Българско хорово изкуство



Дата01.12.2017
Размер25.82 Kb.
Българско хорово изкуство
Води началото си от колективните изпълнения на народни песни и богослужения. Народните песни са се пеели от жените, а богослужебните - от мъжете. Практикували са се антифонното пеене – пеене със запевач и респонзонното пеене – един глад пее мелодията, а другия лежащ.

При Княз Борис I хоровото изкуство е под силното влияние на византийската култура. След създаването на азбуката от Кирил и Методий /863 г./ де превеждат на български език византийските църковни книги и песнопения. Налага се българското средновековно музикално изкуство, т.н. „Болгарский роспев”.

От 13-14 век значителна фигура в източноправославна църква музика след Йоан Дамаскин е Йоан Кукузел, който създава химни и „Полиелей на Българката”. Хоровото изкуство е едногласно /монодийно/и с исон. Пеело се е в манастирите, обредите и седянките. През 1858 Добри Войников формира първото многогласно пеене.

През 1868 г. Янко Мустаков мъжки многогласен светски хор в Свищов. След Освобождението хоровото изкуство се развива много бурно. В Щумен, Пловдив Казанлък, Варна се оформят като центрове на българското музикално творчество и изпълнителство. Освен мъжки хорове се формират и смесени такива.



Първо поколение български композитори – Ем. Манолов, Д. Христов, Маестро Георги Атанасов, Ангел Бокурещлиев, Александър Кръстев, Ал. Морфов, Панайот Пипков.

Хармонизацията на популярни български народни песни в творчеството им се издига до нивото на музикален жанр.



Основни принципи – съчетаване на популярна, известна на всички народна мелодия и акордово-хармонична фактура, понякога раздвижена от полифонични похвати.

Авторски стил – опора на неговата изява е фолклорната мелодия, чиито черти композиторът не претворява със своя лексика, а просто я цитира като елемент натоварен със свой музикално-изразителен смисъл.



Контрастното съпоставяне на елементи е носител на разнообразие.

Песента „Каква мома видях мамо” е първото тематично развито хорово произведение върху фолклорен музикален материал, който надхвърля границите на песента. В това отношение творбата принципно се отличава от писаните по същото време хорови китки от Добри Христов и Ангел Бокурещлиев.

Авторски песни са:

„Каква мома видях мамо„ - Ем. Манолов

„Ръченица” – Добри Христов

„Баба Минковца„ – Ал. Морфов

„Дамнян танец води„ - Ал. Морфов

Добри Христов пише първите хорови китки – Пусти моми жеравненки, Леле моме, Тенка Дафино.



Второ поколение български композитори – Петко Стайнов, Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Филип Кутев, Любомир Пипков, Георги Димитров, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев

Певческо дружество в Пловдив.

Хорове: „Кавал„; „Гусла„; женски хор „Христина Морфова„; Хор на Софийските учителки; Академичен хор „ Георги Кирков„; „Морски звуци„ гр. Варна; Родина и Дунавски звуци – Русе; Добруджански звуци – Добрич и др.

През 1926 г. – се създава съюз на народните хорове в България преименуван през 1935 г. в „Български певчески съюз” с председател Академик Петко Стайнов. Организират се първите хорови събори.

През 1951 г. се създава първия хорово-диригентски клас в Българската държавна консерватория.

През 1991 г. е създаден Българския хоров съюз.



Трето поколение български композитори – Красимир Кюркчийски, Александър Танев, Тодор Попов, Здравко Манолов, Жул Леви, Иван Маринов, Цветан Цветанов, Константин Илиев, Димитър Тъпков, Иван Спасов, Петър Ступел.

Четвърто поколение български композитори –Георги Костов, Масил Казанджиев, Христо Недялков, Филип Павлов, Петър Льондев, Милко Коларов, Христо Недялков.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница