| 22. Поликондензация. Поликондензационни материали.
Поликондензацията е хим. процес,които както полимеризацията се използва за получаване на полимери.Участващте в реакцията мономери сьдьржат различни функционални групи,способни да реагират с функционални групи на сьщите или др. мономери.При навьрзването на отделните мономерни звена се отделят странични нискомолекулни продукти. Процесьт на поликондензацията е обратим и може да се прекрати вьв всеки негов стадии.В зависимост от условията на провеждане на процеса и хим. пророда на катализатора могат да се получат полимери с линеен,разклонен и пространствен строеж.Високомолекулните в-ва получени при поликондензацията сьдьржат отделените при реакцията продукти и използвания катализатор.Затова трябва да се подбират такива катализатори, които оставаики в полимера да влияят малко в/у своиствата му. В процеса на преработка поликондензационните материали придобиват термореактивни св-ва,дьлжащисе на пространствения им строеж.
Важни в практическо отношение полимери са:
-Фенолалдехидни смоли- кьм тези смоли спадат продуктите получени при поликондензацията на фенола-С6Н5ОН, крезола - СН3С6Н4ОН и др. Когато поликондензацията се провежда при излишьк на фенол и в присьствието на кисел катализатор се поличават фенолформалдехидни смоли.Те имат термопластични св-ва.
При използване на алкални катализатори и излишьк на алдехид се получават резолни смоли,които в зависимост от продьлжителността на сгряване могат да проявяват термопластични или термореактивни св-ва.Фенолалдехидните смоли имат добри механични показатели.От тях се получават добри киселинно усточиви лепила и лакове.
---Аминоалдехидни смоли-- това са полимерите получени при поликондензацията на формалдехид сьс сьединения сьдьржащи аминни групи.Поликондензацията обикновенно се провежда в присьствието на кисел катализатор.Изделията от аминоалдехидни смоли имат голяма твьрдост,механична якост,добри диелектрични св-ва и топлоустоичивост.
---Полиестерни смоли — те се получават при поликондензацията на многовалентни алкохоли и многоосновни киселини..В началото на поликондензацията се получават полимери с линеина структура.Последните се свьрзват по между си чрез мостове.Колкото е по-малко разстоянието м/у отделните мостове,толкова са по-големи твьрдостта,термоустоичивостта и якостта на полимера.Полиестерните киселини се окисляват трудно поради което се отнасят кьм топлоустоичивите полимери.
----Полиамидни киселини- Тези полимери сьдьржат в основната верига на макромолекулата си амидната група—СО-NH- .Своиствата на полиамидите зависят от строежа им.Те се характеризират с голяма твьрдост,висока термична устоичивост,устоичивост спрямо разтворители.Полиамидните влакна(наилон,капрон и др.) са здрави и устоичиви на износване.
23—Каучук.Гума.Вълканизация.
Каучукьт е високо пластичен в широк температурен интервал линеен полимер с ниска температура на встькляване.Използва се главно за производство на гума и гумени изделия.В зависимост от произходьт си каучукьт бива естествен и синтетичен.
---Естествен каучук-основна структурна групировка в молекулата на естествения каучук са изопреновите звена.
(-СН2-С=СН-СН2-)n \ СН3
Линеината структура на този полимер определя неговото наи-ценно техническо св-во---еластичността.
----Синтетичен каучук—тои се характеризира с по-голяма износоустоичивост,висока термо-, и светлоустоичивост и др., спрямо естествения каучук.Произвеждат се два основни типа синтетичен каучук—карбоверижен и хетероверижен.Кьм групата на карбоверижните каучуци спадат: бутадиеновият,изопреновият,бутадиенетироловият и др.,които се получават от вьглероди.В основната верига на хетероверижните каучуци(полисулфидни и полиуретанови) освен вьглеродни се сьдьржат и други атоми—S,N,O.Каучуците се делят на два вида в зависимост от областта на използване.
1)-каучуци с общо предназначение-използват се за масово производство на изделия,в които се реализира основното своиство на гумите-еластичност.
2)—каучуци сьс специялно предназначение. Използватсе при производството на изделия,които наред с това, 4е са еластични,трябва да са устоичиви на вьздеиствието на различни агенти (разтворители, киселини, основи и др.) За производството на гумени изделия каучукьт се смесва с други в-ва, които подобряват своиствата му и забавят процеса на стареене. Компоненти на гумените смеси са вулканизиращи вещества, пьлнители, пластификатори, противостарители и др. Пьлнителите биват активни и инертни.Активни пьлнители са газовите сажди. Те взаимодеистват сьс свьрзващото в-во-каучука като подобряват твьрдостта му, якостта му и др.
Инертните пьлнители не взаимодеисват с каучука.Те се внасят за да се намали неговият разход и за да се увеличи твьрдосста и пльтността му.За повишаване пластичността на гумите се прибавят пластификатори.Противостарителите намаляват или спират изцяло окислителните процеси в каучука. Голямо практическо значение има взаимодеиствието на каучука сьс сяра,органични прекиси и др. в-ва, известно под името вулканизация.Тя довежда до образуването на полимер с мрежеста структура с включване на вулканизиращия агент за сметка на разкьсването на сложни врьзки.Образуваните в резултат на вулканизацията пространствено омрежени полимери се наричат гуми.Когато при вулканизация се наситят 5-10% от общия брои двоини врьзки се получава обикновената еластична гума.Ако се наситят всички двоини врьзки се получава твьрд булканизат наречен ебонит.
21. Печатни платки
Печатна платка представлява изолиран материал изрязан по зададени размери, съдържащ необходимите отвори и най-малко едно проводящо изображение. Печатните платки биват твърди или гъвкави , едностранни, двустранни или многослойни. При двустраните и многослойните платки е необходимо метализиране на отворите за съединяване на печатните проводници на отделните слоеве. Материала за изработване на печатните платки е нефолиран, едностранно или двустранно фолиран диелектрик. Като фолии най-често се използва Cu , Al, никел. Алуминия е евтин но много трудно се заварява, а никела е скъп. Идеалното фолио трабва да притежава голяма чистота, за това се произвежда по електрохимичен начин. Диелектрика който се изплозва се състой от два компонента: пълнител и смола. Като палнител може да се използва хартия - гетинакс, когато пълнителят е тъкан – текстолит, а когато е стъклена тъкан – стъклотекстолит. Като смола се използва най-често епоксидна смола, може да се използва фенолформалдехидна, полиестерна смола. Епоксидната смола притежава следните недостатъци – фолирания диелектрик се изкривява, окислява се фолиото от диелектрика, тъй като има голяма разлика в коефициентите на топлинно разширение на медта и смолата. Най-големия недостатък е, че при пробиване на отворите частички от смолата остават в тях, което налага допълнителното им отстраняване.Много качествени платки се получават от полиамидна смола. Методи при производството но печатни платки. І. Химични – върху едностранно или двустранно фолиран диелектрик се нанасят печатните проводници, с помоща на някакъв резист, така че да бъдат защитени от ецващия разтвор. След това се ецва, пробиват се отворите и не се метализира. ІІ Електрични – при него се използва нефолиран диелектрик. След изрязване на платките и пробиване на отворите, те се подготвят химично и електрохимично се помедняват. След това на резист се нанася печатната схема по начин, че да останат открити печатните проводници. Върху тях допълнително се отлага електрохимичното им покритие калай, олово, което изпълнява ролята на метален резист. След сваляне на оригиналния резист платката се ецва. Предимството на метода е че се метализират печатните проводници и отворите.
| 
