Властта няма пари за осигуровки на децата

Заместник-министърът на финансите Владислав Горанов обясни, че финансовото министерство още преди три години е направило грешка при изчислението на приходите на касата от здравните вноски за пенсионерите. При изчислението били включени и добавките към пенсиите.

Масови проверки по магазините за платени екотакси на найлоновите торбички тръгва през първата десетдневка на месеца. Това обяви вчера министърът на околната среда и водите Нона Караджова след заседанието на кабинета. Ще се проверяват не само магазини, но и аптеки, предупреди тя и допълни, че търговците са

имали достатъчно време за да изпълнят изискването за платена такса. Спипаните в нарушение пък ще бъдат санкционирани с глоба от 3000 до 10 000 лв., предвиждат разпоредбите на закона.

Преди месец беше въведена такса от 35 стотинки, която търговците трябва да плащат за всяка тънка полимерна торбичка с дръжки. Сумата обаче ще нараства периодично, като догодина ще бъде 45 ст., а през 2014 г. трябва да достигне 55 ст. За големите и плътни найлонови чанти такса не се предвижда, тъй като ще бъдат за многократна употреба. Дни преди да се въведат новите правила производители на найлонови пликове излязоха на протест срещу тях, защото щели да са пагубни за бизнеса им. Мотивите за опазване на околната среда обаче надделяха и кабинетът не даде заден за новата такса. Така търговците започнаха да таксуват пликчетата тип „потник”. Вчера екоминистърката увери, че идеята на мярката не е да се събират допълнителни средства или да се облагат стоки. „Единствената цел на въвеждането на екологичната такса е да намалим потреблението. В момента в България се изхвърлят над 1,2 млрд. торбички годишно, които виждаме по земята, дърветата, в реките”, възмути се Караджова. Според нея с оскъпяването хората ще се откажат от „вредния навик” за пазаруване и ще преминат към платнени торби, в които да носят продуктите си. Екоминистърката дори извади от дамската си чанта зелена торба от плат, за да докаже, че не пазарува с пликчета. „Подарък ми е и вече две години я нося, имам и една в колата”, показа личен пример Караджова. Тя призова и компаниите да проявят по-голяма отговорност към природата и тази Коледа да сменят фирмените си подаръци. Вместо върху тефтери и календари да отпечатват логото си върху торбички от плат за пазаруване, предложи Караджова.

Според нея по-добър вариант в сравнение с найлоновите торбички биха били и тези от хартия.


Разиграват 81-годишен диабетик с грешна епикриза

Доктори “изписаха” онкоболен на операционната
По документи водели дядото в клиника, а той на дивана вкъщи
Ели Крумова

Сгрешената епикриза, която от здравното заведение дали на Васил Николов.

Болница в Пловдив “изписа” 81-годишен онкоболен диабетик още на операционната маса. Заради сгрешената епикриза от лекарите мъжът не можел да взема направления за специалисти и джипи и получил тежки кризи. Според документа Васил Николов бил лекуван 40 дни в здравното заведение, докато всъщност цял месец той лежал на дивана вкъщи. Докторите твърдят, че са го оперирали, но пациентът категорично отрича от крака му да е рязана мъртва тъкан. Кошмарът му станал реалност, след като джипито спряло да му дава направления, тъй като дядото уж бил още в болница. За това алармира дъщерята на възрастното семейство – Светлана Николова, която от 20 години живее във Франция.

На 19 септември старецът постъпил в УМБАЛ „Св. Георги” със силни болки в палеца на левия крак. По думите му се прибрал вкъщи девет дни по-късно, а в сгрешената епикриза е записано изписване на 28 октомври

Заради този месец, в който уж бил в болницата, не можел да вземе направление за специалист и състоянието му рязко се влошило, съобщи съпругата му Мария Нейкова.

„Допусната е техническа грешка при отразяване датата на дехоспитализация на пациента, като вместо 28.09.2012 г., неправилно е отбелязана 28.10.2012 г.”, признават от болницата. Оттам уверяват, че истинската дата на изписване е отразена и в електронната система на здравното заведение.

В същото време в епикризата на Васил Николов пише, че „некректомията (изрязване на мъртва тъкан) с местна упойка е извършена с протокол №1001 на 28 септември 2012 г.”. Това е денят, в който старецът е изписан, според отговора на УМБАЛ „Св. Георги”. В епикризата на Васил Николов обаче пише още, че „следоперативният период е гладък”, но на практика той не е бил наблюдаван как се възстановява от леката манипулация. В същото време съпругата Мария твърди, че мъжът й се е прибрал у дома на сутринта на 28 септември и недоумява кога точно са му направили некректомията.

„Не са ми цепили пръста, не са ми го пипнали дори. Не са ми слагали местна упойка. Само бях прегледан от невролог и бях на рентген. Включиха ме на системи с антибиотик. Друго не са ми правили.

Пуснаха ме да си ходя, без да ми дадат епикриза – получих я две седмици по-късно. Не ми написаха и рецепта за новите лекарства и се наложи да пия старите”, е категоричен Васил Николов. Според съпругата му Мария месецът без лечение е бил кошмарен за Васил. Той не е можел да стане от дивана. Спял е седнал, защото се е задушавал. Лечение нямало, защото от болницата не му написали рецепта с новите лекарства.

„На 24 октомври викнахме частната бърза помощ. Получи криза, тъй като си пиеше старите лекарства”, разказва Мария Нейкова. Тя също е категорична, че на мъжа й в болницата не са поставяли местна упойка и не са му правили операция. По сигнал на „Монитор” от Националната пациентска организация се зарекоха да проверят случая с Васил Николов.

„Некректомията е направена на 28 септември, в деня на изписването, тъй като касае съвсем рутинна интервенция - премахване на мъртва тъкан с анестезия. Понякога дори не се изисква поставяне на упойка, тъй като мъртвата тъкан няма чувствителност по принцип. Самата епикриза се дава срещу подпис и преди да я подпише, пациентът има възможност да я прочете внимателно – дори и за технически грешки”, гласи част от отговора на УМБАЛ „Св. Георги”.

77 млн. лв. повече за лечение са залегнали в бюджета на НЗОК за 2013 г., който здравната комисия в парламента гласува вчера на първо четене. Пари отгоре ще има за поликлиниките, болниците, медицински изделия и лекарства за домашно лечение.

Предвижда се общият бюджет на касата за догодина, в това число приходи и трансфери, да бъде 2,710 млрд. лв. От тях 2,69 млрд. лв. ще дойдат от здравноосигурителни приходи, включително от осигуровки, глоби, санкции и наказателни лихви. За здравно осигурителни плащания ще бъдат заделени 2,387 млрд. лв. Най-много ще са средствата за болниците за дейностите им по клинични пътеки. За тях са предвидени 1,189 млрд. лв. Отделно от тази сума на тях ще им бъдат приведени и 534 млн. лв. за лекарства.

Други 497 млн. лв. ще бъдат предоставени за медикаменти и диетични храни, които се отпускат безплатно или с голямо намаление на болните за домашно лечение. В рамките на 35 млн. лв. ще трябва да се вместят всички задължителни ваксини за децата и възрастните. Допълнително за следващата година се предвиждат 2 млн. лв. за имунизиране на 12-годишните момичета срещу рак на маточната шийка. Ваксината се включва безплатно за пръв път у нас от тази есен.

Общинската болница във Велинград няма агрегат, който да захранва с електричество при внезапни аварии и прекъсване на тока, но ръководството вече е внесло искане пред местния общински съвет да бъдат отпуснати пари от бюджета за закупуването на такова съоръжение. Това оповести вчера шефката на пазарджишката регионална здравна инспекция д-р Фани Петрова след съвещание с болничните шефове от областта, проведено по повод писмото на здравния министър Десислава Атанасова от 2 октомври т.г. за готовността на болничните заведения за зимата. На срещата, провокирана и заради проверката в местната държавна болница за смъртта на пациентка лекарка, присъства и губернаторът д-р Дончо Баксанов. В болницата във Велинград са подсигурени с паралелно захранване от EVN и имат акумулаторни батерии, които се зареждат постоянно, но необходимостта от закупуването на агрегат не отпада. От останалите частни здравни заведения в Пазарджик почти всички имат собствени агрегати за ток без МБАЛ “Ескулап”, която в момента търси да закупи. Лечебницата притежава генератор с мощност 65 кw, който е монтиран на железобетонна основа и е достатъчен да захрани медицинското заведение при нужда.

Уникални операции на очи ще се извършват занапред в Университетската болница „Св. Георги”, съобщиха от лечебното заведение. Те се осъществяват със специален апарат, наречен гилотина, отворът в окото е изключително малък, а възстановяването много бързо. Въпросните интервенции се препоръчват и на диабетици, при които оперативното лечение по традиционния начин е по-рисково, отколкото при останалите хора. След интервенцията зрението им е подобрено значително. Първите трима пациенти със захарна болест вече бяха оперирани показно от световноизвестния офталмолог от Германия проф. Франк Холц. Той практикува в Медицинския университет в Бон. Болните бяха с диабетна ретинопатия и дупка на макулата. Макулата е частта от ретината, отговаряща за ясното централно виждане. Опериран бе и четвърти пациент с дългогодишен възпалителен процес на ретината, който вече се възстановява успешно. При всички пациенти проф. Холц и неговите колеги от Пловдив приложиха т.нар. безшевна 25+G витректомия. Тя представлява микрохирургична техника, при която лекарят направлява чрез микроскоп гилотина с 5000 разреза в минута към засегнатите участъци на ретината. Така той е в състояние да възвърне зрението на пациента, което не би могло да стане по никакъв друг начин. Микрохирургични операции като тези, демонстрирани от проф. Франк Холц, вече ще се прилагат в УМБАЛ „Св. Георги”. Така Пловдив става вторият град в страната, където операциите на задния сегмент на окото ще станат рутинна практика.

Едно от рядко срещаните заболявания, които засягат българските пациенти, е таласемията - тежко наследствено заболяване, което се характеризира с невъзможност на костния мозък да произвежда качествени червени кръвни телца. От него страдат около 250 българи, които имат непрекъсната нужда от кръвни продукти. Въпреки донорските кампании има непрекъснат недостиг на кръвни продукти, особено за хората с редки групи, обясни пред "Новинар" Владимир Томов, председател на Националния алианс на хората с редки болести. Макар и със закъснение от над 5 години, лечението на пациентите с мукополизахаридоза II тип е започнало през септември тази година. Максималната преживяемост на тези хора доскоро е била едва 16 години, а тежката форма на заболяването се характеризира с деформации на скелета, ментални увреждания, непрекъснати ушни инфекции и др. Процедурни несъответствия бавят лечението и на заболелите от мукополизахаридоза VI тип, но от алианса са получили уверение, че скоро този проблем ще бъде решен. По-голямата част от лечимите редки заболявания са обхванати от здравната система в България. Все още обаче има такива, за чието лечение Националната здравноосигурителна каса не отпуска средства, въпреки че в останалите европейски държави терапията се поема от държавата. Ненавременното лечение българските пациенти довежда до трайни увреждания, а някои от тях дори не го дочакват, но знаят, че за техния проблем има решение. Редки заболявания, чието лечение не се заплаща у нас, са например булозната епидермолиза, фамилната амилоидна полиневропатия и болестта на Помпе. Съществуват и някои очни заболявания, чиято терапия също не се покрива от държавата. Въпреки че за домашното лечение на пациентите са осигурени лекарства, когато става дума за болничен престой, много от заболяванията липсват в клиничните пътеки, което затруднява терапията. "Ние се надяваме, че за в бъдеще, особено като се има предвид, че постоянно влизат в сила общоевропейски директиви, включително и в нашата страна, ситуацията ще се промени", коментира Томов. По думите му е необходимо да се създаде регистър на пациентите с редки болести, както и на мрежа от специализирани кабинети на територията на страната.

- Господин Георгиев, за какво най-често пострадали търсят Български пациентски форум?

- Ако ме питате специално за пострадалите пациенти, те са доста различни. При нас идват хора и за консултации, да им разясним сложни проблеми. Най-честият въпрос, който те задават, е дали едно лекарство или здравна услуга трябва да се заплати или не. Друг голям проблем при болните хора е, че те много често не могат да си намерят лекарства. На следващо място са проблемите на ТЕЛК. Питат как да обжалват, когато не са съгласни с решенията, питат ни за болнични листове, които им се издават, както и задават административни въпроси. Случаите са най-различни.

- Какво ви затруднява най-много при работата с тези хора?

- Най-трудни за мен са трагедиите, които те споделят. Най-тежко ми е, когато става въпрос за близките на починали деца. Но не е само това. Увредените хора също са тъжна гледка. Когато знаеш, че този човек се е родил с недъг, това е тъжно. Хората с трайни увреждания са от тази тежка категория. На практика ние защитаваме правата на пострадалите и правим така, че това да не се повтаря при други хора като тях. Нито прокурорът, нито съдията могат да поправят това, което вече се е случило.

- Вие бихте ли могли да коментирате този случай с починалото от обгаряния бебе в „Пирогов”, което е било докарано от плевенска болница? За какво става дума в случая – за лекарска грешка, небрежност или друго?

- Случаят е много нетипичен. Не го познавам в детайли, но според мен става дума за човешка небрежност. Това е нелепа грешка. Десет процента обгаряния са получени вследствие на включена печка тип „духалка” и някой не е забелязал, че бебето може да се изгори. Дори не искам да си представя какво се е случило в „Пирогов”. Много е странно това.

- Напоследък зачестяват тези случаи на смърт в здравно заведение. Пак тези дни научихме, че една жена е починала в реанимацията заради това, че е спрял токът и не са могли да я обгрижат.

- Това е доста тривиален случай. Ето как едно спиране на ток може да се намеси недопустимо в здравно заведение и да отнеме живота на човек. Трябвало е да има алтернативен ток, който да се включи веднага така че да не бъде застрашено здравето на пациентите. Необходима е промяна в отношението на лекарите към пациентите, а този, който е проспал да пусне агрегата, трябва да понесе наказание.

- Защо твърдите, че у нас понятието „практикуващ лекар” не съществува?

- Защото съм на мнение, че джипито не е практикуващ лекар. В болниците няма отговорни, които да изпращат болните при практикуващ лекар. Има много длъжности като приемащ и изписващ лекар, но точно такава няма. Няма конкретен отговорник по проследяването на това какво се случва със здравето на пациента. Това не се заплаща от здравната каса. Здравната каса трябва да спазва изискването за хоспитализация и дехоспитализация и тези дейности да се заплащат. Сега за касата е без значение в какво състояние е изписан пациентът. Това трябва да се промени, за да няма инциденти, за които говорихме преди малко. Най-елементарните дейности по проследяване състоянието на пациента ги няма и съответно те не се заплащат. Това не е задължение на никого.

- Кое ви накара да се захванете с тези тежки случаи и да се отдадете изцяло на тях, делото с вече покойната Теодора Захариева, което беше спечелено след дълги мъки ли?

- Да, това беше едно от първите ми занимания в здравната област. Делото започна през 2005 година. Това ме запали да работя в сферата на здравеопазването и с пациентите. Оказа се, че нивото на подготовка на пациентите е много ниско. Те не знаят как да си защитят правата. Имаше и проблем с това, че човек трябва да защитава правата си, когато най-малко е способен на това. Това означаваше за мен да помогна с каквото мога и така се запалих. Започнах с лекарските грешки и отношението на държавата към болните хора. Много силно впечатление ми направи това, че държавата поставя пациентите в особено състояние на изолация. Този, който претендира, че е лекуван от лекар, е поставен в много неблагоприятна ситуация, особено в малките населени места. Излизаше, че пациент-държава са врагове.

- Спомняте ли си какво точно се случи с делото с Теодора Захариева, то на какво ви научи?

- От това дело научих неща, от които ми се изправи косата. Много порочни неща научава човек, когато започне едно дело. Запознава се с документация, научава какво точно се е случило с пациента. Хората, които се занимават с подобни дела, научават много по-лоши неща, отколкото са си мислили. Запознават се с една ужасна закономерност, която е довела до безгрижие. От страна на самата държава това е шокиращо. По време на делото с Теодора Захариева се виждаше, че това, което се е случило, не е случайно. Случайно е само, че е на един или друг човек. Делото на Теодора Захариева беше едно от първите и затова беше много трудно. Аз също нямах необходимата подготовка. То продължи четири години.

- Бавният процес ли е една от причините да си отиде от този свят госпожа Захариева?

- Не е процесът, а е забавянето на лечението й с повече от една година. Това забавяне на лечението означаваше, че няма да бъде излекувана. Тя очакваше смъртта.

- Вярно ли е, че напоследък са зачестили делата срещу зъболекари заради грешките им?

- Да, това е вярно. Имам случаи на дела, заведени срещу зъболекари. Това, което най-често се повтаря като ситуация, е, когато човек се убеждава, че усмивката му трябва да е красива. В такива случаи се извършват ортопедични манипулации. Пострадалите са предимно жени, защото се знае, че те са по-суетни от мъжете. В такива случаи се сменя всичко в устата. Това са доста скъпи услуги. Имаме много случаи, в които работата е свършена така, че буквално съсипва живота на пациента. Най-често, ако има нужда от лечение един зъб, той не се лекува, а върху него се поставя коронка. Това означава, че нелекуваните неща тепърва ще създадат проблеми. Използваните материали, недобре замислената и недобре изпълнена конструкция на корекцията също е проблем. Получава се замазване на проблемите и впоследствие се създават много тежки отклонения, които даже не могат и да се лекуват. Пациентът не може и да работи и да упражнява професията си в някои случаи. Буквално се изолира от обществото.

- Предполагам, че тези дела са много сложни, тъй като са необходими и куп експертизи. Бихте ли казал колко дълго продължава дело за изгубена усмивка?

- Едно от нещата, които затрудняват подобни дела, са медицинските документации. Поначало зъболекарят трудно попълва подобен тип документация. Той обикновено изпълнява задължението си само към здравната каса, прави отчет. При стоматолозите трябва да се изисква на първо място медицинската документация, в която да описват най-подробно какво точно са направили с пациента. Имал съм и ситуации, в които зъболекарят отрича да е лекувал зъбите на пациента. Друг проблем е съдебномедицинската експертиза. Трябва да се докаже, че в дадения случай зъболекарят си е оставил ръцете. Това е изключително трудно и затова такъв тип дела не са за всеки. Там буквално адвокатът трябва да знае повече от лекаря.

- Колко такива дела сте спечелили и колко сте загубили?

- От тези, които до момента са приключили, имаме четири спечелени и пет загубени. От тези, които още не са приключени, мога да кажа, че ще спечелим по-голямата част.