1 май гео милев

Денят на труда, когато работният народ в цял свят развява червените празнични знамена – едничкият празник за ония, които прекарват цялата година в делничен труд; ония, които носят черния труд на цялата земя; ония, които хранят и топлят света, които бият желязото, въртят машините, копаят черния въглен, дялат твърдия камък на мисълта.

Първи май е празник на вярата в човека и в бъдещето на човека. Първи май е празник на жаждата за правда и щастие в света, под слънцето на труда. Първи май е празник против леността. Първи май е празник против грабителството. Първи май е празник на свободата. Първи май е празник на повишеното волево съзнание. Първи май е празник на единението и братството между всички хора – цялото човечество.

Първи май е всенароден празник на човечеството.

Празникът на труда е празник на народа. Защото народ е всичко, което носи труда, което работи. Народът – следователно и човечеството. Така и българският народ: народ е всичката оная маса, която стои потисната под игото на труда; не са народ, вън от българския народ стоят всички ония, които – алчно настървени към благата на узаконения грабеж – запазват само за себе си привилегията да представят българския народ; ония няколко стотици, които със силата на капитала и владението потискат под игото на труда 5-те милиона на българския народ, народната маса; ония, които заграбват за себе си всички права, свободи и блага; ония, които избират и крепят върху престола на властта свои министри и управници – управници на българския народ, което значи: ревностни защитници на стотиците и още по-ревностни крепители на народното потискане под игото на труда.

Известно е това положение на нещата – днешното социално положение. Още днес, когато трудовата тирания законодателствува за сметка на народа с всичката окървавена наглост на модната фашистка практика.

Но това не може да убие вярата ни в бъдещето на човека, да убие волевото съзнание на народната маса – волята за всемирна свобода, озарена от благородството на труда.
Всеки, който вярва в благородството на труда и в инстинктивно правия път на народа, стои под червените знамена на майския празник.

„Пламък" стои под тия знамена, знамената на труда.

Защото ние вярваме само в една истина – истината на народа. Черният народ на труда. Защото има само една истина – и тя е в народа, в масата, в мнозинството. Малцинството, изключенията – не влизат в сметката на живота. Човечеството е колектив. Истината на човечеството е в самото човечество, защото животът се живее от човечеството. А истината е истина на живота. И тя гласи: свобода на благородния труд.

„Пламък" – списание за изкуство и култура – знае, че изкуство и култура са преди всичко труд; че изкуство и култура, както всеки труд, ще добият своя благороден разцвет само в бъдещия век на свободата.