Бебе в кома след системен бой

Дете е прието в кома след системен бой часове преди Великден в „Пирогов”, съобщиха от спешната болница. Двегодишният Анджело Н. е настанен в детската реанимация в неделя по обяд. Вече трето денонощие лекарите се борят за живота му.

Хематоми и тежко мозъчно сътресение са показали изследванията със скенер. Детето е отглеждано от приемна майка в Козлодуй. Според специалистите от Агенцията за закрила на детето обаче тя се е грижела много добре за него, а уврежданията му са от близките в дома, където е живеел преди това с родната си майка. Оперативният дежурен в спешната клиника в Козлодуй, където е отглеждано хлапето, е подал сигнал в полицията в града заради съмненията на социалните работници във Враца, че е било малтретирано. Анджело има още шест братчета и сестрички и доскоро живеел с тях в Монтана. В началото на март бащата изгонил жена си със седемте деца. Виолета Петрова се прибрала с тях при майка си във Враца. Тъй като тя не можела да се грижи за тях, социалните работници настанили някои от тях в социални домове, а на други намерили приемни семейства. За Анджело и 4-годишната му сестричка били намерени приемни майки в Козлодуй. Веселка Василева, която започнала да се грижи за момченцето, веднага тръгнала с него по доктори.

Детето страдало от жестоко главоболие често пъти то стенело и си блъскало главата в стената. Невроложка в града забелязала, че по него има стари хематоми. Заради тях приемната майка потърси специализирана помощ в "Пирогов".

Там детето било прието на 1 април и лекарите установили, че има мозъчно сътресение. След четири дни го изписали с рецепта за капки и препоръка за повече почивка, разказа шефката на отдела за закрила на детето в Козлодуй Нина Коева. Прегледите показали, че малчуганът има три фонтанели, като тази на тила не била затворена. Тя се подувала при къпане, затова по предписание на лекарите, приемната майка му правила компреси.

Състоянието на Анджело обаче не се подобрило. На 20 април той получил гърч. Невроложката в Козлодуй се усъмнила, че страда от епилепсия и му дала направление за Плевен. Заради почивните дни приемната майка успяла да вземе час едва за 7 май, но Анджело не издържал дотогава.

Точно на разпети петък припаднал и още в Спешния център в Козлодуй изпаднал в кома. Закарали го до болницата във Враца. Състоянието му не се подобрило и той бил докаран до "Пирогов".

Полицията в Козлодуй е започнала разследване за малтретиране на дете. Предполага се, че то е било бито не в Козлодуй, а в Монтана, и приемната майка го е взела с тежки увреждания.

В пъти повече са боледуващите от болести, предшестващи или съпътстващи астмата, като алергичен ринит и риносинузит, и лекарствена алергия. Основната причини е замърсяването на въздуха от старите автомобили.

7 май да бъде обявен за Ден без автомобили предлагат от асоциацията. От пациентската организация призоваха днес да не пътуваме с автомобилите си, ако нямаме особено спешна работа. На тази дата всяка година се отбелязва Международният ден за борба с астмата.

Как да се предпазят от заболяването ще разясняват доброволци от асоциацията и лекари днес от 14 до 16 часа пред Министерството на здравеопазването в София. Акция ще има и в Плевен от 10 до 16 часа пред „Синьото кафе” на площад „Свобода”. В Пловдив тя ще бъде от 12 до 14 часа в приемния кабинет на Клиниката по пулмология в Университетската болница „Свети Георги”.

- Роден е на 9 ноември 1951 г. в Казанлък

- През 1975 г. завършва Медицинския университет в София, а от 1978 г. става асистент в Медицинската академия с конкурс, където по-късно получава званието “професор”

- Национален консултант по кардиохирургия

- Директор на Университетската болница по кардиохирургия „Света Екатерина”
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

- Проф. Начев, много се говори за здравеопазването напоследък. Кои според вас са трите основни негови проблема?

- Първият и основният е, че нови болници никнат като гъби след дъжд в последно време. И не само че никнат, но и сключват договор с Националната здравноосигурителна каса за какви ли не медицински услуги. Докато в България има 400 лечебни заведения, ще има и неефективно изразходване на публичните средства за здравеопазване, каквито се явяват парите на НЗОК. В същото време е изготвена национална здравна карта, но тя трябва да се приеме. От нея ще се знае и ще се съобразява всяко населено място и регион от какъв вид медицински услуги, в какъв обем включително по специалности има и са необходими. Тези от лечебните заведения, които искат да сключат договор с касата, трябва да отговарят на поставени от нея условия, като защитят възможностите си на конкурс. Едва след това да им се плаща от публичните средства за здравеопазване. Освен това, когато се издава разрешение за разкриване на болница, независимо каква собственост е тя, трябва да се изхожда от необходимостта в здравната карта, която е изготвена на базата на здравния профил на населението. Така се практикува в цивилизования свят. Във Франция например дори да имате няколко милиона евро и да поискате да откриете лечебно заведение в Париж, което да работи със здравноосигурителните фондове, няма да ви позволят, тъй като нуждите на населението там са обезпечени. В най-добрия случай ще ви изпратят в Лил или на друго място. Можете да си направите болница в Париж само ако не работите с фондовете, а плащанията в нея са само кеш. Така трябва да стане и тук. Не може в Австрия да има 80 болници, в Белгия – 90, а в България – 400. Освен това Швейцария, чийто бюджет за здравеопазване е равен колкото брутния вътрешен продукт на нашата страна, в последните десет години сви с една пета броя на болниците, работещи с фондовете.

- Кой е вторият проблем?

- Начинът на финансиране. Крайно време е да се премине от клинични пътеки към диагностично свързани групи. Пътеките са инструмент за качество, а не за финансиране. Въведат ли се групите обаче, ще трябва да се увеличат и парите за здравеопазване. Сегашните 4,00 – 4,2 процента от БВП са не само недостатъчни, но и крайно обидни както за лекарското съсловие, така и за пациентите. В България годишно за здраве се падат около 300 евро на глава от населението. В Германия на година за здравето на един човек се отделя 3600 евро. Сравнението е излишно. Няма страна в Европа с по-нисък показател в това отношение от нашата. Изпреварват ни дори Румъния и Албания.

- Диагностично свързаните групи като методика бяха почти готови преди няколко години. Защо те не влязоха в действие?

- Диагностично свързаните групи бяха готови още през 2004 година. По онова време бях директор на Националната здравноосигурителна каса, имахме готовността да ги въведем. Тогавашният финансов министър Милен Велчев обаче, като разбра, че след въвеждането им парите за здравеопазването трябва да бъдат увеличени с близо 35 процента, стопира нещата, защото нямаше откъде да намери тези средства.

- Сега не сме по-добре икономически, за да ги въведем.

- Не сме, но има варианти. Например това може да стане поетапно. Истината е, че парите за здравеопазване сега се разпределят неправилно. Дават се толкова, колкото са определени по клинична пътека, без да се отчита дали пациентът е с усложнения, или не е, нито някой държи сметка дали е със заболели и увредени други органи или не.

Националната здравноосигурителна каса може да направи много в това отношение и при сега съществуващите дадености. Тя има разработена методика, която предвижда допълнително заплащане чрез коефициент, в зависимост от предприемното състояние на пациента. Ако той е с повече усложнения, парите по пътеката се завишават с определен коефициент.

- Нова ли е тази възможност, че досега не сме чули нищо за нея?

- Не е нова, но не я използват. Това може да се въведе като прелюдия преди влизането на диагностично свързаните групи. Вярно е и това, че в нереформирано здравеопазване, каквото е нашето, каквито и пари да се налеят, ще потъват като в пясък. Третият проблем, който трябва да се реши час по-скоро е, да се създаде контрол на качеството. Сега здравеопазването у нас се контролира по линия на Националната здравноосигурителна каса, Медицинския одит, районните здравни инспекции. Тези контроли обаче гледат административните неща – води ли се документация, как се води документацията и т. н. Този контрол обаче е последващ и не е по същността на медицинското обслужване. Това е така, защото въпросните институции, които го осъществяват, нямат високо подготвени медицински специалисти и предвид дейността им не е необходимо да имат такива.

- Кой тогава ще осъществява контрола върху дейността?

- За да има строг контрол върху дейността, трябва да има експерти – пулмолози, травматолози, онколози и т.н., във всяка една област. Те са хората, които трябва да проверяват дали дейността отговаря на правилата за добра медицинска практика. За целта тези правила трябва да се приемат и узаконят веднага. Сега някои ги използва такива, каквито ги прилагат в Европа, но у нас, независимо че сме ги създали, не са влезли в действие. В края на всеки три години е необходимо да се прави акредитация на всяка болница и специалист.

- Преди броени дни пациентските организации отново поставиха въпроса за създаване на фонд за обезщетение на лекари и друг за обезщетение на пациенти в случай на лекарска грешка. Как гледате на тази идея?

- Този въпрос по белия свят е решен – всеки се застрахова самостоятелно или съсловията се застраховат съсловно, както ние практикуваме в болница „Света Екатерина”. Моите лекари са застраховани за 200 000 лева и това го правим от седем-осем години. Съсловието все още не се е застраховало на 100%, тъй като още няма много дела срещу лекари. Щом започнат да се увеличават и медиците ще започнат да се застраховат.

- Сега, когато има дела срещу лекари, трудно се намират лекари - вещи лица, които да оценят щетата. Нещо повече, те масово отказват такъв ангажимент, тъй като Етичният кодекс на Българския лекарски съюз забранява на лекар да уронва престижа на свой колега. Не следва ли това положение да се промени?

- Етичният кодекс не бива да пречи на лекарите. Едно е да дадеш обективна оценка, съвсем друго да клеветиш. В случая става дума за експертиза, за професионално мнение. Напълно възможно е лекарят да си свърши работата добре, но да се случат обстоятелства, които да доведат до усложнение. Ние, когато пишем епикризите и изписваме лекуваните пациенти, не им даваме сертификат за безсмъртие. Лекарят безспорно трябва да е етичен както към колегите, така и към болните. Това обаче съвсем не значи, че не може да дава обективна професионална експертиза. Ако имаме вътрешен контрол на качеството, ще имаме и по-малко вземане-даване със съда. Затова е нужно да се въведе и практиката на експерти, които да оценяват работата на една или друга болница. От това ще спечелим не само ние, докторите, но и болните.

- Макар и в условията на икономическа криза болница „Света Екатерина” стои стабилно финансово. Как го постигате?

- С много усилия, изразяващи се в строго контролиране на разходите и механизми за повишаване на приходите. След празниците цялата администрация на болницата ще търсим начини от къде какво можем да свием в разходите така, че да не навредим на лечебния процес и имиджа на болницата. Второто, което правим, е по отношение на привличане на пациенти. На 25, 26 и 27 април екип от нашата болница с микробус и апаратура беше в разградските села и Исперих, където не са виждали от години лекари специалисти. Направихме безплатни прегледи на хората. Тези от тях, които имаха показатели и оплаквания за скрити сърдечносъдови заболявания, ще бъдат хванати за лечение навреме. Например от прегледани 300 човека тридесетина бяха със заболявания, нуждаещи се от по-прецизна диагностика, изследвания и терапия. На тези хора осигурихме транспорт до нашата болница, тъй като в онзи беден край за повечето от населението пътуването до София е сериозен разход, сега ги изследване и лекуваме при нас. Така, от една страна, им помагаме, като хващаме заболяванията от рано, а от друга, имаме пациенти, за които ни плаща касата. Такива прегледи по график проведохме в Монтана, Видин, Костенец, Ихтиман, Търговище, Марица-изток, Пирдоп, Златица, Чавдар. На 6 и 7 юни предстоят прегледи с наши специалисти във Враца, които ще се проведат в общинския диагностично-консултативен център.

Здравният министър в служебния кабинет проф. Николай Петров оказа първа помощ на ранено семейство в тежка катастрофа. Лекарят отишъл на гости за празниците при роднини на жена си в Благоевград и решил да види как работят колегите му от местната болница. Той наметнал бялата престилка и тръгнал заедно с колегите си на визитация. Следобед обаче докарали цяло семейство, ранено в катастрофа между три коли, станала при малкия тунел в Кресненското дефиле. Без да се бави, проф. Петров се включил в екипа, който оперирал ранените. Най-тежко пострадала 25-годишната Мария Василева, която се возела до съпруга си. Тя е с фрактура на черепа и с опасност за живота. По чудо 3-годишната й дъщеричка Адрияна се разминала без контузии, тъй като се возила отзад в детско столче.

Министерството на здравеопазването (МЗ) въвежда нов контрол на интензивните грижи, който ще филтрира некоректно отчетените пациенти и ще спре източването на здравната каса. "Ще се създаде група от експерти, в която ще влизат специалисти по интензивни грижи от всички болници - държавни, общински, областни, университетски, специализирани, частни. От тях на случаен принцип примерно доктор "Х" от Разград, който там завежда ОАРИЛ (б.р. - реанимацията), ще направи проверка на работата на доктор "У" от София. И обратното", съобщи за "Труд" проф. Николай Петров, министър на здравеопазването. За новия контрол ще отговаря дирекция "Медицински дейности" в МЗ. "Засечките ще се правят веднъж месечно и тук не е важно кой от извършващите ги е доцент и кой професор. Може доктор от Сливен да влезе в софийска университетска болница!", заяви министър Петров и апелира колегите му да не се сърдят. "Проверяващият ще докладва на "Медицински дейности", че на тази дата в еди-коя си болница има 20 легла, че има 12 пациенти, но само 6-има от тях отговарят на критериите за интензивно лечение", добави още проф. Петров, който е и председател на Дружеството на анестезиолозите в България. Неговата цел е да се плаща единствено за инстинското реанимационно лечение. "Ако успеем да го постигнем, то дневно за интензивни грижи може да се плащат дори по 700 лв., и то движейки се в рамките на настоящия бюджет, без да увеличаваме средствата", заяви министърът. В момента за ден интензивно лечение без апаратно дишане НЗОК плаща по 150 лв. След напрежението в сектора и консултации с касата, се предвижда сумата да се увеличи на 250 лв. А за ден на апаратна вентилация от 357 лв. заплащането ще стане 457 лв. Проф. Петров съобщи още, че има много болници, които представят документи, че разполагат с 5-6 анестезиолози, но някои фигурират само по дипломи, други са на половин работен ден и накрая се оказва, че реално работят двама или трима. Ако се стигне до такива констатации, ще се понижава нивото на компетентност на болницата, което ще изиграе дисциплиниращ ефект.

Друго поражда съмнение обаче. Когато анестезиологът от Разград установи, че мастит специалист в София отчита повече пациенти или не дотам болни, че да са в реанимация, дали откритото нарушение ще остане в протокола? И дали съгрешилият доцент или професор ще позволи надписването да излезе на бял свят? Въпросите изскачат, защото се знае за докторската солидарност... Неслучайно съсловната им организация е отнела лекарските права на не повече от 5-има лекари през последните 10 г. И то след обществен натиск. Ето защо заради криворазбрана колегиалност идеите за no-добро здравеопазване често потъват в небитието. Или остават на хартия.

Професор Коруков, допадат ли ви политическите идеи за реформи в здравеопазването?

- Работата ни е много динамична, дори сега излизам от операционната зала. Затова още не съм отсял сериозните идеи за здравеопазването от голите предизборни обещания. Чърчил е казал, че най-много се лъже след лов и преди избори. Радващото е, че основните политически сили са единодушни за приемането на национална здравна карта. Трябва да се започне от въпросите, по които има единомислие.

Не е тайна, че парите за болниците са малко над милиард лева, а всяка седмица се отварят нови частни лечебни заведения. Има ли изход от тази ситуация?

- Дилемата е дали пазарът да определя търсенето и предлагането на здравни услуги,или държавата до известна степен е необходимо да го контролира. Чистият пазар в здравеопазването и в икономиката като цяло вече не дава толкова добри резултати. Затова в сектора задължително трябва да има регулатор. Иначе стигаме до парадокса, че сега в България съществуват над 400 болници. Абсурд на абсурдите, такова чудо по света няма. Икономистът Дейвид Спиноза твърди, че най-доброто качество на парите е тяхното количество. След като те са ограничени, огромният брой болници ще доведе ли до по-добро лечение? Ни най-малко, даже вървим назад.

В София, Пловдив, Варна и Бургас частните клиники никнат като гъби. Само в столицата те са над осемдесет и пет. Това е неефективно използване на националния капитал, на кадрите и апаратурата. В същото време региони като Девин остават без покритие. Новите болници "пазаруват" специалисти главно от университетските болници, като предлагат много по-добри заплати. Лекарите ни наистина ги заслужават, но така те обезкръвяват нас. Да, частниците имат добра организация на работа, финансирани и оборудвани са. Но те правят сравнителен подбор на пациентите. Най-тежките случаи и здравно неосигурените се прехвърлят към държавните болници.

Как можем да подобрим модела на финансиране на системата?

- Трябва да решим какво здравеопазване ще развиваме и тогава да го обвързваме с финансови параметри. Клиничните пътеки и диагностично-свързаните групи не бива да се противопоставят. Едното е алгоритъм за работа, другото е система за финансиране и отчитане на разходите. Ние вървим към диагностично свързаните групи, защото цяла Европа го прави. Необходими са от осем до десет години, за да подготвим нормативната уредба и да запознаем обществото с модела, както и да увеличим здравния бюджет. Системата е в крайно незадоволително състояние и хората искат автоматично да превключим на друга. Но дори да осигурим пари, не трябва да се заблуждаваме, че ще открием панацеята. Неотдавна ни посети делегация от Франция, където здравните услуги са на много високо ниво, но и те имат проблеми. Необходимо е да вземем най-доброто от световния опит.

Закъсняваме ли с въвеждането на здравната карта?

- Здравната карта е задължителен елемент, но преди нея се нуждаем от националната стратегия за здравеопазване. От дългогодишния си опит като мениджър се убедих, че проблемът е твърде комплициран и не може да бъде разрешен от партия, тройна или петорна коалиция, Министерството на здравеопазването или Министерския съвет. Наложително е основните политически сили да се съберат на кръгла маса и да приемат стратегия, подкрепена от всички. Имаме над 400 болници, но когато закрият три-четири от тях, хората настръхват. Това е така, тъй като разрушаваме старата къща, без да сме построили нова.

Адекватни ли са средствата, които ИСУЛ ще получи по здравна каса за 2013-а?

- След срещите на болничните директори с ръководството на НЗОК ни обещаха гъвкаво финансиране. Трудно се работи без ясни правила. В писмо до управителя на Столичната здравна каса обясних, че парите за лечение на онкоболни през 2013-а ни стигат едва за няколко месеца. През 2012-а по това перо получихме 6.5 млн. лв., а изразходвахме 8 млн. лв., и то след прецизно отсяване на пациентите. Имаме много повече желаещи да се лекуват в ИСУЛ, а липсва законова база, позволяваща ни да връщаме пациенти. Хората имат право на избор. Ако сме финансово подсигурени, можем да увеличим персонала и да разширим приема. Медикаментите ни са изключително скъпи. Изразходваме два пъти по-малко за лекарства във всички направления и хирургии, отколкото само за животоспасяващия херцептин, използван за лечение на рак на гърдата. За тази година касата ни отпуска 5 млн. лв. за лекарства, а нашите разчети са за четири пъти повече. Управителят на касата д-р Пламен Цеков ни каза да работим спокойно и дано да бъде така.

Нужни ли са официални регистри за качеството на болниците и за най-добрите лекари?

- Категорично съм "за". Сега здравната ни система е насочена към количеството. Колегите говорят за просрочени задължения и финансов контрол. А къде са качествените показатели - процент на смъртност, използваемост и оборот на болничните легла, удовлетвореност на пациента? Те са най-важните и на Запад ги измерват с регистри. У нас направихме няколко класации за най-добрите болници. Лекарите гласуваха за най-добрите си колеги. Това са хубави инициативи. В ИСУЛ разработваме модел за атестация на персонала. Заплащането на всеки ще се определя от количеството и качеството на свършената работа.

Къде виждате мястото на "Царица Йоана" в подобен регистър?

- Алтернативата за нас е да сме сред водещите болници в страната. За 75-годишнината ни поставихме паметна плоча във фоайето на ИСУЛ. На нея е написано, че почти всички възлови медицински катедри са създадени при нас. Кардиохирургията на проф. Генчо Начев, анестезиологията, моята катедра по спешна хирургия, урологията, неврохирургията, онкологичния институт, катедрата по модерната лъчетерапия... Но конкуренцията вече е много силна, хората търсят специализирани клиники, в които да се оперират. От друга страна, ние имаме и допълнителни задачи, спъват ни ограничените прогнозни бюджети, които казват: "работите дотук, останалото не го плащаме!". Все пак поддържаме върхово ниво и имаме стратегия за дългосрочно развитие. Ключово направление за нас е гастроентерологията - преди четири години напълно обновихме клиниката и сега имаме листа на чакащите за специалистите ни. Клиниката по метаболитни заболявания е единствена в България. Водещи сме в онкологията, до 80% от най-тежките онкозаболявания на уши, нос и гърло се оперират в ИСУЛ. Звеното ни от неврологията, приемащо инсултите, заедно с интензивната терапия, също са изключително натоварени. Порталът ни за бърза помощ обслужва към 25% от случаите в столицата. Само ние предлагаме спешна помощ за очните заболявания и уши, нос и гърло.

С новите ускорители за лъчелечение по-конкурентоспособни ли сте на частните онкологии?

- Планираме реновация на клиниките по химиотерапия и лъчетерапия и ще я завършим до края на 2013-а. Разполагаме с най-модерната машина за лъчетерапия в Източна Европа. Центърът ще бъде допълнен с още един уред от последно поколение. Ще декларираме на следващия здравен министър, че разполагаме с чудесна база и вече не е необходимо българите да ходят в Истанбул и да плащат огромни суми за лъчелечение. За последните години почти не сме получавали пари за ремонти от принципала ни - Министерството за здравеопазването, но сега имаме заложени, които ще допълним. Целта ни е да постигнем европейски стандарт на обслужване - по двама души с тоалетна във всяка стая. Неотдавна казах пред ръководството на касата и здравната комисия, че ако ни отпуснат повече средства, ИСУЛ ще удвои потока от пациенти в лъче- и химиотерапията. Имаме най-добрия линеен ускорител и е икономически задължително да го използваме денонощно. В същото време клиничната пътека е недофинансирана и губим, ако го правим. Нямаме право да искаме от пациентите да доплащат, което правят частните клиники. За лъчетерапия листата е запълнена за около месец напред, при колегите от онкологията се чака два месеца. Затова ни трябва допълнителен персонал.

Добрите лекари се насочват към частния сектор и чужбина. При вас така ли е?

- Кадрите не достигат в цялата страна и ИСУЛ не прави изключение. Липсват ни анестезиолози, патоанатоми, микробиолози. Патоанатомите останаха по-малко от 100 души, един хирург без анестезиолог не може да направи операция, вирусолозите в лабораториите намаляват драстично... Добър специалист се изгражда с шест години обучение и поне още толкова специализация. Държавата отделя към 200 000 лв. за обучението на медик, след което те заминават за чужбина. Трябва да ограничим процеса. Младите колеги търсят добри условия за работа с перспективи за развитие и финансово обезпечение. Необходимо е да спрем и с противопоставянето между лекари и пациенти. Едните не могат без другите. В България с далеч по-малко средства постигаме по-ниски нива на смъртност спрямо болниците в САЩ и Англия. Повечето ни специалисти са прехвърлили 50-те години, а младите бягат навън. Англичаните и испанците чакат с месеци за операции. У нас все още не е така, което е прекрасно.

Накъде тогава да продължим с реформата?

- Диагнозата е поставена - системата не харесва на никого. Трябва да изместим центъра й към пациента, като отчетем и интересите на работещите в нея. Но дори организираните и дисциплинирани германци реформират сектора над 20 години. Затова ни е нужна решителност. Световната здравна организация ни съветва да оставим около 150 болници. Представете си какво ще стане, ако с един замах закрием останалите 250? Ще последват протести на кметове и общини. А в малките градчета има болници, но липсват апаратура и лекари. Да, близките всеки ден ходят на свиждания. Но ако техният човек е на 100 км в болница с квалифицирани опитни кадри и съвременна апаратура, няма ли да са по-спокойни?