1. коренът на праведния 3 трябва да дадем време на бога 4
Каквито сме ние, такъв ще е плодът ни
Изтегляне 1.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 31. Имаме нужда да се кръстим с пълно разбиране
30. Каквито сме ние, такъв ще е плодът ниВодата не може да се издигне над равнището си. Християните също не могат чрез внезапно импулсивно усилие да се издигнат над собственото си духовно ниво. Виждал съм под слънцето деца на Бога да водят цял ден лекомислени и глупави разговори. Те се оставят да блуждаят в безплодните удоволствия на света. Вечерта, когато трябва да проповядват, в последната минута с отчаяна молитва търсят пророчески дух, който да падне върху тях когато излязат на амвона. Нагорещяват чувствата си до бяло, така че после да имат основание да се поздравят сами за голямата свобода в проповядването на словото.Такъв християнин мами сам себе си и в него няма мъдрост. Какъвто е бил през целия ден и през цялата седмица, такъв е и когато отвори библията си за да говори на хората. Водата не може да се издигне над собственото си равнище. Хората не берат грозде от тръни, нито смокини от магарешки бодил. Дървото определя какъв да бъде плодът, а начинът на живот – плода на този живот. Нещата, от които човек е погълнат, определят и разкриват същността му. Тя открива чрез таен закон на душата какъв ще бъде плодът му. Ако в нашия християнски живот виждаме нещата такива каквито са, не трябва да пренебрегваме огромната сила на влечението. Под влечение разбирам да желаем неща и хора, които отговарят на нашия вкус. Човешкото сърце е изключително чувствително и напълно способно да установи вътрешни взаимоотношения с предмети и хора, които са далечни и забранени. Както стрелката на компаса е привлечена от северния магнитен полюс, така сърцето може да остане вярно на тайната си любов макар и отделено от нея на разстояния и години. Кои са тези любими неща можем да разберем наблюдавайки към какво са насочени мислите ни, освободени от тежките ограничения на работата и обучението. За какво мислим когато умът ни не е зает със задълженията ни? Какво ни доставя вътрешно удоволствие докато мислим за него? Над какво размишляваме в свободното си време? Към какво се връща нашето въображение отново и отново? Когато сме си отговорили честно на тези въпроси, ще знаем що за хора сме, ще си направим извод какви ще бъдат плодовете ни. Евангелските проповедници често казват, че същността на тези, които посещават църква, се разбира не от живота им в неделя, а в понеделник. В тези думи има отрезвяваща истина и ние, които поучаваме по този начин другите, трябва цяла седмица да се стремим към святост, както сме правили в неделя. За Мойсей е писано: “говореше лице в лице с Бога… Излизаше навън за да говори с децата на Израел.” Ако не спазим това библейско правило, човешките души ще бъдат погубени завинаги. Никой няма морално право да излезе пред хората, ако първо не е бил с Бога. Никой няма право да говори на хората за Бог, ако преди това не е говорил на Бога за хората. Божият пророк трябва прекарва повече време в скришното място в молитва, отколкото проповядвайки на обществено място. Тъй като не можем да пренебрегваме способността на човешкото сърце да се привързва, няма да пренебрегнем и важността на духовното си настроение. Настроението е душевния ни климат. Той трябва да бъде благоприятен за растежа на духовните дарове, иначе няма да ги има в душата ни. Християнин, който допуска в него да преобладава студеното време, не трябва да очаква узрели гроздове на Ешхол да висят от стената когато се изправи пред класа в неделното училище, пред хора или пред събранието в неделя. Една лястовичка пролет не прави, нито един горещ ден – лято; както и няколко минути трескава молитва преди богослужение не могат да извадят нежните стръкчета или да накарат цветята да пробият почвата и да излязат. Полето трябва да бъде обливано в слънчева светлина дълго преди да роди съкровищата си. Сърцето на християнина трябва да бъде потопено в молитва дълго преди духовните плодове да започнат да растат. Щом полето се е научило да живее в близко и отзивчиво общуване с дъжда и слънчевата светлина, християнинът също трябва да се научи да живее с Бога. Не можем за кратко време да компенсираме продължителното пренебрегване на Бог и духовните неща. Божиите деца живеят според любящи и строги закони като тези, които управляват и природата. Благодатта действа в техните граници и никога не им противоречи. Нашият плод зависи от дървото, което сме и молитвите ни, родени от страх не могат да предотвратят това. Ако искаме да вършим святи дела, трябва да бъдем святи през всички дни, които Бог ни е дал на тази земя. 31. Имаме нужда да се кръстим с пълно разбиранеКогато правим преглед на съвременната религиозна действителност, ние сме изкушени да насочим вниманието си само към една от слабостите й и да кажем: “Ето в това греши днешната църква. Ако поправим тази грешка ще можем отново да имаме славата на ранната църква и да живеем и служим, водени от дарбите на Духа.” Склонността към прекалено опростяване обаче също е слабост и трябва винаги да внимаваме, особено когато си имаме работа с нещо толкова сложно като религията в наши дни. На незрелия млад човек му стига да сведе всичките ни настоящи скърби до едно страдание и да го излекува с един-единствен лек. По-опитните и мъдри глави ще бъдат по-предпазливи, тъй като са научили, че предписаният цяр за всичко рядко действа ако не е установено истинското състояние. Нищо не е така просто. Духовните болести рядко идват сами. Почти всички са усложнени от наличието на други болести и са толкова живо свързани с тях, че се разпространяват в цялото религиозно тяло и ще бъде необходима цялата Соломонова мъдрост за да се намери един-единствен лек. По тази причина не се решавам да посоча само един недостатък в днешното християнство и да твърдя, че всички неприятности произтичат от него. Очевидно е и без доказателства, че истинската библейска вяра в наши дни търпи бърз упадък. Не е лесно да се открие обаче какво е причинило този упадък. Мога да кажа само, че съм забелязал една значима липса при евангелските християни, която може да се окаже истинската причина за появата на повечето ни духовни страдания. Разбира се, ако това е вярно, най-важното за нас би трябвало да бъде запълването на тази липса. Големият недостиг, за който говоря, е липсата на духовно разпознаване, и то най-вече сред лидерите. Необяснимо е как в днешния християнски свят може да има толкова много библейско знание и толкова малко усет и проницателност. Ще бъде съвсем точно ако кажа, че никога в историята на църквата толкова много хора не са изучавали Библията както днес. Без съмнение ако познаването на библейското учение беше гаранция за набожност, настоящото време щеше да се нарича “век на святост”. Вместо това то е добре познато като век на вавилонски плен за църквата или време на светски нрави. Невероятно множество от неискрената Христова невяста си разрешава да бъде успешно ухажвано от падналите човешки синове. През последните 25 години тялото от евангелски вярващи под влиянието на дявола е отишло в света, като му се е предало напълно и раболепно, избягвайки само малка част от отвратителните грехове – пиянството и безразборния сексуален живот. Това позорно предателство, извършено посред бял ден с пълното съгласие на библейските ни учители и благовестители е едно от най-ужасните събития в историята на света. Аз лично не мога да повярвам, че това предателство е било договорено от хора със зли сърца, които са имали за цел да разрушат вярата на бащите ни. Много от тях са имали чист живот, но са сътрудничили на тези, които са ни предали. Защо? Отговорът е: заради липса на духовно виждане. Нещо като мъгла е паднало над църквата: “външното покривало, което покрива всички племена, покривката, която лежи върху всички народи” (Исая 25:7). Такова покривало падна някога и над Израел: “Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, защото то се снема само в Христа. И до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им” (2 Коринтяни 3:14-15) Това беше тежко време за Израел. Бог издигна църквата и временно лиши от права своя отдавна избран народ. Той не можеше да повери делото си на слепи хора. Ние със сигурност се нуждаем от кръщение с пълно разбиране ако искаме да избегнем съдбата на Израел и на всяка друга религиозна общност, отхвърлила Бога. Появата на християнски водачи с пророческо виждане е ако не най-голямата, то една от най-големите ни нужди. Ние отчаяно се нуждаем от пророци, които могат да виждат през мъглата. Ако не се появят скоро, ще бъде късно за това поколение. Ако те дойдат, ние без съмнение ще разпънем няколко от тях в името на светската ни вяра. Кръстът обаче винаги е предвестник на възкресението. Ние имаме нужда от нещо повече от проповядване на добрата вест. Проповядването просто разпространява набожността, независимо каква е тя. Така религията бива приемана от голям брой хора без те да си дават сметка за нейното качество. Тъжно е, че днешното благовестие е изродена форма на християнството, приемана като истинската религия на апостолите. То е заето да прави обръщенци без да задава въпроси. Така продължаваме да се отдалечаваме от образеца на Новия завет. Имаме нужда от обновление. Трябва да скъсаме изведнъж с тази безотговорна, луда за забавление, езическа лъже-религия, която днес минава за вяра в Исус. Тя се разпространява по целия свят от бездуховни хора, използващи небиблейски способи, за да постигнат целите си. Когато Римската църква е отстъпила от вярата, Бог е дал Реформацията. Когато Реформацията е била в упадък, Бог е издигнал моравците и братята Уесли. Когато тези движения са започнали да умират, Бог е издигнал фундаментализма1 и групите “по-дълбок живот”.2 Сега, когато всички почти без изключение са се предали на света, какво предстои? Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 1.12 Mb. Сподели с приятели:
|