И в Дулово не си дават лечебницата

Междувременно здравният министър д-р Божидар Нанев отиде вчера в болница­та в Дулово във връз­ка с изпратеното протестно писмо от Ини­циативен комитет в за­щита на местното здравно заведение. Уп­равителят на болница­та д-р Али Селиман по­иска от Нанев по-голям делегиран бюджет, вместо отредените 90 000 лева за тази годи­на. Ситуацията в Дуло­во е много особена, по­сочи д-р Нанев. Оказ­ва се, че около 3592 па­циенти са лекувани в други болници, като те сами са търсили помощ там, отбеляза здравни­ят министър.

Петима пациенти са настанени в болницата в Дулово, само един от тях има нужда от подоб­но лечение, показала проверката на Нанев. Четирима от пациенти­те в болницата са били настанени в неврологич­ното отделение на ме­дикаментозна терапия, която може да се при­лага в извънболничната помощ, посочи министъ­рът. Петият пациент е

родилка, която има нуж­да от престой в болни­ца. През миналата годи­на лечебницата в Дуло­во е работила по 92 кли­нични пътеки, заради липса на специалисти и апаратура през тази го­дина се очаква болни­цата да сключи догово­ри по 30 пътеки. Данни­те показват, че болни­цата няма капацитета да осигурява качествено лечение, категоричен бе Нанев.

Нямаме за цел да закриваме болници, а да направим анализ на тяхната дейност, не ис­каме да се стига до по­литически разправии дали една болница трябва да съществува, или не, категоричен бе Нанев. Достъпът до ме­дицинска помощ не е само болничната по­мощ, един от проблеми­те на предишните пра­вителства е именно концентрацията в бол­ничната помощ, а ние искаме пациентите да стигат до медицинска помощ и чрез специа­листи, уточни още На­нев.

Не търсим в никакъв случай икономия на средства, за мен е яс­но, че системата е не-дофинансирана и не можем да постигнем икономия, просто тър­сим ефективно изпол­зване на тези средст­ва, заяви здравният министър.

Такива хора като Симеон Дянков винаги са ме държали нащрек, будели са недоверието и боязънта ми. Те са готови да изгарят жертви върху клади заради химери. Не само аз, но и повечето от моето поколение преди десетилетия се противопоставихме на сталинизма, защото в името на материалната стабилност на строя безсъвестно упражняваше насилие над милиони руснаци, форсираше историческите процеси, подменяйки . обществения договор с могъщество на привилегированата, избрана личност. Макар и обрасли с предразсъдъци, усетихме, че човекът е безсмъртен, че трябва да запретнем ръце и да създа­ваме, да строим сега, в този момент своето битие. Да не възлагаме суве­ренното си право на щастие върху щедри обещания, че утре ще получим всичките райски плодове на социал­ния Ханаан.

Въпреки че Симеон Дянков изхож­да от съвсем различна доктрина, но в психологически, а и морален план той е рожба на икономически идеи, които постигат успехи единствено в условия на авторитарната и тотали­тарната власт.

Според проф. Кр. Петков неговият „герой" представлява ултрасите в Световната банка, получава извест­ност с „годишните класации на т.нар. Doing business, правене на бизнес, чрез който не само банката, но и господин Дянков се прочуха из целия свят". Този краен израз на неолиберализма г-н Дянков вече е реализирал в Грузия, нанасяйки непоправими щети върху икономиката, науката, социал­ните права в тази кавказка държава. Дянков е ликвидатор на Грузинската академия на науките, с новите си рушителни занимания върши същото в България.

„Аз бях в Грузия - пише проф. Петков, - срещнах се с протестиращи­те от палатковите лагери в столицата Тбилиси, говорих с представителите на бизнеса, на синдикатите. От тях разбрах какво значи да разрушиш до основи една академия на науките (оттук нататък ще става дума все за действия на ръба на нормалната логика, осъществени от един страхо­вит екземпляр на човешката природа - б.м.), да премахнеш трудовото законодателство, да забраниш Кодекса на труда, да съветваш местния частен бизнес да започне на чисто, да му дадеш всички права, без да се съобра­зяваш с международни норми и стандарти. Същия стил откривам и тук в България. Не мога да си обясня

и до днес, вече цяла седмица ме тормози този въпрос, как е възможно да се съветва премиерът да бъде упражняван държавен рекет спрямо бизнеса, защото какво друго означава това: ще ви подписвам договорите, ако отстъпите 10% от цената, след като вече е имало друга договореност".

Ако се вгледаме по-внимателно, ще открием, че понастоящем г-н Дянков внася хаос и деструкция в системата на образованието и нау­ката у нас, унижава учените, търси икономии именно в сферите на интелектуалния труд, здравеопазва­нето и социалната защита на хора­та, закрива в близка перспектива сто и петдесет или двеста болници, без да го е грижа, че една такава рефор­ма не може да се проведе без подгот­вителен период, че обрича на гено­цид милиони българи. Той разруша­ва, преди да е изградена база за реформите, обещава модерно здраве­опазване в големите болници, сък­ращавайки рязко средствата за здравеопазване в бюджет 2010 г. 1 400 000 българи ще останат без здравна помощ при невъзможност да платят здравните си вноски. Едно цяло съсловие - на железничарите -се обезкостява. Лишават се от рабо­та заради политически убеждения отлични експерти. Тютюнопроизво­дителите ги осъждат на безпросветна нищета. Закрива се социалноинвестиционният фонд. Растат хронични­те заболявания поради социална оскъдица. Може би единственото реално постижение на прехода - разширените и по-гарантирани свободи на личността - се изпарява и на законодателно равнище.

В замяна видимо се възвръщат структурите на авторитарната власт със симптоми за възстановяване на същностни елементи от тоталитариз­ма. Със съгласието на чуждестранни­те ни попечители, които иначе държат на демокрацията, се засилва цензурата върху печатните и, елект­ронните медии. Стига се до неловки ситуации като свалянето на Милен Цветков от ефира на „Нова телеви­зия" - един непоправим антикому­нист, но добър професионалист се наказва, защото си позволи да изразява собствено мнение по отно­шение на Бойко Борисов и ГЕРБ, да счита, преди последната оценка на премиера, че посочването на Румяна Желева за евродепутат е грешка. Гражданските организации, които защитават свободата на медиите, предпочитат - щом цензурата се осъществява от кабинета „Борисов" -да отминат тихомълком събитието.

Но да се върнем към оценките на проф. Петков за вицепремиера Дян­ков. Според проф. Петков Дянков е участвал в редица чуждестранни мисии на Световната банка с оглед на методологията „Как се прави бизнес". Тук критерий за най-висока оценка е съответната страна да „има най-ниско равнище на регулация". „Първи победител е Колумбия; в по-късните издания шампиони са страни като Маршалските острови и Грузия, прочули се с решението да се откажат

от кодексите на труда и да предоставят пълна свобода на бизнеса да наема или освобождава персонала, да плаща или не социални осигуровки, да спазва или да погазва стандартите на Международната организация на труда (MOT)" (Кр. Петков).

Българският читател би трябвало да знае, че такива „операции" се извършват под егидата на Световната; банка, на която премиерът Борисов е предоставил абсолютни права да управлява и насочва българските финанси и икономика. Проф. Петков изтъква, че Дянков действа в Бълга­рия, така както е действал в Грузия. Макар и да щрихирах вече ситуация­та с Грузия, бих искал да преповторя информацията, която ни поднася авторът. Излиза, че Дянков и сърат­ниците му са фактическите ликвидатори на Грузинската академия на науките; че те закриват институтите й, тъй като били от „сталински тип", че трансформират академията в миниакадемия, която „започва да работи като придворна институция и се курира от президента на страната", че Дянков успешно е заглушил гласа на големите грузински учени, провеждайки погромната си реформа. „Да ви напомня с нещо тази ситуация проточилия се с месеци конфликт с БАН - пита проф. Кр. Петков. - Същият почерк, сходни квалификации! С една разлика: на родна земя мисионерът не се посвени да изрече гласно мнението си за академичните учени, наричайки ги „феодални старци"!

Това, че Грузинската академия на науките се превръща в „придворна" на президента Саакашвили, е твърде симптоматично и сравнимо с поло­жението у нас. Интересно е, че в страните, където Световната банка си извоюва пълна власт, любимци на народа стават като по калъп мъжествени субекти, с прояви на твърда воля и с качества да властват над останалите. Те са по принцип широкоплещести, стройни като физическа конструкция, от типа „мачо" са, харесват се силно на женския пол, внушават авторитет и подчинение на народната маса, печелят битки с повелителния си, даже арогантен тон. Обикновено са минали тренировки в САЩ. Ако това не е станало, жените край тях са американски гражданки или в тесни контакти с влиятелни политически и финансови фигури на Щатите.

Случайно ли е, че подобни съвпа­дения във физическия ръст и облик, а и в общото излъчване може да откри­ем при украинеца Юшченко, грузинеца Саакашвили и българина Борисов. И тримата партийни лидери и дър­жавници се целят в президентската институция (вероятно бъдещият ни президент след Георги Първанов ще е Бойко Борисов, но с разширени пълномощия). И тримата сугестират обществото. И тримата използват темата Европейски съюз, за да пре­доставят управленските пълномощия на приятелите си от задокеанската сила (включително и на Световната банка с нейните кадри). Такива дър­жавници са с харизма, очарователни са в дадени моменти, но и жестоки, щом опре до интереси - техни или на покровителите им. Както манипулаци­ята, така и насилието е в кръвта им. В България се случва съвпадане между стойностите на този вид поли­тици и кариерата на полицая.

Бих искал сега да си представя, че премиерът би могъл да започне управлението си и без намесите на индивид като Симеон Дянков. Но това е илюзия. Защото Дянков е възел част, макар и много важна, от държавна система, начертана предва­рително. Така че Дянков не е случай­ност, а закономерност на управление­то такова, каквото е. И какво че аз изтръпвам пред алтернативата без­сърдечни управници като Дянков свободно да извършват покушения върху националния ни организъм, да няма кой да ги спре, че сега един контингент от елитни лекари и медиатори съзнателно манипулира българс­кия народ, предоставяйки пространст­ва за вихрите на безумието.

Г-н Дянков непрекъснато се самоизтъква, че е европейски първенец по

балансиран бюджет, че ще осигури час по-скорошно приемане на страна­та ни в еврозоната. Но аз питам, няма ли да бъде катастрофа за Бълга­рия, ако се озовем в еврозоната неподготвени като икономика и социален статус на населението? Нали сегашният валутен курс, почти два лева за евро, ще скочи на четири евро за лев (най-малко)? Нали, благодарение на авантюризма на една персона, ще настъпи шоково обедняване на и без това най-бедната държава в Европа? Нали ще фалират масово фирмите? Нали безработицата ще скочи на възбог?

Толкова ли е наивен българинът, та може да вярва на социалния патолог Симеон Дянков, че при форсираното ни приемане в еврозо­ната еврото ще бъде въведено при сегашния курс? Будят ирония заяв­ленията на Дянков, че сънародникът ни за два мандата щял да е със средноевропейски доходи, че след 2015 г. ще заживеем „по европейс­ки", че в края на мандата България щяла да има най-ниската данъчна тежест и пр., и пр. Тези маниловски блянове са предназначени за простодушните и крайно лековерни наши сънародници. Имаше такъв руски филм „Москва на сълзи не вярва". Би трябвало и София ¹да не вярва на подобни щампи, окъпани в сантиментални обети. В последна сметка г-н Дянков вече каза, че в България има да изпълнява една задача. И след като я изпълни, ще си замине за въжделената Световна банка в Щатите. А ние едва ли ще успеем да догоним опинците му!

В последния си брой, от 29 януари т.г., Петя Минкова е поместила статия във в. „168 часа": „Смърт в името на еврото". Авторката също изказва опасения от авантюристич­ния курс на правителството за влиза­не в еврозоната, при положение че „фирмите и гражданите ни са на ръба на оцеляването".

„Ако приемем еврото със загинала икономика, огромна безработица и масова бедност, мерси. А като го приемем, цените ще скочат още, защото това се случва във всички страни. Ако целта е да станем банано­ва република с разплащателна едини­ца евро, е друг въпрос.

Бойко Борисов аргументира мерки­те на кабинета с факта, че нито един западен лидер няма рецепта как да се справи с кризата. Интересно защо тогава всички правителства наливат пари в икономиките си, а нашето прави точно обратното? В кой учеб­ник по икономика нашите министри са прочели, че ще се справят с криза­та по този начин? След плана „Руз-велт" и плана „Маршал" икономичес­ката наука доказа, че това са единст­вените начини държавата да изплува. Само когато правителството намери начин да налее ресурс в икономиката - независимо дали с масирани общес­твени поръчки, или като стимулира банките да го направят. У нас тече обратният процес".

Що се отнася до екзекуцията на болниците авторката споделя следно­то:

„Наред с всичко това правителст­вото реши да прави и здравна рефор­ма. Ако министрите идат по селата и малките градове, ще се ужасят. При няколко спешни случая по едно и също време линейките няма да смогват. Въпрос на късмет е да не ти се падне късата клечка. Както казва­ше бабата, чиято къща бе разрушена по време на войната в Косово: „Хора, в добри ръце сме."

Петя Минкова цитира бегло Симе­он Дянков. Но и на бебето е ясно, че идеологът на тези недоразумения и геноцидни акции е вицепремиерът Симеон Дянков. Политиката, която той провежда, разстройва всички механизми и звена на държавата, сее бедност и страх за днешния ден, обрича българите на безработица, далеч по-голяма, отколкото в този момент, увеличава пагубния рекет на държавата върху бизнеса и автоном­ните граждански сдружения, намалява социалните осигуровки на пенсионе­рите, трудещите се, младите семейст­ва, инвалидите, замразява производс­твото в името на финансовата мак-ростабилност и балансирания бюджет. Впрочем макростабилността на фи­нансите и балансираният бюджет, ако не друго, гарантират лихвите, които България ще изплаща на своите външни кредитори.

Тези явления на общонационален упадък се придружават с приватизира­не на последните остатъци от държав­ната собственост. Например отказът от държавен дял при строежа на АЕЦ „Белене" или намерението цялата водопреносна мрежа да бъде привати­зирана не е поради липсата на фи­нансов ресурс, а защото екстрематьт на неолиберализма, от рода на Симе­он Дянков, гледа на държавата като на „лош стопанин". Както вече съм писал, големите приватизационни актове ще приключат с насилствена комасация на дребната частна земе­делска собственост и с отнемане на апартаментите и вилите на българс­ките граждани чрез финансов диктат.

Нека не се заблуждаваме. Кризата у нас се задълбочи неимоверно през последните шест месеца от управлени­ето на ГЕРБ не само защото обслуж­ването на едни олигархични кръгове се подмени с обслужването на други олигархични кръгове, не само защото корупцията не сдаде позиции, но и защото финансовата и икономическа­та политика на правителството - при активното участие на С. Дянков -генерално е сгрешена.

Освен това оказва се: неграмотни­те държавни ръководители плюс икономистите фундаменталисти не са по-малко зло от корупционерите. Пакостите, каквито те днес сътворя­ват, ще бъдат изплащани десетилетия от нашите сънародници. Съмнявам се, че с такъв недостиг на съзидателен интелект и управленски опит сегаш­ната изпълнителна власт ще подобри усвояването на еврофондовете у нас.

Тръпки ме побиват, като чета диагнозата, която проф. Кръстьо Петков дава на Симеон Дянков: „Специалист... по съзидание чрез разрушение".

Проф. Петков подчертава, че Симеон Дянков ще спомогне Бълга­рия да затъне още повече в кризата: „През втората половина на годината България ще навлезе в още по-тежка криза". Дянков „ще разруши БАН, по негово внушение здравеопазването и

редица други сфери ще се сринат". И това е така, защото катехизисът, който следва Дянков, означава всяка реформа „да започне от нулата", „да се работи върху бял лист". Според бившия ръководител на КНСБ вицеп­ремиерът Дянков не разрешава кризи, а предизвиква кризи. Мислене като Дянковото никне върху почвата на разрухата: „Затова ако няма криза, която да я предизвика (реформата -б.м.), тогава дадена страна или даден регион трябва по изкуствен начин да се натика в кризисна ситуация".

Трудно мога да си обясня как и защо Бойко Борисов, който се отлича­ва с нюх на прагматик и е ловък политически играч, възприема край него да шества особата Симеон Дян­ков, от чийто „шедьовър" - проекта Doing business, самата Световна банка се отрече, признавайки краха му.

Според мен премиерът Бойко Борисов, след спечелване на избори­те, е преценил реалистично, че фи­нансовата и икономическата сфера в изпълнителната власт са му чужди като познание, че е неподготвен да се ориентира в тях. Ето защо се е под­дал на чуждестранни съвети да прив­лече чиновник от Световната банка с български произход като Симеон Дянков - експерт по „разрушаването на заварените планови държавни икономики и институции и трансфор­мирането им на пазарна основа". Поблазнило го е и гражданството на съпругата на Дянков - американка от влиятелна фамилия.

Въпреки че Борисов има, както може да се констатира, силна интуи­ция, когато му съобщават за гафовете на Дянков, вместо да потърси разум­но управленско решение, с манталите­та на местен владетел с ограничени права отдава финансово-икономичес-кото направляване на България (и на останалите сектори от живота ни) изцяло на Световната банка и на нейните кадри.

Да не забравяме, че очакваният вицепремиер по европейските фондове Илиян Михов е възпитаник на шефа на Федералния резерв на САЩ и съвсем близък на олигархичния кръг „Глобална България", който задкулис­но дирижира кабинета (според най-новата информация се договорил да е съветник на Б. Борисов). Еврокомисарката Кристалина Георгиева, посо­чена от България, също е висша чиновничка на Световната банка -вицепрезидент. Министърът на външ­ните работи Николай Младенов е работил като програмен директор в мрежата на Световната банка. Приба­вяйки към тези имена и Симеон Дянков, убеждаваме се, че Бойко Борисов за първи път в национална­та ни история (толкова откровено) предоставя на САЩ възловата роля в управлението на България, като Световната банка поема дирижиране­то на нашите финанси и икономика.

В отличие от други критици на правителствената политика, аз не смятам, че българският народ скоро ще осъзнае своите интереси, че ще се пробуди у него енергията на съпроти­вата, инстинктът за оцеляване. Както вече е станало навик, българите ще продължат да търпят клетата си съдба, даже в отделни мигове ще се възторг­ват, че стадото си има бележит овчар. Сумтенето под носа ще замени призи­вите на съвестта. Народът ще измисля вицове за Симеон Дянков и съдружие, иначе ще си остане все така търпелив до безкрайност, все така дебелокож спрямо униженията, на които го подлагат, все така умилително овчеду­шен. А и културата на Биг брадъра, масово размножавана от медиите, допълнително ще го хипнотизира. И ще продължи да вярва в чудеса, измис­лени от българския следовник на екстрасенса Кашпировски.

Така че не до другата, а след пос­ледната тръба!

По повод провеждащата се от управляващите здравна реформа д-р Иванов коментира, че тя не се прави, за да бъдат спестени пари на държавата. Според него затварянето на едно лечебно заведение зависи от три причини – липса на специалисти, демографски срив в някои области на страната и лоши условия за пациентите. „Ние сме европейска държава и трябва да свикнем с това, че трябва да изпълняваме определени критерии. Не може да наричаме лечебно заведение това, в което пациентът си носи чаршафите, лекарствата, храната и отоплителните уреди. Такива лечебни заведения вече не могат да съществуват. Не може да съществува лечебно заведение, в което има двама лекари без специалност и четири сестри. Аз разбирам местния патриотизъм, но не може за всяка паланка да правим болница”, каза д-р Иванов и добави, че прогнозните са до края на годината да бъдат затворени близо 150 болници. Той заяви, че не бива пациентите да ходят в болница само за да си направят изследвания и че голям брой хоспитализации могат да се избегнат. Според него пациентите трябва да получават качествено лечение още в доболничната помощ.