Икономическа социология: класически идеи Преподавател: Проф д. с н. Таня Бойчева Чавдарова



Дата26.10.2017
Размер204.77 Kb.
ТипЛекции



Утвърдил: …………………..

Декан

Дата .............................

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет: Философски


Специалност:

Ф

Ф

С

0

4

0

1

1

2

Социология


УЧЕБНА ПРОГРАМА


З

0

1

3
Дисциплина:

Икономическа социология: класически идеи
Преподавател: Проф. д.с.н. Таня Бойчева Чавдарова


Асистент: Гл. Ас. Д-р Светла Чавдарова Стоева


Учебна заетост

Форма

Хорариум

Аудиторна заетост

Лекции

30

Семинарни упражнения

30

Практически упражнения (хоспетиране)




Обща аудиторна заетост




Извънаудиторна заетост

Реферат




Доклад/Презентация

30

Научно есе




Курсов учебен проект

30

Учебна екскурзия




Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси

30






















Обща извънаудиторна заетост

90

ОБЩА ЗАЕТОСТ

150

Кредити аудиторна заетост

2

Кредити извънаудиторна заетост

3

ОБЩО ЕКСТ

5


Анотация на учебната дисциплина:

Курсът цели:

  • Да даде знания на студентите за връзката между икономическите и не-икономическите аспекти на социалния живот – как те се припокриват и какво влияние си оказват един на друг;

  • да ги запознае с историческото разгръщане на категориалния апарат на дисциплината от класическия й период на установяване;

  • да развие аналитичните им способности в хода на дискутирането на семинарни текстове;

  • да култивира умения за структурирано писмено изложение на аргументи при отговор на определен научен въпрос.


Предварителни изисквания:

Няма




Очаквани резултати:

Очаква се студентите да усвоят категориалния апарат на класическата икономическа социология; да се научат да го прилагат към анализ на съвременни социално икономически проблеми; да придобият умения за операционализация на теоретични понятия за целите на емпирична социологическа работа.



Учебно съдържание и литература


1-2. Въведение. Икономика, социология и икономическа социология. Отграничаване на предмета на икономическата социология – 6.10. (дата на провеждане)




Въведение в семинарната работа. Запознаване и обсъждане на организацията и регламентите за провеждане на семинарните занятия - 06.10 (дата на провеждане)

Хирш, П., С. Майкълс и Р. Фридмън. 1996. Чисти модели срещу мръсни ръце: защо икономиката е различна от социологията. Социологически проблеми: 4. - 13.10.


І. Социологически аспекти на икономическия живот, разкрити в историята на икономическата мисъл


3. Предкласика. Аристотел, Тома Аквински, Меркантилизъм - 13.10.




Димитров, М. Въведение към книгата на П. Савин “Свободна размяна и протекционизъм

http://www.easibulgaria.org/docs/market-and-state/Salin-intro.doc

Erixon, F. 2009. “The Twilight of Soft Mercantilism: Europe and Foreign Economic Power.” In: The Economic Impact of the Economic Crisis on the International Strategic Configuration. - 20.10.


4. Възникване на класическата либерална икономическа теория: Адам Смит и Давид Рикардо -13.10.




Смит, А. 2006. Богатството на народите. София: ИК „Рата”. Гл. VIII: За работната заплата, стр. 69-90. - 27.10.

5. Развитие на класическата либерална икономическа теория от Томас Малтус и Джон Стюарт Мил. Ранни сблъсъци между икономика и социология: Огюст Конт – 27.10.




Мил, Дж. Ст. 2010. Подчинението на жените. София: Сиела, Гл.II, стр. 52-79.

Мальтус, Т. 1993. Опыть о законе народонаселения. Петроком. Книга первая и третья: 7-38. – 03.11.



6. Карл Маркс: традицията на политическата икономия – І-ва част – 3.11.




Маркс, К. Икономическо-философски ръкописи от 1844 г. Отчужденият труд, стр. 20-34. В: Маркс, К., Фр. Енгелс. Избрани произведения, т. 9. София: Партиздат. – 10.11.

7. Карл Маркс: традицията на политическата икономия – ІІ-ра част – 10.11.




Маркс, К. 1950. Капиталът. Раздел I. Стока и пари. 4. Фетишният характер на стоката и неговата тайна, стр. 61-71. – 17.11.

8. Неокласическата икономическа теория: Леон Валрас, Алфред Маршал, Артър Пигу – 17.11.




фон Мизес, Л. 2008. Антикапиталистическото мислене. София: Сиела, стр. 19-53 и 86-97. – 24.11.

ІІ. Създаване на икономическата социология: 1840 - 1920г.


9. Движещите сили на икономическия живот: Хърбърт Спенсър и Емил Дюркем – 24.11.




Дюркем, Е. 2002. За разделението на обществения труд. София: СОНМ. Гл. 7. Органична солидарност и договорна солидарност, стр. 177-203.

фон Мизес, Л. 2008. Антикапиталистическото мислене. София: Сиела, стр. 19-53 и 86-97. – 1.12.



10. Социална икономика: Макс Вебер – І-ва част – 1.12.




Вебер, М. 1998. Борсата. Въведение в борсовата система. София: Рацио-90. Ч. І. Цели и обща организация на борсите, стр. 9-51. – 15.12.

11. Социална икономика: Макс Вебер – ІІ-ра част – 15.12.




Weber, M. 1978. Economy and Society. Berkeley: University of California Press. Ch.II. Sociological Categories of Economic Action, стр. 63-86. – 22.12.

12. Развитие на икономическата социология в трудовете на Георг Зимел, Вилфредо Парето и Торстен Веблен – 22.12.




Veblen, T. (1899 [1998]). The Theory of the Leisure Class. An Economic Study in the Evolution of Institutions. New York, London: Macmillan. Chapter IV: Conspicuous Consumption, pp. 29-43.

Зимел, Г. 2002. Социология. Велико Търново: Пик. Гл. 4: Бедният, стр. 202-222. – 5.01.





ІІІ. Идеи в икономическата социология: 1920 - 1960-те години


13. Джон Мейнард Кейнс. Кейнсианизъм и Монетаризъм – 5.1.




Фридман, М., Р. Фридман. Свободата на избора. София: “Д. Яков”. Глава първа. Силата на пазара, стр. 30-70. – 12.01

14. Австрийската школа: Йозеф Шумпетер и Фридрих фон Хайек – 12.1.




Schumpeter, J. (1934 [2002]). The Theory of Economic Development. An Inquiry into Profits, Capital, Credit, Interest, and the Business Cycle. New Brunswick&London: Transaction Publishers. Chapter II. The Fundamental Phenomenon of Economic Development, pp. 57-74. – 19.01.

15. Американската традиция „икономика и общество”: Карл Полани, Толкът Парсънс – 19.1.




Полани, К. Великата трансформация. Част 2. Възход и упадък на пазарната икономика, стр. 18. – 19.01.

ЛИТЕРАТУРА ПО ИКОНОМИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ


Бележка: Допълнителни материали към всяка лекция могат да се намерят в платформата MOODLE http://elearn.uni-sofia.bg/course/index.php?categoryid=3

Класически автори

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА


Бекярова, К., Б. Велев, И. Пипев. 2007. Икономически теории – Икономическата мисъл от древността до наши дни. Пловдив: Хермес.

Бухолц, Т. 1993. Живи идеи от мъртви икономисти. София: "Хр. Ботев".

Велев, Б. 1999. Класици на икономическата наука. София: Стопанство.

Гълбрайт, Д. К. 1999. Пътуване през икономическото време. София: “Дамян Яков”.

Гълбрайт, Дж. 1993. Икономическата наука в перспектива. София: "Хр. Ботев".

Фотев, Г. (съст.) 1998. Извори на социологията. Стара Загора: Тракия

Фотев, Г. 1979. Социологическите теории на Дюркхем, Вебер, и Парето. София.

Фотев, Г. 1993. История на социологията. Том І и ІІ. София: Университетско издателство.

Шумпетер, Й. История на икономическия анализ в два тома. София: Прозорец.

Beckert, J. and M. Zafirovski. 2005. International Encyclopedia of Economic Sociology. London and New York: Routledge.

Carruthers, B., S. Babb. 2000. Economy/Society: Markets, Meanings, and Social Structure. Thousand Oaks: Pine Forge Press.

Martinelli, A., N. Smelser. 1990. Economy and Society: Overviews in Economic Sociology. Current Sociology, vol. 38, no. 2/3;



Slater, D. and F. Tonkins. 2001. Market Society. Cambridge: Polity Press.

Smelser, N. and R. Swedberg. 1994. The Handbook of Economic Sociology. Princeton: Russell Sage Foundation.

Smelser, N. and R. Swedberg. 2005. The Handbook of Economic Sociology. Princeton: Russell Sage Foundation. (второ преработено и допълнено издание)

Swedberg, R. 1987. Economic Sociology: Past and Present. Current Sociology 35, No. 1:1-221;

Swedberg, R. 2003. Principles of Economic Sociology. Princeton and Oxford: Princeton University Press.

Trigilia, C. 2002. Economic Sociology. State, Market and Society in Modern Capitalism. Oxford: Blackwell.


ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА


Бътлър, И. 2010. Адам Смит – въведение. София: Институт за радикален капитализъм „Атлас”.

Валиман, И. 1989. Марксовата теория на отчуждението: тълкувания и политика" Социологически проблеми, 1: 62-72.

Коев, К. 2003. Елементарни форми на всекидневен живот. Макс Вебер и немското социалнонаучно познание от края на ХІХ век. София: Просвета.

Колаковски, Л. 2006. Основни направления на марксизма. София: СОНМ.

Кънев, М. 1999. Икономически теории – Прозрения и пристрастия на великите икономисти. Велико Търново: Абагар.

Липсет, С. 1994. "Размисли върху капитализма, социализма и демокрацията". Икономическа мисъл, 1: 62-77 (за Шумпетер).

Мечев, С. 1993. Основни етапи в историята на икономическите теории. София: Jusator. (за меркантилисти, Смит и Рикардо, Конт 187-190, Веблен 192-193)

Михайлова, М. , И. Коцев. 1993. Икономическото послание през вековете. Монтана: Полимона, в два тома.

фон Хайек, Фр. 1994. "Нови изследвания в областта на философията, политиката, икономиката и историята на идеите" (за Смит и Кейнс) Икономическа мисъл, 2: 95-104.

Чалъков, И. 1997. Иновациите в пазарната и непазарната икономика: теоретичният модел на Йозеф Шумпетер. Социологически проблеми 2: 3-18.



Boltanski, L. and E. Chiapello. 2006. The New Spirit of Capitalism.Verso.

Callon, M., Y. Millo, F. Muniesa. (eds). 2007. Market Devices (Sociological Review Monographs). Wiley-Blackwell.

Friedland, R., A. Robertson (eds.). 1990. Beyond the Marketplace: Rethinking Economy and Society, NY: Aldine de Gruyter;



MacKenzie, D., Muniesa, F. (eds) 2008. Do Economists Make Markets? On the Performativity of Economics. Princeton: Princeton University Press.

Nee, V. and R. Swedberg (eds.). 2007. On Capitalism. Stanford: Stanford University Press.

Zukin, S., P. DiMaggio (eds.). 1990. Structures of Capital: The Social Organization of the Economy. Cambridge: Cambridge University Press.






Формиране на оценката по дисциплината

% от оценката



Три семестриални писмени работи

15



Групова презентация

25



Финален изпит: Писмен отговор на въпрос

20


Финален изпит: Тест

40



Общи бележки по формирането на оценка:

  • Изпитът се състои от две части и четири елемента.

  • Оценката от семинарни занятия се формира в края на всеки семестър като средна от три текущи писмени контролни работи (общо 15%, оценката от трите е средноаритметична) и групова презентация (25%). Тази оценка играе още и ролята на условие за допускане до финален изпит. Ако студентът получи оценка Слаб 2 на семинарните си участия, той не се допуска до изпит на редовна януарска сесия, а се явява на поправка през септемврийската сесия.

  • Текущата контролна работа представлява 20-минутна писмена разработка на поставен проблем, свързан със задължителния научен текст, който е предмет на съответното семинарно занятие. Студентите няма да бъдат предупреждавани предварително за тази форма на изпитване. Целта й е да провери систематичността на знанията и аналитичните умения на студента. Писмената разработка представлява отговор на въпрос, поставен от асистента по време на семинарни занятия. В случай, че студент е отсъствал от упражнение, по време на което се е провела текуща контролна работа, той получава слаб 2 за съответната писмена разработка, която не е извършил. Студентите, които следват социология като второ висше или втора специалност, ще трябва да изпълнят успешно само една спонтанна писмена работа и да участват в екипна презентация. Оценките от текущи писмени контролни работи не подлежат на поправяне или на повишаване.

  • Финалният изпит се състои от писмен отговор на въпрос и тест. Писменият отговор на въпрос представлява интерпретация на даден проблем с продължителност от един час. Тестът представлява писмен отговор на затворени въпроси с продължителност, зависеща от броя на въпросите.

  • Крайната оценка от изпита се изчислява като претеглена средна оценка от четирите елемента на изпита. Пример: ако на елемент 1 (текущи контролни работи) е получена оценка среден 3, на елемент 2 (групова презентация) – добър 4, на елемент 3 (писмен отговор на един въпрос) – отличен 6 и на елемент 4 (тест) – мн.добър 5, крайната оценка се изчислява по формулата: 3х0.15+4х0.25+6х0.20+5х0.40= мн. добър 5 (4,65).

  • Ако студентът получи оценка Слаб 2 и на двата елемента от финалния изпит (отговор на въпрос и тест), крайната му оценка също ще е слаб 2, независимо от оценката на семинарните занятия.

  • Поправителният изпит на септемврийска сесия се състои в: отговор на въпрос (30%) и тест (70%).

  • При крайна оценка от курса по Икономическа социология: Класически идеи от минимум мн.добър 4.50 и при оценка на семинарни занятия, различна от слаб 2, студентът получава право, ако желае, да разработи в рамките на следващия курс по Икономическа социология: съвременни идеи курсова работа вместо да се яви на финален изпит, включващ тест и решаване на казус.

Изпитни форми и критерии за оценяване

  1. Писмен отговор на въпрос


Въпросите за писмена работа предполагат ясно и структурирано представяне на определени идеи, често в сравнителна перспектива. Пример:

  • Сравнете възгледите на К. Маркс и Й. Шумпетер за динамиката в развитието на капиталистическото общество.

Структура


Писмената работа съдържа въведение, изложение и заключение. Те трябва да са ясно разграничими. Въведението поставя централния проблем и запознава с основните въпроси, които се повдигат. Изложението представлява съдържателен анализ на проблема, като се разглежда възможната аргументация и се изтъкват различията и противоречията в гледните точки. При това оценката на чуждите аргументи трябва да бъде ясно разграничена от представянето на самите аргументи. Насърчава се обосноваването на собствено становище чрез издигане на хипотези и разработване на аргументи в тяхна полза. Заключението съдържа в синтезиран вид основната идея на автора и резултатите, до които достига.

Стил


Писмената работа трябва да е написана грамотно както стилово, така и граматически.

Критерии за оценка на писмения отговор на въпрос:





За оценка „Отличен

  • да показва задълбочени и пространни познания по проблема и социалния контекст;

  • да създаде логичен и добре структуриран текст;

  • да създаде добър в стилово и граматическо отношение текст.

За оценка „Много добър

  • да показва задълбочени, макар и непълни познания по проблема и социалния контекст

  • да създаде логичен и добре структуриран текст;

  • да създаде добър в стилово и граматическо отношение текст.




За оценка „Добър

  • да показва ограничени теоретични познания без груби грешки в интерпретацията;

  • структурата на текста да е общо взето логична;

  • да липсват груби грешки в стилово и граматическо отношение.

За оценка „Среден

  • да показва крайно ограничени, повърхностни и/или противоречиви познания;

  • да има поне скициран логически смисъл в текста;

  • да няма крещящи грешки в стилово и граматическо отношение.



2. Тест


Изпитът се състои от 60 въпроса, като всеки въпрос носи една точка. Тестът е успешно положен при 51% верни отговори, тоест при минимум 31 верни отговора. Номерът на верния отговор се огражда с кръг. Всяко зачертаване се брои за грешка. Разпределението на оценките по точки е следното:

3.00 = 31-32 т.

3.50 = 35-37 т.

4.00 = 40-42 т.

4.50 = 45-47 т.

5.00 = 50-52 т.

5.50 = 55-56 т.

6.00 = 59-60 т.

3.25 = 33-34 т.

3.75 = 38-39 т.

4.25 = 43-44 т.

4.75 = 48-49 т.

5.25 = 53-54 т.

5.75 = 57-58 т.






3. Текущи писмени контролни работи


Текущите писмени контролни работи представляват 20-минутна писмена разработка на поставен въпрос/проблем свързан със задължителния научен текст, който е предмет на съответното семинарно занятие. Предвиждат се три контролни работи в рамките на семестъра (студентите, които следват социология като второ висше или втора специалност, ще трябва да изпълнят успешно само една спонтанна писмена работа и да участват в екипна презентация). Студентите няма да бъдат предупреждавани предварително за тази форма на изпитване. Целта й е да провери систематичността на знанията и аналитичните умения на студента. Писмената разработка представлява отговор на въпрос, поставен от асистента по време на семинарни занятия. В случай, че студент е отсъствал от упражнение, по време на което се е провела текуща контролна работа, той получава слаб 2 за съответната писмена разработка, която не е извършил. Оценките от текущи писмени контролни работи не подлежат на поправяне или на повишаване.

Критерии за оценка


Същите като при писмен отговор на въпрос.

4. Групова презентация


Семинарите ще бъдат организирани в две тематични части. През първата част, екип от двама студенти ще трябва да представи научния текст за семинарното занятие. През втората, същият екип ще трябва да представи анализ на емпирична задача. По-конкретно, всеки екип следва да представи, под формата на PowerPoint презентация, анализ на съвременен социален и/или икономически феномен от българска действителност, чрез теоретично и емпирично приложение на изучаваните научни понятия.

  1. Представяне на научен текст

Въвеждането на тази изпитна форма има за цел да развие умения за използване на научни текстове като инструменти за идентифициране и анализ на социални и социологически релевантни проблеми посредством различни теоретични и методологически подходи. За да бъде гарантирано максимално ефективно изпълнение на поставената цел, всеки екип трябва да се запознае с Тематичния план за семинарите (тематичният план е включен в приложенията) и програмата със задължителни текстове. За избор на тема от учебната програма и формиране и разпределение на екипите студентите ще имат на разположение една седмица.

Всеки екип трябва да представи научен текст съобразно следната структура на анализ и изложение:



  • Социален проблем/и, който привлича вниманието на автора:

  • какви социални групи/ актьори засяга проблема?

  • в какъв контекст се проявява?

  • защо и как този социален проблем е важен, според автора? А според екипа студенти?

  • Социологически проблем, който авторът на текста разглежда;

  • по какъв начин авторът превръща социалния проблем в социологически?

    • Научно понятие/ я, посредством което авторът анализира социологическия проблем:

  • какви теоретични и/или емпирични индикатори използва?

    • Научна теза, която авторът защитава и научни тези, които критикува и/или отхвърля:

  • какви аргументи и примери използва? Какви други (допълнителни) аргументи и примери може да представи екипът?

  • Метод/и за регистриране и за анализ на данни, използвани от автора:

    • проведен ли е бил терен и какви са данните от него?

      • Основни изводи и резултати, до които авторът достига.

      • Изследователска саморефлексия:

        • според екипа, на каква публика (освен студентската) текстът би бил интересен, полезен?

        • според екипа, за анализа на какви други социални проблеми може да се използва информацията и данните в него?

        • по какъв начин членовете на екипа свързват прочетеното в текста с непосредствения им социален опит до момента?

2. Анализ на емпирична задача в екип

Този компонент предполага анализ на съвременен социален и/или икономически феномен чрез теоретично и емпирично приложение на изучаваните научни понятия. Всеки екип се състои от двама студенти. От всеки екип се очаква да представи (под формата на PowerPoint презентация) резултатите от анализа, следвайки структурата на приложения (в приложенията) Макет. Екипът ще има на разположение 20 мин. След приключване на презентацията, семинарът продължава с дискусия по представения анализ, в която се очаква да вземат участие всички студенти в групата. Всеки екип избира емпиричната задача, върху която ще работи, от Тематичния план за провеждане на семинарите, включен в приложенията. По изключение и след консултация с асистента е възможна промяна в съдържанието на емпиричната задача съобразно изследователския интерес на екипа.



Изисквания към екипа

От екипа се очаква:



  • да изпрати на асистента Макета и Анализа на задачата (не презентацията!) в рамките на три работни дни преди неговото представяне по време на семинарно занятие (при провеждане на семинарните занятия във вторник, анализът трябва да бъде изпратен до 18.00 часа предната сряда.);

  • едновременно с изпращане на анализа всеки от членовете на екипа прилага и индивидуален Протокол (образец на протокол е включен в приложенията) за неговия принос при провеждане на анализа;

  • за целите на общата дискусия е препоръчително екипът да изпрати Макета на проучването на общия имейл на курса поне два дни преди семинара, за да могат всички студенти в групата да се запознаят предварително с него и да се подготвят за семинарното занятие.

Критерии за оценка


След представяне на резултатите от проучването екипът получава оценка, която ще се формира въз основа на:

  • анализ на релевантен на темата на семинарното занятие социологически проблем;

  • дълбочина в анализа на проблема;

  • логичност в структурата на изложението;

  • социологическа и граматическа култура

  • представяне и защита на резултатите от анализа;

  • координационни умения между членовете на екипа и балансирано разпределение на работата и отговорностите.

Оценката на екипа, по правило, съвпада с оценката на всеки един от членовете, освен в случаи на ясно изразени разлики - по отношение на представянето и аргументацията - между членовете на екипа. До финален изпит през редовната януарска сесия се допускат студенти, получили минимум среден 3 за семинарните си участия. (Пример: ако на елемент Групова презентация е получена оценка отличен 6, на Контролно 1 – добър 4, на Контролно 2 – мн.добър 5, на Контролно 3 – слаб 2, крайната оценка от семинарни занятия ще бъде 17/4 = добър 4.25 и студентът ще бъде допуснат до изпит.) Студенти, които получат оценка слаб 2 за семинарните си участия, не се допускат до изпит на редовна сесия и се явяват на поправка през септемврийската сесия.


За оценка „Отличен

  • Анализът обхваща релевантен на темата на семинарното занятие социологически проблем. Показва задълбочени теоретични познания и високи интерпретационни способности при работата с вторични емпирични данни;

  • Дълбочината в анализа на проблема е на ниво, показателно за отлична способност за операционализация и приложение на теоретичните (научни) понятия в емпирично изследване;

  • Изложението е построено логично, последователно и структурирано;

  • Текстът е изпълнен във висок езиков стил и е изряден в граматическо отношение; студентът цитира правилно и коректно използваната литература, съобразно българския стандарт за библиографско цитиране.

  • Резултатите са представени с мултимедийна презентация, която ясно показва целите, задачите, хипотезите и основните изводи от изследването;

  • Координационните умения между членовете на екипа са балансирано разпределени, работата и отговорностите на всеки един са ясно разграничими и обективно равностойни като ангажимент и натоварване.

За оценка „Много добър

  • Анализът обхваща релевантен на темата на семинарното занятие социологически проблем. Показва задълбочени, макар и непълни теоретични познания, и добри интерпретационни способности при работата с вторични емпирични данни;

  • Дълбочината в анализа на проблема е на ниво, показателно за добра способност за операционализация и приложение на теоретичните (научни) понятия в емпирично изследване;

  • Изложението е построено логично, последователно и структурирано;

  • Текстът е изряден в граматическо отношение и студентът цитира правилно и коректно използваната литература, съобразно българския стандарт за библиографско цитиране

  • Резултатите са представени с мултимедийна презентация, от която става ясно какви са целите, задачите, хипотезите и основните изводи от изследването;

  • Координационните умения между членовете на екипа са балансирано разпределени, работата и отговорностите на всеки един са ясно разграничими и обективно равностойни като ангажимент и натоварване.

За оценка „Добър

  • Анализът обхваща релевантен на темата на семинарното занятие социологически проблем. Показва ограничени теоретични познания без груби грешки в интерпретацията, и задоволителни способности при работата с вторични емпирични данни;

  • Дълбочината в анализа на проблема е на ниво, показателно за задоволителна способност за операционализация и приложение на теоретичните (научни) понятия в емпирично изследване;

  • Изложението е построено относително структурирано и общо взето логично.

  • В текста липсват груби грешки в стилово и граматическо отношение, студентът има пропуски по отношение правилно и коректно цитиране на използваната литература, съобразно българския стандарт за библиографско цитиране.

  • Резултатите са представени с мултимедийна презентация, от която става ясно като минимум, какви са хипотезите и основните изводи от изследването;

  • Координационните умения и ангажиментите между членовете на екипа са относително балансирано разпределени.

За оценка „Среден

  • Анализът обхваща частично релевантен на темата на семинарното занятие социологически проблем. Показва крайно ограничени теоретични познания, и задоволителни способности при работата с вторични емпирични данни;

  • Дълбочината в анализа на проблема е на ниво, показателно за ограничена, повърхностна способност за операционализация и приложение на теоретичните (научни) понятия в емпирично изследване;

  • Изложението не е добре структурирано, но притежава базисна логичност.

  • В текста липсват груби грешки в граматическо отношение, студентът не цитира правилно и коректно използваната литература, съобразно българския стандарт за библиографско цитиране.

  • Резултатите са представени без мултимедийна презентация и/или от презентацията не става ясно, какви са хипотезите и основните изводи от изследването;

  • Координационните умения и ангажиментите между членовете на екипа са не са балансирано разпределени.


Дата: Съставил:

доц. д.с.н. Таня Чавдарова

ас. Емил Георгиев

1 октомври 2015 г.




/2





Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница