Галваничен метод. При галвания метод за нанасяне на метални покрития изделията се потапят в електролит, който съдържа йони от отлагащия се метал, и се свързват с отрицателния полюс на източник за постоянен ток. Следователно детайлите, върху които се отлага галваничното поктритие в резултат на електролизния процес, играят ролата на катод, докато анодите могат за бъдат разтворими или неразтворими. Към първата група спадат анодите, които по време на електролизния процес се разтварят и по този начин компенсират загубите от метални йони в електролита. При неразтворимите аноди такъв процес не се наблюдава. Това води до бързото обедняване на електролита по отношение на йоните на отлагащия се метал и налага честото му коригиране.
Галваничният метод има големи предимства в сравнение с останалите методи за нанасяне на метални покрития. При него се изразхадва минимално количество метал, като дебелината на покритието може много точно да се регулира. Полученото покритие има висока корозионна устойчивост, малка порьозност, хубав външен вид и добро сцепление с основния метал. Затова галваничните покрития са получили най-голямо разпространение.
16.Поцинковане, помедяване,никелиране и хромиране.Защитни свойства на покритията.Характеристика на електролит
I Поцинковане-Цинкът е сребристо бял метал с подчертан метален блясък.Блясъкът изчезва в среда на влажен въздух и вода поради образуването на пасивиращо покритие от основен цинков карбонат.Цинкът е амфотерен метал.Химически чистият цинк почти не се разтваря в киселини и основи.Техническият цинк обаче много енергично реагира с тях.Цинкът е устойчив сравнително на морска корозия ,но не е устойчив на атмосфера съдържаща серни съединения.Цинкът е с по-отрицателен потенциал от желязото поради което се явява анодно покритие за него.
То го защитава електрохомично даже в случаите когато има пукнатини,пори и др.дефекти.Цинкьт е устойчив на действието на бензин и масла.Поцинковането може да се извършва по различно методи но най-използваният в машиностроенето е електрохимичния метод.За тази цел се използват кисели и основни електролити. Осн.електролити биват цианидни и цинкатни.Основният компонент на най-разпространените кисели електролити е цинковият сулфат.В разтвора има и водородни катиони но те не се отелектризират поради високото свръхнапрежение на водорода върху цинк.Анодите са направени от цинкови плочи,които по време на процеса се разтварят.Получават се бързо светли дебели покрития но с малко по-едрокристална структура.Тези разтвори се характеризират и с лоша разсейвателна способност(под разсейвателна способност се разбира възмойността на даден електролит да отлага еднакво дебело покритие върху всички части на детайла).За увеличение на електропроводимостта на разтвора се поставя натриев сулфат,а за поддържане на постоянно PН се поставят алуминиеви соли.В присъствието на алуминиеви соли се получават по-светли покрития.За увеличаване на разсейвателната способност се поставят и някои органични в-ва- декстрин,глюкоза.Цианидните разтвори съдържат натриев или калиев тетрацианоцинкат,също както и натриев или калиев хидроксоцинкат и съдържат свободна основа или цианид.Процесът е съпроводен с висока катодна поляризация.Цинкатните разтвори съдържат натриев или калиев хидроксоцинкат и --/--.Качествени покрития могат да се получат само в присъствието на соли на калая,оловото или живака.
Сравнение на трита вида електролити.
Киселите електролити са прости по състав,евтини са,лесно се експлоатират,не са отровни.Получават се светли дебели покрития но с по-едро кристална структура и по-лошо сцепление.Поради лошата разсейвателна способност не могат да се подцинковат изделия със сложни форми без допълнителни или профилирани аноди.Цианидните електролити са по-сложни по състав,по-скъпи,силно отровни,по- трудно се експлоатират.Имат обаче голяма разсейвателна способност,полученото покритие е много ситно кристално и качествено.При работа се отделя циановодород,който е много силно отровен и е необходима добра вентилация.Цинкотните електролити не са отровни и имат добра разсейвателна способност.
II Помедяване. Медта е светлочервен метал със силен метален блясък,който се запазва само в суха атмосфера поради образуването на оксид на едновалентна мед.В среда на влажен въздух съдържаща въглероден диоксид медта се покрива със зелен слой наречен патина,който представлява основен меден карбонат.Медта не е много корозионно устойчива,но тъй като е електроположителен метал загубите от корозия не са големи.Поради некрасивия външен вид на продуктите от корозия медта не се използва самостоятелно като покритие.Медта е електроположителен метал и се разтваря само в окислително действащи киселини,не реагира с основи освен с амоняк,който е комплексо образувателен.Медта има много добро сцепление с другите метали.Тя е гъвкава и еластична и затова обикновено се използва при междинни(многослойни) покрития.Най-разпространеното 3-слойно покритие е Cu/Ni/Cr.Помедяването може да се извършва по различни методи,като най-разпространено е електрохимичното.Помедяване може да се извърши в кисели и основни електролити.Най-разпространеният кисел електролит е на основата на CuSO4.Този р-р съдържа още и H2SO4-такъв е съставът-от CuSO4 и H2SO4,която е необходима за увеличаване на електропроводимостта на р-р и подобряване на структурата на покритието.H2SO4 пречи и на хидролизата на CuSO4.Използваемостта на I е много голяма,не протичат други реакции,получават се бързо дебели медни покрития.Недостатък на р.ра е по-лошата разсейвателна способност и получаването на по-едрокристално покритие.Основен недостатък на р-ра е невъзможността да се постави железен детайл директно за помедяване.Причина за това е,че поради голямата разлика в Е-те на Cu,Fe .В/у Fe се отделя Cu,т.е. както Zn измества Cu.
Ахтезия-тъмна и трошлива(троши се с ръка).Затова детайлите първо се помедяват в цианиден р-р или се никелират и след това се прехвърлят в р-р за кисело помедяване.Блестящи покрития се получават в присъствие на някой блясъкообразуващи добавки.За да се получи такова покритие трябва всичките слоеве да са блестящи.От алкалните разтвори най-разпространени са цианидните,които съдържат К и Nа дицианокопроат.Поради голямата устойчивост на комплексния цианиден йон концентрацията на простите медни йони в разтвора е много малка.Това измества потенциала до този на Fе затова в/у Fe детайли не се отделя контактно Cu.
III.Никелиране-Никелът е сребристобял метал с жълт утенък.Никелът на въздух се пасивира поради което при обикновени условия запазва металния си блясък.При загряване обаче скоростта на окисление нараства и при около 500`С се получава тъмен никелов оксид.Никелът не е устойчив на действието на атмосфера съдържаща серни съединения.Никелът е електроотрицателен метал и взаимодейства с неокислителнодействащи киселини.Разтваря се в разредена азотна к-на но концентрираната го пасивира.Не се разтваря в основи.Никелът има по-положителен потенциал от желязото и се явява като катодно покритие за него.В усовие на корозия ще корозира желязото а не никелът.В практиката се използват множество покрития,защото те се смятат за практически безпорести.Смята се,че е малковероятно да съвпаднат порите отделните слоеве.Използват се също така 2 или 3-слойни никелови покрития.Например първоначално се отлага матово никелово покритие,след това блестящо.То включва сяра от блясакообразумащата добавка,която измества неговия потенциал в отрицателна посока.Така той се явява анодно покритие за матовия никелов слой.Най-разпространения електролит за никелиране е на базата на никелов сулфат.За увеличаване на електропроводимостта се използва Na2SO4 за поддържане на ростоянно РН-Н3ВО3 за повишаване разтворимостта на анодните соли съдържащи флорни или хлорни соли.
IVХромиране.Хромът е сребристобял детайл със синкав отенък отложен в/у много гладка повърхност.Той притежава силен блясък,който запазва поради пасивиранито ву от О2 на въздуха.Хромът е устойчив на действието на атмосфера,съдържаща серни съединения.При нагряване до 700-800С` започва да се окислява.Не се разтваря в основи,азотната к-на го пасивира.При пасивирането се отделя много голямо количество Н на катода и използваемостта на тока е много малка.Отделящия се на катода водород,както и наличието на О2 съединения са причина за получаването на извънредно силно кристално хромено покритие.То има много голяма твърдост и износоустойчивост,която се доближава до тази на диаманта.Твърдостта на покритието е много по-голяма от тази на металургичнополучения хром.Това свойство на покритието е основа за така нареченото твърдо хромиране.То се използва за възстановяване на износени детайли и се извършва директно върху стоманата без междинни покрития.Трябва да се има в предвид,че колкото е по-твърдо едно покритие,то е толкова по-крехко и чупливо.Хромът притежава голяма отражателна способност.По голяма има само среброто,но то потъмнява под действието на серните съединения.Разтворите за хромиране имат лоша разсейвателна способност и получените покрития са многопорести,като разпределението на порите е неравномерно.Затова хромът като защитнодекоративно покритие не се използва самостоятелно а в многослойни покрития,където той е последен слой с малка дебелина 0,5-2 микрометра.Голямата порестост на хромовите покрития се използва при т.нар. поресто хромиране.При следните условия се получава хромово покритие с много пори в които при смазване навлиза масло.При по-тежки експлотационни условия е възможно маслото да излезе от порите и да осъществи смазване на триещите се повърхности.Порестото хромиране се използва при цилиндрите на ДВГ.Поради пасивиране на хрома и изместване на неговия потенциал в положителна посока хромът се явява катодно покритие за желязото.Върху медно покритие не може да се отложи друго покритие поради това,че няма добро сцепление.Най-разпространеният разтвор за хромиране е CrO3:H2SO4=100:1.Анодите обикновено са неразтворими.Те са от олово съдържащи антимон или сребро.Възможно е да се използват аноди и от хром,но те много бързо се разтварят в електролита и повишават ненужно концентрацията на хромен триоксид.
ВЪПРОС 18 ЗАЩИТА НА МЕТАЛИТЕ ОТ КОРОЗИЯ
Корозията на металите е едно нежелателно явление за практиката и причинява големи щети на стопанството. Последните се изразяват в безвъзвратна загуба на огромни количества метали, употребата на скъпи метали за изработване на различни конструкции и съоръжения, разходи за техния ремонт или за провеждане на нови, заменящи кородиралите, и пр. За намаляване загубите на метали са разработени различни методи за тяхната защита от корозия.
6.1. МЕТОДИ ЗА ЗАЩИТА НА МЕТАЛИТЕ ОТ КОРОЗИЯ.
За предпазване на металите от корозия са създадени различни методи, които могат да се разделят на следните групи:
1. Защита посредством легиране. Този метод се състои в това, че в основния метал се въвеждат други метали или неметали, които дават продукти устойчиви на корозия, или намаляват катодната, респ. анодната активност на метала.
2. Защита чрез обработка на корозионната среда. Настоящият метод се използува в случаите, когато корозионната среда има ограничен обем. Той се състои в следното:
а/. Обработка на средата, водеща до намаляване съдържанието на деполяризатора;
б/. Добавяне на инхибитори на корозията, които намаляват скоростта на катодния, респ. на анодния процес или и на двата едновременно; действието на инхибиторите се изразява също в пасивиране на металната повърхност.
3. Защита чрез защитно-декоративни покрития.
а/. Защита посредством метални покрития. Върху повърхността на металите и сплавите се нанасят еднослойни или многослойни покрития от други метали със защитно-декоративна цел, като едновременно с това повишават твърдостта, износоустойчивостта, термичната устойчивост и редица други свойства на повърхността.
б/. Защита чрез метални съединения. При тези методи посредством химична или електрохимична обработка върху повърхността на металите и сплавите се образуват защитно-декоративни, оксидни, оксиднохроматни, фосфатни и други покрития.
в/. Защита посредством неметални покрития. Ролята на неметалните покрития, като средство за защита от крозия, се състои в пълната изолация на основния метал от агресивно действуващата околна среда. Неметалните покрития могат да имат ограничен или неограничен произход.
Към методите, използуващи органични вещества, спадат:
Нанасяне на филмообразуващи вещества. Защитата на металите от корозия се постига чрез нанасяне на сравнително тънък филм от лакове, бои или безири.
Нанасяне на синтетични полимери. Използуват се полимеризационни и поликондензационни полимери, които образуват върху металната повърхност дебел защитен слой.
Смазване с минерални масла за временна защита на металните части от корозия или с консистентни смазки за по-продължително съхраняване на изделията.
Гумиране. Повърхността на детайла се покрива със слой от гума, ебонит или латекс.
Методите на базата на неорганични неметални покрития обхващат:
Емайлиране. Посредством стапяне на смеси от фелдшпат, криолит, боракс и други вещества върху стоманени, чугунени и други метални изделия се образува стъкловидно покритие, наречено емайл.
Торкретиране. Използуват се циментни или бетони замазки за защита от корозия на мостове, резервоари, тръбопроводи и други стоманени съоръжения.
4.Електрохимична защита. Най-често се прилага катодната защита, която се осъществява по два начина:
а/. Протекторна защита – чрез присъединяване към защитаваното съоръжение на метал – протектор, който е с по-отрицателен потенциал от метала на съоръжението в дадена корозионна среда.
б/. Катодна защита с външен източник на ток – чрез свързване на съоръжението с отрицателен полюс на външен източник на постоянен ток.
В някои случаи и анодна защита с външен източник на постоянен ток. Защитаваното съоръжение се свързва с положителния полюс на източника и при подходящи стойности на тока настъпва пасивиране на метала.
5. Рационално конструиране. Металните детайли и
съоръжения, които са подложени на корозия, трябва да се конструират така, че да не дават възможност за протичането на ускорена корозия. По такъв начин правилното конструиране е един от най важните методи за защита от корозия.
6.3. ЗАЩИТА НА МЕТАЛИТЕ ОТ КОРОЗИЯ ПОСРЕДСТВОМ МЕТАЛНИ ПОКРИТИЯ.
6.3.1. МЕТОДИ ЗА НАНАСЯНЕ НА МЕТАЛНИ ПОКРИТИЯ.
Съществуват няколко метода за нанасяне на метални покрития.
Горещо метализиране. Същността на този метод се изразява в кратковременно потапяне на изделието, изработено от високотопим метал. Основно изискване е покриващият метал да образува твърд разтвор или химично съединение с основния метал. В противен случай нискотопимият метал не омокря повърхността на изделието и не се образува покритие.
Дебелината на покритието зависи от природата на стопения метал, температурата на стопилката и продължителността на обработката. При достатъчно дълго престояване на изделието в стопилката се образува покритие с ясно очертани слоеве, различаващи се помежду си по химичен състав и физически свойства.
Този метод се отличава с голяма скорост на метализиране и простота на изпълнение, поради което е получил широко разпространение. Най-често се прилага за поцинковане или калайдисване на стомана. Неговата област на приложение се ограничава от основното изискване, а именно покриващият метал да е нискотопим. Като недостатъци могат да се изтъкнат неравномерната дебелина на покритията върху детайли със сложна геометрична форма и големият разход на метал.
Пулверизационен метод. Известен е още под името шоопироване. Металното покритие се нанася върху повърхността на изделието чрез пулверизиране на стопения покриващ метал посредством сгъстен горещ въздух или инертен газ. Стопяването на метала се постига в условията на електрична дъга, високотемпературна плазма или ацетилен-кислороден пламък. В промишлеността най-често се метализира стомана с цинк, кадмий, калай, олово, мед, никел и бронз. Целта е защита на основния метал от корозия, придаване на декоративен вид на изделието, възстановяване на износени в процеса на работа детайли, намаляване на леярския брак и др.
Дифузионен метод. Дифузионните покрития се получават при загряване на детайлите с прах от защитния метал при високи температури в неутрална или редукционна атмосфера. Същият ефект може да се постигне и чрез загряване на детайлите в пари от летливи съединения на защитния метал. При тези условия атомите на последния дифундират в основния метал, като дебелината на покритието зависи от температурата и продължителността на обработката. Нанасянето на дифузионните покрития цели повишаване на корозионната устойчивост на основния метал, повърхностно увеличаване на неговата твърдост и износоустойчивост, и пр.
В машиностроенето интерес представляват следните дифузионни процеси:
Алитиране – дифузионно насищане на повърхността на стомана, чугун, мед и други с алуминий.
Силициране – процес, при който стоманена повърхност се насища със силиций при загряване на детайлите с прахообразна смес от силиций или феросилиций с амониев хлорид.
Термохромиране – дифузионно хромиране на стоманена повърхност в смес от прахообразен хром, каолин и амониев хлорид при високи температури.
Термопоцинковане – загряват се малки стоманени детайли, като болтове, винтове, гайки и др. В прах от цинк.
Механично-термичен метод. Под името плакиране той се прилага отдавна в бижутерийното производство за покриване на медни или месингови изделия със слой от злато или сребро. В промишлени условия се заливат стоманените балванки със стопилка от мед или нейни сплави и се подлагат на валцоване. Получената биметална лента се използва за щамповка на различни изделия.
Химичен метод. По този метод се получава метално покритие върху каталитично активната метална или диелектрична повърхност на детайлите в резултат на редукция във водни разтвори. Разработени са технологии и електролити за получаване на покрития от никел, мед, кобалт, сребро, злато, желязо, кадмий, паладий, платина и др., както и от различни сплави. По химичен начин може да се отложат и дисперсионни /композиционни/ покрития, т.е. метални покрития с включени в тях твърди, токонепроводящи частици от други материали.
Галваничен метод. При галвания метод за нанасяне на метални покрития изделията се потапят в електролит, който съдържа йони от отлагащия се метал, и се свързват с отрицателния полюс на източник за постоянен ток. Следователно детайлите, върху които се отлага галваничното поктритие в резултат на електролизния процес, играят ролата на катод, докато анодите могат за бъдат разтворими или неразтворими. Към първата група спадат анодите, които по време на електролизния процес се разтварят и по този начин компенсират загубите от метални йони в електролита. При неразтворимите аноди такъв процес не се наблюдава. Това води до бързото обедняване на електролита по отношение на йоните на отлагащия се метал и налага честото му коригиране.
Галваничният метод има големи предимства в сравнение с останалите методи за нанасяне на метални покрития. При него се изразхадва минимално количество метал, като дебелината на покритието може много точно да се регулира. Полученото покритие има висока корозионна устойчивост, малка порьозност, хубав външен вид и добро сцепление с основния метал. Затова галваничните покрития са получили най-голямо разпространение.
20. Особености в структурата и св-вата на полимерите.
Класификация.Разлика м/у полимери и ниско-молекулни в-ва
Вис.молек. се наричат тези съед.,чиято макромолекула е изградена от стотици,хиляди атоми,свързани помежду си с хим.вр. Полимерите са съед.чиято макромолек.е изградена от повтарящи се еднакви или различни гр. От атоми ,нар.елементарни или мономерни звена.Бр. на тези звена (n) се нар.степен на полимеризация.Мономерите са ниско молекулни съед.,от които се получават полимери.(название на полимер-към названието на мономер –едно ПОЛИ-Етилeн-Полиетилен).Синтетичните смоли представляват твърда или полутечна аморфна маса,от която се получава пластмаса.Когато n има ↑ ст-ст,тогава дадения продукт се нарича полимер.Класификация:Според произхода си полимерите биват: --естествени(каучук,слюда);--изкуствено получени ч/з преработката на естествените полимери(ацетатна целулоза).--синтетични получ,ч/з полимеризация или поликондензация.Според състава си полимерите биват:--неорганични-макромолекулата им не съдържа Н атоми(стъкло,кварц,слюда)—елементоорганични(макромол.им съдър. Освен Н,Н2,О2,N,S Cl още Si,Ti,Al…).—Органични-----//-----C,H,O,N,S,Cl.Те могат да бъдат карбоверижни (макрмолек.е изградена само от H атоми) или хетероорган.съединения (имат и др. елементи в макрмолек.си).Макромолек. на полимерите могат да имат линийна,разклонена и пространствено-омрежена структура. Полимерите могат да бъдат термопластичнии термоактивни.Термопласт.полимери са тези,които при нагряване омекват а при охлаждане получ.първонач.си св-ва. Процесът може да се повтаря многократно.Термореактивни са тези полимери, които под дейтвието на ↑ to или други получава пространствено-омрежена структура .Те стават нетопими и неразтворими орган.разтворители. При мн. ↑ to те термично диструктират.Ниско молек.в-ва се характеризират с точно определени св-ва.те имат определена молек.маса, to на топене и кипене ,кристалографска с-ма.Полимер.матер.не са строго дефинирани хим съед.(защото са изградени от макромолек. с разл дължина)Мн.често те съдържат и мономер.Поради тази причина тяхната мол.маса представлява ср.ст-ст от мол.маса на отделните макромолек.,затова n нямат опр. to на топене,а имат интервал на топене 10о-20о С.Полимери се срещат само в кондензирано състоние-тв. и течно.При загряване не преминават в газообр. състояние а диструктират.Полимерите имат линейна,разклонена или омрежена структура на макромолек.(получават м/у молек.сили).Ако макрмол. имат полярни групи м/умол.взаимод.е още по-гол. Такива n са с по-голяма твърдост,по-↑ физико-механ. показатели и по-↑ to на топ.Полимрите с разклонена структура са гъвкави и еластични,с по- ↓ to на омекване(разклоненията пречат за доближаване намолек. Една до друга и това намалва м/умолек. Взаимод.Полим.както с разклонена така и с линейна структура имат термопластични св-ва.Св-вата на термореакт. Пол.зависят много от броя на напречните връзки,които свързват много макромолек.Ако тозо бр.е малък,даденият полимер набъбва в орг.разтворител и се топи.Ако броят на напречните връзки е мн.голям,тогава дадения полимер има напълно термореакт.св-ва.
21 Полимеризация.Полимеризационни материали.
Полимеризацията е химичен процес на многократно присъединяване на еднакви или различни по състав молекули на мономера една към друга,вследствие на разкъсването на ”π"-връзки на циклични пръстени,при което се образува молекула на полимера с молекулна маса,кратна на мономера,без отделяне на странични нискомолекулни продукти. В общият случай процесът се представя така:
nА →[-A-]n
Полимеризацията представлява метод за получаване на полимерни материали. В процеса могат да участват само мономери,които притежават сложни връзки или нестабилен пръстен [ nCH2=CH2 → (- CH2-CH2-)n ]. Процесът на полимеризация е практически необратим.
Полиетилен - получава се при полимеризацията на етилен. Етилена е газ,който се съдържа в природните газове или в продуктите от дестилацията на нефта.Полиетилена има неполярна молекула и полимеризира много трудно. В зависимост от условията на полимеризация различаваме полиетилен,получен при високо налягане,при средно налягане и при ниско налягане. Полителиенът, получен при високо налягане е гъвкав и еластичен, с множество разклонени макромолекули, топлоустойчив е до около 125˚С. В България се произвежда под името "ропотен". Полиетиленът,получен при средно и ниско налягане е с по-голяма плътност,по-голяма молекулна маса,по-голяма твърдост и топлоустойчивост (до около 170-180˚С).В България се произвежда под името "булен". Полителиенът е восъкоподобно вещество с много голяма хим. Устойчивост.Не се разтваря в никакви киселини и основи,а в органични разтворители набъбва при висока t˚.Поради неполчрната си молекула, полителиенът има много добри електроизолационни свойства,които не зависят от влажността на средата,но зависят от t˚. Полителиенът, може да се използва в интервал от -60˚до +100˚С.При по-висока t˚,той се окислява,което се изразява в пожълтяване и напукване на полимера.По подобен начин му деъстват и γ-лъчите.
Полистирол - получава се при полимеризиране на стирола.Стирола е безцветна течност,която много лесно полимеризира.
nCH2=CH → [-CH2 - CH-]n
׀ ׀
CH6H5 CH6H5
Полистиролът е твърдо,безцветно,прозрачно вещество,което пропуска 90% от слънчевата светлина.Под действието на Кислорода от въздуха и слънч.светлина,той старее,което се изразява в пожълтяване и напукване.За това към полистиролът се добавят различни вещества,препятстващи стареенето,като най-често това е 10-15% каучук - получава се т.нар. Удароустойчив полистирол (непрозрачен). Полистиролът се разтваря от конц.сярна киселина и конц.азотна киселина.Набъбва в ледена конц. оцетна киселина. Разтваря се много добре в ароматни органични разтворители. Има добри изолационни свойства,поради неполярната си молекула.Използва се при мах 70-80˚С.При по-висока t˚ той преминава в пластично състояние. Полистиролът има свойството да се разпенва - получава се стиропор с малка плътност.В България се произвежда од името "бустрен".
Тройният съполимер на стирола - Акрилнитрил -бутедиен -стирол (ABS) може да се галванизира. ABS е твърда стирол -акрил -нитрилова матрица,в която са разположени каучукови глобулки.
Поливинилхлорид(PVC) - се получава при полимеризацията на винилхлорида,която се извършва при високо налягане в съдове, наречени Автоклави.
nCH2 = CH
|
Cl → [-CH2 - CH-]n
|
Cl
PVC се получава във вид на колоиден разтвор,който директно може да се използва за импрегниране на тъкани или за изработване на латексови бои.При коагулация на колоида със сярна киселина се получава бял прах с термопластични свойства. От него чрез добавяне на пластификатори,пълнители и др. добавки може да се получи ластичен или твърд продукт.PVC има лоша топлоустойчивост (до +60˚С). Устойчив е на действието на киселини и основи,а се разтваря в някои органични разтворители. Поради наличието на полярна връзка има лоши електроизолационни свойства.Той е нискочестотен диелектрик.При загряване да около 140˚С, PVC термично деструктира с отделяне на HCl.Процесът се катализира при наличието на някои метали.
Поли -тетра - флуор - етилен (тефлон)
Тефлонът се получава при полимеризацията на тефлон - флуор- етилена. nCF2 =CF2 →[-CF2-CF2-]n
Тефлона полимеризира много трудно и също така много трудно се преработва.В България Не се произвежда.Той притежава много голяма топлоустойчивост до около 350-400˚С.Студоустойчивостта му е до -100˚С.Причина за тази топлоуст-т е екранирането на "С" атоми от флуорните атоми на макромолекулата.Хомичната му устойчивост е по-голяма от тази на благородните метали.Тефлона не се разтваря в киселини,основи и органични разтворители.Има много добри електроизолационни свойства,които не зависят нито от влажността на средата,нито от t˚.
|
