1 Дисциплина

• 
  Четенето като научен диалог (кой с кого, как и за какво диалогизира). Разликите между небето (“какво е искал да ни каже авторът”) и земята (текстът като поле за решаване на социологически проблем/и).
  
• 
  Защо социологическите текстове не могат да бъдат просто съобщаване на някакви-си-неща. Що е то социологически проблем и защо ни е нужно разбирането му; контекстуалност на текста (практическо сравнение между социологически, литературен и журналистически текст със сходен предмет).
  
• 
  Хипотеза/ теза. Защо не можем да минем без постигната яснота каква е отстояваната научна теза; как и къде да търсим и намираме в текста неговата теза. (Практическо сравнение между два социологически текста – единият с експлицирана теза, другият – без такава; както и на студентски разработки (курсови работи). Задачата на семинара е да се търси и намира наличието/ отсъствието на теза и се изследват предпоставките за второто и възможни начини за неговото преодоляване.)
  
• 
  Аргументите, стоящи в основата и зад тезата. Кое би могло да бъде социологически аргумент, и кое – едва ли; специфика на аргументацията в социологията и социалните науки за разлика от химията, архитектурата, политическата теза (Практическо сравнение между статия в "Социологически проблеми", статия в Годишник на Института по химия при БАН, текст от учебник по "Промишлено и гражданско строителство" и откъс от партийна програма на парламентарна политическа сила). Значение и смисъл на социологическите таблици – за какво ни служат, как могат да се четат и как не трябва да се четат. Дали числата са аргумент сам по себе си и защо фактите не могат “сами да говорят”. (Практическа работа с конкретни социологически данни и таблици.)
  
• 
  Архитектоника на текста. Вътрешна логика и съгласуваност, напрежения “смисъл – форма”; пластове от значения и как преминаването през всеки един от тях прояснява, но и променя смисъла на цялото. (Практическа работа с текст, при който логиката на аргументативното извеждане на тезата не съвпада с хроно-логията на текстовото разгръщане.)
  
• 
  Социологическа интерпретация и социологически анализ.
  

• 
  Академичност и свобода при обсъждането на текст.
  
• 
  Дискусия с модератор и без модератор. Защо модерирането не е нарушение на изконните ни права на свободни граждани, а е инструментално полезно. Техники за модериране на дискусия.
  
• 
  Академични принципи на участие в дискусия, представяне на теза, аргументиране на теза, контратеза. Може ли да е произволно дискутирането на социологически текст, какво съдържателно го рамкира? Защо и как е непродуктивна позицията "аз пък така си мисля" при едно научно обсъждане. Условия за ефективна дискусионна работа: предварителна работа с текста, търсене на други източници по сходна проблематика, изработване на аргументи как авторовата теза издържа или не на социологическа критика от гледна точка на степен на адекватност на доказателствата в текста спрямо конкретната теза, степен на коректност на правените междинни и крайни изводи. (Практическа работа с първа глава на "Покана за социология", Питър Бъргър, на два етапа: първо, в малки групи (3-4 студента), в които се оформя групово мнение по изработен предварително сценарий с въпроси за дискусия; второ, публична дискусия на представяните от груповите говорители аргументирани мнения по основните въпроси от сценария за обсъждането.)
  
• 
  Контрапункт – необходимост от разграничаване между послание и теза; между „факти” и аргументи; между субективни, вкл. и ценностни предпочитания, и контекстна валидност. Защо не е нужно да се доказва, че "Годишните времена" на Антонио Вивалди (не) ми харесват и защо да е задължително да се аргументира защо и как понятието за време на Захари Зограф е форматирано от сезонната цикличност. Отклонение: филмът като текст; социологическа дискусия на несоциологически (филмов) текст. (Практическа работа с документалния филм „Pyramids of Waste (2010)” със задача да се извлече социологически екстракт от филмовия коктейл от идеология, ценности, факти, позиции и послания.)
  

• 
  Есето като "изпяване на социологическо "парче"". Употреба на есето като академичен текст; граници на приложимост на есето като социологически текст. Кои са разликите между есето и курсовата работа.
  
• 
  Изработване на курсова работа – подготовка на проект, консултиране с преподавател. Курсовата работа като решаване на кратка социологическа задача. Ограничаване на тематичния обхват, конкретизиране и детайлизиране на социологическия проблем. Набор и организиране на емпиричния материал. Структуриране на курсовата работа от гледна точка на решаването на задачата в конкретното социологическо поле. Как да разгръщаме изложението чрез отговори на подвъпросите, на които сме разпластили основния си проблем. Аргументация на тезата, или как и какви социологически доказателства да използваме за тези отговори. Как коректно да реферираме чужда теза при използването й като аргумент. (Практическа работа – анализ на курсови работи, разработвани в катедрата, които са получили ниски и отлични оценки; анализът и дискусиите са от гледна точка на формулирането на проблем, яснотата на тезата, релевантността и достатъчността на аргументацията, адекватността на изводите.)
  

• 
  Какво представлява социалният казус и как всекидневният или публичният живот ни го "предоставят". Социологическа интерпретация на казуси – от какво зависи кое и как да се интерпретира, за да бъде социология, а не житейска нагласа или предвзета оценка. Как да използваме знанията си от различни дисциплини за конструиране на разбиране на конкретен казус. (Практическа работа с казуси, давани в изучавани в катедрата дисциплини – примерни решения, варианти на решаване на казус.)
  
• 
  Какво представлява държавният изпит. Каква е професионалната полза от познаване на социологическата класика.
  
• 
  Какво представлява дипломната работа и как да се подготвяме през всичките осем семестъра за разработката й. Как да се организира собствено изследване и възможно ли е това за "сам-самичкия" студент. Що е то вторично изследване и как може да се осъществи анализ. Как да ни бъде максимално полезен научният ръководител.
  
• 
  Избор на тема. Формулиране на изследователски/ социологически проблем. Набор и организиране на емпиричния материал. Защо не можем да минем без очертаване на предмета на изследване, целите, задачите, основните хипотези и работните методи. Изработване на понятиен апарат чрез дефиниране и дискусия на основните термини и понятия през призмата на решаването на социологическия проблем. Как да разгръщаме изложението чрез отговори на подвъпросите, на които сме разпластили основния си проблем. Аргументация на тезата, или как и какви социологически доказателства да използваме за тези отговори.
  
• 
  Защо ни е полезна статистиката и какви са границите на нейната обяснителна сила.
  
• 
  Международни стандарти за цитиране и за изработване на библиография. (Практическа работа – анализ на дипломни работи, защитени в катедрата, които са получили ниски и отлични оценки; анализът и дискусиите са от гледна точка на формулирането на проблем, яснотата на тезата, релевантността и достатъчността на аргументацията, адекватността на изводите.)
  

• 
  Можем ли да спасим с брилянтна презентация безсъдържателен или банален текст, и какво от това? Трябва ли с мърляво представяне да затриваме и правим неразбираеми наши социологически прозрения и анализи, и струва ли си? Как да използваме специфични техники на комуникация с различни аудитории, как да концентрираме в кратко представяне същината на изследователското, аналитичното, теоретичното послание на текста си.
  
• 
  Невербална комуникация при непосредствена (лице-в-лице) презентация пред аудитория – основни принципи. "Отворени" и "затворени" пози, жестове, мимика. Вербална комуникация. Идентифициране на нагласите и (пред)разположението на аудиторията и основни техники за привличане и задържане на вниманието на аудиторията. Интонация, тембър, темпо, речева динамика. Принципи на диалогичност и техники на въвличане на публиката в контекста на представяния текст. (Практически упражнения, на които всеки студент изпълнява задачи по невербална и вербална комуникация, като изпълненията се заснемат с видеокамера и се коментират и обсъждат в работните групи.)
  

• 
  Поведенчески техники за академични/ изследователски презентации пред различни публики. Робството на "десетте минути". Защо е необходимо и как да се осъществява предварително таргитеране на аудиторията. Анализ на възможните очаквания и реакции на публиките; подготовка на конкретизирани отговори на хипотетични типични въпроси. Значението на представянето на текста на релевантни език и структура на изложението според спецификата на различните аудитории. Представяне на официални публични форуми (защита на курсова работа, защита на дипломна работа, участие с доклад на семинар, конференция): Как оптимално да придадем на текста/ изследователските си резултати публично битие. Защо наистина е важно представянето да е диалог. Какво да направим, за да ни разберат колегите.
  
• 
  Представяне в/пред медии. "Да надприказваш журналиста" или как да се преодолее хипнотичното въздействие на микрофона/ камерата. Специфика на бизнес-аудиторията и представянето пред нея. Защо и колко е важно донорът/ поръчителят (бизнес, НПО) да получи същинска представа за постиженията ни чрез съдържателното им представяне. (Практически упражнения, на които всеки студент изпълнява конкретни задачи по представяне на текст пред различни публики, като изпълненията се заснемат с видеокамера и се коментират и обсъждат в работните групи.)
  

8.

Студентска дисекция на курса - неуспехи, проблеми, слабости, липси, ползи, предложения.

2 часа