух... а по посока на най-близката уличка краката му и без това сами го поведоха. Погледът му веднага попадна на краката на момичето. Те бяха толкова апетитни, с нежни пръстчета, играещи някаква неведома игра, с много нежен пух по крачетата,който можеше да се види само ако се приближиш дотолкова, че да можеш да усетиш аромата на кожата. Той се приближи, спря и вдигна глава. Розови зайчета подскачаха под полата й и й пречеха да се съсредоточи. Тогава той погледна по-нагоре и видя очите й. И тогава небето се отвори и екна гръм.
- Познавам ли те? - Познавам ли те? - Аз те познавам. - Аз те познавам. - Имаше мъгла, имаше люляк, имаше черна земя, моят поглед беше прозрачен, моят глас ми изневери, имах буца в гърлото, гърдите ми изкрещяха, вихърът се завъртя, аз се събудих и си заудрях главата. Исках отново да заспя, бях готов да дам всичко за още една минута сън – толкова чаках, толкова мечтах и какво? – това ми е дадено само в един миг сън? Сън, чист като сълза – сълзи, безполезни като сън... - Аз не те познавах, не те бях виждала, в капката вода не виждах отражението ти, в шума на дърветата не чувах гласа ти, аз мечтаех... Грубата кора на дървото, бързата вода на ручея, бездънното небе – така те търсех. Аз седях, провесила крака, слънцето светеше в очите ми, слънчевото зайче ми заслепи и аз сведох очи. Така те намерих. - Какво можем да си кажем един на друг? - На нас не ни е нужно да разговаряме. - Какво можем да направим един за друг? - Вече всичко е направено. - Толкова е хубаво. - Толкова е хубаво. Нима толкова рано, така просто ще изживея живота си? Нима така, така просто? - Това може да бъде само просто. - Какво има по-нататък? - По нататък няма нищо. Просто нищо. Случва се така, че по-нататък няма нищо. Има само по-дълбоко, има само по друг начин. Сега – иначе. - Страх ме е, весело ми е, много ми е плътно и пълно. - Горещо ми е, студено ми е, спокойно ми е. - Те нищо не могат. Те спят. Погледни в очите им. - Те нищо не могат... те спят... колко е хубаво... колко е хубаво... значи, случва се, случва се, случва се! Може ли да го повторя още хиляда пъти – “Случва се!” *** Когато заваля дъжд, през отворения прозорец влезе малко вода и килимът леко се намокри – ще се наложи да го сушим, иначе основата може да загние – може да се подсуши с прахосмукачка или в краен случай със сешоар. 4. Като се наведе, той изскочи из зад казана за боклук – тук явно не го чакаха – всички се разбягаха на различни страни. А един от тях от уплаха побягна право към него. Той натисна спусъка. “Пуф-пуф-пуф-пуф” – дървеният автомат опря в корема на момчето, очите му изразяваха пълна паника – независимо от това, че го убиха той побягна по-нататък. “Пуф-пуф-пуф-пуф” се разнесе след него – “стига си живял – умирай!”. Онзи забави крачки. “Стига си живял!” В храстите ужасно пронизително запя врана. 5. Пръскаше дъждец – ту по-силно, ту по-слабо – неочаквано капките закапаха по-бързо – и целият малък свят около автобусната спирка оживя: хората забързаха да се скрият под най-близкия навес. С крайчеца на окото си видях как две възрастни жени се сбогуваха една с друга и както се полага, вече няколко минути техните усти привично предъвкваха нищо не значещи думи, лицата им бяха тухлено-добродушни. Тази, която чакаше автобуса се засуети, взе си торбите и се потътри. Неочаквано лицето на другата се изкриви и тя на висок глас незнайно защо се развика след другата: “Повече няма да има автобус!” Въздухът се изпълни с тревога, образува се водовъртеж – две лелки стремително се въртяха в него, а наоколо беше спокойната маса на тълпата. “Повече няма да им автобус!” – тя продължаваше настойчиво и безсмислено да крещи. Бягащата жена се обърна – тя се усмихваше и по усмивката и беше ясно колко я е страх и срам – страх, защото тя страшно се беше изплашила. Срам я беше, защото тя разбираше абсурдността на ситуацията, но нищо не можеше да направи със себе си. “Повече няма да има автобус!” – извика още веднъж жената, обърна се и тръгна. Всички се натъпкаха в автобуса. Водовъртежът изчезна. Когато аз се приближавах към къщи, срещу мен излезе старица с куче – странно... А казват, че тя ходи с коса... И нямаше за какво да се разхожда тук – аз и така всичко разбрах. Каква безцеремонност! Между другото, в чантата си носех вкусни понички! Каталог: samadhi -> for -> blg blg -> “Стратегия на ефективната практика” Глава 06-01 Стратегия на ефективната практика blg -> Пътят към ясно съзнание Въпроси и отговори – част 1 blg -> Сборник статии 01 Предговор blg -> Сраната на бодхи пътят към ясно съзнание blg -> Сборник статии от тези 01 Съдържание: 0001. Тази-ма: «Изследване на резонанса на ОзВ» blg -> Милион ОзВ 07-01-01 Ролята на предаността в придвижването към екстатични ОзВ 07-01-02 Изтегляне 0.94 Mb. Сподели с приятели:
|