07 май 2013 г. Тема: здравеопазване

Анализът на НСИ, който е част от изследването за брутния вътрешен продукт, показва, че 3 281 900 души са заетите през 2012 г., които произвеждат нещо за българската икономика. В същото време осигурените през м.г. според данните на НОИ са 2 770 030 души, т.е. 511 870 българи работят, без да внасят осигуровки.

Голямото разминаване може да се обясни не само с наличието на голям процент сива икономика у нас, която по различни оценки е между 30% и 40%, и законодателните възможности човек да не се осигурява върху различни видове доходи. Но и с тоталния срив на доверието в осигурителната система, която прибира все повече пари, а осигурява все по-малко защита. Поради това хората търсят все по-често вратички да не се осигуряват върху пълния си доход. Майките и безработните например ще вземат много по-малко средства през май, тъй като те не получават обезщетение за почивните дни, макар че са се осигурявали върху месечната си заплата, която не се влияе от почивките.

През 2012 г. според данните на НОИ има леко успокояване на пазара на труда, тъй като осигурените са с 4308 повече, отколкото са през 2011 г., когато бяха 2 765 722 и имаше срив с около 50 000. Добрият показател обаче е изцяло за сметка на доста несигурното в кризата осигуряване на самостоятелна заетост. Броят на самонаетите се е увеличил от 183 109 на 206 264, или с над 23 000 души. И докато броят на осигурените е дори малко под плана - с около 500, то средногодишният брой от 2 217 642 пенсионери е с цели 22 400 над планираните.

Така на 100 осигурени се пада да осигуряват пенсиите на над 80 пенсионери. Миналата година т.нар. "коефициент на заместване" за първи път от 2008 г. мина 80 и стигна 80.06. До 2010 г. той се задържаше около 77.50, но след като ГЕРБ две години поред затяга условията за пенсиониране, много хора побързаха да се пенсионират, за да не ги засегнат по-тежките изисквания. Осигурителният институт продължава да отчита, че над 50% от хората вземат пенсии, преди да изпълнят общите условия. Така работещите трябва да плащат за все повече пенсионери.

Замразяването на пенсиите след последната им индексация през 2009 г. пък доведе до все по-малко заместване на заплатата от парите за старост. Средната пенсия през 2012 г. от 271.21 лв. се оказа по-ниска от очакваните 273.32 лв., освен това тя е едва 35.41% от средната работна заплата. Година по-рано тогавашната средна пенсия от 266.63 лв. беше почти 39% от средната заплата. Спрямо средния осигурителен доход намалението е с един процентен пункт - от 44.9% до 43.9%. През 2012 г. средната заплата е била 766 лв., а през 2011 г. - 686 лв.

Държавата намери начин как да пести пари и от здравето на бебетата, като с промени в нормативната уредба на практика премахва задължителността на профилактичния преглед с ехограф на отделителната система на бебетата, за който НЗОК плаща от т.г. Според промените в Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията родителите могат да се откажат от него, след като личният лекар им обясни къде в страната има специалисти, които могат да го извършат. Така решението им ще зависи не от нуждата на детето, а дали семейството има финансова и практическа възможност да го заведе в друго населено място за изследването.

По наредба прегледът трябва да се прави на 6-месечна възраст. С промяната държавата за пореден път абдикира от задължението си да осигури качествен достъп до здравни услуги, вместо да направи усилие да осигури изпълнението на нормативната уредба. Проблемът с ехографията на отделителните органи при бебетата може лесно да се реши с осигуряване на финансиране за мобилни кабинети, а местните здравни структури да съдействат за организирането на децата. На принципа на мобилността се осъществява първият в Европа скрининг на заболеваемостта на бъбреците сред децата, който екип на доц. Анелия Буева от детската нефрология прави от 2010 г. в училища и детски градини, без да получава и стотинка от държавата. Специалистите работят без пари, а останалите разходи се поемат от дарители.

Точно заради притеснителните резултати от скрининга, при който бяха прегледани около 4200 деца, се стигна до решението да се включи ехографският преглед в пакета на НЗОК, а доц. Буева, която е национален консултант по детска нефрология, настоява и за тестленти за белтък в урината. При скрининга е установено, че 0.3% от децата са с 1 бъбрек и дори не знаят това. Това означава, че за цялата страна с един бъбрек живеят около 3500-4000 българчета и повечето дори не предполагат. Над 4% от децата са с аномалии на бъбреците, а почти 6% са с белтък в урината, който бавно ги унищожава.

"Това е престъпление", бе коментарът на доц. Буева пред "Сега" за промените в наредбата. Тя припомни случай на дете от Видин на 11 г., което почина от бъбречна недостатъчност, установена два часа преди смъртта му. Първото дете с присаден бъбрек у нас, без да мине през диализа, което вече е младеж, също стига до трансплантация заради вродена аномалия, която се установява едва при изследванията за получаване на нов орган. У нас специалистите, които могат да извършат прегледа качествено, са около 80.
СТАТИСТИКА
Според доц. Анелия Буева всеки 10-и българин е с бъбречна недостатъчност. В голяма част от случаите тя би могла да се предотврати, ако в ранна възраст е установена аномалия на бъбреците. А разходите за подобен скрининг биха били много по-ниски, отколкото са за лечението след усложнения.


Умиращ мъж възкръсна с дарен дроб
Жулиета НЕДЯЛКОВА

Точно в 24.00 часа на Великден мъж на Христова възраст буквално възкръсна след животоспасяваща трансплантация на черен дроб във ВМА. Около четири часа бяха необходими на екипа на проф. Никола Владов, за да присади органа на 33-годишния пациент, който е бил в крайна фаза на чернодробна недостатъчност.

Мъжът страдал от т.нар. криптогенна цироза - автоимунно заболяване. Пациентът е започнал да диша самостоятелно още на операционната маса.

„В момента той е в реанимация, но е контактен, адекватен и новият му дроб

вече работи. И въпреки че винаги казвам, че не вярвам в чудеса, май ще започна дълбоко в себе си да вярвам в тях", добави проф. Владов.

Донорът е 57-годишна жена от Сливен, изпаднала в мозъчна смърт. Тялото й първо било закарано в болница „Св. Екатерина", където лекарите са се надявали да спасят още един живот, като присадят сърцето й. Коронарографията обаче показала, че то е увредено и не може да бъде трансплантирано. Веднага след това линейка закарала черния дроб във ВМА. В момента се търсят подходящи пациенти, които да получат и бъбреците на починалата.

След седмица резултатите от осмите парламентарни избори след 10 ноември 1989 г. ще бъдат известни. Отсега е ясно обаче какво ще видим тогава. Първо почти всички ще се бият в гърдите колко страхотно са победили; мнозина ще злорадстват как този или онзи е загубил. Този спектакъл неведнъж е показван пред избирателите в България. И - въпреки бурните протести през февруари-март т.г. - няма да ни го спестят и сега.

Ще чуем и познатите гласове, че изборите не са били особено честни. Възраженията, поне отчасти, ще бъдат основателни. Това подсказват и неизтребимите „фантоми" в списъците, и онези български изборни навици от края на XIX в., които внезапно избуяха в началото на XXI век. Уви, хорът на възразяващите няма значение. Защото в него ще дерат гърла и нагли майстори на непочтената игра. Тъй като се очертава сложно коалиционно управление, ни очаква и друга омръзнала гледка. Чудеса от притворство и пъргавина на хора, готови на всичко, за да се шмугнат по-близо до постовете и лостовете на управлението. Ако ще идва нещо ново и обнадеждаващо, ще го забележим няколко седмици след вота, при това не в процентите гласове и не в бройките депутатски места. За какво стават мъжете и жените, които сме пратили в 42-рото народно събрание, и колко струват победителите в изборите, няма да ни каже ЦИК. Има сигурен начин да отгатнем какво сме си докарали с „гласа народен" на 12 май 2013 година. Най-малко два са ориентирите, които безпогрешно ще посочат дали от партиите, спечелили най-висок дял гласове, може да се очаква нещо свястно, а и дали те изобщо имат намерение да управляват истински. На 26 февруари бившият конституционен съдия Георги Марков публикува в „Преса" статията „Как да стигнем до ВНС и нова конституция", в която предлага и следното:

„...при гласуване на правителството то да се счита избрано не само при гласуване на структурите и персоналния му състав, но и когато се приеме управленската му програма."

Това е очевидно разумна идея, която политическата класа би могла да възприеме и осъществи даже без конституционни или законови промени. Но защо тази идея е актуална? Ами защото вече три правителства едно след друго отказваха своевременно да кажат на парламента и на обществото какво смятат да правят. И всеки от тези откази беше арогантен както спрямо българското общество, така и спрямо самата идея за демократично управление. Крак повлече г-н Симеон Сакскобургготски, който обяви програмата на коалиционното си правителство на 26 октомври 2001 г., т.е. на 95-ия (?) ден, откакто то беше положило клетва. На всичкото отгоре „царските" депутати изнесоха същинска процедурна битка, за да не допуснат парламентарни дебати по програмата. Четири години по-късно Сергей Станишев - без да му мигне окото - прегърна кобургската мода. Воденият от него кабинет на тройната коалиция прие и огласи своята програма с дълго име (11 думи) чак на стотния си ден, закъснение още по-нелепо поради факта, че вече се работеше по бюджета за 2006 година. Пак тогава г-н Станишев чистосърдечно съобщи, че работата по програмата е започнала „още от втората седмица" на правителството (избрано на 16 август 2005 г.). Което е признание, че така драматичните коалиционни преговори след края на юли с.г. не са били по програмни въпроси. (Имаха хората да се пазарят: формула 8:5:3, „царски имоти", „регентски съвет" и т.н.) При такава традиция на г-н Бойко Борисов нищо не струваше през 2009 г. до време да шикалкави по програмата на своя кабинет, а после безцеремонно да отсече, че ще я обяви заедно с отчета за 100 дни управление. А какъв беше собственият принос на ГЕРБ към традицията? Понятието „програма" просто да не се взема на сериозно; това лъсна в десетките „политически" решения, вземани по 2-3-5 пъти в противоположни посоки, на моменти дори в рамките на един ден. Така че сега, започне ли размотаване по своите намерения, бъдещата изпълнителна власт или хабер си няма с кой крак да тръгне и разчита на импровизации, или прекрасно знае какво прави, но си има причините да го крие от обществото. А тук-там по широкия свят хората не допускат подобни фокуси, нещо повече - свръхвзискателни са още преди избори. В Холандия работи Централна агенция за планиране и една от нейните функции е да анализира предизборните платформи (по-подробно в сп. „Тема", бр. 17 от 29 април - 5 май 2013 г.). Експертите й претеглят как предложените от тази или онази партия мерки биха повлияли върху държавния бюджет, икономиката, доходите на населението, околната среда и т.н. Партиите не са длъжни да се явят на „изпит" пред агенцията, но го правят, подлагат идеите си на независима проверка за реалистичност и цена. Така те изглеждат по-убедително в предизборните дебати, а по-късно и в коалиционните преговори. Но Холандия е далече. Тук, при нас, от година на година е все по-важно не как една власт прави онова, което може, а как постъпва спрямо

онова, което не й е по силите Това са най-драматичните и неотложни проблеми, които са отговорност на всяко правителство и всяко парламентарно мнозинство, но не могат да се решат за два-три управленски мандата. Те се броят на пръсти (засега).

Пред лицето (всъщност пред зъбите) на тези проблеми е необходимо трайно съгласие за изработване на добра политика и трайна приемственост за нейната реализация. Иначе България няма да върви към по-добро, няма как. Нека припомним най-очевидните такива приоритети, където съгласието и отговорността не бързат да свият гнездо. Демографската криза - зад тези думи е настръхнало кълбо от трудности и заплахи, някои от които още не сме в състояние да си представим. Пример? Не е толкова страшно, че към 31 декември 2012 г. населението на България беше 7 282 041 души, едно връщане с над 70 години. Обаче сега над 19% от него са на възраст 65 и повече години и този процент не спира да расте. Според най-оптимистичната прогноза на Националния статистически институт след седем години готови за пенсионери ще са 22,26%, а през 2030 г. всеки четвърти в България ще е на тази възраст с всички последици за осигурителната система, която и днес е под крайно напрежение.

Неотделимо от демографските тенденции е друго кълбо проблеми - за интегрирането на онези цигани, които са се озовали в периферията на цивилизованата обществена среда. Реално интегриране, а не омръзналата на всички говорилня, в която чат-пат припечелват няколко фондации и няколко писачи (и преписвачи) на мъртвородени концепции. Образованието също е далеч по-сложен и дълбок проблем от рационалното подреждане на училищно-университетски „етажи". Ако около 40% от пълнолетните се затрудняват да четат, пишат или да попълнят формуляр, за каква „икономика на знанието" да говорим, каква структура на доходите и на професионалната заетост да очакваме след 5 или 15 години. А и става дума да се пресече, докато още е възможно, безогледната агресия на невежеството, нагазило вече и в части от „елитите", и даже... в науката. Без да говорим, че в борбите за власт в България възникнаха и укрепнаха формации, които нямат политически интерес нацията да е грамотна и образована.

В ядовете със здравеопазването също леденеят по-дълбоки води, отколкото са опашките в болниците, скъпите лекарства и изнемогващата здравна каса. Оплетени с изброените вече проблеми са и пукнатините в профилактиката и хигиенната култура, глупавото и често пагубно упование в магьосници и т.н. А шансовете за що-годе достойно заплащане в чужбина седмица след седмица обезлюдяват медицинските професии. Всичко това е плетеница от живота ни. Ако млад лекар от Пазарджик или Сливен се вдигне с цялото си семейство за Германия, в какъв проблем участва - демографски, образователен, ромски или „чисто здравен"? Онзи управляващ, който загрижено вижда и разбира, няма да се бави, ще предприеме поне някакъв опит, ще проличи. Как да забележим другия, незаинтересувания? Ключовата дума е консенсус. Консенсус е нужен, за да започнем с общи сили да решаваме общите си въпроси, така както в далечната Холандия постепенно, заедно - и с взаимна взискателност - успешно си извоюват земя от Северно море. Ако тонът на Хикс е враждебност, злословие, просташко наддумване, не, той не смята да работи по тежките проблеми на България. Той иска - в най-невинния случай - да си поиграе на управление на европейска държава.


Всеки трети кандидат-депутат е жена
Дамски щурм към парламента

Водачите на листите за вота с 45 г. средна възраст
МОНИТОР

Армия от жени ще щурмува парламента на предсрочния вот в неделя. За пръв път масивно присъствие на дами има в листите на всички водещи партии. Една трета от кандидатите в тях са представители на нежния пол, показа проверка на „Монитор”.

В листите на ГЕРБ например общият брой на мъжете е 320, а на дамите – 151. Девет от листите на формацията и по пет на Движение „България на гражданите” и на БСП се оглавяват от жени. Същевременно 12 дами са част от гражданската квота на социалистите, при които женското присъствие е по-незначително.

Седем дами заемат челни места в списъците на СДС. Сред жените, които ще поведат кандидат-депутатите в изборната битка, е и коалиционният партньор на сините – земеделецът Петя Ставрева. Дамско присъствие има на върха на четири от листите и на ДПС. Сред водачите на партията са Боряна Методиева, Ферихан Ахмедова и доскорошната депутатка Петя Раева, на която са поверени два избирателни района – Видин и Пловдив.

Средната възраст на водачите пък се оказва 45 г. С 2 г. отгоре е тя при мераклиите да седнат зад депутатска банка от ГЕРБ. Сред тях са ексстроителният министър Лиляна Павлова и бившият зам.-министър на финансите Владислав Горанов, които са родени през 1977 г., както й министрите на здравеопазването и на икономиката, енергетиката и туризма в доскорошния кабинет Десислава Атанасова и Делян Добрев, които са с година по-млади. Именно Добрев е и най-младият водач на листа на ГЕРБ. Той ще духне свещичката за 35-годишнината си два дни след вота. Най-възрастният пък е Дончо Баксанов, който води кандидатите в Пазарджик и е роден през 1949 г. Във всички листи на ГЕРБ се наблюдава масово присъствие на млади хора, които все още не са чукнали дори 30 г. Сред тях е и 29-годишният Георги Андонов, който бе най-младият депутат в 41-вото НС. За свежата кръв в листите на ГЕРБ допринася най-вече сериозното присъствие на млади дами в тях. Така например Веселина Юрукова, която е кандидат в Кърджали, както и Весела Качарова и Станислава Стоянова от сливенската и великотърновската листа са само на 27 г. Елица Данева и Вяра Стоева, които са издигнати в Пловдивска област, и Габриела Георгиева, която е сред кандидатите от Софийска област, пък са на 25 г. Надя Изгоренкова от благоевградската листа, както и Михаела Иванова и Натали Хадад, които ще се борят за депутати от столичните 23-ти МИР и 24-ти МИР, са на 24 г., а Дария Кискинова от списъка с кандидати от Софийска област е едва на 23 г. Явор Гечев, който е водач на соцлистата в Добрич пък е най-младият в червените редици, с които БСП ще щурмува парламента. Той е роден през 1978 г. Сред най-младите от водачите на ДПС, чиято средна възраст е 46 г., е 28-годишният Радослав Ревански, който е начело на кандидатите на партията в Ямбол. Челните позиции в листите на ДСБ пък основно са заети от ветерани в политиката

Средната възраст на хората на Иван Костов е 50 г. Тя е по-висока в сравнение с всички останали основни сили, които се борят за народния вот. На челните места няма нито един кандидат под 35 г. Най-много години е натрупал ексстроителният министър Евгени Чачев, който през юли ще чукне 69 г. и е бил вече два мандата депутат. Водачът на ДСБ в 24-ти МИР Иван Иванов е на 67 г. и е участвал в четири парламента досега. Същият парламентарен стаж е натрупал и Веселин Методиев, а 65-годишният Асен Агов е бил в пет народни събрания. Ветеранът в парламентаризма Екатерина Михайлова има шест мандата зад гърба си, като два пъти е била и зам.-шеф на законодателния храм. Командира е поверил челни места в листите само на още две дами – Росица Рачева, която води в Монтана и с 36-те си години влива свежа кръв на тъмносините, както и на Деница Сачева.