1. коренът на праведния 3 трябва да дадем време на бога 4
Най-трагичната загуба на света
Изтегляне 1.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 29. Ненаситната пустиня
28. Най-трагичната загуба на светаНеобходимо е човек само малко да попътува по лицето на земята за да открие, че Бог е крайно разточителен в материалните неща. Явно е, че съществуват големи количества от всичко: пясък, скали, прерии, планини, езера, морета, равнини, хълмове, реки, пустини. Само малка част от всичко това се използва от човечеството. Останалото е неизползвано. Въпреки това на земята има едно скъпоценно съкровище, което Бог не желае да бъде похабено. Това е човекът. То никога не е в излишък. Святите писания подчертават Божието виждане за човешката личност. Писано е, че Бог направи човека по свой образ и подобие – не само душата или духа му като отделни и по-висши негови части, а цялото живо същество. Общоприет начин на мислене е да отделим душата от цялостния човек и да съсредоточим вниманието си върху нея като единственото нещо, от което Бог се интересува. От това се подразбира, че ние също трябва да се интересуваме само от нея. Тази гледна точка винаги ми се е струвала крайно ограничена. Павел е казал: “Христос ме обикна и даде себе си за мен.” Христос умря не само за душата, а за цялата човешка личност. Неговата покана е към мъжа и жената в тяхната цялост. Мисля, че цялото съвременно понятие за “печелене на души” трябва да бъде преосмислено в светлината на библейските учения. Наистина в притчата се казва: “Този, който печели души, е мъдър”. Думата “душа” тук означава целия човек, а не само душата. Използването на душа в този случай за да се означи човешко същество е често срещано в Библията. Когато Авраам тръгна за ханаанската земя той взе със себе си жена си Сара, сина на брат си, Лот, и “душите, които беше приобщил към семейството си в Харан”. Не е ли ясно, че тези души са личности, чиито имена не са били важни за разказа. Разбира се, това са били хора, а не голи души. Нямам намерение да създавам трудности само заради удоволствието след това да ги преодолявам. Напълно е възможно хиляди ревностни християни да използват израза “печелене на души”, имайки истинско разбиране за по-широкото му значение. Човешката реч обаче има такава огромна сила, че по-продължителната грешна употреба на дадена дума или изречение може наистина да доведе до грешно мислене. Ако искаме да разберем истината ще трябва да внимаваме, да мислим библейски и да разбираме значението на думите, които използваме. Човешката личност е скъпа за Бога защото от всички създадени неща тя е най-близо до същността му. За нищо друго не е казано, че е създадено по Божие подобие. Падналият човек, макар и отдалечен от Бога заради греха си и предопределен да погине, все още най-много прилича на него. Затова има възможност да бъде възроден и напълно възстановен като приятел на Бога – привилегия, на която не се радват онези същества, за които Петър, Юда и някои други библейски писатели говорят. По тази причина Словото можа да стане плът и да обитава между нас. Синът не можеше да помогне на ангелите, но можеше и наистина помогна на Авраамовото семе. Тези съображения ни помагат да разберем защо Господ разхищава планините, но не желае да загуби хората; защо така разточително харчи материалните неща, а човешката личност запазва с такава нежна грижа. Докато Бог съхранява хората, една от най-тежките трагедии в живота е, че човекът може сам да се похаби. Чрез греха си той може да се похаби, а това означава, че на земята се хаби това, което е най-близо до Бога. Това е най-голямото човешко нещастие и най-тежката скръб за Бога. Грехът има много страни и разновидности. Той е като болест с множество усложнения, всяко от които може да убие болния. Те са: беззаконие, пропускане на целта, бунт, извращение, престъпление. Всичко това е и прахосване – ужасна, трагична загуба на най-скъпоценното съкровище. Човек, който умира извън Христос е загубен и едва ли в английския език има дума, която да изрази това състояние с такава точност. Прахосал е необикновено богатство и накрая, в един кратък миг, се оглежда – той е един нравствен глупак, нехранимайко, който е претърпял съкрушителна и непоправима загуба. Загубил е душата, живота, мира си – Цялата си човешка загадъчна личност, всичко скъпо и вечно, което е притежавал. 29. Ненаситната пустиняДоктор Харълд С. Мейсън казва: “Човекът беше създаден, за да живее в градина, но заради греха си беше принуден да обитава поле, което изтръгваше от враговете си с пот и сълзи и успяваше да запази само с цената на постоянна бдителност и безкраен тежък труд. Ако само за няколко години си позволеше да намали усилията си, пустинята отново искаше да превземе неговото поле. Джунглата и гората щяха да погълнат труда му и всичките му любящи грижи щяха да отидат на вятъра.” Всеки селянин познава глада на пустинята, който не може да бъде напълно победен. Нито съвременните селскостопански машини, нито подобрените начини за обработка на земята могат да направят това. Няма значение колко добре е подготвена почвата, колко добре са пазени оградите, колко грижливо са боядисани сградите. Ако за известно време стопанинът занемари своите първокачествени и ценни земи, те ще се върнат отново в дивото си състояние, като се превърнат в пусти места или ще бъдат погълнати от джунглата. Природата е склонна да се превръща в пустиня, а не в плодородно поле. Повтарям: всеки фермер знае това. За бдителния християнин този факт е нещо повече от наблюдение, което е в интерес на земеделците. Това е притча, нагледен урок, показващ ни един закон, който управлява всички области на нашия паднал свят. Той действа както върху духовните, така и върху материалните неща. Не можем да избягаме от закона, който кара всички неща да останат в диво състояние или да се върнат към него след известен период на грижлива обработка. Това, което важи за полето, се отнася и за душата, стига да сме достатъчно мъдри да го разберем. Нравствеността на падналия свят не клони към набожност, а към окончателно отдалечаване от нея. Поетът реторично пита: “Този долен свят приятел ли е на милостта, та да ме води към Бога?” Сериозният отговор е “не” и ще бъде добре ако всеки нов християнин научи този урок колкото е възможно по-скоро след своето обръщение. Ние понякога оставяме впечатление, че е възможно пред молитвения олтар да намерим веднъж завинаги чисто сърце и да си осигурим победа за цял живот. Неизброими множества християни през вековете са доказателство колко грешна е тази наша представа. Истината е, че никоя духовна опитност, колкото и революционна да е тя, не може да ни освободи от съблазните. Какво друго е изкушението, ако не усилието на пустинята да нахлуе в нашето току-що изчистено поле? Прочистеното сърце е омразно за дявола и всички сили на този изгубен свят. Те няма да се успокоят докато не си върнат това, което са изгубили. Джунглата ще допълзи дебнешком и ще се стреми да погълне малките области, освободени от силата на Святия Дух. Само бдителната и постоянна молитва може да предпази тези нравствени достижения, спечелени за нас чрез действието на Божията милост. Занемареното сърце скоро ще бъде завладяно от светски мисли. Занемареният живот ще се превърне в нравствено безредие. Църквата, която не е ревниво пазена от мощно застъпничество и жертвена работа, скоро ще се превърне в жилище на всякакви зли птици и скривалище на неподозиран разврат. Дебнещата пустиня ще завладее църквата, която вярва в собствената си сила и забравя да се моли и бди. Законът на пустинята действа навсякъде в нашия паднал свят – както на мисионерското поле, така и в по-закътани места. Следователно ние сме заблудени когато вярваме, че мисионерските ни задължения могат да бъдат изпълнени като минаваме от държава в държава и провъзгласяваме евангелието без това да бъде последвано от обучение и грижлива църковна организация. Въпреки това тази заблуда засяга големи групи от евангелската църква и кара ревностни хора да се опитват да евангелизират света чрез този метод: “Удряй и бягай”. Да направим малцина обръщенци, само за да ги оставим после да си блъскат главите – това е толкова глупаво, колкото да пуснем на свобода стадо новородени агънца насред пустинята. Това е също така нелепо, както да изчистим и засадим поле в сърцето на гъста гора и да го оставим на милостта на недисциплинираната природа. Всичко това ще бъде загуба на усилия и не е възможно да доведе до някаква печалба. Така е и с всяко духовно усилие, което не държи сметка за глада на пустинята. Овцете трябва да бъдат водени, иначе ще бъдат убити; полето трябва да се обработва, иначе ще бъде изгубено. Духовните постижения трябва да се пазят чрез бодърстване и молитва или ще паднат жертва на врага. Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 1.12 Mb. Сподели с приятели:
|